№ 399
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110206272 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-025369 от
09.12.2021 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което на Г. Б. В. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.
3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
лично и чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 27.11.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 18:00
часа, в гр. София, по ул. Вардар, с посока на движение от бул. Ал.
Стамболийски към бул. Възкресение, управлява лек автомобил Опел Астра с
рег. номер СВ *** МН, и пред блок 137 Б, отказал проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и при издаден талон за
медицинско изследване не изпълнил предписанията му да се изследва за
употреба на наркотични вещества – нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
източници. От показанията на свидетелите А.М. и Д. Х. (л. 30-32 от делото),
както и от писмените доказателства на (л. 8-9 от делото), се установява, че на
процесните време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил и при извършена проверка е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотици с техническо средство, поради което му е бил издаден талон за
кръвно изследване, на което жалбоподателят не се е явил и не се е изследвал.
Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни,
2
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като при управление на лек
автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а също така не изпълнил
предписанието за медицинско изследване и не си направил такова въпреки, че
му е бил издаден талон за такова изследване. Нарушението е извършено от
жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване. С
оглед на това, че се касае за „формално” нарушение (такова „на просто
извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца
за общественоопасните последици на деянието.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
същият е бил подложен на неправомерна проверка за притежание на
наркотични вещества и затова е отказал да се тества, тъй като не е имал
доверие на проверяващите го полицаи, които са се отнасяли тенденциозно с
него. Съдът в настоящото производство е само арбитър за конкретния правен
спор и не може да излиза извън неговите рамки, тъй като в противен случай
би нарушил своята функция и неизменно би застанал на обвинителни
позиции, по отношение на някоя от страните в спора. Ето защо по
оплакванията за незаконен обиск, съдът в настоящото производство не може
да се произнесе, тъй като това не е част от предмета на настоящото дело. Що
се отнася до липсата на доверие у жалбоподателя по отношение на
контролните органи, то при подобна хипотеза законът му гарантира правото
да откаже да се тества за употреба на наркотици от пътните полицаи, но е бил
3
длъжен да си направи необходимото изследване в независимо акредитирано
за това болнично заведение. Той обаче не е изпълнил това предписание, като
по този начин е нарушил задължението си на водач на МПС, респ. правилно е
била ангажирана неговата отговорност за неизпълнение на това му
задължение.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца; наред с това от показанията на свидетеля Д. Х., се установява, че за
същия е имало сериозни съмнения, че е бил под влияние на наркотични
вещества), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-025369 от
09.12.2021 г., издадено от началника на група в Отдел „Пътна полиция” –
4
СДВР, с което на Г. Б. В. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.
3 от Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5