Решение по адм. дело №2255/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

2. Образувано е по жалба предявена от М. А., с [ЛНЧ], граждани на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 27.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], ***, против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21538/18.09.2025 г., на Началник отдел „Социална закрила“ при ДСП Пловдив, с която е отказана „еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето Е. А..

3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените в производството разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

4. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. В Дирекция ”Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21538/11.09.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето Е. А. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

7. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производството Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21538/18.09.2025 г. от Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и 6 от ЗСПД, на М. А. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Република Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и РУкрайна за изплащане на семейни помощи за деца.“

 

IV. За правото:

 

8. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречия на материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на „еднократна помощ за ученици записани в първи, втори, трети и четвърти клас“ за детето Е. А. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

10. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение обаче не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е въведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата- чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е предвидено на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, да се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

11. Между страните не е спорно, че на жалбоподателката е предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците, както и че същата е майка на детето Е. А., а последното е записано във втори клас за учебната 2025/2026 година.

Видно от съдържанието на заявлението-декларация, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ.

12. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на М. А. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21538/11.09.2025 г., за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

Това налага извод за основателност на жалбата.

 

V. За разноските:

 

13. В полза на процесуалния представител на жалбоподателката се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 ЗАдв. Искането ще следва да се остави без уважение предвид липсата на всички кумулативни предпоставки на закона за присъждане на такова. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски на насрещната страна. Тоест, освен наличието на една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, каквато в случая е налице, с оглед на представения договор за правна защита и съдействие, е необходимо кумулативно и наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. Нормата е специална спрямо реда, установен в ГПК и АПК и намира приложение в процесния случай. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ.

14. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателката, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/21538/18.09.2025 г., на Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/21538/11.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от М. А., с [ЛНЧ], граждани на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 27.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г. при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на М. А., с [ЛНЧ], граждани на Украйна, родена на [дата]., притежаваща Регистрационна карта № ***, издадена на 27.03.2025 г. от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, със срок на валидност до 04.03.2026 г., с настоящ адрес [населено място], [улица], ***, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда чл. 38 от ЗА в полза на И. З. К., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], бул. „6-ти септември“ № 169, ет. 1.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.