Решение по дело №860/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 548
Дата: 18 ноември 2014 г. (в сила от 10 декември 2014 г.)
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20135300900860
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  № 548

гр.  Пловдив  18.11.2014  г.

 

ПЛОВДИВСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД търговска  колегия, ХVІІ т.с.,  в публично заседание  на  23 октомври  2013 г.  в състав        

                                                               СЪДИЯ :                  АНТОНИЯ   РОГЛЕВА

 

при участието на секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията       т.д. № 860/2013  г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ, чл. 86, 92 и 138 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество„ЕЛЕКТ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Родопи № 108, ет.3, ап.6 моли ответниците „ХРАНПАК” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,  Бул. „Асеновградско шосе” № 1, представлявано и управлявано от Х.  А.Т. и   Х.А.Т., ЕГН **********,  с настоящ и постоянен адрес ***, да бъдат осъдени солидарно да му заплатят   следните суми:

- 27  234, 20 лева, съставляващи дължима и неизплатена сума по сключен между страните договор за спогодба, наименован като Споразумение за доброволно изпълнение на паричен дълг от 01.09.2013г,

- 422,48 лева, съставляващи  договорна неустойка в размер на 0,03% на ден върху дължимата, но неплатена сума от сбора от главниците, последните  в размер на общо 19291,47 лева, считано от 01.09.2013г. до датата на подаване на настоящата искова молба,

- законна лихва върху сумата от 27  234, 20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2013 г. до окончателното зплащане на цялата сума

 

- 14 993,61 лева, съставляваща общия сбор на продадени по силата на сключен между страните Рамков договор за продажба на продукти /електроматериали/, от които:

- 935, 72 лв. - по ф. № 20154/ 23.11.2010 г;

227, 99  лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20158/ 24.11.2010г;

677, 77 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20163/ 24.11.2010г ;

387, 36 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20166/ 24.11.2010г;

509, 08 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20276/ 08.12.2010г;

1155, 98 лв. , цена на закупени електроматериали по ф № 20356/ 21.12.2010г ;

1397, 12 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20631/ 07.02.2011г;

9702, 59 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 24287/ 04.07.2012г;

- 404, 83 лева, съставляваща общо дължимата неустойка от 0,03% за забавено плащане на всяка една от главниците по посочените фактури, за период от 90 дни от падежа на всяка една от тях;

- законна лихва върху сумата от 14 993, 61 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.14  до окончателното зплащане на сумата, 

Претендира присъждане на всички разноски по делото, в това число и заплатен адвокатски хонорар.

Ответното дружество „ХРАНПАК” ЕООД ЕИК ********* не е подало отговор, не е изразило становище.

 

Ответникът  Х.А.Т., представляван от особен представител адв. Д., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

 

І. Твърди се в исковата молба, че страните са сключили множество неформални договори за покупко-продажба на електроматериали, в изпълнение на които  „ЕЛЕКТ” ЕООД  е продало и предало на ответното дружество материалите по подробно описани в исковата молба фактури.   Било уговорено  плащане по банков път, като за всяка фактура, в зависимост от стойността й и възможностите на купувача, били договорени различни срокове за плащане. Към 01.05.2010г.  купувачът ХРАНПАК ЕООД не е бил погасил дори частично което и да е от поетите задължения и за да уредят отношенията си извънсъдебно на 01.05.2010 страните били сключили договор за спогодба,  наименован като Споразумение за доброволно изпълнение на паричен дълг. С това споразумение ответникът поел задължение да изплати на ищеца описаните главници в общ размер от 19 291,47 лева най-късно до 01.10.2010г. Едновременно с това било договорено обезщетение за забавено плащане на сбора от главниците към датата на подписване на договора за спогодба в общ размер на 900 лева, които  следвало да бъдат платени на същата дата.  За забава на плащането на главниците в общ размер на 19 291, 47 лева за периода след 01.05.2010  страните договорили обезщетение за забава  в размер на 0,03 % на ден върху дължимите главници, считано от 01.05.2010г. до окончателното изплащане на цялата сума. С това споразумение управителят на дружеството „ХРАНПАК” ЕООД - Х.А.Т. се задължил в лично качество да отговаря за изпълнение на задълженията на дружеството.

Тъй като така сключеното на 01.05.2010г. споразумение останало изцяло неизпълнено, на дата 01.09.2013г., между ЕЛЕКТ ЕООД и ХРАНПАК ЕООД в качеството му на купувач и Х.Т. в качеството му на солидарен длъжник, се сключил нов договор за спогодба, наименован Споразумение за доброволно изпълнение на паричен дълг, с което страните преуредили същите финансови отношения като  ХРАНПАК ЕООД  се е задължил  да заплати на ищеца сумата от  общо  28 298,47 лева /чл.2 от споразумителната част/, от които 19 291,47 лева,  съставляващи общия сбор от главниците, предмет на споразумението от 01.05.2010г., 900 лева уговорено по първата спогодба договорно обезщетение за забава в плащането на всяка една от главниците по цитираните фактури за периода от датата на падежа на всяка една от тях до 30.04.2010г.,  8107 лева, съставляващи стойността на договореното в чл. 3 от подписаното на 01.05.2010г. споразумение-  обезщетение за забава за плащане на сумата от 19291,47 лева за периода от 01.05.2010г.  до 01.09.2013г.  Така формираният общ сбор от 28 298,47 лева следвало да бъде заплатен  на десет вноски, първата от които с падеж на 01.10.2013 г. В Чл. 3 от спораузмението от 01.09.2013г., било договорена предсрочна изискуемост на цялото задължение в случай на забава на което и да е частично плащане. 

Твърди се, че длъжниците не са платили дори частично която и да е от уговорените месечни вноски, поради което ищецът счита, че цялото вземане е станало изискуемо на дата 02.10.2013г. В съдебно заседание на 5.6.14 г. исковата претенция е намалена до размер на 27 234.20 лв., като се сочи, че е допусната аритметична грешка при изчисляване на размера на обезщетението за забава при подписване на споразумението.

При това положение се претендира плащане на сумата от 27 234.20 лв., ведно уговореното в чл.  4 от същото споразумение обезщетение за забава в размер на 0,03% на ден върху дължимата, но неплатена сума от главниците за всеки ден забава, считано от 01.09.2013г., , за 73 дни, изтекли от 1.9.13 до подаване на исковата молба, изчислено от ищеца – 0.03 % върху общия сбор главници в размер на 19291,47 лева или се претендира сума от 422,48 лева., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

 

Към исковата молба са представени цитираните споразумения между страните от 1.V.2010 и от 01.09.2013 г.,като същите са подписани от Х.Т. като представител на ответното дружество и в лично качество като солидарен длъжник. И в двете споразумения са налице клаузи, че Х.Т. се задължава да отговаря за задълженията на купувача към ищцовото дружество в лично качество, като „ЕЛЕКТ” ЕООД приема тази гаранция.

Споразуменията са оспорени от особения представител на ответника Х. Т. във връзка с автентичността на подписите, положени от името на лицето.  В тази връзка е назначена графологична експертиза, която дава категорично заключение, че и в двете споразумения подписите са положени от лицето Х.Т.. При това положение оспорването остава изцяло недоказано и няма основание представените споразумения да бъдат изключени от доказателствения материал. 

Няма основание да се възприеме и възражението на особения представител, че не е поето надлежно задължение за поръчителство от страна на физическото лице Х.Т.. Възражението остава голословно, налице са изрични волеизявления в тази насока и в двете споразумения, поради което няма основание искът против Т. да бъде отхвърлен на подобно основание.

Заключението на ССЕ потвърждава дължимостта на сумите по споразумението от 1.ІХ.13 г., като към настоящия момент са изтекли и всички уговорени падежи на отделните вноски.

При това положение се налага извод, че по споразумението от 1.ІХ.13 г. претендираната сума от 27 234.20 лв. е изцяло дължима, респ. е основателна и претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на 0.03 % на ден за всеки ден забава за периода от подписване на споразумението до деня на подаване на исковата молба – 14.11.13 г. /уговорена в чл. 4 от споразумителната част/. Вещото лице е изчислило общия размер на обезщетението за този период на 422.45 лв., за която сума искът е основателен, а за минималната разлика до пълния претендиран размер от 422.48 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

 

 

ІІ. Между страните е сключен и рамков договор за продажба на продукти от 15.09.2010г, по силата който е уговорено ответното дружество да купува стоки при заплащане в срок от 45 дни след издаването на съответната фактура. По чл. 10 от договора е уговорена неустойка в размер на 0,03% на ден върху дължимата, но неизплатена сума, считано от изтичане на срока за плащане до окончателното й изплащане, но за не повече от 90 дни.  Със същия рамков договор ответникът Х.Т.  се е задължил в лично качество като поръчител солидарно с представляваното от него дружество да отговаря за задълженията на същото към ЕЛЕКТ ЕООД. 

В исковата молба се твърди, че при действието на този рамков договор страните са сключили множество търговски сделки за покупко-продажба на електрически маетриали, по подробно описани фактури. Нито една от фактурите не била платена дори частично,  поради което по чл. 10 от споразумението възникнало задължение за неустойка  за забава в размер на 0.03% на ден, но за не повече от 90 дни.  Върху общия сбор от вземанията 14993.61 лева, договорената с рамковия договор неустойка при 90-дневното й ограничение възлизало на сума в размер на 404.83 лева.   /14 993,61 лв. х 90 дни х 0,03% = 404.83 лева /

 Поради изложените съображения се претендира сумата 14993.61 лв. – цена на доставените електроматериали, ведно с неустойка по чл. 10 от рамковия договор в размер на 404.83 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Подписите, положени в договора от името на лицето Х.Т., са изпълнени от същото лице, съобразно категоричното заключение на графологичната експертиза. В този смисъл оспорването на подписите от страна на особения представител остава изцяло недоказано по делото.

Заключението на назначената ССЕ изцяло потвърждава претенцията на ищеца, като заключението е направено и след проверка в счетоводството на ответното дружество.

Няма спор между страните, че по-голямата част от процесните фактури не са подписани от Т. като представител на ответното дружество. В тази връзка е разпитан като свидетел В.К. – служител на ищцовото дружество, който дава показания, че Х.Т. е постоянен клиент, че между страните са били установени трайни търговски отношения по продажба на електроматериали, като за голяма част от процесните фактури заявява, че са подписани от служител на ответното дружество – З., за други – че са подписани от Х.Т., а за четири  от фактурите, приложени на посочени листове от делото,  При съпоставка обаче се установява, че тези фактури са осчетоводени от ответното дружество и фигурират в справката, предоставена на вещото лице.

При така установените обстоятелства съдът намира, че исковите претенции в тази им част са изцяло основателни и доказани. Обстоятелството, че част от процесните фактури не носят подписа на лично на управителя , не водят до различен извод, тъй като в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ – когато едно лице действа от името на търговеца без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая няма каквито и да било данни за такова противопоставяне, напротив налице са данни за осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество.

При това положение следва да се постанови решение, с което исковите претенции по този рамков договор да бъдат уважени изцяло.  

 Ответниците следва да бъдат осъдени да понесат и изцяло разноските, направени от ищеца в настоящето съдебно производство с оглед изхода на делото, като и да възстановят внесения от бюджета на съда депозит в размер на 100 лв. за назначената графологична експертиза. Съобразно представения списък на разноски в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 5003 лв., за които са налични и съответни доказателства по делото.

Ето защо съдът              

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ХРАНПАК” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,  Бул. „Асеновградско шосе” № 1, представлявано и управлявано от Х.  А.Т. и   Х.А.Т., ЕГН **********,  с настоящ и постоянен адрес ***, солидарно да заплатят на „ЕЛЕКТ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Родопи № 108, ет.3, ап.6, следните суми:

- 27  234, 20 лева, съставляващи дължима и неизплатена сума по сключен между страните договор за спогодба, наименован като Споразумение за доброволно изпълнение на паричен дълг от 01.09.2013г,

- 422,45 лева, съставляващи  договорна неустойка в размер на 0,03% на ден върху дължимата, но неплатена сума от сбора от главниците, последните  в размер на общо 19291,47 лева, считано от 01.09.2013г. до датата на подаване на исковата молба,

- законна лихва върху сумата от 27  234, 20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2013 г. до окончателното зплащане на сумата.

 

- 14 993,61 лева, съставляваща общия сбор на продадени по силата на сключен между страните Рамков договор за продажба на продукти /електроматериали/, от които:

935, 72 лв. - по ф. № 20154/ 23.11.2010 г;

227, 99  лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20158/ 24.11.2010г;

677, 77 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20163/ 24.11.2010г ;

387, 36 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20166/ 24.11.2010г;

509, 08 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20276/ 08.12.2010г;

1155, 98 лв. , цена на закупени електроматериали по ф № 20356/ 21.12.2010г ;

1397, 12 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 20631/ 07.02.2011г;

9702, 59 лв., цена на закупени електроматериали по ф № 24287/ 04.07.2012г;

- 404, 83 лева, съставляваща общо дължимата неустойка от 0,03% за забавено плащане на всяка една от главниците по посочените фактури, за период от 90 дни от падежа на всяка една от тях;

- законна лихва върху сумата от 14 993, 61 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.11.14  до окончателното зплащане на сумата, 

 

-         5003 лв. – разноски, направени в съдебното производство.

 

 

 

ОСЪЖДА „ХРАНПАК” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,  Бул. „Асеновградско шосе” № 1, представлявано и управлявано от Х.  А.Т. и   Х.А.Т., ЕГН **********,  с настоящ и постоянен адрес *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт сумата 100 лв. направени разноски за експертиза от бюджета на съда.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.

 

                

 

 

СЪДИЯ: