Решение по дело №5389/2016 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 847
Дата: 20 септември 2017 г. (в сила от 12 март 2018 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова Димитрова
Дело: 20161720105389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Перник, 20.09.2017г.

 

ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 състав в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                

    СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

разгледа гражданско дело № 5389 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.250 ГПК

С молба от 16.08.2017г.  ищците П.Г. и Е.Г. са поискали да бъде допуснато допълване в решението, което е постановено по настоящото дело, като съда се произнесе по искането за присъждане на законна лихва върху присъденото от съда обезщетение за лишаване от ползване на второстепенна жилищна сграда, изградена в северозападната част на УПИ XX-1180 в кв.1 по плана на с. Д. с площ 38 кв.м. и гараж, изграден в югозападната част на УПИ XX-1180 в кв.1 п плана на с. Д..

По молбата ответната страна – Е.И.Т. не депозира писмен отговор.

Съгласно чл.250 ГПК „Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане”. 

При проверка допустимостта на подадената от ищците молба, съдът намира същата за допустима, тъй като изхожда страна, която е легитимирана да иска допълване на постановеното решение и е подадена в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество молбата за допълване се явява основателна. Действително при постановяване на съдебното си решение по настоящото дело съдът не се е произнесъл по част от искането на ищеца, което е заявено ясно в исковата му молба и е въведено като предмет на разглеждане в настоящото производство. Видно от петитума на исковата молба претенцията на ищеца с правно основание чл.59 ЗЗД е за сумата от 5625лв. за периода от 15.05.2011г. до 01.07.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 01.07.2014г.

Съдът е уважил ищцовата претенция за сумата от 2990лв., представляваща обещзещетие за лишаване от ползването на горепосочения невижим имот, като е пропуснал да се произнесе относно претендираната лихва. Установява се, от приложената на л.25-26 нотариална покана, че ищците са поискали от ответницата да освободи имота и заплати обезщетение за лишаването им от ползването върху него. Нотариалната покана е връчена на ответницата чрез лицето Б.Г. на 02.07.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 ). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл.59, ал.1 не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот следва да се разреши по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл.86, ал.1 ). В хипотезата на чл.59, ал.1 вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Решение № 394 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 3034 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение

Предвид гореизложеното следва претенцията за заплащане на дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена – считано от датата на връчване на поканата .02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

 

ДОПЪЛВА решение № 592/26.07.2017г., постановено по гр.д. №5389/2017г. на ПРС, 5 с-в, като ОСЪЖДА Е.И.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на основание чл.59 ЗЗД  на П.И.Г., с ЕГН ********** и Е.З.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 2990лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на второстепенна жилищна сграда, изградена в северозападната част на УПИ XX-1180 в кв.1 по плана на с. Д. с площ 38 кв.м. и гараж, изграден в югозападната част на УПИ XX-1180 в кв.1 по плана на с. Д., ведно със законната лихва от 02.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за заплащане на обезщетението за лишаване от ползите върху 154кв. от УПИ XX-1180 по плана на с. Д. и за пълния предявен размер от 5625лв.

Решението подлежи на обжалване пред ред Пернишки окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: