Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Й.
при секретаря: Радка Чолакова
и в присъствието на
прокурора: разгледа докладваното
от СЪДИЯ Й. гр. дело № 1443 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.422, във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът в настоящото производство „Медина мед” ООД - Стара Загора с
ЕИК *********, чрез пълномощника си
адвокат Е.Л.Е. е депозирал на 27.09.2019 г. искова молба с вх.№ 4937 в Районен
съд – Нова Загора срещу Г.Й.Д.
с ЕГН **********. С нея ищецът твърди, че на 30.03.2015 г. ищцовото дружество в качеството си на
продавач сключило Рамков договор за търговска продажба, по силата на който се
задължило да доставя на купувача „ДАНИ
ТРАНС 14” ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: обл. Варна,
общ. Аксаково, гр. Аксаково 9154, ул.„Орлово гнездо” № 38 и да му прехвърля
правото на собственост върху автомобилни гуми, джанти и аксесоари, други
материали и консумативи, както и да извършва услуги в центровете за гуми.
Посочва се, че срокът на договора е бил 1 година, като съгласно разпоредбата на
чл.2.2, същият се продължавал автоматично, ако до изтичането на срока никоя от
страните не уведоми писмено другата страна, че не желае продължаване срока на
действие на договора.
Ищеца
твърди, че съгласно чл.6.2 от договора,
физическото лице-ответник Г.Й.Д., с ЕГН: **********, се задължило солидарно с дружеството-купувач да отговаря
пред продавача за изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от
настоящия договор, в т.ч. заплащането на дължимата цена, а така също и
неустойки по договора, при възникване на основание за заплащане.
Посочва,
че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът „Медина мед” ООД продал и
прехвърлил правото на собственост на
купувача върху 4 бр. нови автомобилни гуми ВARUM 245/40R18, за което била издадена Данъчна фактура № **********/22.11.2018 г., на стойност 664.00 лева с ДДС с
падеж 22.12.2018 г. и по фактурата не били извършени плащания. Сочи също, че на
25.09.2019 г. ищецът е прехвърлил собствеността върху 1 бр. нова автомобилна
гума PIRELLI
245/40ZR18 и бил извършил услуги по монтаж и
баланс на 1 бр. гума, за което била издадена Данъчна фактура № **********/25.09.2018 г., на стойност 245.00 лева с ДДС с
падеж на плащане 25.10.2018 г., като и по тази фактурата не били извършени
плащания.
Твърди се, че въпреки, че ищецът бил
изпълнил задължението си по договора и прехвърлил собствеността върху стоките
предмет на продажбата, нито купувачът, нито солидарния длъжник заплатили
стойността им.
Ищецът посочва, че поради забавата за
плащане, продължила близо една година подал пред Районен съд - Варна заявление
за издаване на заповед за изпълнеие по реда на чл.410 от ГПК и по него било образувано
ч.гр.дело № 6620 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3534, по силата на която
било разпоредено на длъжника „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, ЕИК: ********* и Г.Й.Д., с ЕГН:
**********, да заплатят солидарно на „Медина мед” ООД сумата от 909.00
лева с ДДС - представляваща неизплатена цена на продадени на длъжниците
автомобилни гуми и извършени услуги по монтаж и баланс на гуми, дължима по
силата на писмен рамков Договор за търговска продажба от 30.03.2015 г., за
което били издадени Данъчна фактура № **********/22.11.2018
г., на стойност 664.00 лева и Данъчна фактура № **********/25.09.2018 г. на стойност 245.00 лева, лихва за
забава в размер на 30.80 лева за периода 23.12.2018 г. до 23.04.2019 г., както
и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението и разноски по заповедното производство в размер на 325.00 лева, от
които - заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300.00 лева.
Разяснява, че по отношение на длъжника „ДАНИ ТРАНС
14” ЕООД заповедта била връчена редовно, като в срока по чл.414, ал.2
от ГПК не било депозирано възражение и заповедта била влязла в сила спрямо
него, по отношение на длъжника Г.Й.Д., с ЕГН:
**********, заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В тази връзка, Варненския районен съд разпоредил
да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя само по отношение на длъжника
юридическо лице, а относно длъжника Г.Й.Д. указал, че на основание чл.415, ал.1 и 4 от ГПК заявителя
може да предяви иск за установяване на вземането си спрямо него.
Твърди, че горепосочените обстоятелства
обуславяли правния му интерес да предяви настоящия установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, с решението по който да се признае за установено, че Г.Й.Д. дължи
солидарно с дружеството „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, сумите
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Моли съдът да признае за установено на
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Г.Й.Д., ЕГН: **********, че
дължи на ищеца „Медина мед” ООД, ЕИК *********, солидарно с дружеството „ДАНИ
ТРАНС 14” ЕООД сумата от 909.00 лева с ДДС - представляваща неизплатена цена на
продадени на длъжниците автомобилни гуми и извършени услуги по монтаж и баланс
на гуми, дължима по силата на писмен рамков Договор за търговска продажба от
30.03.2015 г., за което били издадени Данъчна фактура № **********/22.11.2018 г., на стойност 664.00 лева; и
Данъчна фактура № **********/25.09.2018 г. на стойност 245.00 лева., както и
сумата от 30.80 лева - изтекли лихви за периода от 23.12.2018 г. до 23.04.2019 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението - 02.05.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата, и сумата от 325.00 лева, от които 25.00 лева
- държавна такса и 300.00 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми била
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
3534/08.05.2019 г. по ч.гр.дело № 6620/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
Ищецът
е претендирал и разноските сторени в настоящото и заповедното производство.
Ищецът е приложил и документи и
моли съдът да ги приеме, като доказателства по делото.
Ответникът Г.Й.Д. не е
бил намерен на посочения в исковата молба адрес за призоваване и е било
извършено връчване на съдебните книжа по реда на чл.47 от ГПК по постоянен
адрес, който съвпада с посочения в исковата молба и настоящия му адрес. На основание
чл.47, ал.6 от ГПК, съдът е назначил на ответника особен представител, а именно
адв. Н.Г.Н. ***.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпило писмено становище от особения
представител адв. Н., в което същият посочва, че е запознат с иска, счита го за
основателен, но относно връчването на ответника ще вземе
допълнително становище, дали е спазена процедурата на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сочи също, че
ако се приеме от съда, че връчването на заповедта за изпълнение на Г.Й.Д. е редовно, то предявеният
иск по чл.422 от ГПК е основателен.
В откритото
съдебно заседание на 06.06.2020 г. страните редовно ризовани - не се явяват. За
ищеца се явява адв. Е.Е.. За ответника се явява особения представител адв. Н.Н..
Процесуалият
представител на ищцовото дружество поддържа изцяло иска.
Особения представител на ответника възразява, че процесните стоки са
предоставени на „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, а не на Г.Й.Д..
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
За установяване на
вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени
доказателства: Данъчна фактура № **********/22.11.2018
г.; Данъчна фактура № **********/25.09.2018 г.; Рамков договор за търговска
продажба 30.03.2015 г.; Счетоводна справка за клиент; Заповед за изпълнение
3534/05.05.2019 г.; Разпореждане по чл.415 от ГПК от 22.08.2019 г. по ч.г.д.
6620/2019 г, на Районен съд – Варна; Квитанция за платена държавна такса и
адвокатско пълномощно.
Видно от приетите
доказателства по делото, между ищеца „Медина
мед” ООД - Стара Загора, с ЕИК *********,
в качеството му на продавач е бил сключен Рамков договор за търговска продажба,
по силата на който се задължило да доставя на купувача „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: обл. Варна, общ. Аксаково, гр.
Аксаково 9154, ул.„Орлово гнездо” № 38 и да му прехвърля правото на собственост
върху автомобилни гуми, джанти и аксесоари, други материали и консумативи,
както и да извършва услуги в центровете за гуми за първоначален срок от 1
година, като съгласно разпоредбата на чл.2.2, същият се продължавал
автоматично, ако до изтичането на срока никоя от страните не уведоми писмено
другата страна, че не желае продължаване срока на действие на договора.
Съгласно чл.6.2 от договора, физическото лице-ответник Г.Й.Д., с ЕГН:
**********, се задължило солидарно с
дружеството-купувач да отговаря пред Продавача за изпълнението на всички
задължения спрямо него, произтичащи от настоящия договор, в т.ч. заплащането на
дължимата цена, както и неустойки по договора, при възникване на основание за
заплащане.
Ищецът
„Медина мед” ООД продал и прехвърлил
правото на собственост на купувача върху 4 бр. нови автомобилни гуми ВARUM 245/40R18, за което била издадена Данъчна фактура № **********/22.11.2018 г., на стойност 664.00 лева с ДДС с
падеж 22.12.2018 г. и по фактурата не били извършени плащания, а на 25.09.2019
г. ищецът е прехвърлил собствеността върху 1 бр. нова автомобилна гума PIRELLI 245/40ZR18 и извършил услуги по монтаж и баланс на 1 бр. гума, за
което била издадена Данъчна фактура № **********/25.09.2018
г., на стойност 245.00 лева с ДДС с падеж на плащане 25.10.2018 г., като по
процесните фактури не са извършени плащания, нито от купувача, нито от солидарния
длъжник.
Поради неизпълнение на договорните
задължения на солидарните длъжници и
забава с близо една година ищеца депозирал в Районен съд - Варна заявление за
издаване на заповед за изпълнеие по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 6620/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 3534. Районен съд – Варна разпоредил на длъжниците „ДАНИ ТРАНС
14” ЕООД, с ЕИК: ********* и Г.Й.Д., с ЕГН: **********, да заплатят солидарно на „Медина мед” ООД, с ЕИК ********* сумата от 909.00 лева с ДДС, представляваща неизплатена
цена на продадени на длъжниците автомобилни гуми и извършени услуги по монтаж и
баланс на гуми, дължима по силата на Рамков договор за търговска продажба от
30.03.2015 г., за което били издадени Данъчна фактура № **********/22.11.2018 г., на стойност 664.00 лева и Данъчна
фактура № **********/25.09.2018 г. на стойност 245.00 лева, лихва за
забава в размер на 30.80 лева за периода 23.12.2018 г. до 23.04.2019 г., както
и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението и разноски по заповедното производство в размер на 325.00 лева, от
които - заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300.00 лева.
Видно от представените по делото и
приети от съда доказателства, по отношение на длъжника „ДАНИ ТРАНС
14” ЕООД заповедта била връчена редовно, като в срока по чл.414,
ал.2 от ГПК последното не е депозирало възражение и заповедта е влязла
в сила спрямо него, а по
отношение на солидарния длъжник Г.Й.Д., с ЕГН: **********, заповедта
е била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, във връзка с което Районен съд -
Варна разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя само по
отношение на длъжника- юридическо лице, а относно длъжника Г.Й.Д. указал, че на основание чл.415, ал.1 и 4 от ГПК заявителя
може да предяви иск за установяване на вземането си спрямо него, което ищецът е
сторил, депозирайки искова молба в Районен съд – Нова Загора на 27.09.2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на
ищеца, по отношение на ответника Г.Й.Д., ЕГН: **********, че дължи на ищеца „Медина мед” ООД, ЕИК
*********, солидарно с дружеството „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД сумата от 909.00 лева с
ДДС - представляваща неизплатена цена на продадени на длъжниците автомобилни
гуми и извършени услуги по монтаж и баланс на гуми, дължима по силата на писмен
Рамков договор за търговска продажба от 30.03.2015 г., за което били издадени
Данъчна фактура № **********/22.11.2018
г., на стойност 664.00 лева и Данъчна фактура № **********/25.09.2018 г. на стойност 245.00 лева., както и
сумата от 30.80 лева - изтекли лихви за периода от 23.12.2018 г. до 23.04.2019
г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението - 02.05.2019 г.
до окончателното заплащане на сумата, и сумата от 325.00 лева, от които 25.00
лева - държавна такса и 300.00 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми
била била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
с № 3534/08.05.2019 г. по ч.гр.дело № 6620/2019 г. по описа на Районен съд -
Варна.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищецовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава
претенцията му, в т.ч за наличие на
облигационна връзка, размера на дължимите от ответника суми за заплащане
на предоставените стоки и услуги. В тежест на ответника бе да докаже изплатил
ли е задължението си изцяло или частично.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си и е
предоставило на ответника стоки и услуги, но последния в качеството си на
солидарен длъжник, не е изпълнил своите задължения, съгласно клаузите на
сключения Рамков договор между страните.
Възраженията на особения представител, относно
редовността на връчване на заповедта за изпълнение на ответника Г.Й.Д., съдът счита за неоснователни,
тъй като видно от приложените по делото книжа се установява надлежно връчване
по реда на чл.47 от ГПК.
Досежно другото възражение на адв. Н., че процесните стоки били предоставени на „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, а не на Г.Й.Д., поради което според него
ответника не дължи заплащането им, съдът счита за напълно недоказано и
неоснователно, в пълен разрез с представения и приет като доказателство
договор, сключен между страните, тъй като в чл.6.2 от същия, ясно и
изчерпателно е посочено, че „Физическото лице Г.Й.Д. – ЕГН ********** – Купувач,
се задължава солидарно с дружеството – Купувач, да отговаря пред Продавача за
изпълнението на всички задължения спрямо него, произтичащи от настоящия
договор, в т.ч. – заплащането на дължимата цена, а така също и неустойките по
договора, при възникване на основание за заплащането им.”.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 625.00 лв. общо, от които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното
исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното производство
разноски в размер общо на 325.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и
300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по
отношение на „Медина мед” ООД Стара Загора с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 123А, представлявано от управителя И.Н.П., действащ чрез
пълномощника си адв.
Е.Л.Е. ***, ЧЕ Г.Й.Д.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Медина
мед” ООД, с ЕИК: *********, в качеството му на солидарен длъжник на „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: обл. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково 9154, ул.„Орлово гнездо”
№ 38, СУМАТА от 909.00 лв.
/деветстотин и девет лева/ - главница, представляваща неизплатено задължение, обективирано във Фактура № 8000060019 от 22.11.2018 г. и
Фактура № 8000057480 от 25.09.2018 г., както и сумата от 30.80 лв. /тридесет лева и осемдесет стотинки/ – изтекли
лихви за периода от 23.12.2018 г. до 23.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.05.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Г.Й.Д., с ЕГН: ********** в качеството му на солидарен длъжник на „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Медина
мед” ООД, с ЕИК *********, направените от него разноски в размер на 625.00 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, по гр.дело 1443/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА
Г.Й.Д., с ЕГН: ********** в качеството му на солидарен длъжник на „ДАНИ ТРАНС 14” ЕООД, с ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Медина
мед” ООД, с ЕИК *********, направените от него разноски в размер на 325.00 лв. / триста двадесет и пет лева / по ч.гр.дело 6620/2019 г. по
описа на Pайонен
съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: