РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3654 от 03.09.2024 г., допълнено в частта за разноските с
определение № 15313/08.12.2024 г., постановени по гр.д.№ 13272 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XV гр.с. се:
ОСЪЖДА „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ВИОВЕС”
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1500лв
представляваща обезщетение за ползване без основание през месец декември 2020г. на
следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно:190 кв.м. от СГРАДА с
идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-
***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па поземления имот: *** , с площ 23
619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор — няма,
номер но предходен план ***, кв. *** по плана на квартал ***, парцел ***, съседи:
***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със законната лихва върху сумата
1500лв. от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ВИОВЕС”
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 315 лева,
1
представляваща сторени разноски в рамките на производството, съобразно уважената
част от исковите претенции.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат Г. В., с която изцяло се обжалва първоинстанционното
решение с искане да се отмени и да се отхвърлят предявените искове. Поддържа се, че
не са обсъдени няколко основни въпроси по делото. Първият поставен въпрос е дали е
прекратен договорът между ищеца и третото лице „ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД.
Поставя се като втори въпрос, ако договорът е прекратен – кога е станало това. Излагат
се съображения, че по делото липсват доказателства кога ответникът е научил за това,
че ищецът желае да прекрати договора. Поддържа се, че изпращането на покана до
третото лице не би могло да обвърже ответника по делото и да доведе до някакви
действия от негова страна. Твърди се, че липсват доказателства, че третото лице е
предприело действия за уведомяването на ответника и той е знаел за поканата. От
друга страна се сочи, че по делото е представена нотариална покана от ищеца до
третото лице на 23.01.2021г., връчена на третото лице на 04.02.2024 г. Излагат се
доводи, че тази покана поставя въпроса защо ищецът кани третото лице отново да
заяви дали желае да продължи действието на договора за наем 3 месеца след датата, на
която съдът е приел, че договорът е прекратен. Посочва се като трети въпрос, който не
е изяснен по делото и с обжалваното решение – какви са отношенията между ищеца и
третото лице. Позовава се на приетото в производството заключение на ССЕ, според
коeто през процесния месец декември 2020 г. ищецът е издал на третото лице фактура
за наеми и третото лице я е платило. Това опровергавало твърденията на ищеца за
това, че липсвало наемно правоотношение и третото лице не му е плащало. Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове. За съдебното заседание, жалбоподателят е редовно призован, не изпраща
представител.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „ВИОВЕС”
ЕООД /в несъстоятелност/, което в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подало отговор. За
съдебното заседание, въззиваемото дружество е редовно призовано, представлява се от
синдика адвокат Н., оспорва въззивната жалба с искане да се остави без уважение и да
се потвърди като правилен обжалваният първоинстанционен съдебен акт.
Препис от въззивната жалба е връчен и на „ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД,
конституирано в процеса като трето лице помагач на страна на ответника „ЕКСЕЛ
САЙНС” ЕООД. В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба
от третото лице - помагач. Същото е редовно призовано за съдебното заседание, не
изпраща представител.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с който ищецът „ВИОВЕС” ЕООД /в несъстоятелност/ претендира
осъждането на ответника „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД да му заплати сумата в размер на 1
500 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание през месец декември
2
2020г. на следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно: 190 кв.м. от
СГРАДА с идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***,
одобрени със Заповед № РД-***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение - няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па
поземления имот: *** , с площ 23 619 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект,
стар идентификатор — няма, номер но предходен план ***, кв. *** по плана на
квартал ***, парцел ***, съседи: ***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със
законната лихва върху сумата 1500лв. от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на главницата.
Ищецът твърди, че ответникът държи без основание процесната част от горния
недвижим имот, който е собственост на ищцовото дружество и е включен в масата на
несъстоятелността на "Виовес" ЕООД /в несъстоятелност/. Позовава се на Нотариален
акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от ***г. по описа на
Нотариус с рег.№ *** НК, с който продавачът "Трансекспрес" ЕООД е продал на
ищеца недвижими имоти, сред които и процесният имот. Твърди, че с договор за наем
от 10.10.2018 г. продавачът "Трансекспрес" ЕООД като наемодател, отдал под наем на
"Транслогистика" ООД като наемател /конституирано като трето лице – помагач/,
поземлен имот с идентификатор ***.4, заедно с всички сгради в имота, включително и
процесната сграда с идентификатор ***.4.4. От своя страна третото лице преотдало
процесния имот под наем на ответника "Ексел Сайнс" ЕООД с представения по делото
договор за наем от 24.11.2020 г.
На основание чл.658, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.644 от ТЗ, ищецът изпратил на
"Транслогистика" ООД, предизвестие за прекратяване на договора за наем, получено
от третото лице на 29.10.2020 г. В указания 15-дневен срок в предизвестието, страните
не се споразумели за продължаване на срока на действие на договора за наем,
съгласно условията в предизвествието, поради което ищецът счита, че договорът е
прекратен и е отпаднало правното основание на ответника да държи и ползва имота на
ищцовото дружество. На основание чл. 234, ал. 2 от ЗЗД се твърди, че ответникът не
може да има повече права от наемателя, който е преотдал под наем недвижимите
имоти и с прекратяването на договора за наем по първоначалния договор с
"Транслогистика" ООД отпада и основанието да се държи имотът и от "Ексел Сайнс"
ЕООД. Ищецът твърди, че считано от 13.11.2020 г. ответникът държи без основание
имота, поради което и се претендира обезщетение в настоящия процес, изчислено в
размер на средния пазарен наем.
С отговор в срока по чл.131 ГПК, ответникът "Ексел Сайнс" ЕООД изцяло е
оспорил иска.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника е конституирано
трето лице- помагач - „Транслогистика” ООД, което не е взело становище по иска.
След преценка на доказателствената съвкупност, предвид твърденията и
възраженията на страните, първостепенният съд е приел иска за доказан по основание
и размер, поради което напълно е уважил исковата претенция с присъждане на
обезщетението от 1 500 лева на осн.чл.59, ал.1 от ЗЗД.
При служебната проверка по чл. 269 предл. първо от ГПК настоящата инстанция
намира решението да е валидно и допустимо. На основание чл.269, изр.2 от ГПК
3
следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията във
въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния спор между
страните.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищецът е да установи, че е собственик на имота и ответникът е ползвал фактически
имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на
вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че ищецът е
собственик на СГРАДА с идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м. в ПИ с
идентификатор ***.4 по КККР на гр. *** по силата на договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт от 28.06.2019 г. Към момента на придобиване на
собствеността върху имота от ищеца, имотът е бил отдаден под наем от предходния
собственик "Трансекспрес" ЕООД на третото лице "Транслогистика" ООД с писмен
договор, вписан в СВ, за срок от 10 години, поради което същият е останал в сила
спрямо ищеца като приобретател на имота – съгласно чл.237, ал.1 от ЗЗД. На
24.11.2020 г. е бил сключен договор за наем между "Транслогистика" ООД като
наемодател и "Ексел Сайнс" ЕООД като наемател, с който договор третото лице е
преотдало под наем на ответника части от процесната сграда, състаляващи четири
помещения, разположени в югоизточната и югозападната част от сградата.
Въззивникът поставя като спорен въпросът относно прекратяването на договора
за наем между ищеца и "Транслогистика" ООД и датата на неговото прекратяване,
както и уведомяването на ответника за последното.
Ищцовото дружество е в открито производство по несъстоятелност (съгласно
решение № 149 от 12.03.2020г. по т. д. № 1072/2019 г., ПОС) и същото се представлява
от синдик А. Н. (назначена за постоянен синдик с определение № 1244/22.06.2020 г. по
т. д. № 1072/2019 г., ПОС).
Въз основа на правомощията си по чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 644 от ТЗ, на
27.10.2020 г. синдикът на ищцовото дружество е отправил 15-дневно предизвестие за
прекратяване на сключения между „Трансекспрес” ЕООД и „Транслогистика” ООД
договор за наем от 10.10.2018 г., връчено на 29.10.2020 г. на А.Т. в качеството му на
*** на „Транслогистика“ ООД, съгласна приложената обратна разписка от куриерска
фирма Спиди. С предизвествието на третото лице е била предоставена възможност в
15-дневен срок да изрази съгласието си за продължаване на действието на договора,
съгласно условията в предизвестието, според разписаното в чл.644, ал.3 от ТЗ. По
делото не се твърди и не се установява да е постъпил отговор на предизвествието от
третото лице, респективно не се установява и съгласие за продължаване на действието
на договора за наем от 10.10.2018 г. Предвид изложеното, след като не е бил сключен
нов договор по правилата на специалната уредба по чл.644, ал.3 от ТЗ, договорът за
наем от 10.10.2018 г. следва да се счита за прекратен от 14.11.2020 г.
Действително по делото е приложено второ предизвестие от синдика на
"Виовес" ЕООД до „Транслогистика” ООД за прекратяване на договора за наем от
10.10.2018 г., връчено на 04.02.2021 г. на управителя на третото лице – помагач, което
обаче е без правно значение, тъй като наемното правоотношение вече е било
прекратено на 14.11.2020 г.
За последното свидетелстват и влезлите в сила съдебни решения по иск с
4
правно основание чл.233, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с които е прието прекратяването
на договора за наем от 10.10.2018 г. с предизвествието на синдика от 27.10.2020 г.,
приети във въззивната инстанция. С Решение № 3814 от 17.11.2022 г. по гр.д.№
6152/2021 г. на ПдРС, „Транслогистика” ООД е осъдено да предаде държането на
"Виовес" ЕООД на ПИ с идентификатор ***.4 и сградите в него, сред които сграда с
идентификатор ***.4.4 на основание чл.233, ал.1, предл. първо от ЗЗД. С Решение №
1613 от 19.12.2023 г. по в.гр.д.№ 854/2023 г. на ПдОС, е потвърдено посоченото
решение на ПдРС в частта му, с която „Транслогистика” ООД е осъдено да върне на
"Виовес" ЕООД, процесния недвижим имот, предоставен му по прекратения договор
за наем от 10.10.2018 г., което решение не е допуснато до касационно обжалване с
Определение № 3407 от 16.12.2024 г. постановено по гр.д.№ 1050/2024 г. на ВКС.
С прекратяването на наемния договор на 14.11.2020 г. с „Транслогистика” ООД
се е прекратил и наемният договор с "Ексел Сайнс" ЕООД, тъй като последното като
пренаемател не може да има повече права от наемателя ( чл. 234, ар.2 ЗЗД). Правото
на пренаемателя е обусловено от правото на наемателя, поради което с прекратяването
на договора за наем е отпаднало правото му да държи имота. За последното
ответникът е бил уведомен от ищеца, според констативен протокол от 19.11.2020 г. и
връчено уведомление на 30.11.2020г. С констативен протокол от 19.11.2020 г. на
Нотариус рег.№ *** от НК, изготвен по молба на синдика на ищцовото дружество във
връзка насрочена среща за 19.11.2020 г. между "Виовес" ЕООД и „Транслогистика“
ООД за предаването на държанието върху имотите, е удостоверено връчването на
уведомление за последното на управителя на ответното дружество. Ответникът е бил
уведомен и с уведомление, връчено на 30.11.2020 г., с което и му е бил предоставен 15
дневен срок за освобождаването на имота или за сключване на нов договор с ищеца.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е освободил процесния имот,
нито да е сключил договор за наем с ищеца, от което се налага извод, че без основание
е ползвал имота през исковия период. В случая даденото предизвестие от 15 дни е без
правно значение, тъй като същото е с оглед предоставената възможност на ответника
да освободи имота или да сключи договор с ищеца без да дължи обезщетение.
Доколкото ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност и не е било
налице правно основание за ползването на имота към 01.12.2020 г., тоест към тази дата
вече е било налице неоснователно ползване, ответникът дължи заплащането на
обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва фактическото ползване на имота през декември месец
2020 г., не твърди и не се установява да е освободил същия. Напротив, по делото се
доказва, че през спорния период ответното дружество е развивало търговска дейност в
процесните помещения на ищеца. За последното свидетелства в показанията си св.
Д.Н.Т., която установява, че от 2005 г. ответното дружество развива рекламна,
предпечатна и печатна подготовка на рекламни материали в помещенията на ищеца в
***. Към 2020/2021 г. ответникът е продължил да развива печатна дейност в
помещенията, в които са разположени машините за печатната дейност, които са били
предоставени на ответника от свидетеля.
С оглед на изложеното е налице основанието на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като
между страните по делото липсва договорна връзка, като е налице обогатяване на
ответника за сметка на обедняването на ищеца поради неоснователно ползване на
недвижим имот, собственост на ищеца, от страна на ответника.
Повдигнатият от въззивника въпрос, че не е изяснено какви са отношенията
5
между страните е несъстоятелен, доколкото между тях не е била налице облигационна
връзка през исковия период и отношенията им следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че за процесния месец декември
2020 г. ищецът е издал на третото лице фактура за наеми и третото лице я е платило,
тъй като за последното не са събрани доказателства. Данните по делото са за издадена
фактура № ***/*** г. от „Транслогистика” ООД за наем от 1430, 71 лева и 286, 14
лева – ДДС, по отношения на която не се установява дали касае процесния имот, както
и не се доказва нейното заплащане. Това не се установява и от приетото по делото
заключение на ССЕ, според което „Транслогистика” ООД е отказало да предостави
фактурата, поради което експертизата не може да се произнесе за предмета на наема и
наемната цена.
Относно размера на обезщетението: При определяне на обезщетението по чл.59
от ЗЗД е релевантен средномесечният пазарен наем на процесната част от имота. В
първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, според което за
периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. пазарният наем за процесната част от имота е в
размер на 1 430, 00 лева.
В аспекта на изложеното се налага извод, че искът по чл.59 от ЗЗД следва да
бъде уважен до размер на 1 430, 00 лева, като за горницата до пълния претендиран
размер от 1 500 лева искът следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен (недоказан
по размер).
Първостепенният съд е достигнал до различен извод, поради което обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 70 лв. - разликата над 1 430, 00 лева до пълния претендиран
размер от 1 500 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на
процесната част от имота за исковия период. Вместо него следва да се постанови
ново решение за отхвърляне на исковата претенция в посочената й част за
разликата над 1 430, 00 лева до пълния претендиран размер от 1 500 лева, както и да
се потвърди решението на районния съд в останалата част.
С оглед изхода на делото следва да бъдат преизчислени и присъдените
разноски за първоинстанционното производство. Ищецът е претендирал разноски в
размер на 315 лева, които са присъдени от районния съд. По съразмерност на
уважената част от иска, на ищеца се дължи присъждането на разноски от 300 лева,
поради което обжалваното решение ще се отмени в частта му, с която в полза на
ищеца са присъдени разноски за разликата над 300 лева до 315 лв.
Ответникът не е претендирал разноски за първоинстанционното производство и
такива няма да му се присъдят.
За въззивното производство страните не претендират разноски, поради което
такива няма да се присъдят с решението.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3654 от 03.09.2024 г., допълнено в частта за разноските с
6
определение № 15313/08.12.2024 г., постановени по гр.д.№ 13272 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XV гр.с., в частта, с която „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „ВИОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, разликата над 1 430, 00 лева (хиляда четиристотин и тридесет
лева) до пълния претендиран размер от 1500, 00 лева (хиляда и петстотин лева) -
представляваща обезщетение за ползване без основание през месец декември 2020г. на
следния недвижим имот, собственост на ищеца, а именно:190 кв.м. от СГРАДА с
идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-
***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па поземления имот: *** , с площ 23
619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор — няма,
номер но предходен план ***, кв. *** по плана на квартал ***, парцел ***, съседи:
***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със законната лихва върху
горепосочената разлика от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане,
както и в частта, с която „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „ВИОВЕС” ЕООД, ЕИК *********, разноските по делото за разликата над
300, 00 лв. (триста лева) до 315 лева (триста и петнадесет лева), като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВИОВЕС” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
против „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на осн. чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД на разликата над 1 430, 00 лева (хиляда четиристотин и тридесет лева) до пълния
претендиран размер от 1500, 00 лева (хиляда и петстотин лева) - представляваща
обезщетение за ползване без основание през месец декември 2020г. на следния
недвижим имот, собственост на ищеца, а именно:190 кв.м. от СГРАДА с
идентификатор ***.4.4 със застроена площ 453 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
промишлена сграда изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-
***-***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес па поземления имот: *** , с площ 23
619 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор — няма,
номер но предходен план ***, кв. *** по плана на квартал ***, парцел ***, съседи:
***.2, ***.12, ***.11, ***.10, ***.5, ***.3., ведно със законната лихва върху
горепосочената разлика от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3654 от 03.09.2024 г., допълнено в частта за
разноските с определение № 15313/08.12.2024 г., постановени по гр.д.№ 13272 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „ТРАНСЛОГИСТИКА” ООД в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕКСЕЛ САЙНС” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8