№ 3592
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100105532 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „МАЛУКА“ ЕООД, с
ЕИК: *********, представлявано от М.М.М., със съдебен адрес: гр. София. 1407, район
Лозенец, ул. ****, срещу М. Б. М., ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
****.
С Определение №18841/22.11.2024г., постановено по настоящето дело, на основание
чл.227 ГПК, като ответник по делото е конституиран Г. Б. М., с ЕГН:********** и
адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч, в качеството му на наследник на първоначално
конституирания ответник М. Б. М..
С исковата си молба „МАЛУКА“ ЕООД е предявил следните искове:
-главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, с който се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28 000лв., представляваща платена от
ищеца цена по Договор за покупко-продажба на Камион Мерцедес, модел: 3235, година:
1998, идентификационен номер (VIN) WDB9523041K315420, от 02.10.2022 г., сключен
между М. Б. М., в качеството си на продавач и „МАЛУКА“ ЕООД, който впоследствие е
развален, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
-евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, с който се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 28 000лв., представляваща получена
без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.10.2022г. между М. Б. М., в качеството си на продавач и
„МАЛУКА“ ЕООД, в качеството си на купувач, е сключен договор за продажба, по силата
1
на който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача Камион Мерцедес, модел:
3235, година: 1998, идентификационен номер (VIN) WDB9523041K315420. Цената за
камиона била 28 920 лв. В периода от 06.10.2022г. до 01.02.2023г. ищецът заявява, че на
основание този договор е заплатил общо 28 000 лв. на М. Б. М.. Последният така и не предал
вещта на ищеца, поради което с исковата си молба дружеството прави изявление за
развалянето на договора за продажба и претендира връщане на даденото по договора, а
именно сумата от 28 000 лева.
В законоустановения срок ответникът Г. Б. М. е подал отговор, с който е оспорил така
предявеният иск, като недопустим и неоснователен. Ответникът смята, че превозното
средство не е индивидуализирано. Освен това не бил уговорен срок за предаването му, в
който случай продавачът е следвало да бъде поканен да изпълни, а твърдения за това
липсвали. Ответникът твърди, че той не е наследник на продавача по договора. Смята, че
след като исковата молба не е била връчена на страната по продажбата, то договорът не е
развален. Оспорва действителността и валидността на договора за продажба, като твърди, че
същият е нищожен. Оспорва, че сумите, които ищецът е платил са били на основание на
посочения договор. От платежните документи не може да се направи извод за плащания по
процесния договор. Оспорва между страните по договора да е водена кореспонденция по
процесния договор.
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото. Дали ответникът е наследник на починалия продавач,
както и това дали договорът е развален с исковата молба, са все въпроси по същество, а не
по допустимостта на производството.
По основателността:
Видно от удостоверение за наследници от 15.11.2024г. на Столична община,
първоначалният ответник М. Б. М., ЕГН:********** и с адрес: гр. София, ж.к. Люлин, бл.
****, починал на 21.08.2024г., след образуване на настоящето производство. Същият е
оставил като единствен свой наследник- брат си Г. Б. М., с ЕГН:********** и
адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч, който на основание чл.227 ГПК е конституиран
като наследник по делото вместо неговия брат.
По делото е приет като доказателство Договор за покупко-продажба на Камион
Мерцедес, модел: 3235, година: 1998, идентификационен номер (VIN)
WDB9523041K315420, от 02.10.2022г., сключен между М. Б. М., в качеството си на продавач
и „МАЛУКА“ ЕООД. Същият договор, обаче, не съдържа подпис за продавача М. Б. М..
По делото са представени доказателства за електронна кореспонденция /лист 16-28
от делото/, осъществена през приложението "Viber", от която е видно, че първоначалният
ответник М. М. и управителя на дружеството- ищец са водели кореспонденция относно
камион „Мерцедес“, който обаче не е индивидуализиран. От същата кореспонденция е
видно, че ищецът е купувал различни МПС с посредничеството на същия продавач. В
2
същата кореспонденция няма конкретни данни, от които да се направи извод, че се сключва
Договор за покупко-продажба на Камион Мерцедес.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел- В.Е.М.. От неговите показания се
установява, че ищецът е имал търговски взаимоотношения с М. М., който му е доставял
МПС, като последният е трябвало да достави камион „Мерцедес“. В същите показания няма
подробности за евентуално сключен договор, както и за конкретна индивидуализация на
предмета на сделката.
Видно от заключението по СИЕ, неоспорено от страните, в резултат на извършена
проверка в счетоводството на ищеца се установи, че преводните нареждания за кредитен
превод от:
1. 06.10.2022 г. за сумата от 4 000,00 лева,
2. 03.11.2022 г. за сумата от 4 500,00 лева,
3. 01.12.2022 г. за сумата от 5 000,00 лева,
4. 29.12.2022 г. за сумата от 4 000,00 лева,
5. 25.01.2023 г. за сумата от 5 000,00 лева и
6. 01.02.2023 г. за сумата от 5 550,00 лева са осчетоводени в счетоводството на Малука
ЕООД. Извършените осчетоводявания са видни от представен хронологичен опис на
операции за периода 01.2022г. - 12.2023г. по сметка 400 - Доставчици, аналитично за партида
668 - М. М..
Общата сума на осчетоводените преводни нареждания е в размер на 28 000,00 лева.
Основанието в платежните нареждания е: „Dog MB 3235 К 315420" с получател М. М..
От извършена проверка на приложените по делото документи се установи, че
съгласно приложена справка от ОББ АД от 05.05.2025г. извършените плащания от ищеца
„Малука“ ЕООД са получени по сметката на ответника М. Б. М. - ****. Получените суми са
в общ размер на 28 000.00 лева.
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане
на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.
Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже плащането по процесния договор, както
и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а
ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото. Ищецът следва да
докаже, че са налице основанията за разваляне на процесния договор по чл.87 ЗЗД, както и
надлежното му разваляне с достигане до ответника на едностранното му волеизявление.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че главният иск по
чл. 55, ал. 1 предложение трето от ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание е
неоснователен. Основанието, на което ищецът твърди, че е заплатил исковата сума, е
3
договора за покупко-продажба на камион от 02.10.2022г. Съдът намира, че от съвкупната
преценка на събраните доказателства не може да бъде направен извод за наличието на
първата предпоставка, а именно сключването на валиден договор за покупко- продажба на
камион.
По делото няма никакви доказателства за валидно изявление от М. Б. М., нито в
писмена, нито в електронна форма, от които да се направи извод за наличие на валидно
облигационно правоотношение с ищеца по Договор за покупко-продажба на Камион
Мерцедес. Всички събрани по делото доказателства свидетелстват за наличие на воля от
страна на ищеца за сключване на Договор за покупко-продажба на Камион Мерцедес, модел:
3235, година: 1998, идентификационен номер (VIN) WDB9523041K315420. По делото обаче
няма събрани доказателства за това М. Б. М. да е поемал задължения по такъв договор.
Ответникът изрично е оспорил наследодателят му М. Б. да е сключвал такъв договор за
покупко- продажба.
Предвид неоснователността на главният иск съдът намира, че се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД. По иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът
следва да докаже даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от
едно лице и получаване на престацията от ответника. Ответникът следва да докаже правно
основание да получи, съответно да задържи получената престация.
От събраните по делото доказателства /писмени такива, както и СИЕ/ е безспорно
установено, че в периода 06.10.2022г.- 01.02.2023г. с банкови преводи ищецът е заплатил по
банкова сметка на М. Б. М. сумата от 28 000лв. Ответникът не е доказал правно основание да
получи, съответно да задържи получената престация.
Предвид гореизложеното евентуалният иск следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
По разноските:
И двете страни претендират направени по делото разноски.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 3925,00лв. за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и експертиза. В съответствие с уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 1962,50лв.
Ответникът е доказала разноски в размер на 3000лв. за адвокатско възнаграждение и
400лв. за експертизи.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
2890 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
4
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение за ответника е в размер на 2400лв.
Това е и размерът на адвокатското възнаграждение, което съдът е взел предвид при
присъждане разноските на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът е доказал разноски в размер на
2700лв., от които следва да му бъде присъдена сумата от 1350лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „МАЛУКА“ ЕООД, с ЕИК:
*********, представлявано от М.М.М., със съдебен адрес: гр. София. 1407, район Лозенец,
ул. ****, срещу Г. Б. М., с ЕГН:********** и адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч, в
качеството му на наследник на първоначално конституирания ответник М. Б. М., с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 28 000лв., представляваща платена от ищеца цена по Договор за покупко-
продажба на Камион Мерцедес, модел: 3235, година: 1998, идентификационен номер (VIN)
WDB9523041K315420, от 02.10.2022г., сключен между М. Б. М., в качеството си на продавач
и „МАЛУКА“ ЕООД, който впоследствие е развален, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Б. М., с ЕГН:********** и адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч, в
качеството му на наследник на първоначално конституирания ответник М. Б. М., да заплати
на „МАЛУКА“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от М.М.М., със съдебен адрес: гр.
София. 1407, район Лозенец, ул. ****, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, сумата от
5
28 000лв., представляваща получена без основание сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба-14.05.2024г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г. Б. М., с ЕГН:********** и адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч,
да заплати на „МАЛУКА“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от М.М.М., със
съдебен адрес: гр. София. 1407, район Лозенец, ул. ****, сумата от 1962,50лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и експертиза, в съответствие с уважената част от исковете..
ОСЪЖДА „МАЛУКА“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от М.М.М., със
съдебен адрес: гр. София. 1407, район Лозенец, ул. ****, да заплати на Г. Б. М., с
ЕГН:********** и адрес:с.Рибарица, общ.Тетевен, обл. Ловеч, сумата от 1350лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза,
в съответствие с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6