РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Сливен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20202230102668 по описа за 2020 година
Ищецът твърди, че в края на 2015 г. е постигнал устна договорка с ответника , ищецът да
купи собствения на ответника жилищен имот в с. Г., за сумата от 20 000 лв. На 03.11.2015 г.
ищецът дал на ответника общо 12 000 лв., за което било оформени две разписки с
нотариална заверка на подписите. След плащане на сумата ищеца се нанесъл в къщата и се
уговорили с ответника сделката да се сключи под формата нотариален акт след два-три
месеца, когато ищеца ще изплати остатъка от 8 000 лева. Ответника все отлагал сключването
на сделката и в края на 2017 г съобщил на ищеца, че не е едноличен собственик на имота а
имал още трима наследници, които не искали да продават. Обяснил на ищеца, че има
заведено дело за делба, за да се ликвидира съсобствеността. Ищецът поискал от ответника да
му върне дадените пари, но ответника отказал с мотива, че нямал.
Поискано е, съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв.,
дадена на неосъществено основание и направените по делото разноски.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника В. е подаден. С отговора е
заявено, че предявеният иск е основателен, но се счита за погасен по давност и на това
основание е недопустим. Признава, че е получил сумата от 12 000 лв., като част от цената на
бъдещата покупко-продажба на имот, на който ответника е един от съсобствениците.
Заявява, че ако ответника му бил доплатил и останалите 8 000 лв. ищеца щял да успее да се
разбере с останалите съсобственици да продадат имота. В случай, че предявеният иск бъде
уважен прави възражение за прихващане със сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение
1
за ползване на имота за времето от месец ноември 2015 г. до края на м. 12.2019 г.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск като такъв с правно основание чл. 55, ла.
1, предложение 2 от ЗЗД за връщане на даденото без правно основание.
Съдът е приел за съвместно разглеждане предявеното при условия на евентуалност
възражение за прихващане със сумата от 9 600 лв., което ще бъде разгледано при условие, че
предявеният иск бъде уважен.
Съдът е указал на страните, че ответника признава, че е получил от ищеца сумата от
12 000 лв., което обстоятелство е отделено като безспорно.
Съдът е указал на ответника, че носи тежестта да докаже тежестта на възражението за
доказване на прихващане, че за периода от м. 11.-2015 г. до края на м. 12.2019г. ищеца е
ползвал имота собственост на имота и че обезщетението за ползване за посочения период е
на стойност 9 600 лв.
Съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за фактите за установяването
на които носи доказателствена тежест.
В съдебно заседание на процесуалният представител на ищеца моли да бъде уважен
предявеният иск и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не взема становище
по предявеният иск.
Съдът въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че на 3.11.2015 г. Р. ЕЛ. Г. платил на ИВ. Д. В. с два
броя нотариално заверени разписки сумата от 12 000 лв., като едната разписка е за сумата от
3000 лв., а втората разписка е за сумата от 9 000 лв. И в двете разписки е посочено, че
сумите представляват част от продажната цена за недвижим имот, къща с дворно място,
състоящо се от 330 кв.м. незастроена дворна площ, съставляващо парцел II-245 в кв. първи
по плана на с. Г., община К., подробно описано в нотариален акт № 35, том първи, дело
102/1961 г. на Котленски народен съд. И двете нотариални разписки са с удостоверяване на
подписите на получил сумата на ИВ. Д. В. и на предал сумата Р. ЕЛ. Г..
С решение № 18 от 14.02.2018 г. по гр. дело № 117/2017 г. на Районен съд – Котел е
допуснато да се извърши делбата между ИВ. Д. В., Р. Н. П., Е. С. П., Ю. С. П. Е., Л. Д. П., А.
Д. Д. и В.Д. П. на недвижим имот, находящ се в с. Г., община С. с планоснимачен номер
241, кв. 51 с площ от 430 кв. м., за който е отреден УПИ- VI 241 с неприложена регулация
при граници на имота: имот пл. № 240, имот пл. № 242 и улица, ведно с построената в имота
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи етаж 62 кв.м.
2
състояща се от стая, салон и изба (последната със застроена площ по вътрешни размери 20
кв.м.) и втори етаж със застроена площ 62 кв., състояща се от три стаи и салон при квоти от
правото за собственост, както следва: 6/24 идеални части за ИВ. Д. В. и Любка Димова
Петкова, 2/24 идеални части за Радка Николова Пенева, Емил Стефанов Пенев и Юлишя
Стефанова Пенева-Евстатиева и по 3/24 идеални части за Атанас Димов Димов и Валентина
Димова Пенева.
С решение № 64 от 3.08.2018 г. по гр. дело № 117/2017 г. на РС – Котел е изнесен на
публична продан недвижим имот, находящ се в с. Г., община Сливен с планоснимачен
номер 241, кв. 51 с площ от 430 кв. м., за който е отреден УПИ- VI 241 с неприложена
регулация при граници на имота: имот пл. № 240, имот пл. № 242 и улица, ведно с
построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ на първи
етаж 62 кв.м. състояща се от стая, салон и изба (последната със застроена площ по вътрешни
размери 20 кв.м.) и втори етаж със застроена площ 62 кв., състояща се от три стаи и салон
при квоти от правото за собственост, както следва: 6/24 идеални части за ИВ. Д. В. и Л. Д.
П., 2/24 идеални части за Р. Н. П., Е. С. П. и Ю.Ст. П.-Е. и по 3/24 идеални части за А. Д.Д.
и В. Д. П.. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 12, ал. 2 от ИВ. Д.
В. против останалите съделители.
С решение от 13.12.2018 г. по гр. дело № 507/2018 г. на СлОС е потвърдено решение
№ 64 от 3.08.2018 г. по гр. дело № 117/2017 г. на РС – Котел.
С постановление за отказ да се образува наказателно производство от 20.06.2019 г. е
отказано да се образува наказателно производство по сигнал на Р. ЕЛ. Г. за това, че не е е
извършена сделката по покупко-продажбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение второ от ЗЗД.
Безспорно се установи в процеса,че ищеца на 3.11.2015 г. е дал на ответника сумата от
12 000 лв. за покупко продажба на недвижми имот, находящ се в с. Г.. Доказа се в
производството, че ответника не е бил единствен собственик на имота и не е осъществена
покупко продажба на процесния недвижим имот между страните. Установи се в
производството, че процесния недвижим имот е допуснат до делба между ответника и
останалите съсобственици, а в последствие е изнесен на публична продан.
Съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът приема, че
3
възражението е неоснователно. Безспорно се установи в производството, че сумата е
предадена от ищеца на ответника на 3.11.2015 г. Иска за осъждане на ответника да заплати
сумата на ищеца, тъй като я е получил с оглед неосъществено основание е заведен в РС –
Котел на 1.07.2019 г. Погасителната давност за предявяване на искове за неоснователно
обогатяване на неосъществено основание е пет годишен и е визирана разпоредбата на чл.
110 от ЗЗД, която гласи, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които закона не предвижда друг срок.
По направеното възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземането на
ответника в размер на 9600 лв., представляващо обезщетение за ползване на процесния имот
за периода от м. 11.2015 г. до м.09.2019 г., съдът приема, че направеното възражение за
прихващане е неоснователно и недоказано. Изрично е указано на ответника, че носи
доказателствената тежест по отношение на основателността на възражението за
прихващане, а именно, че за периода от м.11.2015 г. до края на м.09.2019 г. ищеца е ползвал
имот собственост на ответника и че обезщетението за ползване за посочения период е на
стойност 9 600лв. В настоящото производство въпреки, че на ответника изрично е указано,
че не сочи доказателства за тези две обстоятелства още с проекто доклада, не се събраха
никакви доказателства, първо, че ищеца е ползвал собствен на ответника недвижим имот за
процесния период и второ – размера на обезщетението за ползване, че възлиза на сумата от
9 600 лв. С оглед изложеното, направеното възражение за прихващане се явява
неоснователно и недоказано.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния
представител на ищеца, ще следва да бъде осъден ответника да му заплати направените по
делото разноски в размер на 2480 лв., представляваща направени по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска, адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. Д. В., ЕГН ********** от с. С., общ. Котел ЗАПЛАТИ на Р. ЕЛ. Г.,ЕГН
********** от с. Е. П., общ. Е. П., ул. Р. № ...сумата от 12000 лева, представляваща
получена на неосъществено основание за закупуване на имот с къща в с. Г.,
ОСЪЖДА ИВ. Д. В., ЕГН ********** от с. С., общ. Котел ДА ЗАПЛАТИ на Р. ЕЛ.
Г.,ЕГН ********** от с. Е. П., общ. Е. П., ул. Р. № ...на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 2480 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5