Р Е Ш
Е Н И Е № ...
гр. Костинброд, 04.12.2017 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-Костинброд, четвърти състав, в публично заседание на осми
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ
гр.д.№ 510, по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.440, вр.чл.124,
ал.1 от ГПК.
Делото
е образувано по искова молба от Д.Т.Н. ЕГН********** и Е.Т.Г. ЕГН**********,
чрез пълномощника им адв. К.Я.-М. – САК, с адрес ***, с правно основание чл.
440 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК срещу “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Стефан Караджа” №10 и Т.Д.Т.,
с адрес ***, за признаване за установено от съда, че недвижимият
имот, върху който е насочено изпълнението по изп.д. №20169270400342/2016 г., по
описа на ЧСИ С.Л.– рег.№927 с район на действие Окръжен съд-С.за парично
вземане, а именно: ½ /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с
площ от 800 /осемстотин/ кв.м., находящ в строителните граници на махала ”Д.”, гр. Г., обл. С., определени с околовръстен полигон,
одобрен със Заповед №РД-02-14-234/1987 г., при съседи на имота по скица: улица, Е.А.А.и ЕТ ”Коди – Д. Костадинова”, ведно с ВТОРИЯ ЕТАЖ от
построената в имота ДВУЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 80.00 /осемдесет/ кв.м.,
етажът състоящ се от три стаи и сервизно
помещение, ведно с прилежащите ½ /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, ½ /една втора/ идеална
част от таванското помещение и ½
/една втора/ идеална част от зимничните помещения, не принадлежи изцяло на длъжника, и за признаване за
УСТАНОВЕНО по отношение на “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.”Стефан Караджа” №10, представлявана от А.К.Г.и И.В.К.–
изп. директори на дружеството и по отношение на Т.Д.Т., че недвижимият имот,
върху който е насочено изпълнението по изпълнително дело №20169270400342/2016
г. по описа на ЧСИ С.Л.– рег.№927 с район на действие Окръжен съд-С.за парично
вземане, а именно: ½ /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с
площ от 800 /осемстотин/ кв.м., находящ в строителнитеграници на махала ”Д.”, гр. Г., обл. С., определени с околовръстен полигон,
одобрен съсЗаповед №РД-02-14-234/1987 г., при съседи на имота по скица : улица, Е.А.А.и ЕТ ”Коди – Д. Костадинова”, веднос ВТОРИЯ ЕТАЖ от
построената в имота ДВУЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена
площ от 80.00 /осемдесет/ кв.м.,
етажът състоящ се от три стаи и сервизно
помещение, ведно с прилежащите ½ /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, ½ /една втора/ идеална
част от таванското помещение и ½ /една втора/ идеална част от зимничните
помещения, не
принадлежи изцяло на длъжника по изпълнителното дело – Т.Д.Т. с ЕГН**********,
а само 2/3 идеални части от него.
С отговора на исковата молба първият ответник оспорва
иска като неоснователен, тъй като вторият ответник бил придобил изцяло имота
въз основа на давностно владение, по арг.от чл.79 от ЗС. Излагат подробни
съображения в тази насока.
С отговора на
исковата молба вторият ответник изразява становище за нейната допустимост и
основателност.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, по опис, поотделно и в тяхната
съвкупност, обсъждайки ги във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове, с
правно основание чл.440, вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Същите се явяват допустими,
но разгледани по същество – неоснователни.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че отв. Т.Т. през 1991 г., с нотариален акт №100,
том I, дело № 100/1991 г. е закупил от Ф.Д.Н.1/2 идеална част от процесния имот
- дворно място находящо се в гр. Г., Соф. област, с пространство от 800 кв. м.,
заедно с построената двуетажна масивна жилищна сграда застроена на 80 кв. м..
Нотариалният акт е удостоверен от съдия при КРС в предписаната от закона форма,
след като удостоверяващия орган се е уверил, че продавача е собственик на
продаващия се недвижим имот и че са спазени особените изисквания на закона. При
съставянето на акта са представени нотариален акт №141, т. VII, д. №186/1970 г., от който е видно, че собственици на
процесния имот са Д.Т.Н. и П.Т.Н., без изрично определени квоти, поради което
съдът приема че квотите са равни - по 1/2 идеална част; удостоверение за
наследници, удостоверение за отказ от наследство и съгласие на съсобственика за
продажба. По силата на този нотариален акт отв. Т.Д.Т. е придобил 1/2 идеална
част от процесния имот. Същите документи са описани, като представени и при сключването
на договора за доброволна делба на
съсобствени недвижими имоти, представляващ акт № 38, т. I, per. №
509/18.02.2014 г. по описа на нотариус К.Ч. с per. № 103 на НК, надлежно вписан
в Служба по вписванията – К., с които Д.Т.Н. – ищец по настоящия иск и Т.Д.Т. –
ответник са се легитимирали като собственици на целия недвижим имот и са
представили пред нотариуса, с молба за извършване на доброволна делба, по
силата на който отв. Т.Д.Т. е получил в изключителна собственост и владение 1/2
идеална част от процесното дворно място и втория етаж от жилищната сграда, а
ищецът Д.Т.Н. е получил в изключителна собственост и владение другата 1/2
идеална част от процесното дворно място и първия етаж от жилищната сграда.
Обсъдените по – горе документи са представени от отв. Т.Д.Т. и при съставянето
на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти,
представляващ Акт № 140, т. I, per. № 1353/11.04.2014 г. по описа на нотариус К.Ч.
с per. № 103 на НК, надлежно вписан в Служба по вписванията – К.. По делото са
представени и пет броя удостоверения от КРС изх.№№ 30, 31, 32, 33 и
34/26.01.2017 година, от което се установява, че в книгите за вписване на
откази от наследство за периода от 1981 година до 2017 година няма вписани
откази от наследството на П.Т.Н. от страна на Е.Т.Г., Т.Н. К.и Д.Т.Н., и за
периода от 1989 година до 2017 година от наследството на Т.Н. К.от страна на Е.Т.Г.
и Д.Т.Н..
Представена е молба от 13.02.1991 г. до КРС от Е.Т.Г.
и от Д.Т.Н., които в качеството си на наследници на брат си П.Т.Н., починал на
03.02.1981 г., изрично заявяват желанието си за отказ от оставеното от него
наследство и молят отказът им да бъде вписан съгласно изискванията на чл. 49 от ЗН, като подписите им са нотариално заверени по предвидения в закона ред. От
представеното по делото удостоверение за наследници №АО-158/13.031991 година е
видно, че след смъртта си на 03.02.1981 г. П.Т.Н. е оставил законни наследници
– сестра Е.Т.Г., брат Д.Т.Н. и съпруга Ф.Д.Н..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът счита, че предявените искове са неоснователни.
Макар, че по делото е представено удостоверение от КРС
от което се установява, че в книгите за отказите от наследство липсват вписани
откази от наследството, оставено от П.Т.Н.
и от Т.Н. К., съдът счита, че се явява
основателно възражението на “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД, че отв. Т.Т. е придобил изцяло собствеността
върху процесния имот на основание осъществявано от него давностно владение.
Съгласно т. 3 от ТР №4/2012 от 17 декември 2012
г., на ВКС, ОСГК позоваването на придобивна давност има за последица придобиване
на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То
може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако
длъжникът им бездейства, както е в настоящия случай. В съдебно заседание
проведено на 14.06.2017 г. същият е дал обяснения и заявява, че живее и владее
процесния имот, откакто се е родил - от
1969 година. От 1991 г., когато Т.Д.Т. е придобил процесния имот на основание
нотариален акт №100, том I, дело № 100/1991 г. до предявяване на исковата
молба, повече от 10 години същият владее имота, поради което и на основание чл.
79, ал. 1 от ЗС, е придобил процесния имот по давност. Нещо повече, същият е
демонстрирал и собственическо отношение към имота, като видно от представеното удостоверение
за декларирани данни с изх. №**********/11.01.2017 г., Т.Д.Т. е
декларирал процесния имот като своя собственост с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 2204 от 27.03.1998 г., в
периода 1998 г. до 2014 г. той е плащал дължимите за него местни данъци и
такси, с които действия е манифестирал намерението си за своене на имота. В
подкрепа на факта, че отв. Т. е владял имота е и обстоятелството, че същият е
адресно регистриран на адреса на процесния имот, а именно: гр. Г., ул.„***“ №*от
15.11.2001 г., видно от удостоверение за
настоящ адрес изх. № РСЦ17-УГ01-3914/23.06.2017 г. Наред с горното, с участието
си в нотариалното производство на 18.02.2014 г. при съставянето и подписването
пред нотариус на договора за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти,
представляващ акт №38, т. I, per. № 509/18.02.2014 г., по описа на нотариус К.Ч.
с per. № 103 на НК, Т.Д.Т. е демонстрирал изрично, че се счита за изключителен собственик
на процесния имот, като е представил пред нотариус К.Ч. нотариалния си акт от
1991 г.. С този акт Т.Д.Т. се е легитимирал като единствен собственик на
процесния имот в двете нотариални производства през 2014 г..
Независимо, че няма данни за вписан отказ от
наследство, по делото е представена молба от ищците за отказ от наследство.
Макар, че не са представени доказателства за вписване на отказа, който е описан
в обсъдените по – горе официални документи за собственост – нотариални актове и
договор за доброволна делба, съдът приема, че ищците официално са манифестирали
желанието си да се откажат от наследството оставено от наследодателя им П.Т.Н..
По делото не са представени доказателства за извършени от ищците действия по приемане
на това наследство. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че ищците не са
ангажирали доказателства за осъществявано от тях владение върху имота за
периода от 13.03.1991 г. до завеждането на исковата молба, нито са предприели
действия, с които да прекъснат давностното владение на отв.Т.Т. върху имота. В
този смисъл съдът счита за неоснователни твърденията на ищците, че ответникът Т.
не е могъл да придобие собствеността върху имота по давност, тъй като същият е
демонстрирал промяна в намерението си чрез действия, които отричат правата им –
извършване на покупка през 1991 г. на ½ идеална част от мястото и
къщата, срещу заплащане на продажната цена, деклариране на имота в данъчната
служба и заплащане на дължимите данъци, регистрирано постоянно местоживеене в
имота и извършване на разпоредителни действия с него, които действия безспорно
доказват намерението му за своене, тъй като същият е упражнявал фактическа
власт върху целия процесен имот в срока по чл. 79 от ЗС /ТР №1/06.08.2012 г., тълк. д. №1/2011 г. ВКС, ОСГК/.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че към 11.04.2014 г., когато Т.Д.Т. е ипотекирал в полза на „Българска
банка за развитие" АД за обезпечаване на получен кредит, същият е бил
собственик на процесния имот, поради което предявените от Д.Т.Н. и Е.Т.Г.
установителни искове с правно основание чл. 440, ГПК във връзка с чл. 124, ал.
1 от ГПК се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва същите
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски на ищеца не следва да
бъдат присъждани, а на ответника “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД следва да се
заплати от ищците сумата от 450 лева – за юрисконсултско възнаграждение, съгл.представения
в срок списък
по чл.80 от ГПК.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.Т.Н. ЕГН********** и Е.Т.Г. ЕГН**********, чрез пълномощника им
адв. К.Я.-М. – САК, с адрес ***, с правно основание чл.440, вр.чл.124,
ал.1 от ГПК, срещу “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Стефан
Караджа” №10 и Т.Д.Т., с адрес ***, за
признаване за установено от съда, че недвижимият
имот, върху който е насочено изпълнението по изп.д. №20169270400342/2016 г., по
описа на ЧСИ С.Л.– рег.№927 с район на действие Окръжен съд-С.за парично
вземане, а именно: ½
/една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от
800
/осемстотин/
кв.м., находящ
в строителните граници на махала ”Д.”, гр. Г., обл. С.,
определени с околовръстен полигон, одобрен със Заповед №РД-02-14-234/1987 г., при съседи на имота по скица: улица, Е.А.А.и ЕТ ”Коди – Д. Костадинова”, ведно с ВТОРИЯ ЕТАЖ от построената в имота ДВУЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80.00 /осемдесет/ кв.м., етажът състоящ се от
три стаи и сервизно помещение, ведно с прилежащите ½ /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, ½ /една втора/ идеална
част от таванското помещение и ½
/една втора/ идеална част от зимничните помещения, не принадлежи изцяло на
длъжника, и за признаване за УСТАНОВЕНО по отношение на “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.”Стефан Караджа” №10, представлявана от А.К.Г.и И.В.К.–
изп. директори на дружеството и по отношение на Т.Д.Т., че недвижимият имот,
върху който е насочено изпълнението по изпълнително дело №20169270400342/2016
г. по описа на ЧСИ С.Л.– рег.№927 с район на действие Окръжен съд-С.за парично
вземане, а именно: ½
/една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целия с площ от
800
/осемстотин/
кв.м., находящ
в строителните граници на махала ”Д.”, гр. Г., обл. С.,
определени с околовръстен полигон, одобрен със Заповед №РД-02-14-234/1987 г., при съседи на имота по скица : улица, Е.А.А.и ЕТ ”Коди – Д. Костадинова”, ведно с ВТОРИЯ ЕТАЖ от построената в имота
ДВУЕТАЖНА ДВУФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 80.00
/осемдесет/ кв.м., етажът състоящ се от три стаи и сервизно помещение,
ведно с прилежащите ½ /една втора/ идеална част от общите части на
сградата, ½ /една втора/ идеална
част от таванското помещение и ½
/една втора/ идеална част от зимничните помещения, не принадлежи изцяло на длъжника по
изпълнителното дело – Т.Д.Т. с ЕГН**********, а само 2/3 идеални части от него, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.Т.Н. ЕГН********** и Е.Т.Г. ЕГН********** да заплатят на “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД общо сумата
от 450 лева, за разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София, в двуседмичен срок
от получаване на
съобщенията от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :