МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Д.А.А. *** е
повдигнато обвинение за това, че:
На 31.07.2014 година в гр. ***, като непълнолетен , но
като могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си , пред надлежен орган на властта
- XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетел по НОХД №
538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно съзнателно потвърдил
неистина, а именно че през лятото на 2012 година е видял процесния
автомобил ***в отчасти разглобено състояние пред дома на св.***- престъпление
по чл.290, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от Наказателния
кодекс.
Срещу подсъдимия
С.И.И. *** е повдигнато обвинение за това, че:
На 20.05.2014 година в гр. ***, като непълнолетен , но
като могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си , пред надлежен орган на властта
- XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетел по НОХД №
538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно съзнателно потвърдил
неистина , а именно че през лятото на 2012 година е видял процесния
автомобил ***в отчасти разглобено състояние пред дома на св.*** - престъпление
по чл.290, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от Наказателния
кодекс.
Срещу подсъдимия Н.А. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 20.05.2014 година в гр.***, пред надлежен орган на
властта - XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетел по
НОХД № 538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно съзнателно
потвърдил неистина , а именно че през 2012 г. лично
е видял св.*** да взема процесния автомобил ***от
автоморга и
няколко дни по –късно го е
разглобявал пред блока, в който живее - престъпление по чл.290 от Наказателния
кодекс.
Срещу подсъдимия С.С.П. ***
е повдигнато обвинение за това, че:
На 27.06.2014 година в гр. ***, като непълнолетен , но
като могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си , пред надлежен орган на властта
- XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетел по НОХД №
538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно съзнателно потвърдил
неистина , а именно че през лятото на
2012г. е видял св.*** да разглобява пред дома си процесния автомобил
***- престъпление по чл.290, във вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от Наказателния кодекс.
Срещу подсъдимия Ф.И.Т. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 27.06.2014 година в гр. ***, пред надлежен орган на
властта - XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетел по
НОХД № 538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно съзнателно потвърдил
неистина , а именно че през лятото на 2013г. е видял процесния
автомобил ***в отчасти разглобено състояние пред дома на св.***-престъпление по
чл. 290 от Наказателния кодекс.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимите А., П., Т., А. и И. обвинение. Навежда доводи, че подсъдимите в
качеството си на свидетели по НОХД №538/2014г. по описа на РС-Плевен са
съзнавали, че заявеното от тях не отразява вярно възприетата от тях реалност,
съзнавали са отговорността, която носят за лъжесвидетелстване и са целели да
заблудят съда в преценката му относно обективната истина. Според прокурора
извършените престъпления се характеризират с изключително опасни общественоопасни последици, тъй като същите рефлектират
върху системата на правораздаване и авторитета на съдебните органи. В своята
пледоария прокурорът посочва чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, направените самопризнания от подсъдимия А. и подсъдимия И., както и
младата възраст на всички подсъдими като смекчаващи вината обстоятелства и не
посочва отегчаващи такива.
Подсъдимите Д.А.А. и С.И.И. признават вината си, извиняват се за постъпката си, признават изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и молят съда за
снизходителност при определяне размера на наказанията. Преупълномощената от адв.С.И. за защитник на подсъдимия А. – адв.
Й.Д. навежда доводи, че същият осъзнава извършеното, демонстрира разкаяние,
извършил е престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, в началото на
своя житейски път, не е осъждан досега и по време на цялото досъдебно
производство е имал добро процесуално поведение. Назначената за служебен
защитник на подсъдимия С.И. адв. Н.Х. навежда доводи,
че у същия липсват данни за користни подбуди и цел да навреди някому. Според адв.Х. деянието е било извършено поради неосъзнаване
отговорността за това, което е било изречено. Същата посочва чистото съдебно
минало и доброто процесуално поведение на подсъдимия И. като смекчаващи вината
обстоятелства.
Подсъдимите Н.А.А. и С.С.П. не се явяват в съдебно заседание и делото е разгледано
в тяхно отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. Подсъдимият
А. депозира писмени бележки, в които навежда доводи, че не живее в България от
много години, за да издържа своите две деца и възрастни родители. Според същия
присъствието му по делото не е необходимо, тъй като няма спомени от случилото
се, поради което е упълномощил адв.***да го защитава
и представлява в наказателното производство. Последният навежда доводи, че
според информацията, с която разполага подсъдимият А. е в Англия, за да издържа
семейството си, като същият не е изразил желание да опровергава фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Назначеният за служебен защитник на
подсъдимия С.П. адв.Б. навежда доводи, че от
престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, не са настъпили никакви
вредни последици; същото е било извършено от непълнолетно лице, като причината
според него е била неговата неспособност да разбира правилно закона и да
прецени последиците от нарушението му; подсъдимият П. е имал чисто съдебно
минало към момента на извършване на деянието и след него е нямало данни за
извършени противообществени прояви от негова страна. Според адв.Б.
наведените фактически доводи представляват смекчаващи вината на подсъдимия П.
обстоятелства.
Подсъдимият Ф.И.Т. се явява в съдебно заседание, изразява
своето желание делото да се гледа в негово отсъствие, тъй като е редовен
студент в Германия, като бъде представляван от служебния му защитник адв.И.С.. Не навежда доводи във връзка с повдигнатото
обвинение. Според адв.И.С. подсъдимият Т. осъзнава
вината си, не е извършил престъплението умишлено, поправил се е, като в момента
учи редовно в чуждестранен университет, предстоят му държавни изпити и моли за
прилагане института на условното осъждане с цел нормално протичане на
обучението му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2012г. *** от
гр.Плевен бил предоставил във владение на ***лек автомобил „***", с peг. № ***. Основание за фактическата власт на *** бил
неформален, устно сключен договор за заем за послужване, чийто срок бил
определен приблизително - за период от няколко дни. Когато този срок изтекъл, ***
провел телефонен разговор с *** ***, при което поискал да му бъде върнат лекия
автомобил. От своя страна, *** *** помолил *** да му предостави превозното
средство за ползване за още няколко дни. *** се съгласил, с което устно, неформално
бил сключен нов договор за заем за послужване между същите страни. След
изтичането и на новия срок, *** *** на два пъти поискал от *** *** (на
неустановен ден през периода от месец юли до началото на месец август 2012г. и
на 05.08.2012г.) да му върне превозното средство, но *** *** му заявил , че ще се разбере със
собственика на автомобила - ***от гр.***. При проведена среща с ***, *** *** му
заявил, че превозното средство се намира на съхранение в гараж, от който ще бъде освободено при
завръщането на *** *** в страната, както и че *** има да му дава пари.
*** *** съзнателно се въздържал да изпълни
задължението си по договора за заем за послужване - а именно, при липсата на
уговорен срок на ползването, да върне вещта при поискване от страна на
заемодателя (чл.243, 249 ЗЗД). Същевременно, при среща с ***, *** намерил
удобен предлог, за да не върне вещта и на нейния собственик. Лекият автомобил
не бил върнат нито до завръщането на *** *** в страната на 22.09.2012г., нито -
след това. По този начин в периода от
07.07.2012 г. до 22.09.2012 г. *** укрил местонахождението на лекия автомобил, с
което лишил правоимащите лица - *** (от своя страна
като заемател за послужване спрямо ***) и самият ***
(като собственик) от възможността да ползват и се разпореждат с л.а. "***".
От друга страна, отказал да върне автомобила при отправени искания от страна на
*** преди заминаването му за Република Италия ; не върнал същия и на ***, с
когото се срещнал по време на престоя на *** в Италия; не върнал превозното
средство и по друг начин, независимо от отсъствието на *** от страната
-например на близки на ***, с които се познавал и поддържал връзка. От една
страна *** е укрил местонахождението на автомобила от лицата, имащи право да го
владеят и да се разпореждат с него (действие), а от друга - нито при поискване,
нито - по собствена инициатива е изпълнил задължението си да върне вещта, която
е заел (бездействие).
По повод горното пред РС – Плевен било образувано НОХД
538/2014г. по внесен обвинителен акт срещу ***ЕГН **********, за това, че на
неустановен ден през периода от 07.07.2012г. до
22.09.2012г. в гр.*** противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел
– лек автомобил „***", с peг. № *** на стойност
870 лева, собственост на ***от гр.*** – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
На 20.05.2014г. било проведено публично заседание по
НОХД 538/2014г. На същата дата с
Определение съдът допуснал до разпит в качеството на свидетели подсъдимият С.И.И. и подсъдимият Н.А.А.. Съдът
снел самоличността на всеки един от подсъдимите, след което надлежно им разяснил наказателната отговорност
по чл.290 от НК в случай, че
лъжесвидетелстват. Подсъдимият С.И.И. обещал да
говори истината, след което бил разпитан като свидетел. Въпреки, че бил
предупреден за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, с цел създаване на удобна защитна теза за подсъдимия по делото *** ***, подсъдимият И.
съзнателно депозирал неверни показания, като устно потвърдил неистина , а
именно ,че през лятото на 2012г. е видял процесния
автомобил ***в отчасти разглобено състояние пред дома на св.***. Подсъдимият Н.А.А. също обещал да
говори истината, след което бил разпитан като свидетел. Въпреки, че бил
предупреден за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, с цел създаване на удобна защитна теза за подсъдимия по
делото *** ***, подсъдимият А. съзнателно депозирал неверни показания, като
устно потвърдил неистина, а именно ,че през 2012 г. лично бил видял св.*** да взема процесния
автомобил ***от автоморга и няколко дни по –късно го е разглобявал пред блока, в който живее .
По НОХД 538/2014г
по описа на РС-Плевен било проведено публично
заседание и на 27.06.2014г. С
Определение от същата дата съдът допуснал до разпит в качеството на свидетели подсъдимия
Ф. *** Т. и подсъдимия С.С.П.. Съдът снел самоличността на всеки един от подсъдимите,
след което надлежно им разяснил наказателната отговорност по чл.290 от НК в случай, че лъжесвидетелстват.
Подсъдимият П. бил изведен от съдебната
зала до неговия разпит, а подсъдимият Ф.И.Т. обещал да говори истината, след
което бил разпитан като свидетел. Въпреки, че бил предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, с цел създаване на удобна защитна теза за
подсъдимия по делото *** ***, подсъдимият Т. съзнателно депозирал неверни
показания, като устно потвърдил неистина , а именно ,че през лятото на 2013г. е
видял процесния автомобил ***в отчасти разглобено
състояние пред дома на св.***. Подсъдимият С.С.П. също
обещал да говори истината, след което бил разпитан като свидетел. Въпреки, че
бил предупреден за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, с цел създаване на удобна защитна теза за подсъдимия по делото *** ***, подсъдимият П.
съзнателно депозирал неверни показания, като устно потвърдил неистина, а именно,
че през лятото на 2012г. бил видял св.*** да разглобява пред дома си процесния автомобил
***.
Публично съдебно заседание по НОХД 538/2014г по описа на РС-Плевен било проведено и на 31.07.2014г.С определение
от същата дата съдът допуснал до разпит в качеството на свидетел подсъдимия Д.А.А. . Съдът снел самоличността на обвиняемия А., след което
надлежно му разяснил наказателната
отговорност по чл.290 от НК в случай, че
лъжесвидетелства. Подсъдимият А. обещал да говори истината, след което бил
разпитан като свидетел. Въпреки, че бил предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, с цел
създаване на удобна защитна теза за подсъдимия по делото *** ***, подсъдимият А.
съзнателно депозирал неверни показания,
като устно потвърдил неистина, а именно ,че през лятото на 2012г. е видял
процесния
автомобил ***в отчасти разглобено състояние пред дома на св.***.
Показанията, които подсъдимите депозирали в качеството
си на свидетели пред XII-ти наказателен състав на Районен съд град Плевен по
НОХД 538/2014г по описа на РС-Плевен били напълно опровергани от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. С Присъда №
167/31.07.2014г. по НОХД 538 по описа на РС – Плевен ***бил признат за виновен
за това, че на неустановен ден през периода от 07.07.2012г.
до 22.09.2012г. в гр.Плевен противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – лек автомобил „***", с per. № *** на
стойност 870 лева, собственост на ***от гр.*** – престъпление по чл.206, ал.1
от НК и му наложил наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален
„СТРОГ” режим в Затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата била потвърдена с Решение от 17.04.2015г. по ВНОХД №
761/2014г. по описа на ОС – Плевен и влязла в сила.
При анализа на доказателствата в мотивите към присъдата по НОХД 538/2014г. на РС –
Плевен съдът стигнал до извода, че показанията дадени от подсъдимите по
настоящото дело - Н.А.А., С.С.П.,
С. *** И., Ф.И.Т. и Д.А.А.,***, са изключително
недостоверни и недобросъвестни и не ги
кредитира, при което изпратил копие от присъдата, ведно с копие от мотивите и
протоколи от съдебните заседания по НОХД 538/2014г. на РС – Плевен в РП –
Плевен за преценка на необходимостта от възбуждане на наказателно преследване
срещу лицата за извършено престъпление по чл.290 от НК. По повод на това е
образувано настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка се установява
изцяло от събраните по делото доказателства – от показанията на свидетеля Н.Б.В.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в т.ч. Присъда
№167/31.07.2014г. по НОХД №538/2014г. по описа на РС-Плевен и мотиви към
същата; Протокол от заседание на 20.05.2014г. по НОХД №538/2014г. по описа на
РС-Плевен; Протокол от заседание на 28.07.2014г. по НОХД №538/2014г. по описа
на РС-Плевен; Протокол от заседание на
31.07.2014г. по НОХД №538/2014г. по описа на РС-Плевен; Решение от 17.04.2015г.
по ВНОХД №761/2014г. по описа на ОС-Плевен; Протокол от заседание на
17.03.2015г. по ВНОХД №761/2014г. по описа на ОС-Плевен; Протокол от заседание на 04.11.2014г. по
ВНОХД №761/2014г. по описа на ОС-Плевен Решение №243 от 04.08.2015г. по н.дело
№715/2015г. по описа на ВКС; справки за съдимост на подсъдимите А., Т., П., А.
и И.; характеристични справки на подсъдимия И., на подсъдимия Т., на подсъдимия
П., на подсъдимия А.; отговор от НСС до Първо РУ при ОД на МВР-Плевен, че няма
данни задържане на подсъдимите П. и Т.; писмо от ГДИН, че подсъдимите П. и Т.
не търпят наказание „лишаване от свобода“ и не са задържани в затворите на
страната и други. От приобщените към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2
от НПК показания на свидетеля Н.Б.В. се установява, че същият познава лицата ***,
*** *** и *** ***, които са му били колеги в „***“. Според показанията му при
проведен разговор с *** ***, последният му обяснил, че ползвал процесния автомобил
по №538/2014г. по описа на РС-Плевен – „***“,
но същият не бил негов, а собственост на ***. Освен това *** му споменал, че дължи нещо на ***, който към тогавашния
момент му бил взел колата и че щял да го съди. Свидетелят В. депозира показания,
че и лицето *** е присъствало по време на разговора, но не си спомня друго.
Според свидетеля В. посочените лица са имали неприятности и разправии във
връзка с този автомобил.
В хода на съдебното следствие бяха
направени редица справки с цел установяване местонахождението на подсъдимия А.
и П.. От писмо с рег.№316000-18809/29.05.2019г. от Директора на ОД на
МВР-Плевен се установява, че подсъдимият А. има регистрирано последно влизане в
пределите на Република България през ГКПП „Калотина шосе“ на 19.03.2017г. и
оттогава няма данни за неговото излизане от страната. Последващите
справки потвърдиха предоставената информация относно задграничните пътувания на
подсъдимия. Същият не бе открит на нито
един от посочените в Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
18/13.11.2009г. адреси. От писмо с рег.№И-117210/07.06.2019г. от Завеждащ
служба „Документно обслужване“ се установи, че в Централизираната информационна
система на следствените служби няма данни подсъдимият А. да се намира задържан
в арестите на страната. По отношение на подсъдимия С.П. бе изискана информация
от Директора на ОД на МВР-Плевен за задгранични пътувания на същия, като в
отговор на запитването бе получено писмо с рег.№316000-21546/20.06.2019г., от
което се установява, че подсъдимият П. последно е излязъл от пределите на
Република България през ГКПП Аерогара София на 11.01.2019г. и оттогава няма
данни за влизането му в страната. Във връзка с липсата на информация относно
местонахождението и адреса на подсъдимите Н.А. и С.П., същите бяха обявени за
местно и общодържавно издирване, като подсъдимият А. бе обявен за ОДИ с
телеграма №18941/04.07.2019г., а подсъдимият П. – с телеграма
№18874/03.07.2019г. Въпреки предприетите оперативно-издирвателни
действия видно от писмо с вх.рег.№21597/29.07.2019г., подсъдимият А. не бе
установен на територията на страната. Впоследствие същият депозира писмени
бележки чрез упълномощения от него адв. ***, от които
се установява, че към настоящия момент неговото местоживеене е в Англия. Освен
това на съдебно заседание на 02.09.2019г. по настоящото дело бе допуснат до
разпит бащата на подсъдимия Н.А. - ***А..
От показанията на последния се установява, че синът му А. от две години и
половина е в Англия, има две деца, а майка му е болна, като същият се грижи за
цялото семейство. Според свидетеля А.
синът му живее на семейни начала с жена, от която има деца и причината, поради която работи в градче в
близост до Лондон е липсата на пари и тежестта, която носи за издръжка и
лечение на майка си. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля ***А.,
доколкото същият няма преки впечатления във връзка с престъплението, за което е
повдигнато обвинение срещу сина му. Съдът кредитира показанията му в частта
относно местонахождението на подсъдимия, доколкото липсват доказателства в
насока същият да се намира на
територията на страната.
По отношение на подсъдимия Ф.Т. от
събраните по делото и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства се установява, че в действителност същият е приет да учи в Университет***, специалност „право“.
Последното се доказва от приложеното по делото писмо от посочения университет, находящо се на стр.94 и стр.95 от делото.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимите Д.А.А., С.И.И., С.С.П. са осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 290, ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК и подсъдимите Н.А.А. И Ф.И.Т. са осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 290, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимите пред надлежен орган на
властта - XII наказателен състав на Районен съд град Плевен , като свидетели по
НОХД № 538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно че през
лятото на 2012 – 2013г. година всички са видели автомобил с марка „ ***“ в
отчасти разглобено състояние пред дома на другия свидетел по същото дело - ***.
При тази форма на изпьлнителното деяние е достатьчно от обективна страна подсъдимите да са потвърдили
обстоятелства, за които са знаел, че не отговарят на обективната
действителност.
От субективна страна
деянията са извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимите А., П.,
Т., А. и И. са били предупредени за отговорността, която носят съгласно чл.290
от НК, съзнавали са обществената
опасност на деянията, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са целяли тяхното настъпване – създаване
на удобна защитна теза за подсъдимия по НОХД
№ 538/2014г. по описа на Районен съд град Плевен *** ***. Подсъдимите са съзнавали всички
елементи от обективната страна на състава на престъплението, т.е съзнавали са, че съдът ще научи неверни твърдения, въз основа на
които ще постанови присъда.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянията, личната опасност на подсъдимите и оцени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимите не бяха
констатирани. Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношения
на подсъдимите Н.А.А. и Ф.И.Т. са чистото им съдебно
минало, демонстрирането на критично отношение към извършените от тях деяния и обстоятелството,
че от извършване на деянията до постановяване на съдебния акт е изтекъл
значителен период от време.
При спазване на разпоредбата на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът осъди подсъдимите
Н.А.А. и Ф.И.Т. на три
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок за извършени
престъпления по чл.290, ал.1 от НК. По отношение и на двамата подсъдими А. и Т.
са налице кумулативните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, а именно- наложените
наказания са в размер до три години лишаване от свобода, подсъдимите не са
осъждани на наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от общ
характер и за действителното им поправяне не е необходимо и наложително те
реално да изтърпят наложените наказания, поради което съдът отложи
изтърпяването на наказанията с тригодишен изпитателен срок за всеки един от
тях. При формиране на своето решение за определяне на вида и размера на
наказанията, съдът съобрази и обстоятелството, че двамата подсъдими живеят
постоянно в чужбина, където подсъдимият А. полага труд по трудово
правоотношение, а подсъдимият Т. е студент.
По отношение на подсъдимите Д.А.А., С.И.И., С.С.П. като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе предвид чистото им съдебно минало,
доброто процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина по
делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от тях и обстоятелството,
че от извършване на деянията до постановяване на съдебния акт е изтекъл
значителен период от време и през този
период подсъдимите не са извършвали други противообществени прояви. Изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства според съда са многобройни по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК и обуславят по-ниската степен на обществена опасност на
извършените от подсъдимите деяния от типичната за този вид престъпления, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за
извършените от тях деяния.
При спазване разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“,
предл. 2 от НК съдът осъди подсъдимите Д.А.А., С.И.И., С.С.П. на наказания обществено порицание, които
да се изпълнят чрез обявяване на присъдата на информационното табло в сградата
на Община Плевен за извършено престъпление по чл.290, ал.1 вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Според съда тези по вид и размер наказания ще изпълнят целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: