№ 40818
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110165866 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба от процесуалния представител на ищците, с която се иска
допълване и изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че съдът
неправилно не е постановил диспозитив относно разноските, а само в мотивите е посочил, че
разноски не се дължат и неправилно не е осъдил ответника да заплати разноски на ищеца.
В срока за отговор не е депозиран такъв от другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, по делото да е
представен списък с разноски. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молбата са налице.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът законосъобразно не е присъдил разноски на ищците, доколкото ответникът
признава иска и не е дал повод за завеждане на делото. Изтичането на погасителната
давност превръща вземането в естествено и доколкото единствено със съдебно решение
може да се установи недължимост поради изтекла погасителна давност искът е допустим.
Задължението за заплащане на разноски, от друга страна, има санкционна функция и
ответникът би дължал разноски ако оспорва иска и/или предприема съдебни действия за
събиране на вземането с изтекла погасителна давност. По делото не се твърди и не се
установява ответникът да предприема каквито и да било действия за събиране на
процесните вземания, поради което не е станал повод за завеждане на делото. Относно
възражението на процесуалния представител на ищците, че липсва произнасяне по
съдебните разноски в диспозитива на съдебното решение съдът намира, че при недължимост
на съдебни разноски съдът не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив. Целта на
1
съдебното производство е разрешаване на съдебен спор, а не произнасяне по недължимост
на съдебни разноски. Поради изложеното съдът намира, че отхвърлителен диспозитив за
съдебни разноски не се постановява.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на ищците за
допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис на страните от определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2