№ 20025
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110112680 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която С. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: *************************, е предявил срещу ******************, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: *************************, в
условията на обективно евентуално съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 19, ал. 4
ЗПК /заобикаляне на закона/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит № 833352 от 20.05.2022г.
- в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за потребителски кредит
№ 833352 от 20.05.2022г. поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
20.05.2022 г. е сключил със ****************** договор за потребителски кредит № 833352,
по силата на който му бил отпусната заемна сума в размер на 500 лв. при посочен ГЛП 36 %,
ГПР – 42.58 %. Съобразно чл. 17 от процесната сделка страните уговорили изпълнението на
задължението да се обезпечи чрез банкова гаранция или поръчителство, отговарящи на
изискванията в Общите условия, като при непредставянето на обезпечение се дължала
неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Допълва, че размерът на неустойката
възлизал на 158,24 лв. и тази стойност била включена в погасителния план. Поддържа, че
договорът за кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като в договора за
кредит не били посочени условията за прилагане на лихвения процент. Като самостоятелно
основание за нищожност счита и липсата на посочена методика, по която се изчислява ГПР,
както и какви компоненти участват във формирането му. Навежда доводи, че неустойката
представлява разход по кредита, който следва да бъде посочен в ГПР, като с невключването
му се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Допълва, че посоченият в договора ГПР
не кореспондира с действително приложения по кредитното правоотношение. Поради
1
изложените съображения счита, че договорът за кредит следва да бъде прогласен за
нищожен в цялост, като излага, че отделните части не могат да бъдат заместени от
повелителни правила на закона или сделката да се счита сключена без тях. В условията на
евентуалност поддържа, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и има
неравноправен характер. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че задължението по
договора за кредит било изпълнено. Релевира възражение, че клаузата за неустойка не е в
нарушение и не заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като при формирането на ГПР били спазени
изискванията на ЗПК. Поддържа, че неустойката не представлява разход по кредита и не
следва да бъде включван при формирането на ГПР. Възразява, че процесната клауза
кореспондира с добрите нрави с аргументи, че кредитополучателят е разполагал с правна
възможност да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването , в това число
и да се откаже от договора в 14-дневен срок. Оспорва уговорката за неустойка да е
неравноправна, тъй като клаузата била ясно и точно описана, била дължима единствено за
дните, в които не е предоставено обезпечение. Твърди, че между него и ищеца били
сключени общо четири договора за един кредитен продукт, съдържащи подобна клауза,
поради което кредитополучателят многократно се запознал с тази уговорка и с
икономическите последици от сключването на договора. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът С. Д. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 259003/29.07.2025г. ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът ****************, редовно призован, не се
представлява. С молби с вх. № 303595/17.09.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящото производство в
тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да установи правния си интерес и факта от
който произтича вземането му и размера на претенциите, а именно обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 833352 от
20.05.2022г. със соченото в исковата молба съдържание на договора и на оспорената при
условията на евентуалност клауза, както и че договора/същата клауза са сключени/уговорени
при противоречие на императивни правни норми.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен договор за потребителски кредит
№ 833352 от 20.05.2022г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца
кредит в размер на 500 лв., която сума ищецът, като кредитополучател е следвало да върне в
срок от три месеца, на три вноски, всяка в размер на 229,96 лева, последната платима на
20.08.2022г., при ГЛП от 36% и ГПР от 42,58%, като общата сума която е следвало да бъде
върната възлиза на сумата от 531,65 лева /изчислена към датата на сключване на договора/.
В раздел V „Обезпечения“, чл. 17, ал.1 от договора страните договорили, че
кредитополучателят в тридневен срок от сключване на договора следва да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
2
поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице следва да
отговаря за всички задължения на кредитополучателя, съответно да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на гаранцията трябва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл. 27 от договора страните договорили,
че в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от договора, дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки
ден, през който не е предоставено договорно обезпечение, платима съгласно договореното в
чл. 27, ал.2 от договора периодично, заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката
фигурира и в погасителния план и е начислена на стойност от 158,24 лева, като така общата
сума дължима от ищеца на падежа възлиза на сумата от 689,88 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди, а
ответникът небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, което
обосновава извод, че спора е потребителски. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на
договора за кредит – чл. 11, ал.1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в
договора влече неговата недействителност според чл. 22 от ЗПК. Така, според чл. 11, ал.1 от
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Така "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а "обща сума,
дължима от потребителя" означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по
кредита за потребителя представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 42, 58%, в който е
включена единствено възнаградителната лихва и изрично е посочено, че ГПР е в този размер
само при положение, че договорът е валиден за целия срок, всяка от страните изпълнява
точно своите задължения, съответно няма начислени разходи за събиране, лихва за забава и
неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора за кредит.
3
Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по
кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка /в случаите на неосигурено обезпечение/
е в размер на 689, 88 лева, от която неустойката е в размер на 158, 24 лева и същата се
начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на
сумата по кредита не се предостави гаранция/поръчител съгласно ОУ и договора за кредит и
същата се начислява ежедневно и пропорционално към всяка вноска по кредита. Като
съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка
и предоставената преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР,
пренесена след това в договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено
изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал.4
от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. За да достигне до този извод,
съдът изходи от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в §1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия
срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително
трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък
и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на
обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални
документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог,
банкова гаранция или издаване на ценна книга. Същевременно съдът съобрази, че
компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното
задължение на кредитополучателя по договора, и се дължи независимо от това, дали
кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати.
Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да
гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите,
които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателя не
плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това,
дали такива биха могли реално да настъпят или не. Несъмнено и включвайки размера на
начислената неустойка в ГПР, същото далеч надвишава посочения в договора размер на ГПР
– 46,58 %.
4
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с предвиждане
на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на "общ
разход по кредита за потребителя" по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в посочения размер от
42, 58 % годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на
разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който
изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Въз основа на
изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК – непосочване
на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК,
поради което процесният договор за кредит е изцяло недействителен. Така уважаването на
иска за нищожност на договора за кредит на основание, че същият е недействителен поради
противоречието му със закона, не предполага произнасяне по евентуално предявения иск за
нищожност на договора на друго основание, както и произнасяне по иска за нищожност на
клаузата на чл. 27 от договора, предявен като евентуален.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 50,00 лева. Процесуалният представител на ищеца – адвокат М. В. М. от
******************, с адрес на упражняване на дейността в
**************************** претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С молба от 17.09.2025г. ответникът
е сезирал съда с искане да не присъжда възнаграждение, в предвид образуваните множество
дела между страните в СРС, цитирани в молбата, което искане съдът не споделя, в предвид
обстоятелството, че се касае по всяко дело за отделни облигационни отношения по сключени
между страните не един или два, а множество договори, и които макар да са еднотипни и с
неусложнена фактическа обстановка, ще изискват отделно разглеждане и съответно на всяко
от тях съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив. Именно поради тази причина съдът е
оставил без уважение и искането на ответника за изискване на справка за това колко дела е
завел ищецът с оглед съединяването им по реда на чл. 213 от ГПК. Отделно с молбата е
релевирано и възражение за прекомерност на претендираното за присъждане
възнаграждение. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото, цената на
иска, извършената работа от адвокат М. /без явяване в единственото о.с.з./, че следва да
присъди възнаграждение под минимума, определен в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа с изменението с ДВ, бр. 14 от 2025г. Намаляване на възнаграждението
и падането му под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно най-новата
практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС, като съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум,
следва да са налице такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост
дори и на минималния адвокатски хонорар. Съдът намира, че ако не слезе под минимума в
наредбата възнаграждението ще е високо и не ще оправдава извършената по делото работа,
както и фактическата му и правна сложност, а също и цената на исковете. В случая съдът
намира, че следва да присъди възнаграждение на адвокат М. в размер на 250,00 лева.
5
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 833352 от 20.05.2022 г., сключен между ******************, ЕИК
*************, като кредитодател и С. Д. Д., ЕГН **********, като кредитополучател,
поради противоречието му със закона на основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ******************, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В.
М. от ******************, с адрес на упражняване на дейността в
****************************, сумата в размер на 250,00 лева, присъдено адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6