Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 02.07.2012г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в публичното заседание на седми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:
ИВАНКА ИЛИНОВА
при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №100 по описа на съда за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба на ”п.п.ф. ЕАД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сг. 14 със законен представител Л.Л.П. се твърди против ответника З.А.А. , ЕГН-********** *** ,че страните са сключили договор за потребителски кредит PLUS– 01371359 от 18.03.2009г.,по силата на който на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 2000,00 лв.Сумата била преведена по банкова сметка ***.4 от Договора за него възникнало задължението да погаси заема на 34 равни месечни вноски от по 100,76 лв.като е взет предвид крайния размер на задължението с включената надбавка представляваща печалбата на дружеството. Ищцовото дружество твърди,че ответника преустановил плащанията на 15.10.2009г.като към тази дата са погасени 6 месечни вноски . При това положение ищецът твърди,че на основание чл.5 ал.2 от договора вземането става предсрочно изискуемо в пълен размер ако длъжника не погаси две или повече месечни вноски.По този начин ответникът следвало да изплати заема увеличен с надбавката в размер на 2818,76 лв.,която сума представлява оставащите 28 броя погасителни вноски към 13.11.2009г.когато кредита е станал предсрочно изискуем.
Твърди се,че ответникът дължи и лихва за забава в размер на 395,26 лв.за периода от настъпване на предсрочната изискуемост – 13.11.2009г.до момента на подаване на заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение.Заявление по реда на чл.410 от ГПК е подадено от ищеца на 08.11.2011г. и по образуваното гр.д.№4718/2011г.Пазарджишкия районен съд е издал заповед за изпълнение ,с която е разпоредено ответната страна да заплати сумата от 1898,17 лева-главница , надбавка лихва в размер на 920,59 лева,представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, възнаградителна лихва в размер на 395,26 лв.за периода от 13.11.2009г.до 14.10.2011г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-08.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 164,28 лв. по делото.Ответната страна депозирала възражение против заповедта за изпълнение ,поради което ищецът предявил иска предмет на делото.
Съдът е сезиран с искане за постанови решение ,с което да приеме за установено, че ответната страна дължи сумите посочени в исковата молба ,а именно: 1898,17 лв.главница, надбавка по чл.4 от Договора в размер на 920,59 лева, лихва за забава в размер на 395,26 лева за периода 13.11.2009г. до 08.11.2011 г. , законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и деловодни разноски по заповедното производство в размер на 164,28 лв.Претендира присъждане на разноски по настоящето дело в същия размер.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Ответникът депозира отговор на исковата молба,в който оспорва предявения иск по основание като твърди,че няма задължение да заплати исковата сума,тъй като въобще не е подписвал процесния договор и в този смисъл не е страна по него.Не ангажира доказателства в отговора на исковата молба и впоследствие въпреки дадената му от съда възможност в съдебно заседание на 26.04.2012г.,в което е допусната Съдебно графологична експертиза.Не оспорва иска по резмер.
С оглед на горното съдът приема следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.432 от ТЗ във вр.с чл.430 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД .
С оглед процесуалното поведение на ответника съдът приема за недоказано твърдението му,че не е сключвал с ищеца процесния договор PLUS– 01371359 от 18.03.2009г.Съдът приема,че по силата на цитирания договор ответникът е получил паричен кредит в размер на 2000,00 лв.и е поел задължение да върне сумата 3425,76 лв.на 34 равни месечни вноски в размер на по 100,76 лв.В общия размер на задължението е включена сумата 142,52 лв.представляваща застрахователна премия по „застраховка защита на плащанията“ в размер на 4,28 лв.месечно за срока на договора,или за 34 месеца.В общия размер на задължението е включена и надбавка по чл.3 от Договора,която не е посочена в договора като конкретна сума и съдът приема ,че същата е в размер на 1280,24лв.предвид разликата между сумите посочени като обща стойност на плащанията 3425,76 лв.и общ размер на кредита от 2145,52 лв.в договора. Установява се от приложения към исковата молба погасителен план съм договора,че ответникът е изплатил изцяло шест месечни вноски последната, от които с падеж 15.09.2009г.като плащането по нея е извършено на два пъти – на 19.08.2009г.в размер на 31,70 лв.и на 08.10.2009г.в размер на 69,06 лв.На същата дата е извършено и плащане на сума в размер на 2,44 лв.,което съдът приема като частично отнасящо се за следващата вноска с падеж 15.10.2009г.Няма отразени последващи плащания.
От приложеното към настоящето гр.д.№4718 по описа на ПРС за 2011г.се установява,че по реда на чл.410 от ГПК ищеца е заявил вземания против ответника както следва: 1898,17 лева-главница , надбавка лихва в размер на 920,59 лева,представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по подготовка и обслужване на заема, мораторна лихва в размер на 395,26 лв.за периода от 13.11.2009г.до 14.10.2011г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението-08.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 164,28 лв. по делото.
С оглед на горното от правна страна съдът приема,че предявените претенции са основателни за главницата включително надбавката представляваща печалба на дружеството ищец и неоснователни за претендираната мораторна лихва както е индивидуализиран иска по период и размер.
Съдът приема,че от общия размер на задължението по договора от 3425,76 лв.ответникът е изплатил шест погасителни месечни вноски по 100,76 лв.и 2,44 лв.от седмата погасителна вноска,или общо 602,46 лв.и към момента от главницата остава неизплатена част в размер на 2823,30 лв.Ищецът претендира установяване на вземане в размер на 2818,76 лв.,поради което съдът приема,че иска е основателен в пълен размер.
Неоснователен е иска за установяване на вземане произтичащо от начислена лихва за забава върху сумата 2818,76лв.за периода от 13.11.2009г.до 08.11.2011г.м размер на 395,26 лв.Основанието ,на което се позовава ищеца ,за да претендира лихва върху цялата неизплатена част от задължението на ответника по договора от визираната дата е твърдението му за настъпила предсрочна и пълна изискуемост на задължението при условията на чл.5 изр.2 от Договора.Съдът обаче не споделя изводите на ищцовата страна за настъпила такава изискуемост.Действително в чл.5 изр.2 от договора е предвидено,че при просрочване на две или повече погасителни вноски вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер,считано от падежа на втората вноска.В случая падежа на втората непогасена месечна вноска е 13.11.2009г.,но не е вярно,че от този момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането ,тъй като липсва такава уговорка постигната от страните по договора.Липсва клауза за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост ,която да освобождава кредитора от задължението да уведоми длъжника,че ще се възползва от предвидената в договора възможност да направи задължението предсрочно и изцяло изискуемо.По делото нито се твърди от ищеца,нито има представени доказателства ответника да е уведомен за решението на кредитора за направи задължението предсрочно изискуемо.При това положение ,и тъй като съдът приема,че има неизплатена част от задължението в размер на 2823,30 лв.,то безспорно ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва ,но не и върху сумата и от момента визирани от ищеца в исковата молба,а така също и в подаденото заявление още повече,че между двата периода има известна разлика: в заявлението периода е посочен от 13.11.2009г.до14.10.2011г.,а в исковата молба от 13.11.2009г.до 08.11.2011г.Ищецът би могъл да претендира лихва за забава върху всяка една просрочена месечна вноска,считано от датата на падежа й до датата на депозиране на заявлението в съда на основание чл.5 изр.1 от Договора ,а не при условията на предсрочна изискуемост на цялото задължение от 13.11.2009г.По изложените съображения иска по чл.86 от ЗЗД в размер на 395,26 лв.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото дължимите в полза на ищеца разноски следва да бъдат редуцирани както в заповедното производство така и в исковото.Съдът приема,че ищеца има право на деловодни разноски в размера на 144,08 лв.по гр.д.№4718 и по гр.д.№100 – и двете по описана ПРС.
Ето защо и на посоченото по-горе основание съдът
Р
Е Ш И
По иска предявен от ”п.п.ф. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сг. 14 със законен представител Л.Л.П. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ИЩЕЦА ИМА ВЗЕМАНИЯ против ответника З.А.А. , ЕГН-********** *** по силата на договор за потребителски кредит PLUS– 01371359 от 18.03.2009г.в размер на 2898,17 лв.,от които 1898,17 лв.главница и 920,59 лв.,надбавка представляваща печалба на дружеството ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.11.2011г.до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 144,08г.сторени в заповедното производство,за които суми Пазарджишкия районен съд е издал заповед за изпълнение по гр.д.№4718/2011г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване на вземане на”п.п.ф. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сг. 14 със законен представител Л.Л.П. против ответника З.А.А. , ЕГН-********** *** в размер на 395,26 лв.представляваща лихва за забава върху неизплатената част от задължението по договора – 2818,76 лв. за периода 13.11.2009г.до 14.10.2011г.,за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№4718/2011г.
ОСЪЖДА З.А.А. , ЕГН-********** *** да заплати деловодни разноски в полза на ищеца ”п.п.ф. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С. ж.к. М. 4, Бизнес Парк С., сг. 14 със законен представител Л.Л.П. в размер на 144,08 лв.сторени в производството по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд с въззивна жалба в дву седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: