Определение по дело №433/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 306
Дата: 23 февруари 2021 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20207170700433
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 306

гр.Плевен, 23.02.2021 г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд Плевен IІ-ри касационен състав, в закрито заседание на 23.02  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
                                                                  ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ               

като разгледа докладваното от съдия Дилова КАД 433 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпило искане от Председателя на НБПП, с което  на осн. чл. 78 ал.7 ГК вр. чл. 27 а от ЗПП е поискано на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждение на адвоката осъществил правна помощ по делото. От представеното по делото решение  на  Председателя на НБПП, с което на адв. Я.Д. на осн. чл. 25 ал.1 вр. чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е изплатено възнаграждение за осъществена правна помощ на Ш.Е.Ю. по КАД 433/2020г. по описа на Адм. съд Плевен .  

         Ответникът Ш.Ю. чрез адв. Д. в дадения срок не е изразил становище по молбата.

         Касаторът ГДИН представлявано от юрк. Н.У. изразява становище, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на НБПП и направеното искане е неоснователно.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и закона намира за установено следното:

По реда на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ по делото е предоставена правна помощ  на  Ш.Е.Ю. -  ищец, страна по делото,  за която е установено, че не разполага със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК тази правна помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е безплатна - лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване на изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи. За разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която е предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на назначения служебен защитник само в хипотезата на чл. 97 ГПК /при лишаване от предоставената правна помощ/, но не и в случай, че предявеният от нея иск бъде отхвърлен. Предвидената в  чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението за заплащане на разноските, направени от противната страна в спора, но не и разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански и административни дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето получило правната помощ, за последното не съществува задължение за възстановяване на направените разноски на Националното бюро за правна помощ. Правната помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в настоящото производство също не е осъществена. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС- адм. дела №№ 8388/18 г., 9117/17 г. на ІІІ отд., 11502 на 5-членен състав на ВАС и др и трайно установената практика на ВКС /определение № 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС; определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на Първо ГО на ВКС; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на Второ ГО на ВКС; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС/.

Поради тези съображения следва да се приеме, че искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

           О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноските за възнаграждението на адвокат Я.Д., осъществил правна помощ на Ш.Е.Ю. по настоящето дело под формата на процесуално представителство по делото.

Определението може да се обжалва пред ВАС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                            2.