№ 6506
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100104868 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът А. Г. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, и
ответникът Н. Г. М., със съдебен адрес гр. София, ул. ********, адв. К..
Предявен е иск по чл.45 ЗЗД за сумата 30 000лв., частично от 90 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили от направени от ответника клеветнически твърдения по
отношение на ищеца, а именно: „Това е една група за влияние вътре в съдебната система....
Има имена на прокурори и съдии, а вътре присъства и името на бивш служител на ГДБОП.
Вътре присъстват имената на Е.П. и А. М....Вчера беше споменато, че Нотариуса е имал
съдия, към когото се обръща с „Т.“, вероятно става въпрос за съдия М....“, в телевизонното
предаване на Българската национална телевизия „Денят започва“, излъчено на 16.02.2024г.
Ищецът твърди, че на 16.02.2024 г. по БНТ в сутрешния новинарски блок „Денят
започва“, в качеството си на заместник-председател на Народното събрание и председател
на специално създадена Временна комисия в Народното събрание „За проверка на факти и
обстоятелства свързани с дейността на групата около М.Б.“, ответникът Н. Г. М. отправил
срещу ищеца клеветнически твърдения за причастност към престъпна група „за влияние в
съдебната система“ - така нар. клуб на „Нотариуса“, чиято дейност била предмет на
разследване от създадената нарочна комисия в Народното събрание, като заявил:
„Това е една група за влияние вътре в съдебната система.... Има имена на прокурори и
съдии, а вътре присъства и името на бивш служител на ГДБОП. Вътре присъстват имената
на Е.П. и А. М....Вчера беше споменато, че Нотариуса е имал съдия, към когото се обръща с
„Т.“, вероятно става въпрос за съдия М....“
След това изявление на ответника последвали медийни публикации, в които се
припомнял фактът за санкционирането на ищеца по Закона „Магнитски“ и бил
1
„заклеймяван“ като участник в организирана престъпна група. Инспекторатът към ВСС се
самосезирал и срещу ищеца започнала проверка.
Изявленията на ответника накърнили сериозно доброто име на ищеца, личното и
професионално му достойнство и авторитет сред колегите, юридическата гилдия и
обществото. Тези изявления поставили под съмнение качествата му на съдия в ежедневната
му работа. Бил уронен личният му и професионален престиж, злепостевен бил пред колеги,
близки, приятели. Отношенията му с по-близки или по-далечни приятели видимо охладнели.
Почувствал се изолиран на работното си място. Получил обостряне на хронично заболяване,
свързано с прекаран преди години инфаркт.
В срока по чл.131 ГПК ответник е подал отговора на исковата молба, с който оспорва иска.
В отговора излага твърдения, че през февруари 2024 г. в Народното събрание заседава
сформираната след придобили публичност разкрития Временна комисия за проверка на
факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около М.Б.. Председател на
комисията е Н. М.. В комисията са били представени редица материали и са проведени
редица изслушвания в периода февруари - март 2024 г. Сред материалите, на основата на
които е извършвана проверка от комисията, е и списък /доклад/ с конкретни имена,
представен в комисията.
Във връзка с работата на комисията публичност е придобил списък на хора, твърдяно
свързани с групата около Нотариуса. Поради изключително големия медиен интерес членове
на комисията и особено ръководството са били канени и търсени от медиите за отговор на
въпроси от обществен интерес, формулирани от жуpнaлиcти от различни медии.
Ответникът твърди, че в предаване на 16 февруари 2024 г. в предаването „Денят започва“ по
БНТ е поканена като участник съдия Т.Ж., председател на Съюза на съдиите в България по
това време. В разговора в 07.39 ч. тя заявява, че в списъка е възможно да са включени и
съдии, които в действителност не са били в групата на Нотариуса и че той не може
лековерно да се приеме за доказателство.
Във времевия период след новините в 08.00 ч. в предаването гостува председателят на
комисията Н. М.. В разговора водещите на предаването отново припомнят вече изразената
от съдия Жилова позиция, че в списъка е възможно да са попаднали и съдии, които в
действителност не са участвали в групата на Нотариуса. На въпрос на водещата:„Един
списък от седмица – две всички коментират, но никой не го е виждал. Но Вие май сте го
виждал този списък, на генерал А.А.“, г-н М. отговаря: „Да,виждал съм го и ще го
предоставя и на колегите в комисията. Ще стане и публичен“. На въпроса: „Какво видяхте в
този списък?“ той е отговорил: „Видях няколко имена на магистрати, предимно от
специализираното правосъдие“. Водеща: „Прокурори, съдии, какви?“. Отговор:„Прокурори,
мога да кажа, вътре присъства името на господин Писков, бивш служител на ГДБОП, беше
споменато неговото име и вчера на изслушването на „Антикорупционния фонд“, присъства
и съдията А. М., който е и първият българин, наказан по санкциите „Магнитски“... / 08.13 -
08.14 ч. /.
2
В следващите минути / 08.15 - 08.17 ч. / Водещият е задал въпрос: „И това са хората,
посещавали клуба?". На въпроса г-н М. е отговорил: „Това са хората, за който знам, които ми
е дал А.А.. Кои са всички хора, които са посещавали клуба, все пак ние в рамките на
парламентарната комисия ще се опитаме, доколкото е възможно, да разберем. Защото в
крайна сметка ние трябва всяко име, което изплува по някакъв начин замесено в този казус,
да бъде разпитано, да му бъде дадена възможност, да изложи разбира се, и своята гледна
точка.“ Впоследствие в предаването се обсъждат възможни редакции на списъка,
възможността да бъдат вкарани или изкарани имена от него. Припомнен е предният
разговор със съдия Жилова, колко е лесно човек да бъде омаскарен нарочно. Водещата
изрично поставя въпроса, това /списъкът/ доказателство ли е, на който г-н М. отговаря, че не
е, но е основа за разследване /има се предвид дейността на парламентарната комисия/.
Ответникът сочи, че на 20 февруари 2024 г. отново в предаването „Денят започва“ по
БНТ е прочетено писмо при упражняване на правото на отговор от съдия А. М., което е
широко разпространено в медиите и е намираемо чрез Гугъл. В публикациите по въпроса се
употребява изразът „непотвърденият списък на М.Б.“.
Ответникът излага доводи, че цитираното изявление не е твърдение за факт от негова страна,
а е направено в контекста на въпроси и отговори, касаещи съдържанието на списък,
предоставен му от ген. А.. Позовава се на чл.39-чл.41 КРБ и сочи, че съгласно практиката на
ЕСПЧ държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в
по-голяма степен от обикновените граждани.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на ответника,
неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между поведението и вредите.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено окончателно решение №7112/14.07.2022г. по адм.д.№ 3132/2022г.
на ВАС, видно от което по искане на министъра на правосъдието е започнало
дисциплинарно производство срещу А. М. във връзка с оповестена публично информация на
05.02.2020г. на сайта на посолството на САЩ за изявление на държавния секретар на САЩ
за налагане на забрана за влизане в САЩ на А. М. заради участието му в „сериозна
корупция“. Направено е искане от СК на ВСС да освободи от длъжност съдия М. поради
уронване престижа на съдебната власт за допуснати от него дисциплинарни нарушения по
чл.307, ал.3, т.3 и т.4 с налагане на дисциплинарно наказания по чл.308, ал.1,т.6 ЗСВ.
Доколкото такива нарушения не са установени, СК на ВСС е отхвърлил искането с решение
по т. 4 по Протокол №36/19.10.2021г. Решението на СК на ВСС е потвърдено с решение
№1245/10.02.2022г. по адм.д. № 11419/2021г. на ВАС, което е обжалвано от министъра на
правосъдието, но е оставено в сила по посоченото окончателно решение по адм.д.№
3132/2022г. на ВАС.
Не е спорно между страните и се установява от приетите писмени доказателства и
3
заключение към съдебно-техническа експертиза, че на 16.02.2024 г. по БНТ в сутрешния
новинарски блок „Денят започва“, ответникът Н. Г. М. е дал интервю в качеството си на
заместник-председател на Народното събрание и председател на специално създадена
Временна комисия в Народното събрание „За проверка на факти и обстоятелства свързани с
дейността на групата около М.Б.“.
В производството е представен и приет видеозапис на интервюто, което е възпроизведено в
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в заключението е посочило, че не се
откриват признаци за манипулации и монтаж на съдържанието на видеозаписа – обект на
експертизата.
Установява се следната процесна част от интервюто, в което вещото лице е обозначило „ХХ“
– Христина Христова, водеща; „СЙ“ – Симеон Йорданов – водещ, „НМ“ – Н. М.:
„…….Х Х: Каква светлина можете сега да хвърлите, г-н М.? Сега един списък от седмица-
две всички коментират, пък никой не го е виждал, но вие май сте го виждали този списък –
говоря на генерал А.А..
Н М: Да, виждал съм го и ще го предоставя и на колегите в комисията. Оттам ще стане и
публичен.
Х Х: Какво видяхте в този списък?
Н М: Видях няколко имена на магистрати, предимно бивши членове на специализираното
правосъдие.
Х Х: Прокурори, съдии, какви?
Н М: Прокурори – и мога да кажа, че вътре присъства името на Е.П., който е бивш служител
на ГДБОП. Беше споменат и вчера по време на изслушването на Антикорупционния фонд.
Той също присъства. Присъства и съдията А. М., който е първият българин наказан по
санкциите „Магнитски“, там по първия списък – още преди този, в който бяха включени
Делян Пеевски и Васил Божков. А и вчера по време на изслушването Н.й С. от
Антикорупционния фонд спомена, че „Нотариуса“ е имал съдия, към когото се
обръщал с „Т.“.
Х Х: Това е въпросният съдия А.…
Н М: Така предполагам, тъй като изглежда, че е част от групата и той се обръща към
съдия с „Т.“. Това всичкото е очевидно концентрирано в рамките на специализираното
правосъдие, което бих казал, че слава Богу закрихме
преди две години, но има още няколко имена, пък ще станат публично…
Х Х: Кажете ги, защото казахте няколко и сега ще се окаже, пък че казвате други и
премълчавате умишлено, кои са другите?
Н М: Не ги знам наизуст, повечето от тези имена…
С Й: Колко са имената?
Н М: Около 8 до 10.
С Й: Това са хората, посещавали клуба?
Н М: Това са хората, които знам, от които ми е дал информация А.А..
Кои са всички хора, които са посещавали клуба, все пак в рамките на парламентарната
4
комисия ще се опитаме доколкото е възможно да разберем. Защото ние трябва всяко име,
което изплува по някакъв начин, замесено в този казус, да бъде разпитано и да му бъде
дадена възможност да изложи и своята гледна точка, но и да осветли допълнителни факти…
С Й: Това звучи като малък брой присъстващи, там в този списък. Допускате ли, че някои
имена са били изтрити преди вие да го получите?
Н М: Допуска….Не, не бих казал изтрити. Може би информацията не е включила всички,
които са били в този списък.
С Й: А от къде е информацията?
Н М: За мен лично от А.А., а пък той – не мога да кажа
С Й: Да, но вие четете тази информация и се уповавате на нея и би трябвало да знаете какъв
е източникът, за да знаете, че е достоверна.
Х Х: Той казал ли ви е от къде?
Н М: Той самият генерал А. е достоверен източник, тъй като това е човек, който има
изключително богат опит и в българската политика и в работата със службите, така че за
мен той е достатъчно достоверен източник. Вече той откъде има е негов въпрос…
Х Х: Защото господин М., още от самото начало се появиха притесненията за редакция на
този списък. Кои имена могат да бъдат вкарани или изкарани от него. Т.Ж. ни беше на гости
от Съюза на съдиите и каза – „Всичко е възможно.“ Може да се използват едни хора, за да
бъдат сплашвани, да кажат „Вие сте в този списък“ и да бъдат вкарани нарочно. Вие много
добре знаете колко е лесно човек да бъде омаскарен, дори да няма нищо общо. После ходи
обяснявай кой си и защо си. Тоест много е важно първо източникът – как се е сдобил и дали
това въобще е доказателство?
Н М: Не, но това е основа за разследване и аз освен това не случайно казах имена, които тъй
или иначе фигурират вече в публичното пространство, защото казах Е.П. – за него беше
говорено още вчера на парламентарната комисия. Споменах А. М., но той вече е
санкциониран по „Магнитски“, т.е. не си избрах произволно някакви имена…
С Й: Да, не са много нови имена, които не бихме могли да спекулираме, че може да са
навързани. Има ли имена на политици?
Н М: Не, тук конкретно в този списък няма. В рамките на работата на комисията ще видим
хората, които ще поканим и които идват. Те какви данни ще дадат и за евентуални връзки на
политици, защото това също е част от казуса, разбира се.
С Й: Тоест тези хора ще бъдат призовани като свидетели, защото на практика посещението
на клуба не е престъпление, нали така?
Н М: Посещението на един клуб и членството само по себе си не е, но зависи какво се
случва в този клуб. И когато това е клуб, в който се търгува влияние в правосъдната система,
това вече е………“
По делото са представени протоколи от заседанията на временната парламентарна комисия –
от 15.02, 22.02., 29.02.2024г., като предвид датата на интервюто – 16.02.2024г., във връзка с
възражението на ответника, че е изложил обстоятелства, които са му станали известни на
5
заседанието на комисията, относим е само първият протокол от 15.02.2024г.
Видно от протокола, при изслушването си Н.й С., разследващ журналист, сочи следното:
….“Става дума за едно разследване, по което започнахме работа в края на 2020г., донякъде
логично, защото ние преди това бяхме работили по „Осемте джуджета“ и беше нормално
информация, свързана със схеми, свързани с корупция, корупционно влияние в съдебната
система, дори не знаехме тогава, че става дума за някакъв затворен клуб, донякъде нормално
да идва при нас, защото позиционирането е много важно за нашата работа. В момента, в
който източници на информация видят, че имаш подобен интерес, нормално е да се обърнат
към нас.“ ……..“Това, което преценихме, че е изключително важно да види публиката, бяха
записи, в които един бивш служител в МВР и в ДАНС, и то в антикорупционното звено,
Е.П., и неговият колега, както се наричаха те тогава с М.Б., отправят оферти за влияние в
съдебната система, по-точно в Специализирания съд, за промяна на мярката за неотклонение
на задържания Д..
Това, което ни направи впечатление, са няколко неща: едното беше, че от разговорите, които
можете да видите онлайн във Фейсбук и Ютюб, изключително професионален подход към
клиентите да ги наречем. Направи ни впечатление много добро познаване на самия начин,
по който работи специализираното правосъдие, второ, и трето, аз съм присъствал лично на
едно от заседанията, това, което ми направи впечатление, че преди публикуването на
протокола от това заседание, въпросният М.Б., тогава по телефона, беше изключително
добре запознат с това, което е говорил съдията Т., съдията на малко име“.
От показанията на св. К. се установява, че познава ищеца от 12 февруари 2019 г., когато
постъпил на работа в Специализирания наказателен съд и бил настанен да работи в неговия
кабинет. Двамата споделяли общо работно пространство до закрИ.ето на съда през 2022 г., а
след това, поради необходимостта да се довършат висящи дела, продължили да работят
заедно до 19 април 2025 г., когато ищецът се пенсионирал. Свидетелят сочи, че разбрал за
предаването от свои колеги, които го попитали дали го е гледал, и впоследствие вечерта
върнал записа по телевизията. В предаването било споменато името на ищеца А., за когото
ответникът заявил, че фигурира в списък на посетители в клуб „СС“, свързван с убития
М.Б., известен с прякора Нотариуса. В този списък, по думите на ответника, имало
множество имена, сред които и името на А. М., известен в клуба като Т.. Свидетелят
посочва, че не е знаел нито за съществуването на такъв клуб, нито за лицето Б.. В деня на
излъчването не бил виждал ищеца, тъй като последният вече бил съдия в Окръжен съд
София, но през следващата седмица го срещнал, когато ищецът видимо разстроен му казал:
„Ц., ти гледа ли това нещо? Тия искат да ме доунищожат.“ Свидетелят се опитал да
омаловажи ситуацията и да я обърне на шега. По това време ищецът бил започнал да се
успокоява след приключилите проверки, но излъченото предаване го извадило от
равновесие. Свидетелят описва, че ищецът бил в паника, тъй като му оставала малко повече
от година до пенсионирането и в обществото се тиражирали коментари от политици, че ще
последват сериозни последици за лицата, фигуриращи в този списък. По негови наблюдения
това допълнително засилило тревожността на ищеца, който страдал от сърдечно заболяване
6
и вече бил претърпял операция с два байпаса. Свидетелят сочи, че и преди това ищецът бил
имал здравословни проблеми и след случая с предаването оплакванията отново се появили.
Поведението му се променило – станал мълчалив, затворен и потиснат, което било
нетипично за обичайно жизнерадостния му характер. Колегите започнали да се дистанцират
от него, ръководени от страх, че контактът с човек, чието име се свързва с престъпна
дейност, може да се отрази и върху тях, като това довело до подигравателно отношение към
него. Свидетелят посочва, че след закрИ.ето на СпНС всички съдии имали дела за
довършване, като ищецът бил поел около петнадесет, сред които няколко дела за
организирани престъпни групи с десетки обвиняеми и стотици свидетели, които изисквали
време и концентрация. След излъчването на предаването ищецът почти спрял да идва на
работа, оставил две-три дела с постановени, но ненаписани мотиви, които подлежали на
възобновяване и преразпределение. Според свидетеля именно тежкото емоционално
състояние, в което изпаднал ищецът след разпространената информация, било причината за
това. Свидетелят посочва, че се съмнява ищецът да е имал сили да се появи пред камера, тъй
като и преди, когато името му било включено в списък, подобен на „Магнитски“, не излязъл
публично да говори, не защото нямал какво да каже, а защото не издържал емоционално.
Свидетелят заявява, че ищецът му споменал, че ще подготви писмено изявление, но той
лично не го е виждал да участва в медийно предаване. Не му е известно да е поискал
изслушване пред парламентарна комисия.
От показанията на свидетелката С.-М.а, съпруга на ищеца, се установява, че свидетелката е
узнала за излъчено по БНТ предаване, в което ответникът е участвал и в което е бил
споменат нейният съпруг. Свидетелката сочи, че е била силно изненадана, когато чула името
му сред посочените лица, за които в предаването се твърдяло, че са членували в т.нар. СС
Клуб и че съпругът е бил свързан с лице, наричано „Нотариуса“, както и че е проявявал
интерес към манипулиране на дела. Свидетелката съчи, че ответникът два пъти отделил
специално внимание в изложението си именно на съпруга , като го представил като лице,
членувало в този клуб, без обаче да има каквито и да било факти, които да обосновават
подобно твърдение. След излъчването на предаването съпругът бил принуден да обяснява,
че няма нищо общо с посочените лица и организации, че не познава т.нар. Нотариус и че до
този момент не е имал никаква представа за съществуването на такъв клуб. От показанията
се установява, че вследствие на предаването било образувано и производство от
Инспектората, продължило повече от два месеца, в рамките на което били проверявани дела,
по които съпругът е работил, както и дали е бил съдия по производства с участие на лица,
свързани с Нотариуса. Били разпитвани негови колеги, извършвани били проверки както в
Специализирания, така и в Окръжния съд.
Свидетелката посочва, че след излъчването на предаването и започналата проверка
настъпила съществена промяна в психо-емоционалното състояние на съпруга , тъй като в
публичното пространство се разпространили тежки обвинения без фактическа основа. Сочи,
че съпругът страда от исхемична болест на сърцето, има прекаран инфаркт и поставени
три стенда, поради което преживяното се отразило особено силно на здравето му. Наложило
7
се да посещава кардиолог поради проблеми с кръвното налягане, а препоръчана
коронарография не била извършена поради стреса и неподходящия момент за такава
интервенция.
От свидетелските показания се установява още, че ситуацията се е отразила тежко и върху
семейството, включително върху дъщерята на свидетелката, която също е магистрат, и която
била поставена в неудобно положение пред колегите си. Свидетелката сочи, че съпругът
се чувствал виновен без вина, бил подложен на обществен натиск и коментари, а някои
близки и познати се отдръпнали от тях. Установява се, че вследствие на скандала
семейството вместо планираната почивка, преживяло период на медийно напрежение и
обществено внимание, което допълнително утежнило положението. Свидетелката сочи, че
извършената проверка не е установила нарушения от страна на съпруга и не са били
налице основания за образуване на дисциплинарно производство срещу него.
От показанията на свидетелката Д. се установява, че към месец февруари 2024 г. е заемала
длъжността младши правен експерт към Народното събрание. Свидетелят сочи, че е била
ангажирана и към временната парламентарна комисия за разследване на лица, свързани с
М.Б. – наричан „Нотариуса“. Комисията била създадена първоначално със срок от три
месеца, с възможност за удължаване при необходимост, като след публичното оповестяване
на убийството на Б. депутатите взели решение за нейното формиране. Свидетелят посочва,
че е участвала активно в организационната и административна дейност на комисията –
събиране на документи, канене на гости, подреждане на архив и други съпътстващи задачи,
като е присъствала на всички заседания, с изключение на едно. Работата на комисията
продължила между два и три месеца. От показанията се установява, че първият документ, с
който комисията се е запознала, е представлявал списък, публикуван от антикорупционна
комисия, съдържащ имена на лица, свързвани с т.нар. „СС Клуб“. На първото заседание Г. К.
изброил и допълнителен списък от лица, които според него следвало да бъдат поканени за
изслушване. Свидетелят сочи, че впоследствие постъпил още един списък от ДАНС, като
имената в него съвпадали с тези от предходните два списъка, приети от депутатите като
основа за поканване на лица пред комисията. Последният от документите бил озаглавен
„Доклад“. Свидетелят сочи, че в посочения „Доклад“, се е съдържало името на ищеца. По
време на изслушванията в комисията името на ищеца е било споменавано в хода на
изслушванията на лицата Б. и Д., макар да не може да посочи конкретния контекст. Тя сочи,
че е запомнила името на ищеца, тъй като по това време то вече е било често споменавано в
медиите като първия български гражданин, санкциониран по закона „Магнитски“. От
свидетелските показания се установява още, че по време на дейността на комисията са били
изслушвани лица, чиито имена се съдържали в различните списъци, включително Я. Т. и Г.
Г.а, които се свързали с комисията по имейл с цел да опровергаят разпространената в
медиите информация. Свидетелят сочи, че тези лица били поканени и изслушани от
комисията. По отношение на ищеца свидетелката заявява, че не си спомня той да е изразил
желание да бъде изслушан. Свидетелят посочва, че заседанията на временната комисия са
били публични и достъпни за гражданите, като до момента са налични на интернет
8
страницата на Народното събрание под формата на стенограми и видео записи. Тя уточнява,
че документът от ДАНС, предоставен от ген. А., е бил озаглавен „Доклад“, докато
останалите два списъка не са имали наименование. Свидетелят сочи още, че не си спомня
„Докладът“ на А. да е бил подписан, а списъкът, издиктуван от К. по време на заседание,
впоследствие не е постъпвал при нея за официално входиране.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че в началото на месец февруари 2024 г., след
учредяването на временната парламентарна комисия, създадена за разследване на
обстоятелства, свързани с лицето М.Б. – наричан „Нотариуса“, председателят на комисията е
имал необходимост от сътрудници. Свидетелят сочи, че към подобни временни комисии не
се назначават постоянни служители, поради което той и предходният свидетел били
ангажирани като сътрудници. Основните му задължения включвали деловодно обслужване,
организация на заседанията, канене на гости, осигуряване на техническа и административна
подкрепа по време на заседанията, както и протоколирането им и изготвянето на цялостната
документация, свързана с дейността на комисията. Свидетелят посочва, че заедно с колегата
си е извършвал регистрацията на постъпващите в комисията документи, като по-често това е
правел лично той, тъй като скенерът се намирал при него. От показанията се установява, че
свидетелят си спомня за документ, озаглавен „Доклад“, съдържащ имена на лица, за които се
твърдяло, че имат причастност към предмета на разследване на комисията. Посочва, че този
документ се е обсъждал сред народните представители като такъв, произтичащ от службите
за сигурност, и че е бил предоставен от генерал А.. В документа били посочени имена на
магистрати, за които се твърдяло, че са организирани в неформално сдружение или „лоби“,
събиращо се в клуб, наречен „СС клуб“, намиращ се в близост до Специализираната
прокуратура. Свидетелят сочи, че в списъка, съдържащ се в този „Доклад“, се е намирало и
името на ищеца – М., което запомнил, тъй като до него било отбелязано, че е „първият
българин, санкциониран по закона Магнитски“. Свидетелят посочва, че в документа
фигурират и други имена, сред които това на Н.З.. От показанията се установява, че в
комисията постъпвали и други иницииращи документи, съдържащи данни за лица,
свързвани с разследването . Свидетелят заявява, че постъпвали множество искания от
лица, които желаели да бъдат изслушани, като някои от тях дори търсели контакт директно с
депутати от комисията. Сред споменатите лица били Я. Т., който изразил настойчиво
желание да бъде изслушан и впоследствие бил изслушан, както и съдия Г. Г.а, с която
свидетелят лично комуникирал във връзка с отправената покана. Свидетелят сочи, че преди
създаването на комисията в публичното пространство вече циркулирали имена на лица,
включени впоследствие в тези списъци, като източникът на първоначалните публикации бил
Антикорупционният фонд, който публикувал свое разследване на сайта си. След това
информацията се разпространила в медиите, включително в издания като „Дневник“, и
впоследствие се появила в множество други онлайн платформи. Името на ищеца – М., също
било сред тези, които се споменавали в този контекст. От свидетелските показания се
установява още, че свидетелят е присъствал на всички заседания на комисията. Той посочва,
че още на първото или второто заседание народният представител К. е предоставил списък с
имена на лица, предложени за изслушване. Свидетелят сочи, че ищецът, не е изразявал
9
желание да бъде изслушан, като при него не е постъпвал такъв документ. Свидетелят
посочва, че заседанията на комисията са били публични и достъпни за преглед на интернет
страницата на Народното събрание, като за всяко заседание са изготвяни подробни и кратки
протоколи, а изказванията са били записвани изцяло.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е противоправността
на деянието. Преценката за противоправност на изявления, направени в интервю, изисква
ясно разграничаване между фактически твърдения и оценъчни съждения. Свободата на
изразяване по чл. 39, ал. 1 КРБ защитава мнението и неговото разпространение, но не
допуска засягане на доброто име, честта и достойнството на личността по чл. 39, ал. 2 КРБ.
Деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД се ангажира само при противоправно деяние, което по
съдържание представлява клевета посредством разгласяване на позорящи и неверни факти
или обида чрез употреба на унизителни, вулгарни или оскърбителни квалификации,
насочени към уязвяване на личното достойнство. Фактическите твърдения подлежат на
проверка за истинност и когато са неблагоприятни за адресата, те не пораждат отговорност,
ако са верни, а когато са неверни, отговорността се изключва при доказана добросъвестна
предварителна проверка на достоверността им. Оценъчните съждения по начало не се
проверяват за „вярност“, тъй като не възпроизвеждат обективни обстоятелства, а изразяват
мнение и коментар върху факти от обществената действителност и те са правомерни, когато
са свързани с обществен въпрос и не преминават в обида. Пределите на допустимата
критика са по-широки спрямо публични фигури и лица с изявена обществена роля, които
следва да търпят засилен медиен интерес и остър, дори провокативен тон, без това да
легитимира приписване на неистини или словесно унижение. Използването на художествени
средства като карикатура или хипербола е позволено, доколкото не е самоцелно насочено
към уязвяване на достойнството и не съдържа приписване на конкретни неверни и позорящи
факти. Съдът е длъжен в мотивите си изрично да индивидуализира конкретните изрази, да
определи за всеки от тях правната природа – факт или оценка, да провери при фактическите
твърдения тяхната истинност и да прецени дали са позорящи, а при оценките – дали
преминават границата на свободното мнение и съставляват обида; само тези изрази, които
покриват състава на клевета или обида, могат да се квалифицират като противоправни. При
установена противоправност и причинна връзка с настъпилите неимуществени вреди съдът
определя обезщетение по справедливост по чл. 52 ЗЗД, като отчита, че общата вреда може
да е кумулирана от множество обективно свързани деяния, осъществени в кратък период, и
тогава дължи присъждане на глобално обезщетение, съобразено с съвкупния им ефект.
Вредите, произтекли от правомерни изявления, не подлежат на репарация и следва да бъдат
изключени при формиране на размера. Следователно противоправността при интервю е
налице единствено когато изявлението, разгледано в конкретния му езиков и обществен
контекст, представлява разгласяване на неистинни позорящи факти без добросъвестна
проверка или представлява обида чрез унизителни квалификации, насочени към уязвяване
на личното достойнство; отрицателните мнения, макар и остри, остават извън деликтния
10
състав, когато не принизяват личността и не приписват неистини.
В практиката на Върховния касационен съд последователно се приема, че обстоятелството,
че интервюираният е посочил източник на информация, не освобождава само по себе си от
отговорност, когато изнесените от него твърдения имат характер на конкретни факти,
позорящи адресата, и се представят пред аудиторията като достоверни. Посочването на
източник има значение единствено ако изявлението е направено в рамките на коректно
препредаване на чужда информация, при което интервюираният ясно се дистанцира от
съдържанието и не я възприема като собствено фактическо твърдение. В тези случаи,
когато информацията е точно възпроизведена и източникът е ясно индивидуализиран, се
приема, че не е налице противоправно поведение от страна на интервюирания. Обратно,
когато интервюираният излага позорящи факти без да се ограничи до тяхното предаване
като чуждо изказване, или когато източникът не е посочен, той носи отговорност за
достоверността на информацията. В този случай за да се изключи вината и
противоправността, е необходимо да бъде доказано, че е извършена добросъвестна
предварителна проверка на данните, съобразена с журналистическите стандарти за точност
и достоверност - журналистът или лицето, което излага фактите, да е потърсило
потвърждение от най-малко два независими източника или по друг начин да е убедено в
достоверността на разпространяваната информация. Липсата на такава проверка изключва
възможността да се приеме, че интервюираният е действал добросъвестно, дори когато
формално се позовава на „чутото“ или на неназован източник. Правото на лицето да не
разкрива източника си на информация не го освобождава от тежестта да установи, че е
положило дължимата грижа за проверка на истинността на разгласените факти. Самото
позоваване на чужд източник не е достатъчно, ако интервюираният утвърждава като верни
позорящи твърдения, без да прояви минимална критичност към тяхната достоверност.
Отговорността се изключва само когато е безспорно, че интервюираният не възприема тези
твърдения като свои, а ги цитира с необходимата дистанция, ясно обозначавайки, че не
потвърждава тяхната истинност, а единствено съобщава за съществуването им в
общественото пространство.
В конкретния случай, видно от цитирания текст от интервюто, ответникът е направил три
твърдения за факти по повод на ищеца А. М..
Първото твърдение е, че името на А. М. е включено в списък, който е предаден от ген. А.А.
на ответника Н. М. в качеството му на председател на Временна комисия в Народното
събрание „За проверка на факти и обстоятелства свързани с дейността на групата около
М.Б.“. Обстоятелството, че името на А. М. е било включено в този списък се установява от
показанията на св. Д. и св. Г., които като сътрудници в Комисията, са се запознали със
съдържанието на списъка. И двамата свидетели сочат, че са запомнили името, тъй като само
за него имало уточнение, че е бил санкциониран по т. нар. Закон „Магнитски“.
Второто твърдение за факт в интервюто е посочването, че на изслушването на Н.й С. от
Антикорупционния фонд в Комисията, той споменал, че „Нотариуса“ е имал съдия, към
когото се обръщал с „Т.“. Обстоятелството, че Н.й С. е посочил това при изслушването си се
11
установява от цитираното съдържание на протокола от първото заседание на комисията от
15.02.2024г. След това в диалог с водещата следва предположение на ответника, че това е
въпросният съдия, тъй като изглежда, че е част от групата и „Нотариуса“ се обръща към
съдия с „Т.“.
Третото твърдение за факт е по повод обяснението на ответника в интервюто, че е цитирал
имената на Е.П. и А. М., тъй като те фигурират вече в публичното пространство, защото за
Е.П. било говорено на парламентарната комисия, а А. М. вече бил санкциониран по
„Магнитски“. Последното обстоятелство, освен че е отделено като безспорно с доклада по
делото, се установява и от цитираното решение на ВАС, доколкото това обстоятелство е
послужило като повод за образуване на дисциплинарното производство срещу ищеца, /в
рамките на което не е установено дисциплинарно нарушение/.
От цитираната част от интервюто е видно, че контекстът, в който се изложени твърденията
на ответника, е свързан с дейността на Временна комисия в Народното събрание „За
проверка на факти и обстоятелства свързани с дейността на групата около М.Б.“, чиято цел е
да изслуша и събере информация от всеки, който желае да сподели такава по темата.
Ответникът е посочил в интервюто, предвид скептицизма и на водещите, че тепърва след
това предстои събраната информация да бъде проверена. От съдържанието на изявленията
на М. в процесното интервю не се установява той да е направил собствени твърдения за
конкретни факти, отнасящи се до личността или дейността на съдия А. М., които биха могли
да се квалифицират като позорящи и клеветнически. От цялостния контекст на разговора
става ясно, че М. споделя информация, с която се е запознал във връзка с дейността на
временната парламентарна комисия и която е била вече публично обсъждана. Той изрично
заявява, че данните произхождат от генерал А.А., респ. от Н.й С., и че ще бъдат внесени в
Комисията, за да се проверят в рамките на нейното производство. Следователно, ответникът
не е представил като лични твърдения сведенията относно лицата, фигуриращи в
обсъждания списък, а ги възпроизвежда с ясното уточнение, че това са данни, постъпили от
друг източник /който счита за компетентен/ и подлежащи на проверка. Той не заявява, че
фактите са безспорно установени, а подчертава, че „в рамките на парламентарната комисия
ще се опитаме доколкото е възможно да разберем“ кои лица са действително замесени и че
„всяко име трябва да бъде разпитано и да му бъде дадена възможност да изложи своята
гледна точка“. Тези изрази ясно показват, че интервюираният не възприема и не представя
информацията като окончателна или проверена истина, а като част от текущо
институционално събиране на сведения, насочено към изясняване на факти от обществен
интерес.
Предвид изложеното, съдът намира, че поведението на интервюирания не съставлява
противоправно деяние. Неговите изявления представляват допустимо упражняване на
правото на изразяване на мнение и на информиране по обществено значим въпрос.
Установява се верността на изложените твърдения за факти с позоваване на конкретен
източник, в рамките на дейността на Парламентарната комисия. С оглед на горното не може
да се приеме, че интервюираният е разгласил неверни позорящи обстоятелства относно
12
съдия М., поради което липсва елементът „противоправност“ от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
По изложените мотими съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските: Ответникът претендира разноски в размер на 8000 лева за адвокатско
възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и чл.7,
ал.2, т.4 НВАР, обстоятелството, че делото не се отличава с по-висока или по-ниска
фактическа и правна сложност от обичайната за този вид дела, обема събрани доказателства
и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в 2
съдебни заседания, намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение в рамките на
ориентировъчната сума по чл.7, ал.2, т.4 НВАР от 3050 лева. Не се установяват
обстоятелства, които да предполагат размер на адвокатското възнаграждение под или над
тази сума.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения А. Г. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, срещу
ответника Н. Г. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ********, иск по
чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лева, частично от 90 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от направени от ответника клеветнически твърдения по отношение на
ищеца, а именно: „Това е една група за влияние вътре в съдебната система.... Има имена на
прокурори и съдии, а вътре присъства и името на бивш служител на ГДБОП. Вътре
присъстват имената на Е.П. и А. М....Вчера беше споменато, че Нотариуса е имал съдия, към
когото се обръща с „Т.“, вероятно става въпрос за съдия М....“, в телевизонното предаване на
Българската национална телевизия „Денят започва“, излъчено на 16.02.2024г.
ОСЪЖДА А. Г. М. с ЕГН **********, гр. София, ул. ********, да плати на Н. Г. М. с ЕГН
13
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. ********, сумата 3050 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14