№ 50152
гр. София, 05.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110145991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от "ЕМ" ЕООД,с която претендира изменение на
решението в частта за разноските като твърди,че ответникът не е станал
причина за образуване на делото и разноските следва да останат за сметка на
страната ищец.
Насрещната страна К. П. Т. в подадения писмен отговор намира молбата
за неоснователна като счита,че не е реализирана нито една от предвидените
съгласно чл.78,ал.2 от ГПК предпоставки. В писмения отговор се изтъква,че
ищецът с исковата молба е релевирал доводи,че процесното вземане фигурира
в ЦКР като още преди образуване на делото ищецът Т. е поискал заличаване
на вписаното парично задължение поради настъпила давност,което не е
сторено и което е обусловило правния интерес от предявяване на
установителната искова претенция.
Софийският районен съд приема,че молбата е допустима като подадена
в срока за въззивно обжалване от страна в производството,но разгледана по
същество молбата е неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на
разноските с крайния акт по съществото на спора като отговорността за
разноски се разпределя при съобразяване правилата,установени съгласно
чл.78 от ГПК,а именно според уважената и отхвърлена част от исковете. В
конкретния случай предвид това,че съдът е счел искът за основателен,съдът е
присъдил разноските в полза на ищеца. Настоящата съдебна инстанция
приема,че липсват предпоставки да бъде счетено,че разноските следва да
останат за сметка на ищеца. На първо място,следва да се отбележи,че
ответникът не е признал иска,а напротив – дори е оспорил допустимостта на
същия иск поради липса на висящо изпълнително производство,както и е
изтъкнал,че погасяването по давност на вземането не означава,че вземането не
съществува,а единствено води до невъзможност вземането да бъде
реализирано по принудителен ред. Предвид това,че са изложени в писмения
отговор съображения,които не съвпадат с доводите на страната ищец,липсва
основание да бъде счетено,че е формулирано признание на иска,което
1
означава,че отговорността за разноски се разпределя при съобразяване
правилото,установено съгласно чл.78 от ГПК,а именно в хипотезата на
чл.78,ал.1 от ГПК. Отделно от това,не може да бъде счетено,че ответникът не
е дал повод за образуване на делото. Диспозитивното начало на гражданския
процес регламентира,че съдът се произнася в рамките на заявеното от
страната ищец искане за защита,а в конкретния случай ищецът Т. се позовава
на наличието на извършено вписване на паричните суми,чиято дължимост
оспорва в Централния кредитен регистър. Предвид това,че ищецът изрично се
позовава на това обстоятелство,както и с оглед обстоятелството,че подобно
обстоятелство разкрива активно поведение на ответника,като кредитор,съдът
намира,че отговорността за разноски е определена при спазване изискванията
на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "ЕМ" ЕООД за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 45991/2024 г. по описа на
Софийския районен съд,42 състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2