№ 1140
гр. Благоевград, 02.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна А.ова
Съдия:К. Аршинков
СъдебниВаня БахчИ.а
заседатели:Ана Кюпова
Ангелина Стоянова
при участието на секретаря Мариела Палова
и прокурора С. Й. А.
Сложи за разглеждане докладваното от К. Аршинков Наказателно дело от
общ характер № 20251200200097 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура, редовно призована, се явява прокурор А..
Подсъдимият А. С. К., редовно призован, се явява лично, доведен от органите
на ОЗ“Охрана“, и с адв.А. М., служебно определен защитник от ДП.
Гражданският ищец и частен обвинител Е. С. В. се явява лично и с повереника
си адв.Г. Ц., редовно упълномощен от по-рано.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото .
Съдът счита,че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съжалявам, че това стана. Не отричам, че аз съм го
наръгал, но не умишлено. Когато се върнах, те си бяха отишли вътре в
заведението и когато ме подгониха- ножът ми беше в задния джоб. Побегнах,
те ме настигнаха, той падна сам върху мен и аз така съм го наръгал.
Съдът ,като взе предвид,че делото е изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените писмени
доказателства по ДП №436/2023г. по описа на РУ-Сандански.
ПРЕДЯВЯВА веществените доказателства на страните, подробно описани в
приложението към ОА.
СТРАНИТЕ /поотделно/:Нямаме коментар по веществените доказателства.
Нямаме искания. Не правим други доказателствени искания.
С оглед липсата на други искания от страните съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, уважаеми съдебни заседатели, поддържам
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А. К., като считам, че от
доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с
отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателствата и
доказателствените средства, въз основа на които са изведени фактите са:
свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените по съответния ред свидетелски показания от ДП,
съдебномедицински експертизи, протоколи за извършени огледи на
местопроизшествие, в които е обективирано изземване на веществени
доказателства, заключенията по назначените и изготвени ДНК експертиза на
веществените доказателства, трасологична експертиза, видеотехническа
експертиза, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
2
писмените доказателства. Безспорно се установява, че именно подсъдимият,
чрез нанасяне на два последователни удара с нож, е причинил на пострадалия
Е. В. едно порезно нараняване под лявата мишнична ямка, непроникващо в
гръдната кухина и едно прободно-порезно нараняване в лявата половина на
корема, проникващо в коремната кухина, причинило нараняване на предна
коремна стена, евентрирали тънкочревни бримки и оментум, дванадесет
наранявания на коремен кухинен орган - тънко черво, съсирена кръв,
перитонит, като уврежданията в областта на корема са довели до постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вследствие на второто
увреждане - прободно-порезното нараняване в лявата половина на корема,
обективно е могла да настъпи смъртта на В., ако не е била оказана
своевременна и високоспециализирана медицинска помощ и не е била
извършена операция. Обстоятелствата, при които се е стигнало до нанасянето
на двата удара с нож, механизма на причиняване на нараняванията и
последиците от нараняването в коремната кухина се установяват по един
несъмнен начин от доказателствата по делото.
Подсъдимият е осъждан многократно за извършени престъпления против
собствеността, като по последното му осъждане за престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, е търпял наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 5 години при строг режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от „закрит тип“. А. К. е без образование, не е
семеен. От данни, събрани по делото, същият злоупотребява с алкохол,
вследствие на което проявява агресия спрямо околните, често участва в шумни
компании и нарушаване на обществения ред, не се ползва с добро име в
обществото. Подсъдимият не страда от психично заболяване, към
инкриминираната дата е бил със алкохолна зависимост, вследствие употреба
на алкохол. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние на
умерено изразено просто алкохолно опИ.е, могъл е да разбира свойството и
значението извършеното и да ръководи постъпките си.
На 23.10.2023 г. вечерта подс.А. К. отишъл в клуб на феновете на Левски,
находящ се на ул. “==“ в гр.Сандански, където били и свидетелите К. А., В. Г.,
Г. Я., Ю. Я., св. Т. С.. Подсъдимият изпил няколко бири, след което започнал
да пие ракия. Към 23.30 ч. в клуба пристигнал и пострадалият Е. В.. Двамата
не се познавали до този момент. Първоначално Е. седял на маса заедно със св.
К. А., но после и двамата се присъединили към седящите на другата маса,
като В. седнал до подс.К.. Пострадалият също консумирал алкохол. След
полунощ под въздействие на употребения алкохол А. К. започнал да става
заядлив, словесно агресивен, чупел чаши, започнал да обижда седящия до
него Е. В. и да се заяжда с него, да се заканва, че ще го убие, ще го заколи, без
пострадалият да го е провокирал с поведението си. За поведението на К.
посочва самият пострадал, като заявеното от него се потвърждава от
свидетелите Г., Я., С., Я.. Свидетелите Г., Я. и С. посочват, че подсъдимият е
търсил пари от присъстващите, но те не му дали, започнал да буйства и да се
заяжда с всички, но агресията му била насочена най-вече към Е. В., когото
започнал и да обижда, като не бил провокиран от пострадалия. Според тези
свидетели Е. бил физически най-слаб, а и бил слаб като опонент, затова К.
3
най-много обиждал него. Самият пострадал дори посочва, че се е страхувал от
К.. Агресиращото поведение на подсъдимия и невъзможността му да владее
емоциите си били причината св. Ю. Я. и св. Г. да накарат подсъдимия да
напусне клуба, като св. Я. го закарал до квартирата му на ул.“Н“ № 17. Когато
се върнал при останалите в клуба, Я. ги предупредил да заключат вратата, тъй
като подсъдимият се заканил пред него, че ще се върне и ще заколи всичките.
Това се потвърждава от св. Г., С., пострадалият Е. В., Я., А. и от самия Я..
Около 03.30 ч. подс. К. се върнал и започнал да тропа силно по стъклената
врата и настоявал да влезе. Той бил възприет от пострадалия и че на кръста
му има нож, тип кухненски, с черна дръжка. Тъй като никой не отключил
вратата, подсъдимият продължил да тропа по нея вече с ножа и да заплашва,
че ще избие всички, ще ги заколи. Затова свидетелстват и останалите лица,
които към този момент били в клуба – св.Г. и св.А.. Тъй като крещял и тропал,
за да го изгонят, св. Г. заедно с Г. Я. и Т. С. тръгнали към вратата, отключили
я, взели по един стол и подгонили К. надолу по ул.“Х“. Последвал ги и Е. В.,
който не носел нищо със себе си. Той се спънал и паднал още в началото, при
което се наранил по лицето. Подсъдимият се обърнал с лице към
последвалите го мъже и тичайки заднишком надолу по улицата, размахвал
ножа и се заканвал, че ще ги убие. В един момент Е. В. изпреварил останалите
трима и настигнал подсъдимия. Когато бил на разстояние около два метра от
К., той видял ножа в дясната му ръка и спрял. Тогава К., който бил с лице към
пострадалия, се приближил към него и му нанесъл с ножа два последователни
удара в тялото. Първият удар бил под лява мишнична ямка, без проникване в
гръдната кухина на острието на ножа. Вторият удар бил в лявата долна
половина на корема, като острието на ножа проболо коремната стена и
причинило порезни наранявания на тънкото черво. К. извадил ножа от тялото
на В. и побягнал надолу по улицата. Пострадалият паднал на земята от втория
удар и от силната болка от пробождането в корема. В този момент другите
мъже били на разстояние 10-15 метра по-назад от В., според това което твърди
пострадалия, а според св. Г. разстоянието между тях било около 20-30 м.
Свидетелите В. Г. и Г. Я. твърдят, че от това разстояние възприели Е. В. на
земята, а подсъдимия – отгоре. Според показанията на В. от ДП и в хода на
съдебното следствие между него и К. не е имало сборичкване, никой не е
падал на земята преди втория удар с ножа. Когато двамата били един срещу
друг, подсъдимият замахнал с ножа и го наранил под лявата подмишница,
след което му нанесъл втори удар в корема, от който Е. В. изпитал силна болка
и паднал на земята. Когато св. Г. стигнал до Е., го попитал дали му има нещо.
В. му отговорил, че е добре, като премълчал за нараняванията. От силната
болка пострадалият се принудил да седне за няколко минути на стъпалата
пред една къща, след което се изправил и тръгнал към дома си на ул.“С“ №
16. Когато се прибрал и видял отворената рана на корема си, се изплашил,
почувствал се по-зле и позвънил на майка си /св. К. В./. Тя веднага го закарала
до ФСМП-Сандански. Относно състоянието, в което заварила сина си,
свидетелства К. В.. От ФСМП-Сандански В. незабавно бил транспортиран до
МБАЛ „Югозападна болница“ ООД в гр.Петрич, където бил хоспитализиран в
хирургично отделение. След стабилизиране на състоянието му и проведени
4
изследвания, на В. била извършена хирургична операция. Впоследствие, на
08.03.2024 г. в СБАЛО„Св.Мина“ ЕООД в гр.Благоевград на пострадалия била
извършена и втора операция.
При експертно изследване на приобщените като веществени доказателства
тениска и елек, с които пострадалият бил облечен към момента на
посегателството спрямо него, са установени по две нарушения в целостта на
материята и съответно червеникаво-кафяви зацапвания, наподобяващи
засъхнала кръв, които по местоположение, форма и размери си съответстват и
се потвърждава, че са получени в резултат на въздействия с твърд предмет с
остър връх и режещ ръб, каквито са ножовете. Според експертите, изготвили
трасологичната експертиза е възможно те да са причинени от пробождане и
прорязване с представения за изследване нож. А това е ножът, който е иззет
под леглото от стаята, която е обитавал подсъдимия. Средството на
престъплението е тип кухненски нож, с черна дръжка, с острие с режещ ръб с
дължина 155 мм и ширина в най-широката му част 26 мм. При изследване на
ножа по метода на фрагментния ДНК анализ върху острието му е установена
смес на биологичен материал, която произхожда от лицата Е. С. В. и А. С. К.,
а върху дръжката е установен биологичен материал от К.. Следва да се
посочи, че по пуловера, иззет от стаята на подсъдимия е установена човешка
кръв, произхождаща от Е. С. В..Въпреки че заключенията по първоначалната и
допълнителна СМЕ и по повторната СМЕ са еднопосочни, като най-пълна и
обоснована считам последната СМЕ, доколкото същата се основава на цялата
медицинска документация и всички доказателства, събрани в хода на ДП.
Относно броя на получените увреждания по пострадалия и техните
характеристики вещото лице посочва, че двете наранявания на пострадалия са
причинени с нож, с широчина на острието не по- голяма от 3 см и е възможно
да се получат, когато пострадалият е бил лице в лице с нападателя.
Установени са: първо-коремната травма - прободно-порезно нараняване на
предна коремна стена, евентрирали тънкочревни бримки и оментум,
дванадесет наранявания на коремен кухинен орган - тънко черво, съсирена
кръв в засегнатите тънки черва, перитонит - е причинила на пострадалия
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В резултат на
това нараняване пострадалият е развил перитонит. Наложило се е да бъде
проведено оперативно лечение по спешност. Видно от разпита на вещото лице
се е появила херния след това, което е довело до необходимост от друга
операция. Д-р А. е категоричен, че пострадалият не може да се възстанови
напълно и ще има последствия до живот, второ- порезно нараняване под
лявата мишнична ямка, непроникващо в гръдната кухина.Уврежданията в
областта на лицето - контузия на носа - е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Контузията на носа и меките тъкани на
главата се дължи на удар с или върху тъпи твърди предмети и е възможно да
се получи по начина, по който съобщават очевидци и пострадалият Е. В., а
именно от падане върху терена.
В края на съдебното следствие подсъдимият А. К. даде обяснения. Моля
съдът с особено внимание да подходи към тях, тъй като същите освен
доказателствено средство са и средство за защита. Подс. К., в противоречие с
5
всички останали доказателства се опита да развива версията, че в клуба не той
е бил агресивният, а спрямо него от страна на Е. В. е имало обиди ,псувни и
заяждане, както и че не е взел целенасочено ножа, а той бил в якето му, което
обстоятелство той разбрал впоследствие. Това се оборва изцяло от
свидетелските показания. Не се потвърждават и твърденията му, че са го
удряли със столове. Свидетелите Г., Я. и С. са категорични, че са взели
столовете, за да се защитят от К., който размахвал нож срещу тях, и който те
се опитвали да изгонят далеч от клуба. Това се потвърждава и от пострадалия
В.. Твърдението на К., че не е искал да наръга пострадалия, а докато е бил на
земята В. се нахвърлил върху него и едва ли не сам се наръгал на острието, се
оборва от доказателствата по делото. Освен това подсъдимият допуска, че
може да е замахнал с ножа. От комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се констатира липса на медико-биологичните
признаци на физиологичен афект у подсъдимия непосредствено преди и по
време на деянието. Напротив, самият подсъдим е този, който е поставил с
действията си началото на причинно-следствената верига от обстоятелства,
довели до това да бъде изгонен от клуба. Липсват каквито и да било
доказателства, сочещи за това, че с поведението си пострадалият е провокирал
подсъдимия. Не намира опора в доказателствата и защитната теза на
подсъдимия, че поведението му е било правомерно, че е действал в условията
на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, поради
уплаха или смущение. Тримата свидетели, които са носили столове, са били
далече от К., а пострадалият В. се е доближил на известно разстояние до него
и при възприемането на ножа се е спрял, той не е носел нищо в ръцете си, не е
създал предпоставки, които да породят усещане у подсъдимия за опасност.
Емоционалната незрялост, свързана със слаб самоконтрол, неспособността за
овладяване на импулсите, повърхностните емоции у подсъдимия, свързани с
мнителност за потенциална заплаха, тенденция за злопаметност, с
възприемането на другите за враждебно настроени, с идеи за обединяване с
цел да му навредят, всичко това подсилено от употребата на алкохол, са
улеснили извършването на престъпното деяние от подсъдимия.
С оглед на това считам, че подсъдимия А. К. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение - по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от
НК.
От обективна страна e налице опит за умъртвяване на Е. В. чрез нанасяне на
два последователни удара с нож, вследствие на които са причинени едно
порезно нараняване под лявата мишнична ямка, непроникващо в гръдната
кухина и едно прободно-порезно нараняване в лявата половина на корема,
проникващо в коремната кухина, причинило нараняване на предна коремна
стена, евентрирали тънкочревни бримки и оментум, дванадесет наранявания
на коремен кухинен орган - тънко черво, съсирена кръв, перитонит, като
уврежданията в областта на корема са довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Вследствие на второто увреждане
- прободно-порезното нараняване в лявата половина на корема, обективно е
могла да настъпи смъртта на В., ако не е била оказана своевременна и
6
високоспециализирана медицинска помощ и не е била извършена операция.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия по нанасянето на двата удара с нож по тялото на пострадалия и
предизвиканите травматични увреждания, от второто от които закономерно е
могъл да настъпи смъртен изход, а и към момента са налице последици за В.,
касаещи здравословното му състояние.
От субективна страна А. К. е действал с пряк умисъл-предвиждал
възможността да настъпи умъртвяването на пострадалия и е желаел същото.
За това сочат: видът и характерът на оръдието на престъплението, напълно
годно да причини смърт - нож, с дължина на острието 155 мм., с режещ ръб,
които особености безспорно са осъзнавани от подсъдимия в момента, в който е
насочил ножа към тялото на пострадалия; броят на ударите и насочеността им
към тялото на пострадалия - в гръдната и коремната области, където са
съсредоточени жизненоважни човешки органи, които обстоятелства,
несъмнено са съзнавани от К., проникването в коремната кухина и
нараняванията на тънкото черво с пролабиране през коремната стена на
тънкочревни бримки и мезентериум, въпреки обстоятелството, че
пострадалият е бил облечен с блуза и ватиран елек.
Действайки от близко разстояние, с опасно оръжие и нанасяйки със сила удар
в жизнено важен център на тялото, подсъдимият е съзнавал, че не може да
отмери удара си така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна
повреда, а в представеното съдържание на умисъла му се включва и
представата, че смъртта закономерно ще настъпи. Затова в случая е налице
пряк умисъл за причиняване на смърт.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, след като
подсъдимия К. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление /по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК/ на лишаване от свобода
за срок от 5 /пет/ години по НОХД № 362/2015 г. по описа на Окръжен съд -
Ловеч, като от изтърпяване на наказанието не са изтекли пет години.
Предвид изложеното моля да признаете подсъдимия А. К. за виновен и да му
определите наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства-лошите характеристични данни и
многобройните предходни осъждания, които налагат обоснован извод за
висока степен на обществена опасност на дееца, както и обстоятелството, че е
налице опит за убийство, при който е причинена тежка телесна повреда. При
индивидуализация на наказанието следва да бъде отчетена и степента на
довършеност на деянието и обстоятелството, че не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици,
поради оказаната високоспециализирана медицинска помощ на пострадалия .
Като наказание предлагам „Лишаване от свобода“ под средния размер,
предвиден за деянието в закона , при първоначален "строг" режим за
изтърпяване, като на основание чл.59, ал.1, т.1 НК, се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил задържан под стража. Относно предявения
гражданския иск – считам същият за основателен и моля да бъде уважен в
7
справедлив размер. Благодаря Ви.
АДВ.Ц.: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми съдебни заседатели, аз ще Ви
моля да признаете подсъдимия А. К. за виновен по повдигнатото му
обвинение от ОП-Благоевград за извършено от него престъпление по
чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. От
доказателствата по делото безспорно се доказа,както самото деяние, така и
неговото авторство, а именно: че на 24 октомври 2023г. около 3,40 часа в
гр.Сандански, на ул.Х, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от
НК – споразумение, одобрено по НОХД № 362/2015 г. по описа на ОС –
Ловеч, за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години, като в
конкретния случай е направил опит умишлено да умъртви Е. С. В. от
гр.Сандански, като с нож нанесъл едно порезно нараняване под лявата
мишнична ямка, непроникващо в гръдната кухина и едно прободно-порезно
нараняване в лявата половина на корема, проникващо в коремната кухина,
причинило нараняване на предна коремна стена, евентрирали тънкочревни
бримки и оментум, 12 наранявания на коремен кухинен орган, а именно тънко
черво.
Е. В. на 23 октомври 2023г. около 23.30 часа е посетил клуб, находящ се на
ул.Св.св.К. и Методий в гр.Санднаски, където се събират основно фенове на
футболен клуб „Левски“, където е седнал на една маса с К. А..На другата маса
били свидетелите Г., Я., С. , Я., които той познава добре и отдавна, като на
масата седял и непознатият за него А. К.. По-късно през нощта К. А. и Е. В.
се присъединили към седящите на другата маса ,като Е. В. седнал до подс.А.
К.. В началото обстановката на тази маса била спокойна. По-късно, около
2.30 часа на следващия ден-24 октомври 2023г. , под въздействието на
употребения алкохол А. К. станал раздразнителен, започнал да говори на
висок тон и да се заяжда с присъстващите, но най-вече със седналия до него
Е. В., като дори започнал да го обижда. Двамата дори са излизали и пред
заведението да се разправят. Св.Ю. Я., виждайки че А. К. не може да се
владее и напрежението между тях ескалира, го помолил да си тръгнат и с
помощта на В. Г. качил К. в автомобила си и го закарал до квартирата му в
гр.Сандански. Компанията продължила да пие, като заключили вратата на
клуба. Обаче около 3.30 часа на 24 октомври 2023г. подсъдимият се върнал и
започнал да удря по вратата на клуба,която била стъклена врата, настоявал да
влезе вътре, а на кръста си носел нож с дължина 155 мм, но никой от вътре
присъстващите не отключил вратата. А. К. продължил да удря силно по нея ,
да заплашва,че ще избие всички, че ще ги заколи. За да го изгони В. Г.
отворил вратата на клуба и заедно с Г. Я. и Т. С. взели по един стол го
подгонили по ул.Х в посока центъра на града. Последвал ги и Е. В., който не
носил нищо в себе си. Тичайки по средата на ул.Х подсъдимият се обърнал с
8
лице към тръгналите след него мъже и започнал да тича заднишком по
улицата, извадил ножа от панталона си и започнал да го размахва на
идващия срещу него Е. В., който се спънал ,паднал и ударил лицето си.
Изправил се и продължил да върви след А. К. и когато бил на около 2 метра
от него, видял в дясната ръка на подсъдимия ножа и се спрял. В този момент
К., който бил с лице срещу В., се приближил към него и му нанесъл два
удара в тялото.Първият удар бил под лява мишнична ямка, без проникване в
гръдната кухина на острието на ножа, а вторият удар бил в лявата долна
половина на корема, като острието пробило коремната стена и причинило
порезни наранявания на тънкото черво. Подсъдимият извадил ножа и
побягнал надолу по улицата. Длъжен съм да отбележа, че Е. В. е паднал
вследствие на нанесените удари и по-точно на втория удар и след като К.
извадил ножа от неговия корем. След което В. се прибрал вкъщи, не усещал,
че имал толкова тежки наранявания, като изпитвайки след известно време
силна болка се обадил на майка му, която като видяла неговото състояние, с
личния си автомобил го транспортирала до Спешен център , откъдето
препратили В. към МБАЛ Югозападна –Петрич, където е извършена
хирургична интервенция. От обективна страна считам,че е налице опит за
умъртвяване на В. с два последователни удара с нож, вследствие на което е
причинено едно порезно нараняване под лявата мишнична ямка,
непроникващо в гръдната кухина и друго прободно –порезно нараняване в
лявата долна половина на корема, причинило евентрирали тънкочревни
бримки и оментум, 12 наранявания на коремен кухинен орган-тънко черво,
съсирена кръв в засегнатите тънки черва и перитонит. Вследствие на второто
увреждане обективно е могла да настъпи смъртта на В., ако не е била
оказана своевременно високоспециализирана медицинска помощ и не е
извършена операция. От субективна страна А. К. е действал с пряк умисъл,
предвиждал е възможността да настъпи умъртвяване на Е. В., желаел е
същото, затова сочат видът и характерът на оръдието на престъплението,
напълно годно да причини смърт –нож, с дължина на острието 155 мм, с
режещ ръб. На Е. В. след 5 месеца и половина е извършена втора операция
в Благоевград.
Уважаеми окръжни съдии, аз моля вследствие на всичко казано да признаете
подс.А. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление, като наложите максималното предвидено в закона наказание,
при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка моля да
уважите и предявения граждански иск, тъй като и към настоящия момент Е.
В. не е годен да извършва каквато и да е работа. Моля да ни присъдите и
сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Е. В.: Поддържам
казаното от адвоката ми. Не претендирам да ми бъдат върнати веществените
доказателства елек и тениска.
АДВ.М.: Уважаеми окръжни съдии, молим Ви при произнасянето на Вашата
9
присъда да обсъдите и следните аргументи, които ще изложа пред вас като
защитник. Няма спор по обстоятелството, че пострадалият Е. С. В. има
нараняване, причинено от подсъдимия А. С. К. на посочената в обвинителния
акт дата. В настоящия процес следва да се изясни фактическата
обстановка,дали е такава,каквато е изложена в обвинителния акт,както и
причинно-следствената връзка по инцидента между деянието и неговия
резултат. В резултат на проведеното съдебно дирене, фактическата обстановка
не бе установена по несъмнен и категоричен начин и, считам, че съдът ще
трябва да обсъди и въпроси свързани с правната квалификация и дали
деянието съставлява престъпление по чл.116, ал.1, т.12, пр.1 вр.
чл.115,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“от НК.
Какви са конкретните ми аргументи в това отношение. Инцидентът се е
развил в няколко етапа. Първият започва с това, че пострадалият обичайно,
без да има някаква конкретна причина, е започнал нанасяне на обиди и
заяждане към А. К.. Този инцидент не прераства във физическа разпра и
подсъдимият си е тръгнал,защото е обиден. Вторият момент е -как точно се е
развил инцидентът в следващата част, след като се връща,за да влезе пак в
заведението.То е било заключено и всички са били вътре в клуба.Почукал е на
врата,всички са излезли,подгонили са го и той е побягнал. Когато се връща
моят подзащитен не е тръгнал лично към подсъдимия,не го е търсил,не го е
викал за саморазправа,не е тръгнал да го удря с юмруци,нож или
предмети,напротив тръгнал е да бяга в резултат на нападението от петима
мъже – здрави,прави и в цветущо здраве .Подсъдимият е бил на десетки метри
от тях.И тогава пострадалият без никакво основание е тръгнал да гони
подсъдимия,като и до настоящият момент не е ясно с каква цел, предвид
обстоятелството,че подсъдимият К. е бягал надолу по улицата и вече
разстоянието между двамата е било повече от 30- метра .За пострадалият не е
съществувала никаква опасност нито за живота,нито за здравето му и няма
абсолютно никаква причина да преследва подсъдимия. Поведението на
пострадалия е още по-нелогично и буди недоумение,предвид твърдяното от
него при разпита му в с.з. от 08 април 2025 г. и отразен в протокола от
същото,където твърди: „Подсъдимият тръгна надолу по ул.Х.Всички заедно
тръгнахме,но на първия бордюр се спънах.Когато паднах,подсъдимият не
беше близо.На 30-40- метра ВЕЧЕ беше надолу по ул.Х.“.При така
установената фактическа обстановка-че подсъдимият е бягал,а не е нападал
когото и да е ,и която се потвърди от показанията на всички разпитани по
делото свидетели,липсват данни за умисъл за извършване на убийство по
посочения състав от НК,напълно липсва пряк такъв.Самият пострадал в
същият протокол твърди,че подсъдимият му казал лично на него: „Ще те
убия!Ще те заколя!“, както и: „Хвана ме страх“.
Вижда,че подсъдимият бяга,намира се на разстояние далеч будещо страх у
пострадалия,но тръгва да го гони,като сочи,че е видял подсъдимия да носи
нож. Обобщено: какво е поведението на постаралия - страхува се,вижда
нож,но бяга към подсъдимия. Твърди,че е бил заплашен от подсъдимия,че ще
го убие,твърдение,което не се доказа от разпитаните по делото свидетели,
10
твърди,че е бил уплашен,твърди,че подсъдимия си е тръгнал и когато се е
върнал е чукал по вратата,че е видял нож в ръката му,но през цялото това
време е бил зад заключена врата в клуба по футбол и никой от петимата не е
позвънил на РУ на полицията и не се е обадил на 112,включително
пострадалият.
И на последно място- от данните по делото се установи,че към 3,00-
3,30часа пострадалият се е бил прибрал ,по данни от разпита на майка му,той
й е звъннал почти три часа по-късно,през които е имал прободна рана,но не е
звъннал на телефон 112,не се е обадил на Спешна помощ,а се е обадил на
майка си,след толкова много часове.Разпитаната свидетелка /майка на
пострадалия/ каза, че „вътрешностите му“ били отвън,но три часа е стоял така
и не звъни за помощ,като след трите часа чакане пострадалият напълно
сам,без чужда помощ, слиза до колата на майка си,която вече го завела до
Спешния център на града.
В резултат на проведените разпити се установи,че се касае за пиянска
свада,при която всички участници са били употребили алкохол,спречкали са
се,имало е сборичкване,предизвикано от пострадалия,който безпричинно
догонил подсъдимия,последният вече е бил избягал и е бил на неопасно за
когото и да е разстояние,но когато пострадалият е догонил подсъдимия и
двамата са паднали на земята, А. К. го намушква с ножа,който му служи в
работата,която упражнява,като прави две пробождания в областта на корема
на пострадалия,в резултат на които пострадалият впоследствие получил
усложнения. Подсъдимият А. К. е действал инстинктивно,защитил се е по
начин,какъвто е могъл,но по никакъв начин не е целял,не е искал,нито е
допускал,че ще умъртвява Е. В..Когато всички от клуба са подгонили
подсъдимия,пострадалият е паднал,разкървавил си е носа,бил е зад другите,но
е станал,догонил е К. и чак тогава,когато падат, подсъдимият го наранява
със сериозна порезна рана в корема. Ако подсъдимият се беше насочил
целенасочено към него и го беше нападнал лично и веднага, даже и да се беше
стигнало до фатален резултат, нямаше да има спор, че законът повелява
правната оценка на неговото поведение да бъде подведена по посочените от
прокуратурата членове и състави от НК. Казвам тези неща, за да подчертая,
че инцидентът, довел до прободни рани и до образуване на настоящото
производство, е започнал с посегателство от страна на пострадалия към
подсъдимия и от този момент пострадалият е жертва на престъплението.
Аз считам, че има сериозни основания, за да се постави под съмнение
правилността на квалификацията, която е дадена в обвинителния акт,че
подсъдимият тогава ,към 23.10.2023 година,умишлено е искал да причини
смъртта на пострадалия.
Проследявайки динамиката и развитието на инцидента, следва да се
приеме, че пострадалият е първият, който е пристъпил към физическа агресия
спрямо подсъдимия. Тогава следва да се съобрази това поведение на
пострадалия с нормите на чл.118 от НК. Най - малкото за съда трябва да има
едно съмнение дали пострадалият първи е започнал физическата разпра
между двамата или е така, както твърди държавното обвинение,
11
подзащитният ми в какво състояние и по какви причини е причинил тези
наранявания,като се отчете поведението на пострадалия.
С оглед изложеното,считам,че обвинението не бе доказано по несъмнен
начин и че безспорно се установи липсата на умисъл за убийство,че
подзащитният ми не е имал цел да убие пострадалия и не е искал и не е
допускал,че ще го убие.По-скоро целта на подсъдимия е била нанасяне на
телесна повреда на пострадалия, заради това,че го е догонил и го е нападнал,
като го е повалил на земята.В случая нараняванията на пострадалия са
настъпили единствено и само в резултат на допълнителен привходящ
обективен фактор - приемът на алкохол от негова страна и алкохолното му
опИ.е с висока концентрация на алкохол в кръвта и нелогичното му поведение
да напада по неговите думи въоръжен с нож човек,който преди това го е
заплашвал,че ще го убие. Не е налице евентуален умисъл за убийство, тъй
като подсъдимият няма как да е допускал, че с тези си действия може да
причини смъртта на пострадалия.
В съдебната практика е утвърдено разбирането, че при решаването на въпроса
за съдържанието на вината, респективно за характеристиките на умисъла при
престъпните деяния против живота и здравето на личността, следва да се
изхожда от комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното
престъпление, като се отчете предшестващото поведение на дееца и
пострадалия, техните взаимоотношения, броят и силата на ударите, тяхната
интензивност и насоченост, уязвимостта на жертвата, съобразно локацията на
ударите и уврежданията, механизма на причиняване на уврежданията и
медико-биологичните особености на нараняванията. В настоящия казус, с
оглед събраните доказателства считам, че е налице само умисъл за засягане на
телесния интегритет на пострадалия, тоест за умишлена телесна повреда,която
евентуално би могла да доведе до причиняване на смърт по непредпазливост,
но в никакъв случай подсъдимият не е имал умисъл и не е целял смъртта на
пострадалия. В тази насока като обективиращи умисъл за причиняване на
телесна повреда,а не на смърт, следва съдът правилно да преценени
обстоятелствата относно насочеността на нанесените удари- два бързи удара в
тялото на пострадалия (в коремната му област,която е била в най-голяма
близост до ръката на подсъдимия,а не е била целенасочено избрана за
нанасяне на ударите, тъй като и двамата са били един върху друг на земята);
многобройността на ударите (два на брой,което принципно не обуславя
засилено травматично въздействие върху засегнатата област); интензивността
и последователността на нанасянето им (във времеви период от няколко
секунди,нямало е и минута, при активното участие и на пострадалия в борбата
на земята), близкото разстояние, от което са нанасяни ударите; нямало е
последователност и упоритост в осъществяването на деянието от страна и на
подсъдимия (след като пострадалият станал, подсъдимият отново побягнал);
механизма на причиняване на уврежданията, който е от водещо значение за
предизвикването на увреждането на пострадалия (с оглед позицията на тялото
на пострадалия по време на побоя областта на корема му е била в
непосредствена близост до ръката на подсъдимия); средството, с което са били
12
нанесени двата удара (с ножа,който е бил в якето на подсъдимия,защото със
същия нож и яке ходи на работа,представляващ по своето естество
твърд,остър предмет); както и че побоят е нанесен над лице, намиращо се в
цветущо здраве,което му е позволявало да окаже съпротива,която от своя
страна нямаше да е необходима,ако не бе догонил подсъдимия и не го бе
нападнал).
При тези обстоятелства подсъдимият безспорно не е съзнавал, че от
нанесените два удара в коремната област на пострадалия,който всъщност го
е нападнал,обективно е било възможно настъпването на смъртта му, като
същевременно не се е съгласявал с настъпването на този вероятен
допълнителен резултат. В съзнанието и в представите на подсъдимия е било
формирано внезапно решение да се върне при хората,с които е прекарал
вечерта,но не и да убива пострадалия, като с оглед социалния и житейския му
опит и разбиране той несъмнено не е допускал, че вследствие на двата на брой
удара, макар и не толкова силни, но пък нанесени в уязвима част от тялото,
каквато е коремната област, е могла да настъпи и смъртта на пострадалия.
Затова, осъществявайки инкриминираното действие спрямо пострадалия,
подсъдимият несъмнено не е допускал, че може да настъпи и друг възможен
по-тежък резултат-умъртвяването му. Начинът на осъществяване на
увреждането-неинтензивно в продължение на няколко секунди, с нанасянето
на 2 удара,при легнало положение и на двамата на земята, и последващите
действия на подсъдимия,на пострадалия и на всички участници в инцидента,
извършени след преустановяването му, еднозначно сочат, че всички тези лица
изобщо не са мислили да предотвратят настъпването на каквито и да е
общественоопасни последици,защото не са считали,че такива са налице . След
инцидента не са оказали никаква помощ на пострадалия,защото същият им е
казал,че му няма нищо и е седял на тротоара.Участниците не са възприели
тежкото състояние, в което се е намирал и в което са го оставили, като са
продължили сбирката си в клуба по футбол. В тази ситуация подсъдимият не е
разчитал на никакви фактори за осуетяване настъпването на
общественоопасните последици,защото не е знаел,че има такива и не е искал
тяхното настъпване. Следователно от субективна страна подсъдимият не е
действал при форма на вината пряк умисъл,да извърши умъртвяването на
пострадалия, а по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесени
телесни повреди. Подсъдимият А. К. не е искал и не е целял да лиши от живот
пострадалия. Тези проявни форми на волевия акт-искам и целя, изпълват
съдържанието на волевия момент на прекия умисъл.Поради липса на същите ,
считам че деянието не е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият обективно не е довършил изпълнителното деяние на
престъплението убийство ,защото не е допускал и не е искал настъпването на
престъпен резултат, и субективно не е съзнавал това.Подзащитният ми не е
избягал, а се е върнал на място и е бил с останалите свидетели в клуба.Едва
по-късно е подаден сигнал до органите на МВР от свидетеля К. К.,живеещ на
същата улица,на която се намира клуба по футбол,защото не можел да заспи
и чул викове по улицата.
13
Уважаеми съдии ,знаем, че вината е психическото отношение на дееца
към престъпното деяние и престъпния резултат в момента на извършване на
деянието, а не в някакъв следващ момент. Затова моля да вземете предвид
отношението на дееца, включително и проявеното критично такова, по време
и след като деянието е завършено.Същият не се е укривал,не е избягал,оказал
е пълно съдействие на органите на полицията,на разследващите органи от
досъдебното производство,както и дадените му обяснения пред настоящия
състав на съда,изказаното му искрено съжаление,и категоричното му
изявление,че не е желаел смъртта на пострадалия.Още в хода на
разпоредителното заседание същият беше готов да признае изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като от първия му разпит не е отричал,че той е причинил телесните
увреждания на пострадалия,че ги е причинил с нож,доброволно и лично го е
предал,изложил е всичко по случая, обясненията му са последователни,като
винаги е заявявал,както и пред Вас,че не е искал да убива пострадалия, нито
когото и да е.
При определяне на наказанието, с оглед изложеното,преценявайки
изискванията на чл.36 и чл.54 от НК, моля да приемете, че в конкретния
случай обществената опасност на това деяние е много по- ниска от типичната
обществена опасност на такъв вид престъпление. Моля да отчетете
обстоятелството,че моят подзащитен преди задържането, работеше по трудов
договор, по който получаваше легални трудови доходи,като системно и
отговорно полагаше труд.Има постоянен адрес, на който живее в гр.Сандански
от години. Хазяинът, при когото е живял,който е стар гражданин на
гр.Сандански,който е уважаван и е известен като човек,чиято преценка е
обективна, каза,че подсъдимият никога не е употребявал алкохол в квартирата
си ,не е събирал компании,не е вдигал шум,не е създавал безпокойства и
винаги е имал безупречно поведение,редовно наемът е бил заплащан.
Това налага извода, че в конкретния случай обществото разбира, че не
подсъдимият е общественоопасна личност, която по престъпни подбуди е
извършила това тежко престъпление,а че това е пиянска драма, при която
всички са употребили алкохол и единствено в резултат на поведението на
пострадалия се е стигнало до такъв завършек.Затова,уважаеми съдии,когато
преценявате какво наказание да наложите на А. С. К., Ви моля да имате
предвид,че моят подзащитен осъзнава фаталните последици,които са могли да
настъпят,че все пак е изтърпял,че са го гонили и обиждали,че го гонят петима
мъже,че ако е нямало такова догонване,поваляне и сборичкване от страна на
пострадалия,подсъдимият е нямало да извърши това, до което е бил доведен
от поведението на пострадалия. В конкретния случай съм убедена, че няма да
бъде грешно да бъде прието, че той дълбоко осъзнава противоправността на
деянието си и се разкайва за стореното. Това е още от ДП. Няма нужда от
някаква сериозна репресия по размер, за да бъдат постигнати целите на
индивидуалната превенция. Генералната превенция няма да претърпи ущърб,
а напротив -ясно ще се покаже, че нашият закон и правоприлагащите органи
оценяват причините и условията, довели до едно такова деяние. Тези условия
обуславят по размер едно наказание, което да бъде ориентирано към
14
минимума за този вид престъпление. В този смисъл моля Вие да съобразите
доказателствата по делото, да направите такава преценка и да постановите
присъдата именно въз основа на такава преценка.
Относно предявения в настоящото производство граждански иск, считам
че същият не бе доказан по основание и размер. Твърденията, изложени в
обстоятелствената част на предявения граждански иск, не бяха
доказани,предвид обстоятелството,че не бе представено нито едно
доказателство.Единственият зададен в тази насока въпрос бе от съда към
майката на пострадалия. Гражданският ищец е получил увреждания,но
същите са в резултат на предизвиканото от него поведение у
подсъдимия.Действително подсъдимият е носел нож,но не го е насочил и не е
нападнал никого,освен нападналия го В.-гражданският ищец,който след като е
видял,че подсъдимият е на повече от 30 метра от него и бяга надалеч, се е
затичал да го гони,повалил е подсъдимия на земята и с поведението си е
допринесъл за настъпване на този резултат.Пострадалият съвсем съзнателно е
предизвикал човек, от когото казва,че се страхува,който го бил заплашил с
убийство и след като е видял,че носи нож. Гражданският ищец и
процесуалният му представител не представиха абсолютно никакви
доказателства за претърпените болки и страдания от пострадалия,не изискаха
събирането на никакви доказателства,поради което считам,че искът им е
недоказан.На самостоятелно основание считам,че исковата претенция в
размер на 200 000 лева за претърпени от пострадалия неимуществени
вреди,причинени от подзащитния ми, е необоснована и недоказана,поради
което моля да не я уважите.Предвид всичко гореизложено моля за Вашата
справедлива присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ А. К.: Съжалявам за това,което стана. Нямах намерение да
го направя. Съжалявам. Не искам да ми се връщат веществени доказателства.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А. К.: Съжалявам.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви присъдата си пред страните .
Протоколът се написа в съдебното заседание,което приключи в 13.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15