№ 406
гр. Русе, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520201131 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. В. Н., ЕГН ********** депозирана против Наказателно
постановление № 57-ЕЕН-112/01.07.2025 г., издадено от Началник на Второ РУ-Русе,
ОДМВР Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 му е наложена глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за
нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН.
В жалбата се излагат съображения касателно неправилността на обжалваното
наказателно постановление и нарушения на материалния закон. Излагат се съображения по
отношение на невярно възприета фактическа обстановка от административнонаказващия
орган. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован се явява лично и не се
представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата по подробно изложени
съображения, излага съображения и относно субективния елемент на административното
нарушение. Моли за уважаването на жалбата и отмяната на наказателното постановление.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явяват - гл. юр. Т. Й. (в
първото съдебно заседание) и гл. юр. Г. Д. (във второто съдебно заседание). Гл. юр. Д. излага
съображения за неоснователност на жалбата. Намира наказателното постановление за
правилно, справедливо и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Претендира
разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление,
1
имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис
от наказателното постановление на 09.07.2025 г., а жалбата е депозирана на 11.07.2025 г. по
пощата и е заведена в регистратурата на Районен съд Русе с вх.№ 22759/14.07.2025 г.
Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за
редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 14.02.2025 г. около 19:40 ч. жалбоподателят Д. В. Н. от мобилен номер **********
позвънил на телефонен номер 084/660577 в ОДЧ при РУ- Разград, където се легитимирал и
съобщил на дежурния, приел обаждането, че непълнолетната му дъщеря В. Д. В., която
съжителствала с лице от мъжки пол в с. Осенец, обл. Разград, била с отнет мобилен телефон
и над нея се упражнявало физическо насилие.
На 14.02.2025 г. в 20:25 г. жалбоподателят Д. Н. от мобилен номер **********
позвънил на ЕЕН 112 и съобщил, че дъщеря му В. Д. В., която съжителствала с лице от
мъжки пол в с. Осенец, обл. Разград, била с отнет мобилен телефон, няма връзка с нея и
била бита. Съобщил, че е разговарял с полицейски служители в РУ Разград, но същите не му
обърнали внимание. На същата дата в 23:02 ч. жалбоподателят Н. отново позвънил на ЕЕН
112 и съобщил, че дъщеря му е малолетна, била бита от мъжа й и в момента е по „сокаците“,
както и че в момента била при баба си. Казал, че е притеснен и, че вече е подал сигнал за
„инцидента“, който се е случил около два часа по-рано. Операторът на ЕЕН 112 осъществил
връзка с дежурния в РУ Разград и след като получил от него информация, в отговор предал
на жалбоподателя, че вече е извършена проверка, че сигналите на Н. са неверни и че
вероятно ще бъде санкциониран за поведението си. В резултат на подадените от Д. Н.
сигнали била образувана преписка рег.№ 1873р-3357/15.02.2025 г.
Св. Н. О. О.-П. била изпратена от дежурния в РУ Разград и заедно с разследващ
полицай от ОДМВР Разград- Ю. Й. и Т. Б. в интервала между 20 ч и 21.30 ч на 14.02.2025 г.
посетили адреса – с. Осенец, обл. Разград, ул. „***“ № 5, където установили лицата – В. В.,
лицето с което съжителствала - Н. М. Н., неговите родители М. Н. А. и С. Г. Б. и другото им
дете - Н. М.а Н.а. След проведени разговори с лицата, изпратеният екип констатирал, че
няма данни за физическо или психическо насилие на В. В.. Установили, че баба й по
майчина линия – М. Т.а живее в същото с. Осенец и заедно с В. В., Н. Н., М. А., С. Б. и Н.
Н.а посетили адреса й, където събрали сведения от всички установени лица. След това В. В.
и останалите лица се прибрали на адреса, на който живеели – с. Осенец, ул. „***“ № 5.
Гореизложеното било обективирано в докладна записка, изготвена от св. О. - рег. №
1873р-3641/18.02.2025 г.
Въз основа на събраните по преписката материали, докладни записки, изготвените
протоколи от обажданията на ЕЕН 112 и извършената проверка на място мл. ПИ при сектор
„ОП“ - М. М. изготвил докладна записка рег.№ 1873р-9131/08.05.2025 г. изпратил преписка
рег.№ 1873р-3357/15.02.2025 г. за вземане на отношение по териториална компетентност на
РУ 02 гр. Русе, ОДМВР Русе.
В тази връзка, след като се запознал с горепосочената преписка св. Т. И. съставил
АУАН № 57-ЕЕН 112/07.06.2025 г. (бл. № 793718), който бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 07.06.2025 г., като същият отбелязал, че има възражения. В
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива не били
2
представени.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Второ РУ Русе, ОД на МВР-Русе,
в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото
били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянията, почти идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 38, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства – копие от писмо от 08.05.25 г., копие от Докладна записка рег. № 1873р-
9131/08.05.2025 г., копие от Докладна записка рег. № 1873р-3357/15.02.2025 г., копие от
Докладна записка рег. № 1873р-3641/18.02.2025 г., копие от писмо от 21.02.2025 г., копие от
писмо от 25.02.2025 г., копие от писмо от 13.03.2025 г., копие от писмо от началник на отдел
РЦ 112 – Русе от 18.03.2025 г., Докладна записка рег. № 1873р-3354/14.02.2025 г., копия от
сведения от: В. В.- 2 бр., И. И.а, Н. Н., С. Б., М. А., Н. Н.а, М. Т.а, копие от обяснение от Д.
Н., копие от писмо от управител на „ЦПЗ-Русе“ ЕООД от 21.03.2025 г., копие от писмо от
10.04.2025 г., копие от писмо от 28.04.2025 г., копие от покана по чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
копие от протокол относно съдържанието на електронен носител от 16.04.2025 г., копие от
протокол относно съдържанието на електронен носител от 22.04.2025 г., копие от заповед
рег. № 8121з-1306/19.09.2024 г., копие от заповед рег.№ 336з-970/11.03.2025 г., заверено
копие от преписка рег.№ 1873з-3357/2025 г., 2 бр. CD, АУАН № 57-ЕЕН 112/07.06.2025 г. (бл.
№ 793718), Наказателно постановление № 57-ЕЕН-112/01.07.2025 г., издадено от Началник
на Второ РУ-Русе, ОДМВР Русе, молба от В. Х., както и гласни доказателства, приобщени
чрез разпит на свидетелите Т. Т. И. (актосъставител), В. Д. В. и Н. О. О.-П..
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. относно начина, по който е установил
твърдяното нарушение – посредством запознаване с преписката, изпратена от РУ-Разград,
както и относно връчването на процесния АУАН. Същият предполага уведомяването на
жалбоподателя Н. след извършената проверка по подадения сигнал от същия.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н. О.-О.. Същата излага преките си
възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.
Показания й относно изпращането й на адреса за извършване на проверка по сигнала,
относно установеното на място – че не са установени данни за физическо или психическо
насилие над В. В., относно снетите сведения на установените лица са последователни,
безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са
относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът не констатира
никакви обстоятелства, поради което да постави на съмнение достоверността на
показанията на св. О.-О., поради което ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на св. В. В. частично, като отчита заинтересоваността
й, предвид факта, че жалбоподателят е неин баща. Съдът кредитира показанията на
свидетелката относно водения сутринта на 14.02.2025 г. видеоразговор чрез мобилно
приложение между свекърва й С. Б. и леля й, в който Б. е съобщила, че мобилният телефон
на В. бил взет. Съдът кредитира изцяло показанията й във връзка със случилото се вечерта
на 14.02.2025 г. в дома, в който е живяла, по-конкретно – водения разговор между нея й
баща й от телефона на М. А. (същото обстоятелство се подкрепя от сведението на А.,
сведението на И. И.а и обяснението на Н.), последвалия словесен конфликт между Н. и А. по
телефона, както и относно това, че баща й не могъл преди това да се свърже с нея и
последвалата проверка от полицейските служители. Съдът кредитира показанията по
отношение на това, че в проведения разговор на 14.02.2025 г. баща й се е интересувал
относно това как се чувства, дали е добре и дали е била бита и дали иска да я вземе като В.
3
не успяла да отговори на въпросите, поради факта, че А. е взел телефона и е преустановил
възможността да отговори на баща си. Съдът кредитира и показанията й относно това, че не
е била бита в дома, в който е живяла и че по-късно е научила от баща си, че действително е
имало такива слухове в селото, където той живее. Съдът кредитира показанията й и в частта
относно мобилния й телефон, че на място при проверката е премълчала, че същият е бил
хвърлен от свекъра й, като причината за това е, че не е искала да става повод за проблеми
след това. Житейски логично е ненавършилата пълнолетие свидетелка да е изпитвала страх
или притеснение какво ще се случи с нея ако пред органите, изпратени на място заяви
истината, относно мобилния й телефон предвид факта, че същата ще се върне и ще
продължи да живее в същия дом с лицето, което й е отнело или изхвърлило телефона в
печката. В останалата част показанията на свидетелката са ирелевантни за процесното
нарушение.
По отношение на всички останали части изброените доказателствени източници са
логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по
аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен
анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите
следва да бъдат кредитирани в цялост.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 определените по чл. 30, ал. 1 служители (от
Министъра на вътрешните работи) при установяване на нарушение съставят акт за
установяване на административно нарушение. В настоящия случай процесният АУАН е
съставен от Мл. Полицейски инспектор при Второ РУ-Русе, ОДМВР Русе, полицейски орган
от Областна дирекция на МВР, определен със Заповед № 8121з-1306/19.09.2024 г. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН112 наказателното постановление се издава от директора на
дирекция "Национална система 112" или от директор на областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
настоящия случай наказателното постановление е издадено от Началник на Второ РУ-Русе,
оправомощен със Заповед № 336з-970/11.03.2025 г. от ВПД Директор на ОД на МВР Русе. В
процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен актосъставител - служител на Второ РУ - Русе, ОД на МВР - Русе, а
наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Второ РУ -
Русе, при ОД на МВР - Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриването на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
4
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението не е описано пълно и ясно, като не са посочени всички
обективни признаци на състава, за който е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В
хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на
нарушителя.
На първо място е била нарушена императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено.
Наказателното постановление е издадено на жалбоподателя за две деяния извършени
на 14.02.2025 година, а именно за това, че използва ЕЕН 112 като подава невярно
съобщение. От територията на с. Хотонца, обл. Русе от телефонен номер ********** подал
сигнал чрез ЕЕН 112, че спрямо дъщеря му В. Д. В. на 17 години е оказано физическо
насилие и е лишена е от възможността да ползва мобилния си телефон на адрес: с. Осенец,
бл. Разград, ул. „***“ № 25 (първо деяние). След незабавна проверка на служители на РУ
Разград било установено, че не са налице такива данни, а В. е предадена на баба си. Н. бил
информиран за резултата от проверката и около 23:02 ч Н. отново подал същият сигнал на
ЕЕН 112 (второ деяние). Наказващият орган е приел, че е налице нарушение по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с Единен европейски
номер 112. Според цитираната разпоредба /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година, в сила към
датите на извършване на нарушенията/ се забранява ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
"eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване
на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Съгласно ал. 2 при нарушаване
на забраната по ал. 1 гражданите носят административно-наказателна отговорност по вид и
в размери, определени в закона. По силата на чл. 38, ал. 1 ЗНССПЕЕН112, който предава
чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ си наказва с глоба
от 2000 до 5000 лева ако не подлежи на по-тежко наказание. В настоящия случай
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН112 -
когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране,
наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и
обезщетение за причинените на службите вреди.
В описателната част на постановлението са изложени данни за две деяния, което
предполага две отделни нарушения. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, както е в настоящия случай, наложените наказания се изтърпяват по
отделно за всяко едно от тях. Съдържанието на цитираната разпоредба води до извода, че
след като е приел наличие на две нарушения наказващият орган е следвало да санкционира
за всяко едно от тях жалбоподателя, налагайки му отделно за всяко едно от тях наказание
глоба, каквото е предвидено в разпоредбата на чл. 37 от ЗНССПЕЕН. С налагането на едно
наказание глоба наказващият орган е нарушил чл. 18 от ЗАНН, като също така е лишил
жалбоподателя от възможността да разбере за кое от двете деяния е санкциониран и да
организира защитата си по него. Констатираните пороци в съдържанието на
административния акт няма как да бъдат санирани от съда в рамките на настоящето
производство. Те по същество са резултат от неправилното прилагане на материалния закон
от страна на наказващия орган и са основание за отмяна на обжалваното постановление като
неправилно.
Съдът намира, че е налице и липса на яснота относно волята на наказващия орган по
отношение правната квалификация на деянията, подробно изложени в обжалваното
постановление, което е съществено нарушение на изискванията за съдържание на
5
административния акт и води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който
следва да има възможност да разбере в какво е обвиняван и да се запознае с фактите и
правната им квалификация.
Макар и обективирани в съдържанието на една разпоредба – чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН
/ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година/ налице са три различни хипотези, които предполагат
използване на ЕЕН 112 не по предназначение, за предаване на неверни и за предаване на
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В настоящият случай наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 1 ЗНССПЕЕН /ред. доп. ДВ бр. 97/2017 година/
като едва в наказателното постановление е уточнил, че се касае за хипотезата на „невярно
съобщение“. Освен това в описанието на нарушението е приел, че е бил подаден „сигнал“ за
оказано физическо насилие върху непълнолетно лице и лишаване от възможност да ползва
мобилен телефон, дъщеря на жалбоподателя. Фактите, с които наказващият орган е описал
поведението на жалбоподателя в обжалваното постановление са дали основание на същия да
приеме, че се касае за използване на номер за спешни повиквания ЕЕН 112 не по
предназначение, тъй като случаите, визирани в административния акт не са изисквали
спешно реагиране с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на
гражданина – В. В..
В описанието на нарушението, съдържащо се в АУАН-а не се съдържат данни за
„невярно съобщение“, а единствено за сигнал, че на 14.02.2025 г. в 20:25 ч от територията на
с. Хотанца Н. подал сигнал, че спрямо дъщеря му В. В. е оказано физическо насилие и е
лишена от възможността да използва мобилния си телефон. След незабавна проверка
служители на РУ Разград установили, че няма данни за насилие или престъпление спрямо
В.. Въпреки това в 23:02 ч. на същия ден Н. подал същия сигнал на ЕЕН без да има нови
факти или опасност.
В § 1, т. 1 от ДР на ЗНССПЕЕН е дадена легална дефиниция на понятието "Единен
европейски номер за спешни повиквания 112" и това е единен европейски номер, определен
от Националният номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ
при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН единният европейски номер за спешни повиквания се
използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите.
Според т. 3 на пар. 1 от ДР на закона - „спешна помощ“ е незабавното действие,
предприето от службите за спешно реагиране в рамките на тяхната компетентност в отговор
на получената информация от център 112. Според т. 4 от същия параграф спешно повикване
е сигнал, подаден при необходимост от спешна помощ, чрез гласово повикване към ЕЕН 112
или чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания.
От систематичното тълкуване на последните текстове се извежда заключението, че
мобилизирането на службите за спешно реагиране е само такова по сигнал за спешна помощ,
каквото изпълнително деяние не се съдържа в описателната част нито на АУАН-а, нито на
наказателното постановление.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че е налице смесване на формите
на изпълнителното деяние на нарушението – в АУАН-а, където описанието е относно
подаден сигнал (за помощ) на лице, а в наказателното постановление за подаване на невярно
съобщение. При това относно две отделни обаждания от страна на жалбоподателя – в 20:25
ч. и в 23:02 ч. на 14.02.2025 г. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено са реквизит от съществено процесуално значение. Същият чертае
фактическата рамка на нарушението и предопределя защитата на нарушителя. По този
начин не е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си. Нарушаването правото на защита във
6
всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. В конкретния случай неяснота по
отношение на изпълнителното деяние на нарушението и обстоятелствата при които се
твърди, че е извършено.
Отделно от изложеното следва да се подчертае, че по категоричен начин от протокол
относно съдържанието на електронен носител от 22.04.2025 г. за телефонния разговор от
23:02 ч. се установи, че противно на отразеното в АУАН и НП – повторното обаждане не е за
същия сигнал (като подадения в 20:25 ч. на същия ден-14.02.2025 г.). В същия
жалбоподателят съобщава, че вече е подал сигнал за инцидент осъществен преди два часа и,
че дъщеря му В. В. е при баба си и е избягала от мъжа си. Т.е. съдържанието на изявлението
на жалбоподателя не е идентично с първото такова отправено на ЕЕН 112.
За пълнота във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде
формиран извод, че жалбоподателят не е осъществило нарушението на разпоредбите на чл.
28, т. 1 от ЗНССПЕЕН, за което е ангажирана и административнонаказателната му
отговорност.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по
категоричен начин се установи, че на посочената в наказателното постановление дата в
20:25 ч. Д. В. Н. от територията на с. Хотанца, обл. Русе, от телефонен номер ********** е
подал сигнал, че върху дъщеря му В. В. е оказано физическо насилие и е била лишена от
възможността да ползва мобилния си телефон. Същото се установява от протокол относно
съдържанието на електронен носител (л. 105 от делото).
Съдът намира за безспорно установено, че изпращането на полицейските служители
на адрес: с. Осенец, обл. Русе, ул. „***“ № 25 не е резултат от обаждането на Н. на ЕЕН 112,
а следствие на обаждането на жалб. Н. на тел. номер 084/660577 в 19:40 ч. на 14.02.2025 г.
Същото обстоятелство се установява от докладна записка рег.№ 1873р-3357/15.02.2025 г. (л.
25 от делото), където изготвилият е вписал, че е получил сигнал в 19:40 ч. на тел. номер
084/660577 от Д. Н., че дъщеря му В. В. на 17 г. живее с приятеля си Н. А. в с. Оценец, обл.
Разград, не може да се свърже с нея и според него са и взели телефона и са я били. Случаят
бил предаден на ИДПС – Н. О., РП Ю. Й. и ОП Т. Б.. Същото обстоятелство, относно повода
за проверката на посочения адрес е посочено и от И. О. в докладна записка рег.№ 1873р-
3641/18.02.2025 г. (л.86 от делото), а именно, че е следствие полученото обаждане от Н. в
19:40 ч. на 14.02.2025 г. от ОДЧ РУ Разград са се отзовали на адреса. Нещо повече в същата
докладна св. О. е вписала, че около 20 ч е бил посетен адресът в с. Осенец. Т.е. преди
обаждането на Н. на ЕЕН 112 в 20:25 ч.
Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН изисква мобилизираният ресурс на службите
за спешно реагиране да е бил ангажиран в резултат на използването на ЕЕН 112,
посредством подаването на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Първото по време обаждане на Н. е осъществено в 20:25 г. и в настоящия случай се явява
последващо такова на обаждането на стационарния тел.номер 084/660577 в 19:40 ч. на
14.02.2025 г. Подаването на сигнал със същото съдържание в момент по-ранен от 20:25 ч. се
установява и от протокол относно съдържанието на електронен носител (л. 105 от делото). С
оглед гореизложеното е налице липса на елемент от обективна страна на деянието, за което е
ангажирана отговорността на нарушителя, а именно използването на ЕЕН 112 за подаване на
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Следва да се отбележи, че е налице и липсата на субективния елемент на
нарушението. От субективна страна деянието по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН е необходимо
да е извършено умишлено. В настоящият случай от събраната доказателствена съвкупност
категорично се установи, че жалбоподателят не съзнавал, че подава невярно съобщение или
7
сигнал за помощ до телефон за спешни повиквания 112. Това обстоятелства се установяват
от приложения по делото протоколи относно съдържанието на електронен носител на
подадените два сигнала, събраните писмени и устни доказателства. От съдържанието на
разговора от 20:25 ч. на 14.02.2025 г. воден между оператора на ЕЕН 112, жалбоподателя и
дежурния в РУ Разград става ясно, че Н. е звънял няколко пъти на личен номер на
полицейски служител преди обаждането на ЕЕН 112, няколко пъти заявява, че няма връзка с
неговото дете, че е ходил в „Закрила на детето“. От съдържанието на разговора в 23:02 ч. на
14.02.2025 г. е видно че жалбоподателят е притеснен, самият той казва „от нерви не мога да
говоря“, „Искам да си прибера детето“, „в момента е по сокаците“, „Аз се притеснявам“, „Аз
съм баща“, „Полицията нищо не прави“. Както и става ясно, че същият знае, че детето му е
при баба си, което обективира, че действително е получил информация във връзка с
проверката и развитието й. Субективното отношение на нарушителя се извежда от
обективните проявления на действия му, а в настоящия случай същите не обективират
умисъл да подаде невярно съобщение или сигнал за помощ до телефон за спешни
повиквания 112. Същите еднопосочно демонстрират силното притеснение и липса на
възможност родителят да разбере дали е добре непълнолетното му дете, още повече в
контекста на провелия се по-рано същата вечер разговор между него и М. А. и факта, че
дъщеря му не е могла да му отговори на въпросите му (дали е добре, дали е била бита и пр.)
заради преустановяване на телефонния разговор от страна на А.. Н. е имал субективната
увереност, че нещо лошо се случва с дъщеря му – че е била бита и очевидно вярното, че
същата е лишена от възможност да ползва мобилния си телефон. Съгласно чл. 53, ал. 1 от
ЗАНН наказателното постановление се издава когато се установи, че нарушението е
извършено виновно. В случая от събраните по делото доказателства не може да се изведе
извод за наличие на елемента вина у подателя на сигнала чрез тел. 112.
Установяването на противоправното деяние е една от основните задачи, възложена на
органите на МВР с чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Обстоятелството, че след снемането на
обясненията на лицето, подало сигнала /сведенията, събрани от другите лица/ и събраните
материали, не означава задължително, че подателят на сигнала е нарушил забраната по чл.
28, ал. 1 от Закона за ЕЕН 112, тъй като няма данни съзнателно да е подал неверни или
заблуждаващи сведения.
Обстоятелството, че полицейските органи са се отзовали на подаден чрез ЕЕН 112
сигнал, т. е. са се "мобилизирали" по см. на чл. 38, ал. 2 от Закона за ЕЕН 112, следва да се
разглежда на първо място като изпълнение на тяхно основно задължение по Закона за МВР,
а не да се превръща в основание за ангажиране на административно- наказателна
отговорност на гражданите във всички случаи, когато не се установи престъпно деяние. Това
е така защото законодателят не разглежда полицейските служители единствено като екип за
спешно реагиране по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на Закона за ЕЕН 112, а им е възложил,
видно от ЗМВР и ЗДвП, други основни и специфични само за тях задължения и функции.
Затова следва да се прави разлика между мобилизирането на полицейските служители и
екипи и мобилизирането на останалите „служби за спешно реагиране“ по см. на закона като
медицински, пожарни екипи и др. спасителни служби. Не във всички случаи
мобилизирането на полицейски екип е основание за ангажиране на отговорността по чл. 38,
ал. 1 от Закона за ЕЕН 112.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил
8
доказателства за направени такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2,
вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57-ЕЕН-112/01.07.2025 г., издадено от
Началник на Второ РУ-Русе, ОДМВР Русе, с което на Д. В. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 му е
наложена глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9