№ 7886
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110142273 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила съдебно решение по чл.344, ал.1 ГПК е допуснато извършване на
съдебна делба между Г. С. Т. и А. С. М. на следния недвижим имот: апартамент № 12,
находящ се в гр.С/адрес/, състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещения
със застроена площ от 31,75 кв.м. при граници: изток - външна стена, запад - коридор, север
– апартамент на Х.П., юг. апартамент на сем. Б., заедно с избено помещение № 29, с полезна
площ от 3,86 кв.м. при граници: изток мазе № 13, запад коридор, север коридор, юг мазе №
10, както и 0,439 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно
договор за продажба от 07.10.1993 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 68134.1602.6130.2.12 по одобрени КККР с последно изменение от
15.06.2022 г., при дялове от по ½ ид.ч. /една втора ид.ч./ от правото на собственост за всеки
от двамата съделители.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата и двете страни са направили искане за възлагане на недвижимия имот в техен дял
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
С протоколно определение от 02.07.2024 г. за разглеждане са приети следните
претенции по сметки реда на чл. 346 ГПК: 1/ осъдителни искове, предявени от Г. Т. срещу
ответника А. М. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор 68134.1602.6130.2.12, съразмерно на
притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2024 г. до плащането; както и з сумата от
1 335,58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2023 г. до
01.07.20204 г. и за сумата от 4900 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор 68134.1602.6130.2.12 съразмерно
на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г., ведно със
законна лихва считано от 02.07.2024 г. до плащането; 2/осъдителен иск с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от А. М. срещу Г. Т. за сумата от 10 000 лв., представляваща сума,
съответстващи на дела му в съсобствеността, с която се е увеличила стойността на делбения
имот в резултат на извършени от А. М. със съгласието и без противопоставянето на Г. Т.
подобрения в същия за периода от м. януари до м. април 2022 г., подробно описани в молби
на ответника от депозирани на 02.07.2024 г., евентуално с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД
за сумата от 3 567,75 лв., представляваща ½ част от разходите за извършените подобрения в
имота в общ размер на 7 135,50 лв., съответстваща на н.я дял в съсобствеността, ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2024 г. до плащането.
Ищецът Г. Т. оспорва възлагателната претенция на ответницата А. М., като твърди, че
последната притежава друго жилище, евентуално, че ответницата е действала
недобросъвестно, като е отчуждила собствените си ½ и 1/8 ид.ч. от поземлен имот и
жилищна сграда в хода на настоящото производство. Не се оспорва обстоятелството, че от
2010 г. и към настоящия момент ответницата живее в процесния апартамент, като е живяла
в него включително и към датата на откриване на наследството на наследодателя им, което
обстоятелство е отделено за безспорно с протоколно определение от 12.11.2024 г. Оспорва
твърдените подобрения да са съгласувани с него, като твърди, че са извършвани по
усмотрение на ответницата.
От своя страна, ответницата А. М. оспорва възлагателната претенция на ищеца Г. Т.,
като оспорва последният да е живял в имота при откриване на наследството на общия им
наследодател, като твърди, че ищецът притежава и друго жилище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
Представена е нотариална покана от 20.02.2023 г. от ищеца Г. Т., получена от
ответницата А. М. на 21.02.2023 г., с която е отправено искане от страна на Г. Т., в 10-дневен
срок от получаване на поканата, А. М. да му заплати дължимите до момента суми за
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му идеална част от процесния имот,
ведно със законната лихва, доколкото от датата на смъртта на баща им имотът се ползвал
само от ответницата, както и ежемесечно занапред да му изплаща дължимото обезщетение в
размер на 300 лв. месечно по посочената в поканата банкова сметка.
Представена е извадка от електронната книга на Етажната собственост за процесния
апартамент за периода 2020 г. – 2024 г., в която е посочено, че семейството на А. М. в
периода 2014 г. – 2024 г. е живяло и живее в процесния апартамент.
Представени са още копия от личните карти на ответницата, съпруга и сина , в
2
които за постоянен адрес на тримата е посочен процесния имот. Представено е и
удостоверение за промени на настоящ адрес от 02.10.2024 г. на ответницата, от което се
установява, че от 13.09.2011 г. настоящият адрес на А. М. е адресът на процесния
апартамент, като същият не е променен и към настоящия момент.
Представена е разписка от 15.03.2022 г., с която С.Ц.Н- е удостоверил, че е получил от
А. и А. М. сумата в размер на 3 201,50 лв. за извършване на основни ремонтни дейности на
баня и коридор в процесния имот.
От представените справки №1291045/26.09.2024 г. и № 1291003/26.09.2024 г. от
Агенция по вписванията за периода 01.01.1993 г. – 26.09.2024 г. се установява, че към
настоящия момент никоя от страните няма собствено жилище.
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
наследство № 165, том I, рег. № 1776, дело № 152/2010 г. на нот. Г. М., с рег. № 143, от който
се установява, че С.Г.Т.., Я.Г.Н, Г.Г.А. и М.Г.И. са признати за собственици на ПИ с площ от
322 кв.м., находящ се в землището на с. Я., заедно с построената в него масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и РЗП от 100 кв.м.
От представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 18.08.2022 г., обективиран в нотариален акт № 168, том
IV, рег. № 9337, дело № 697/2022 г. на нотариус С.Т., рег. № 065, се установява, че А. и А. М.
са прехвърлили на децата си Л. Р.Д. М. собствената си ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
68134.8553.706, заедно с построената в него жилищна сграда – еднофамилна, с
идентификатор 68134.8553.706.1
От заключението на назначената от съда и изслушана в съдебно заседание съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесният имот е неподеляем, като средната му
пазарна цена възлиза на 101 440 лв.
От заключението на втората допусната съдебно-техническа експертиза се установява,
че на 10.01.2025 г. вещото лице е извършило повторен оглед на недвижимия имот,
включително с необходимите измервания, като е установил следните ремонтни дейности в
имота: 1. подмяна на ЕЛ- и ВиК инсталации в коридор и баня - монтирано било ново
апартаментно табло, изведени били 3 бр. нови /допълнителни/ кабелни излази и конзоли за
скрита инсталация, кабелите били изпълнени скрито под мазилка; по отношение на
канализацията - в банята, във видимите участъци /там, където това може да се установи/ е
установил монтирани нови тръбни връзки към вертикален КК, както и монтиран нов подов
сифон; по отношение на водопровода - в банята била подменена хоризонтална тръбна
разводка с ППр тръби, монтирани били и два нови водомера - за студена и топла вода; 2.
ремонти в баня – вещото лице посочва, че по данни на ответника преградната щендерна
стена /от гипсокартон/ между банята и стаята е била компрометирана от теч, което наложило
нейното цялостно демонтиране. След демонтирането й, на същото място била изградена
лека преградна стена от газобетон, която се установявала към момента на огледа. При огледа
експертът е констатирал, че банята била видимо цялостно ремонтирана, в т.ч. били
3
поставени нов фаянс по стените, нов теракот на пода, облицовка на тавана с плоскости XPS,
монтирана била нова алуминиева врата на банята, монтирано било ново обзавеждане, в т.ч.
тоалетна - моноблок, мивка среден формат с ботуш, шкаф за баня с огледало и вградено
осветление, комплект стоящ душ с батерия и душ-телефон, вентилатор за баня, аплик за баня
и др. окомплектовка за баня; 3/ ремонти в коридора - подът бил видимо ремонтиран -
изпълнен бил с настилка от гранитогрес /в много добро, видимо ново състояние/; към
момента на огледа стените били шпакловани и боядисани с латекс, като шпакловката била в
много добро състояние, а латексът на места имал частично износване /овехтяване/. Вещото
лице е дало подробна количествено-стойностна сметка на констатираните ремонти и
подобрения в Приложение №1 към настоящата експертиза. От заключението на вещото лице
се установява още, че общата стойност на разходите за претендираните строителни ремонти
и подобрения към момента на извършването им възлиза на 6 379.53 лв., а към момента на
извършване на експертизата - на 8 367.67 лв. Експертът посочва, че общата настояща
/амортизирана/ стойност на претендираните строителни ремонтни дейности и подобрения,
представляваща увеличената стойност на имота, изчислена по разходен подход възлиза на 7
455.27 лв. Установява се, че актуализираната към датата на експертизата – 25.01.2025 г.
пазарна стойност на имота според състоянието към момента на огледа /след ремонтите/ е
изчислена в общ размер на 112 086 лв., а актуализираната към датата на експертизата
пазарна стойност на имота според състоянието преди ремонтите е изчислена в общ размер
на 97 179 лв., с оглед на което вещото лице заключава, че увеличената пазарна стойност на
имота в резултат на извършените ремонти и подобрения възлиза на сумата от 14 907 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-оценителна
експертиза, общият размер на средния пазарен наем за процесния имот за периода от
м.12.2021 г. до м.06.2024 г. възлиза на сумата в размер на 12 918 лв. с включено обзавеждане
и на сумата от 11 621 лв. без обзавеждане, като в таблица № 1 към експертизата е даден и
помесечно размера на наемите. Съдът кредитира заключението на вещото лице на основание
чл. 202 ГПК, като компетентно и обективно изготвено, доколкото експертът е извършил
подробно проучване на наемните отношения в района, като са били използвани данни от
известни агенции и сайтове за недвижими имоти. Подбрани са били пазарни аналози с
приложен подробен снимков материал, даващ пълна представа за състоянието на
предлаганите жилища. От извършения пазарен анализ за района вещото лице е установило,
че 100% от предлаганите жилищни имоти са след ремонт и с включено обзавеждане.
Проучени са били и средностатистически показатели относно средните наемни цени в
района, базирани на водената статистика от някои от най-известните агенции и сайтове за
недвижими имоти. В конкретния случай е приложена графика на изменение на средния
пазарен наем за едностайни апартаменти в Мусагеница - по данни на Имоти.нет. Данни за
ползваните пазарни аналози и съответните изчисления за установяване на актуалния пазарен
наем за имот с подобни характеристики са представени в Приложение № 1 към
експертизата. Посочено е, че средната пазарна наемна цена, установена чрез изчисленията в
приложението, напълно съвпада с горецитираните статистически данни и се приема за
достатъчно вярна и надеждна. Експертът е проследил измененията на пазарните наеми за
4
целия период на претенцията. За целите на оценката е използвал публикувани индекси на
инфлацията, касаещи конкретно пазарните наеми, по статистически данни от НСИ - ИС
„ИНФОСТАТ”. Анализирани са данни от Макроикономическата статистика на НСИ -
Инфлация и Хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ) - Раздел 04.1
„Действителни наеми на жилищни имоти” като са проследени индексите на изменение на
наемните цени за претендирания период.
В открито съдебно заседание от 04.02.2025 г. вещото лице пояснява, че таблицата на
стр. 5 е неразривно свързана с приложение 1, където е изчислен актуален пазарен наем на
имота към настоящия момент. В приложение 1 е изчислен актуалния пазарен наем към
датата на изготвяне на експертизата. Таблицата на стр. 5, таблица № 1, представлява, на база
на този изчислен наем, който е към настоящия момент, се изчисляват едни корекционни
индекси. Те се изчисляват на база хармонизираните индекси, които се дават от НСИ и които
са конкретно за наеми на жилища. Така се изчисляват корекционните коефициенти и те
коригират сегашния месечен наем и го отнасят към съответния наем и съответната година.
На база на тези изчисления е определен месечен наем, който в предпоследната колона е
даден с включено обзавеждане и в последната колона без включено обзавеждане. Пояснява,
че графиката на стр. 4 показва как се движат в този период измененията на средните наемни
цени. Наемът е изчислен в приложение 1 на стр. 7 и е в размер на 7,36 €/кв.м., като преди
това е бил направен пазарен анализ. Експертът посочва, че изчисленията са базирани
основно на таблицата на стр. 7 и таблицата на стр. 2, като това са двете основни
изчислителни таблици. Допълва, че таблица 1 на стр. 7 не дава фиксирана сума или точно
число на месечен наем, а хармонизирани индекси на изменение на база, на които се правят
изчисленията за съответния наем към съответния месец и съответната година. Сочи, че в
приложение 1 са направени изчисления, които касаят точно такива имоти, точно с такава
квадратура, на същото място и са изчислени наемите на точно такива имоти – среден
пазарен наем, съобразно със състоянието, което е констатирал експертът. Заявява, че
хармонизираните индекси на НСИ дават измененията във времето на тези действителни
пазарни наеми и на база на вече изчислен пазарен наем вещото лице съответно е
индексирало този наем към съответните дати.
От разпита на свидетелката Надя Илиева Т.а, съпруга на ищеца, чиито показания
съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че от края на месец декември 2021
г. между страните имало уговорка А. да ползва процесното жилище срещу заплащане на
наем в размер на 300 лв. месечно от нейна страна на Г.. Страните се разбрали, че искат да
продадат имота, като през месец юни 2022 г. имало и огледи от потенциални купувачи.
Посочва, че през това време ответницата не заплащала наем, но тъй като била сестра на
ищеца, се уговорили, че няма проблем. След това синът на ответницата заявил на ищеца, че
имотът няма да се продава и че няма да му заплащат наем, при което ищецът потърсил
сестра си за разговор, но тя отказала да разговаря. Посочва, че А. живеела в имота повече от
10-15 години. Не бил споделяла с брат си, че ще прави ремонт, нито искала пари за ремонт.
Посочва, че Г. имал дял от къщата в Я., която била собственост на баща му и трите му
5
сестри, А. ползвала едната къща, находяща се в имота във „В.“, а другата къща използвали
ищецът, заедно със свидетелката и синът им. Свидетелката посочва, че е посещавала
процесния апартамент преди 15-17 години, като тя, заедно със съпруга, свекър и брат , са
му направили основен ремонт – положили са ламинат в жилището, като ответницата със
семейството са се нанесли една година след ремонта.
От разпита на свидетеля Р. А. М., син на ответницата, чиито показания съдът цени
при условията на чл.172 ГПК, се установява, че от средата на лятото на 2010 г. той, заедно с
майка му, баща му, брат му и сестра му, живеели в процесния апартамент, като в момента в
него живеели само родителите и брат му. Сочи, че били правени ремонтни дейности в
коридора и банята. Свидетелят лично намерил майстор, който да извърши ремонта.
Първоначално започнали ремонтните дейности в банята, майсторът изкъртил цялата баня -
плочки, фаянс, теракот, мивки, съборил една стена, за да се изгради ВиК, след което
изградил нова стена, залепил плочки, монтирал всички аксесоари за баня. В коридора
сменил ел. таблото, ел. инсталацията в коридора и банята, шпакловал корида и поставил
плочки в коридора. Посочва, че за извършената работа на майстора било заплатено
възнаграждение в размер на около 3500 лв., а сумата за материали възлизала на около 4000-
5000 лв. Посочва, че ищецът знаел за извършените ремонтни дейности, като същият
позволил извършването им с мотив, че семейството на ответницата живеело там и да им е
удобно. Посочва, че първоначално страните искали да продадат имота, като били
извършвани и огледи от потенциални купувачи, но така и не се стигнало до продажба.
Твърди, че страните говорили за наем, след като се установило, че не може да се продаде за
тези пари имота, но не са уточнявали суми и кога да се плаща, защото отношенията им са се
развалили след това. Заявява, че ремонтът е продължил около 2-3 месеца, от средата на
месец януари 2022 г. до месец март 2022 г. Свидетелства, че когато се нанесли, апартаментът
не бил ремонтиран, бил само боядисан, освежен, със стари дограми, стари секции, като те са
сменили всичко. Банята била неремонтирана, нямало теракот. Само в стаите имало ламинат,
който не са сменяли.
От разпита на свидетеля С.Ц.Н- се установява, че познава А. по повод ремонта на
банята и коридора, който извършил в апартамента в кв. „Мусагеница“, Г. не го е виждал
никога, но знае, че е брат на А.. Посочва, че в началото на 2022 Р. му споделил, че търси
майстор, който да направи ремонт в апартамента на майка му и баща му, при което
свидетелят се съгласил той да извърши ремонта. За труда си получил сума в размер на 3000
– 3200 на ръка от А., получил и 1000-2000 лв. за материали, които закупували заедно с Р.. По
отношение на ремонта в банята посочва, че е изкъртил една стара стена от гипсокартон, след
което изградил стена от итонг, шпакловал стените, подменил ВиК, налепил е плочки, фаянс
и гранитогрес по стените и по пода, на тавана залепил плоскости, монтирал също шкафове,
моноблок, врата. В коридора залепил плочки, шпакловал стените, поставил розетки за
ключове за лампи и контакти и ел. табло. По ремонта свидетелят работил 2-3 месеца, като за
получените от А. пари майсторът й написал разписка, доколкото тя му споделила, че има и
друг собственик. Свидетелят не е виждал Г. да ходи в апартамента и да се противопоставя
6
на ремонта, като доколкото знае от Р. и А., Г. е бил уведомен за ремонта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По способа на извършване на делбата:
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на
02.07.2024 г., са приети възлагателни претенции по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, предявени и
от двамата съделители, за поставяне на имота в техен дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в н.я дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на
условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. За уважаване на възлагателна
претенция, направена по този ред, следователно е необходимо да се установи, че имотът,
чието възлагане се иска е жилищен по предназначение, да е реално неподеляем,
съсобствеността да е възникнала от наследяване и съделителят, който е предявил
претенцията, да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да не
притежава друго жилище. Предпоставките за възлагане на имот по чл. 349, ал. 2 ГПК, които
следва да са налице кумулативно, са: делбеният имот да е неподеляем; жилищен;
съсобствеността да е възникнала единствено по силата на наследяването; съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и да няма собствено жилище.
По отношение възлагателната претенция на Г. Т.:
Не е спорно по делото, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза, се установява, че процесният апартамент отговаря на техническите
характеристики на ЗУТ за жилище, както и че същият е реално неподеляем. Установи се по
делото, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено
правоприемство. От представената справка №1291045/26.09.2024 г. от Агенция по
вписванията се установява, че съделителят не притежава друго жилище. Не се установява
обаче съделителят да е живял в процесния имот по време на откриване на наследството.
Напротив, ищецът признава, че от 2010 г. и към настоящия момент ответницата живее в
процесния апартамент, като е живяла в него включително и към датата на откриване на
наследството на наследодателя им, което обстоятелство е отделено за безспорно с
протоколно определение от 12.11.2024 г. Ето защо възлагателната претенция на съделителя
Г. Т. се явява неоснователна.
По отношение възлагателната претенция на А. М.:
Както се посочи по-горе, установи се по делото, че процесният апартамент отговаря
на техническите характеристики на ЗУТ за жилище, че същият е реално неподеляем, както и
че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено
правоприемство. От представената по делото справка № 1291003/26.09.2024 г. от Агенция по
7
вписванията се установява, че А. М. не притежава друго жилище, като съдът намира за
неоснователни твърденията на ищеца за проявена недобросъвестност от страна на
ответницата, прехвърляйки собствените си идеални части от недвижими имоти в хода на
производството. От представената справка се установява, че съделителят А. М. е
притежавала идеална част от жилищния имот, който не е бил нейна изключителна
собственост. Според разрешението, изведено в константната съдебна практика,
отрицателната предпоставка се тълкува в смисъл съделителят, направил възлагателна
претенция, да не притежава в своя индивидуална собственост имот, който има характера на
жилищен такъв. Ирелевантно за основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК са
извършените разпореждания и същите не се разглеждат като злоупотреба с права /в този
разясненията по т. 7 в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС./. Ето защо съдът намира за
установена и тази предпоставка на направената възлагателна претенция.
Следващата предпоставка изисква съделителят да е живял в имота към момента на
откриване на наследството. Понятието „да е живял“ в имота, е изяснено н т. 7 от ТР №
1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на същото, в закона няма дефиниция на
посоченото изискване, но практиката предполага трайно фактическо състояние,
продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим
имот с цел използването му по предназначение. От представеното по делото Удостоверение
за наследници № РСТ21-УГ01-8637/17.12.2021 г., на Столична община, район „Студентски“
се установява, че С.Г.Т.. е починал на 05.12.2021 г., като е оставил за наследници – Г. С. Т. –
син и А. С. М. - дъщеря. Не се оспорва и се установява от събраните гласни и писмени
доказателства, че към момента на откриване на наследството и понастоящем ответницата А.
М. живее в процесния апартамент.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК делбеният
имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в кв. „М/адрес/, да бъде възложен в
полза на съделителя А. М., като делът на другия съделител следва да бъде уравнен с пари,
тъй като в наследството няма други имоти. Така А. М. следва да заплати на Г. Т. за
уравняване на дела му сумата от 56 043 лв. /1/2 ид.ч. от 112 086 лв./.
По претенцията по сметки на ищеца Г. Т. срещу ответницата А. М.:
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС в тежест на ищецът е да
докаже, че за процесния период, за който претендира обезщетение за лишаване от ползване,
съсобственият делбен имот е използван от ответника А. М., че е поканил писмено ответника
да й заплаща обезщетение, както и размера на пропуснатата полза.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е имал достъп до имота за процесния
период.
По отношение предявения иск за сумата от 7500 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор
68134.1602.6130.2.12 съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от
м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., съдът намира претенцията за неоснователна, по следните
8
съображения: не се спори и се установи по-горе, че през посочения период процесният имот
е използван от ответника. Не се установява обаче наличието на отправена до ответника
писмена покана за изплащане на обезщетение, доколкото представената по делото
нотариална покана от 20.02.2023 г., получена от ответницата А. М. на 21.02.2023 г., с която е
било отправено искане за заплащане на обезщетение, проявява действието си занапред, при
което обезщетение се дължи от деня на получаване на поканата, а не и за минал период. Ето
защо предявения иск се явява неоснователен.
Неоснователна е и акцесорната претенция за сумата в размер на 1 335,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.02.2023 г. до
01.07.20204 г., доколкото не се установи наличието на главен дълг.
По отношение претенцията за сумата от 4900 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор
68134.1602.6130.2.12 съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от
22.02.2023 г. до 01.07.2024 г., ведно със законна лихва считано от 02.07.2024 г. до плащането,
съдът намира следното:
Установи се, че през процесния период ответницата е ползвала съсобствения имот.
Установи се и че с нотариална покана от 20.02.2023 г., получена от ответницата А. М. на
21.02.2023 г., ищецът е отправил искане за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения имот. От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява, че средният месечен пазарен наем за процесния имот /т.е с включено
обзавеждане/за периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г. се равнява на сумата от 7 073,97 лв.,
а за 1/2 ид.ч. – на сумата от 3 536,98 лв. Не са изложени твърдения, като не са ангажирани и
доказателства от страна на ответницата, чиято е доказателствената тежест в тази насока, че
след получаване на поканата е предоставила достъп на ищеца до имота, поради което съдът
намира претенцията за основателна за сумата от 3 536,98 лв. за периода от 22.02.2023 г. до
01.07.2024 г. и неоснователна за разликата до пълния предявен размер от 4900 лв.
По претенцията на ответницата А. М. срещу ищеца Г. Т. за заплащане на извършени
от нея в делбения имот СМР:
В тежест на ответника А. М. по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС е да докаже,
че е извършил твърдените СМР при съгласие на ищеца, тяхната стойност, както и че в
резултат на тях се е увеличила стойността на делбения имот с посочената стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Посочената разпоредба урежда случаите, в
които са извършени необходими разноски от един от съсобствениците на вещта, т.е. такива,
които са били нужни за нейното запазване и предпазването й от развала (без да се изисква
съгласие от другите съсобственици), както и случаите, в които един от съсобствениците в
качеството си на владелец на собствената идеална част и държател на идеалните части на
другите съсобственици, извършва полезни разноски, такива, които без да са необходими,
водят до увеличаване стойността на имота и когато тези разноски са извършени със
9
съгласието на останалите съсобственици. В случаите когато подобренията са извършени без
съгласието на другите съсобственици отношенията се уреждат по правилата на воденето на
чужда работа без пълномощие – 61, ал. 2 ЗЗД, а в случаите, в които са извършени въпреки
изричното им противопоставяне – по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59
ЗЗД.
За установяване на фактите в негова доказателствена тежест ищецът по този иск е
представил разписка от 15.03.2022 г. за заплащане на сумата в размер на 3 201,50 лв. за
извършване на основни ремонтни дейности на баня и коридор в процесния имот,
ангажирани са и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Р. А. М., син
на ответницата, които съдът кредитира на основание чл. 172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост и на свидетеля
С.Ц.Н-, непротиворечиви в тази им част, се установява, че в периода от средата на месец
януари 2022 г. до месец март 2022 г. свидетелят Николов извършил ремонт на банята и
коридора в процесния апартамент. По отношение на ремонта в банята, майсторът изкъртил
една стара стена от гипсокартон, след което изградил стена от итонг, шпакловал стените,
подменил ВиК, налепил е плочки, фаянс и гранитогрес по стените и по пода, на тавана
залепил плоскости, монтирал също шкафове, моноблок, врата. В коридора залепил плочки,
шпакловал стените, поставил розетки за ключове за лампи и контакти, сменил ел. таблото,
ел. инсталацията в коридора. Посоченото се подкрепя и от приетото заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, съгласно което вещото лице е установило
следните ремонтни дейности при извършения оглед в имота: подмяна на ЕЛ- и ВиК
инсталации в коридор и баня - монтирано било ново апартаментно табло, изведени били 3
бр. нови /допълнителни/ кабелни излази и конзоли за скрита инсталация, кабелите били
изпълнени скрито под мазилка; по отношение на канализацията - в банята, във видимите
участъци /там, където това може да се установи/ е установил монтирани нови тръбни връзки
към вертикален КК, както и монтиран нов подов сифон; по отношение на водопровода - в
банята била подменена хоризонтална тръбна разводка с ППр тръби, монтирани били и два
нови водомера - за студена и топла вода; ремонти в баня – вещото лице посочва, че по данни
на ответника преградната щендерна стена /от гипсокартон/ между банята и стаята е била
компрометирана от теч, което наложило нейното цялостно демонтиране. След
демонтирането й, на същото място била изградена лека преградна стена от газобетон, която
се установявала към момента на огледа. При огледа експертът е констатирал, че банята била
видимо цялостно ремонтирана, в т.ч. били поставени нов фаянс по стените, нов теракот на
пода, облицовка на тавана с плоскости XPS, монтирана била нова алуминиева врата на
банята, монтирано било ново обзавеждане, в т.ч. тоалетна - моноблок, мивка среден формат
с ботуш, шкаф за баня с огледало и вградено осветление, комплект стоящ душ с батерия и
душ-телефон, вентилатор за баня, аплик за баня и др. окомплектовка за баня; ремонти в
коридора - подът бил видимо ремонтиран - изпълнен бил с настилка от гранитогрес /в много
добро, видимо ново състояние/; към момента на огледа стените били шпакловани и
боядисани с латекс, като шпакловката била в много добро състояние, а латексът на места
имал частично износване /овехтяване/.
10
С оглед на гореизложеното съдът намира въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и заключението на изслушаната допълнителна съдебно-
техническа експертиза, че през периода от месец януари 2022 г. до месец март 2022 г.
ответницата А. М. е извършила твърдените от нея строително-монтажни работи в имота за
своя сметка. Установена е и стойността на извършените СМР по средни пазарни цени към
момента на извършването им съгласно заключението на втората допълнителна съдебно-
техническа експертиза.
По отношение на характера на извършените СМР съдът намира следното:
разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е
еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на имота и се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждането му в състояние, годно за
неговото предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на
сградата и имат характера на подобрения.
В настоящия случай разноските по описаните ремонтни дейности върху процесния
имот следва да се квалифицират като полезни разноски, тъй като с тяхното извършване се
цели подобряването на имота от състоянието, в което се е намирал. По делото не се спори,
че апартаментът е бил годен да се използва по неговото обичайно предназначение и преди
ремонта. Причината за извършването на необходими разноски е влошаването на една вещ в
такива размери, че нормалното й използване става невъзможно или изключително трудно в
сравнение с вещите от идентичен вид, каквато не се установява да е процесната хипотеза. От
друга страна, с полезните разноски, каквито съдът намира да са твърдените от ищцата, се
надгражда нормалното състояние на вещта и тя придобива вид, по-добър от обичайния. Това
е и причината в мотивите на т. 2 на ППВС № 6 от 1974 да е посочено, че при
квалификацията на вида на разноските съществено значение има обстоятелството дали
вещта е увеличила стойността си. Ако разноски са направени, без да са били необходими, с
оглед запазването целостта на вещта или без тя да е увеличила стойността си – няма да има
основание, на което те да бъдат претендирани съразмерно от останалите съсобственици.
Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на
всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.
Подобренията увеличават стойността на имота и сумата за тяхното извършване съставлява
задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде понесено от всички съделители
съобразно дяловете им. От заключението на вещото лице по приетата втора съдебно-
техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на имота вследствие на
извършените подобрения се е увеличила с размер от 14 907 лв. Не се доказа от ищцата по
този иск пълно и главно, че тези СМР са извършени със съгласието на ответника, доколкото
за установяване на този факт са събрани свидетелски показания на свидетелите Р. А. М. и
С.Ц.Н-, според които Г. е знаел за извършването на ремонтните дейности, които обаче се
разколебават от свидетелските показания на свидетелката Надя Илиева Т.а, която твърди, че
11
съпругът й не е знаел за извършените подобрения.
Ето защо предявеният с иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Доколкото се е сбъднала вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на
предявения под условията на евентуалност иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, съдът
дължи произнасяне по него.
Както се посочи по-горе, установи се по делото, че А. М. е извършила твърдените от
нея строително-монтажни работи в имота за своя сметка, като с извършените подобрения
стойността на имота се е увеличила със сумата в размер на 14 907 лв. Установи се, че
подобренията са извършени без съгласието на Г. Т., като не се твърди и установява
изричното му противопоставяне за извършването им, с оглед на което отношенията между
страните във връзка с тях следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД – като
ответникът дължи съразмерно на припадащата му се част в съсобствеността това, с което се
е обогатил. Установи се от заключението на вещото лице по приетата втора съдебно-
техническа експертиза, че пазарната стойност на имота се е увеличила с размер от 14 907
лв., от която сума ответникът по този иск дължи сумата от 7 453,50 лв., съответстваща на
притежаваната от същия част от недвижимия имот. Доколкото обаче претенцията е
предявена в по-малък размер от 3 567,75 лв. и предвид диспозитивното начало в процеса, то
предявеният иск се явява основателен в неговата цялост.
По разноските:
С решението си съдът следва да осъди всяка от страните да заплати и съответната
държавна такса – 4% върху размера на дела й. С оглед характера на производството на
страните не следва да се присъждат разноски за заплатено от тях адвокатско
възнаграждение, като остават за всяка една от тях така, както са направени, същото важи и
за разноските за възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса
4 на сто върху стойността на дяловете. Последната следва да бъде определена съгласно
пазарната стойност на делбения имот, изчислена от вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, а именно в размер на 112 086 лева. Така всеки от съделителите
следва да заплати сумата от по 2 241, 72 лв. - държавна такса в полза на СРС. Доколкото
обаче съделителят Г. Т. е заплатил държавна такса при завеждане на делото в размер на
306,30 лв., то същият следва да заплати остатъка в размер на 1935,42 лв.
Предвид изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от
Г. Т. срещу А. М. за периода м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., Г. Т. следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата в размер на 300 лв., представляваща държавна такса, а по
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на
53,42 лв. – държавна такса.
По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Г. Т. срещу А. М. за периода
22.02.2023 г. до 01.07.2024 г., предвид изхода на спора ответницата А. М. следва да бъде
12
осъдена да заплати в полза на СРС сума в размер на 141,48 лв., представляваща държавна
такса, а ищецът Г. Т. сума в размер на 54,52 лв. – държавна такса.
По предявения главен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и предявеният в
условията на евентуалност иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД: по евентуалния иск съдът дължи
разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при
което той е предявен - отхвърляне на главния иск, както и когато производството по
главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските
зависи от изхода на спора по евентуалния иск - ако той бъде уважен, право на разноски
отново има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл.
78, ал. 3 от ГПК. Следователно Г. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС
държавна такса в размер на 400 лв.
Ищецът по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е претендирал
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. и депозит за вещо лице
в размер на 300 лв. и е доказал извършване на такива в посочените размери. Доколкото не е
уговорено друго в представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че е
уговорено равно по размер възнаграждение по иска за делба и по предявените от този
ответник претенции по сметки – по 1000 лв. за всеки от исковете. Ищецът е предявил два
иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, единият от които е изцяло отхвърлен, а другият е
уважен частично. С оглед частичното уважаване на единия иск на Г. Т. се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по него, съразмерно на уважената част, в размер на
830,11 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника по този иск А. М.. От своя
страна, А. М. също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК по изцяло
отхвърления иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и по частично отхвърления иск с правно
основание чл. 31, ал. 2. В представения договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024
г. е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение по исковете за сметки в размер на
600 лв., като доколкото не е посочено какъв е размера на адвокатското възнаграждение по
всеки един от исковете за сметки, то съдът намира, че е уговорено равно по размер
възнаграждение по всеки от исковете – по 200 лв. за всеки от исковете. Ето защо Г. Т. следва
да бъде осъден да заплати на А. М. сумата в общ размер на 255,63 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът А. М. по предявения иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД има право на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и за депозит за вещо лице в
размер на 350 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника по иска Г. Т..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на А. С. М., ЕГН **********,
13
следния допуснат до делба недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в гр. София, кв.
„М/адрес/, състоящ се от една стая, кухненски бокс и сервизни помещения със застроена
площ от 31,75 кв.м. при граници: изток - външна стена, запад - коридор, север – апартамент
на Х.П., юг. апратамент на сем. Б., заедно с избено помещение № 29, с полезна площ от
3,86 кв.м. при граници: изток мазе № 13, запад коридор, север коридор, юг мазе № 10, както
и 0,439 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно
договор за продажба от 07.10.1993 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 68134.1602.6130.2.12 по одобрени КККР с последно изменение от
15.06.2022 г.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, сумата
от 56 043 лв. за уравнение на дела му, ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението до окончателното изплащане.
УКАЗВА на Г. С. Т., ЕГН **********, че има право да впише законна ипотека върху
недвижимия имот, за вземането си от 87 905 лева за уравнение на дела, на основание
чл.349, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН ********** да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, сумата
от 3 536,98 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с
идентификатор 68134.1602.6130.2.12 съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за
периода от 22.02.2023 г. до 01.07.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 02.07.2024 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 4900 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН **********, да заплати на А. С. М., ЕГН **********, сумата
от 3 567,75 лв., представляваща съответна на припадащата му се част от извършени
подобрения в имота, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2024 г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, предявена от Г. С. Т., ЕГН **********, срещу А. С. М., ЕГН ********** за сумата
от 7500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор
68134.1602.6130.2.12 съразмерно на притежаваната от ищеца ½ ид.ч., за периода от
м.01.2022 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2024 г.
до плащането, както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 1 335,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
21.02.2023 г. до 01.07.20204 г.
ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, предявен от А. С. М., ЕГН ********** срещу Г. С. Т., ЕГН **********, за сумата
от 10 000 лв., представляваща сума, съответстващи на дела му в съсобствеността, с която се
е увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършени от А. М. със съгласието и
без противопоставянето на Г. Т. подобрения в същия за периода от м. януари до м. април
2022 г.
14
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 2 383,20 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 355 ГПК по
бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 2 743,36 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, да заплати на Г. С. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 830,11 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. С. Т., ЕГН **********, да заплати на А. С. М., ЕГН **********, сума в
размер на 805,63 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15