№ 6339
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100502094 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. Г. М. срещу решение №
21482/30.12.2023г., постановено по гр. д. № 44460/2023г. на СРС, 79 с-в
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу А. Г. М., с адрес:
гр. София, ж. к. ****, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 185,66 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „Христо Смирненски“, бл. ****, с аб. № 330401, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 63,17 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата от 132,52 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.04.2023 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че имотът не е ползван от жалбоподателката, тъй като след
1
фактическата раздяла, в него е останал да живее единствено В.М., поради
което и от същия е била подадена молба – декларация за откриване на пратида
на негово име. Поддържа, че договор за продажба на ТЕ е сключен единствено
с В.М.. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете по
отношение на нея да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира направените
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“
ЕАД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Третото лице – помагач, в установения от закона срок, не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е
2
приел, че е налице облигационна връзка между страните по делото.
Оплакването във въззивната жалба е единствено във връзка с
установеното от първоинстанционния съд облигационно отношение между
жалбоподателката и топлоснабдителното дружество. Изложени са
съображения, че подаването на декларация за откриване на партида е
породило облигационна връзка само между подалия декларацията и
въззиваемия.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
3
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно
облигационно договорно отношение може да бъде договор, сключен между
страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1
ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия,
изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие
е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
4
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
Видно от представения по делото нотариален акт № 25/26.11.1998г. В. и
А. М. са придобили собствеността върху топлоснабдения недвижим имот, по
време на брака си. Няколко месеца по – късно, на 05.08.1999г. В.М. е подал
молба декларация за откриване на партида на негово име, като е декларирал,
че имотът ще се ползва от двама човека. Съгласно общите условия при
придобиването на имот, новият собственик е длъжен да подаде заявление за
откриване на партида в 30 дневен срок от придобиване на собствеността. Това
обаче не означа, че облигационното отношение възниква единствено между
Топлофикация София ЕАД и подалия молбата. Както беше посочено по –
горе, възможно е да се постигне съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия. В случая обаче и
двамата ответника са съсобственици. Жалбоподателката не твърди бракът да е
бил прекратен. Същата не е ангажирала доказателства и за твърдяната
фактическа раздяла. Нещо повече, логически необосновано е да се приеме, че
е налице такава по време, когато придобиват имот в режим на СИО. Адресната
регистрация и адресът, на който е получавала съобщенията жалбоподателката,
е този на топлоснабдения имот. Отделно от това следва да се има предвид, че
няколко години след подаване на молбата декларация за откриване на партида,
на 30.05.2006г. ¼ ид. ч. от имота са придобити от трето лице, поради което
дори да се приеме, че до тази дата облигационно отношение е имало само
между „Топлофикация София“ ЕАД и В.М., то след придобиването на част от
имота от трето лице, поради изложените по – горе съображения, е
преустановено действието на сключения предходен договор, като без правно
значение е, че М. е наследник на това лице и последствие е придобил
притежаваните от него идеални части. Поради което и всеки то
5
съсобствениците отговаря до размера на притежаваните от него идеални
части.
Видно от представените доказателства В. и А. М. са придобили имота
по време на брака и след прехвърляне на ¼ ид. ч. от него, продължават да са
собственици в режим на СИО за ¾ от имота, което ангажира солидарната им
отговорност.
С оглед изложеното, се налага извод, че въззивникът е потребител на
топлинна енергия и е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявените искове. За процесния период е съществувало облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника,
поради което неоснователни са оплакванията в тази връзка.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 21482/30.12.2023г.,
постановено по гр. д. № 44460/2023г. по описа на СРС, 79 с-в.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Бруната” ООД.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
6
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7