Решение по дело №1007/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 452                                                   15.10.2019 г.                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    осми октомври                                                      две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1007 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против Н.А.С., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 8370,25лв. главница, 940,90лв. договорна лихва за периода от 18.11.17г. до 13.06.18г., 714,28лв. обезщетение за забава от 18.11.17г. до подаване на заявлението в съда, в условията на евентуалност за осъждането на ответника да заплати посочените суми. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 18.09.2017г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит №291940 в размер на 8600лв. за закупуване на АКИМ СТАР ЕООД/търговец: за строително оборудване на посочената цена. В т.3 от договора ответникът се съгласил предоставената  му от кредитора сума да бъде преведена по банкова сметка ***, като за потвърждение на покупката търговецът издал фактура  №********** от 19.09.17г. Сумата преведена с платежно нареждане от 27.09.17г.  Уговорения в договора ГПР-17,78%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и де заплаща месечно. Общ размер на договорена лихва 2114,99лв. а общата стойност на плащанията по кредита - 10714,99лв. Кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок от 30 месеца или до 18.03.2020г., като всяка погасителна месечна вноска била в размер на 357,17лв.. При забава в плащането съгласно т.12 от раздел 6 от ОУ  се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, поради което е начислена лихва за забава в размер на 714,28лв. за периода от 18.11.2017г. до датата на подаване на заявлението. Крайният срок на договора  - 18.03.2020г., предвид неизпълнението на задължението з заплащане в срок погасителните вноски, кредитът станал предсрочно изискуем по т.12.1 от ОУ. Съобщено било на длъжника за това и с уведомлението за цесията по реда на чл.99 от ЗЗД, получено лично от ответника на 25.07.2018г. До момента е заплатена сума в размер на 357,17лв., с която е погасена договорна лихва в размер на 127,42лв. и главница-229,75лв. С Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.04.17г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца, съответно допълнително споразумение от 13.06.2018г. вземането на ответника е прехвърлено, което е съобщено на длъжника. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №667/2019г. на РРС  е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил.

В предоставения срок ответникът не депозира отговор. Сочи, че няма доходи, имущество, минимална пенсия. В с.з. заявява, че не оспорва подписването на договора, оспорва размера на сумите.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен договор за между Банка ДСК ЕАД като кредитодател и ответника от 18.09.2017г., с който Бака ДСК АД, е предоставил на ответника стоков кредит в размер на 8600лв., за закупуване от Аким стар ЕООД на строително оборудване строителни материали на цена 8600лв. Договорът не е оспорен от ответника. Според договора, се задължил да върне сумата в срок от 30 месеца , до 18.03.2020г. на 30 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 357,17лв., като последната е изравнителна в размер на 357,06лв. При забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта. Предвид неизпълнение на задължението си за заплащане на месечните погасителни вноски, в срок, кредитът е станал предсрочно изискуем на основание т.12.1 от ОУ към договора. Уведомлението за това е достигнало до длъжника-ответник на 25.07.2018г. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между ищеца и Банка ДСК АД вземането произтичащо от този договор е прехвърлено в собственост на ищеца. Ответникът е уведомен за цедираното вземане на 25.07.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №667/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми.

В заключението по назначената счетоводната експертиза се сочи, че с договор за стоков кредит №291940/18.09.17г. е предоставена на ответницата и автоматично усвоена сумата 8600лв. от фирма „Аким-Стар“ ЕООД ЕИК117662493 на 18.09.2017г. за строителни материали, предоставена фактура №**********. Направени са вноски по процесния заем общо 393,27лв., от които са погасени: 229,75лв.  главница, редовна лихва-127,42лв.  и лихви да забава и санкционна лихва - 36,10лв. Дължимата непогасена главница 29 вноски е в размер на 8370,25лв., размерът на договорната лихва за периода от 18.11.2017г. до 13.06.2018г. е в размер на 940,94лв., лихва за забава за периода от 13.06.18г. до 02.04.19г. - 714,28лв.  Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№667/2019г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. В случая е налице валидно облигационно отношение с предмет процесния договор№291940/18.09.17г за стоков кредит между Банка ДСК и ответника, който не е оспорен. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата непогасена главница от 29 вноски е в размер на 8370,25лв., размерът на договорната лихва за периода от 18.11.2017г. до 13.06.2018г.  в размер на 940,94лв., а лихвата за забава за периода от 13.06.18г. до 02.04.19г. - 714,28лв. Не се събраха доказателства за извършено плащане,  това са размерите и на предявените претенции, поради което същите са основателни.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са: за държавна такса – 234,30лв., за експертиза - 250лв. и юрисконсултско възнаграждение - 300лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК, в общ размер на 784,30лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по ч.гр.д. №667/2019г. на РРС, които са в размер на 250,51 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.С., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4,  сумата 8370,25лв. /осем хиляди триста и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/ главница, ведно със законната лихва от 02.04.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 940,90лв./деветстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки/ договорна лихва за периода от 18.11.2017г. до 13.06.2018г., сумата 714,28лв./седемстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода  от 18.11.2017г. до 01.04.2019г.

            ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК201318404 сумата 784,30лв. /седемстотин осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 250,51лв./двеста и петдесет лева и петдесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №667/2019г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: