Решение по дело №12/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20201730100012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

гр. Радомир, 29.04.2021 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 6 април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                         Районен съдия: Антон Игнатов

 

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 12 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са искове с правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 

По изложени в исковата молба обстоятелства и съображения ищецът „В. и к." ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж.Б. Л. И., ЕИК ., чрез ю.к.З.П., е предявил исове срещу ответниците С.Х.П., ЕГН ********** и Ц.Х.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата от 708,99 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.03.2016 г. до 16.07.2019 г., сумата 130,21 лв. - лихва за периода от 05.06.2016 г. до 09.10.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.

На ответниците е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същите са подали писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГП, с който оспорват исковите претенции. Същите оспорват качеството си на потребители, като се позовават и на изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание представителката на ищеца- адв.М.М. е изразила становище, че исковете са изцяло основателни и доказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срок е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 16.10.2019 г. до Районен съд- П. заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл.410 ГПК, срещу Х.П.А., за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в гр.П., ул.“Б. Г.“ № ., вх., ап.., с абонатен № ., за сумата от 708,99 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.03.2016 г. до 16.07.2019 г., сумата 130,21 лв. - лихва за периода от 05.06.2016 г. до 09.10.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до изплащане на вземането.

Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. № .2019 г., прекратено и изпратено по подсъдност на РС- Радомир, като пред последния е образувано ч.гр.д. № ./2019 г. на РС- Р., по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .11.11.2019 г., против длъжника, като последният е подал възражение по чл.414, ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си и такъв е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

В процеса на призоваване е установено, че ответникът е починал на 20.21.2020 г., като съдът е конституирал на негово място неговите наследници- С.Х.П. и Ц.Х.Г..

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „В. и к.“ ООД, както и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот и за дължимите и незаплатени суми.

По молба на ищцовата страна e допуснал изслушване на съдебно- икономическа експертиза, със задачи Вещото лице да извърши проверка в счетоводните регистри на „ВиК" ООД-П. за процесния период като определи стойността /размера/ на претендиралите вземания и даде заключение за дължимата от ответника сума, общо и по месеци, както и за размера на дължимото обезщетение за забава /лихва/, върху всяка от просрочените главници, смятано от датата на настъпване на изискуемостта. Вещото лице, след като се е запознало с доказателствата по делото и е направила справка в карнета на инкасатора на ройона за начина на отчитане и разпределяне на количествата отведени и пречистени води по партидата за исковия период е дало заключение отосно дължимите стойности. Според същото размерът на задължението за имота за ползваните, незаплатени “В и К” услуги - доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване за периода 20.03.2016 г., до 16.07.2019 г. е 357.468 куб.м. вода, от които отчетена по показания на водомер 300 куб. вода, от общ водомер 1.468 куб. м., служебно 56 куб. м. на обща стойност 839.20 лв., от които главница в размер на 708.99 лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 05.06.2016 г. - 09.10.2019 г. е 130.21 лв. Задължението на ответниците разделно (според наследствените квоти) е следното:

-    С.Х.П. – 1/2 от задължение за главница - 354.50 лв. за периода от 20.03.2016 г. - 16.07.2019 г. и лихва за забава 65.10 лв. за периода от 05.06.2016 г. - 09.10.2019 г.

-    Ц.Х.Г. – 1/2 от задължение за главница -354.50 лв. за периода от 20.03.2016 г. - 16.07.2019 г. и лихва за забава 65.10 лв. за периода от 05.06.2016       г. - 09.10.2019 г.

Размерът на главницата, за периода от три години назад, съгласно ч.гр.д. № 1242/16.10.2019 г. погасени по давност за периода 20.03.2016 г. до 15.10.2016 г. е 151.14 лв., а лихвата за забава на месечните плащания върху горната главница е в размер на 47.89 лв.; общ дълг погасен по давност в размер на 199.03 лв.

Според заключението, за периода извън погасителна давност от 16.10.2016 г. до 16.07.2019 г. задължението за доставена и ползвана, но незаплатена вода е главница в размер на 557.85 лв. и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 82.32 лв., общ дълг в размер на 640.17 лв.

-    С.Х.П. - 1/2 от задължение за главница - 278.92 лв. за периода от 20.03.2016 г. - 16.07.2019 г. и лихва за забава 41.16 лв. за периода от 05.06.2016 г. - 09.10.2019 г., общо: 320.08 лв.

-    Ц.Х.Г. – 1/2 от задължение за главница - 278.92 лв. за периода от 20.03.2016 г. - 16.07.2019 г. и лихва за забава 41.16 лв. за периода от 05.06.2016   г. - 09.10.2019 г., общо: 320.08 лв.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.

Освен наличието на изтекла погасителна давност по отношение на част от исковата пратанция, по делото не се установи ответниците да имат качеството потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в качеството си на собственици или ползватели на имота. В отговорите си ответниците изрично са оспорили, че притежават качеството на потребители - че са собственици или ползватели на имота, поради което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото вещно право на ответницата. Според чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.

Според настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Действително по делото е представено удостоверение за наследници № 01/09.01.2020 г. на Кметския наместник на с.Поцърненци, общ.Радомир, от което е видно, че ответниците са наследници на Х.П.А., който е декларирам имота с декларация по чл.14, ачл.27 и §2 от ЗР на ЗМДТ (приложена по делото). Такива данни липсват по делото относно неговите наследници- новоконституираните ответници С.Х.П. и Ц.Х.Г.. От доказателствата по делото не е видно същите да са приели наследството изрично или чрез конклудентни действия. Предвид това, след като ответниците не са собственици на имота или носители на право на ползване, те не са в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и не може да отговарят за плащане на сумите, дължими за потреблението на питейна вода. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответниците са собственици или титуляри на вещното право на ползване на водоснабдения имот. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това, предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от ищеца „В. и к.” ООД, гр. П., с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж.Б. И., ЕИК., чрез ю.к.З. П., искове срещу ответниците С.Х.П., ЕГН ********** и Ц.Х.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата от 708,99 лв. /седемстотин и осем лева и деветдесет и девет стотинки/- главница, представляваща стойността на ползвана услуга - доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.03.2016 г. до 16.07.2019 г., сумата 130,21 лв. /сто и тридесет лева и двадесет и една стотинки/ - лихва за периода от 05.06.2016 г. до 09.10.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по заповедното и настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Районен съдия:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/