№ 7359
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511807 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11807/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „СИ ЕЙ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* от гр.София срещу решение №9168 от 20.05.2025 г
постановено по гр.д.№40395/24 г на СРС , 180 състав , с което въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.327 ТЗ на „НОВА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004“ АД, ЕИК
********* от гр.София , сумите както следва: 18 772,50 лв. с вкл. ДДС, вземане по Фактура
№ **********/13.05.2024 г., 12 858,44 лв. с вкл. ДДС, вземане по Фактура №
**********/14.05.2024 г. и 6 150,47 лв. с вкл. ДДС, вземане по фактура №
**********/16.05.2024 г. неплатена цена на доставени хранителни продукти /пилешки
бутчета, свински врат без кост и пилешка плешка/ по три договора за продажба, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.07.2024г. до окончателно
изплащане на сумите. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Издаването на фактури
не е достатъчно доказателство за сключване на договор за продажба и доставянето на
стоките . Липсва създадена друга документация , включително за предаването на стоката .
Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС е без
правно значение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие в мотивите на СРС . Процесните фактури са осчетоводени от ответника и не е
1
необходимо подписване на писмени договори . Освен фактури са представени и
товарителници и търговски документи . Осчетоводяването на фактурите и включването им
в дневниците за покупки по ЗДДС е признание за реално извършени доставки .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.06.2025 г
и е обжалвано в срок на 30.06.2025 г / по ел.поща/. Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че фактурата може да се приеме за доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички
необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на
плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на
съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача
и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките
декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит
във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл Решение № 20 от
25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/.
Според СРС от приложените по делото копия на процесните фактури , в същите са
индивидуализирани вида на стоката, количеството, цената, начина на плащане, падежа,
датата на съставяне на фактурата, както и получателят. ССЕ установява , че процесните
фактури са осчетоводени от ответника в м.10.2024г., ползван е данъчен кредит, вписани са в
дневника за покупки, подадена е справка декларация по ЗДДС. Само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит – представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване / решение №42
от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС II ТО , решение №50076 от 2.11.2023 г. по т. д.
№ 1233/2022 г. на ВКС , II ТО, решение №47 от 8.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС , II
ТО и др./. Това обуславя извод за наличие на търговски отношения между страните,
породени от договори за търговска продажба на процесните стоки, индивидуализирани в
издадените фактури. Наличието на търговски отношения между страните се доказва и от
представените по делото копия на товарителници, пътни листове и копия на фактури. ССЕ
посочва , че в счетоводствата на ищеца и ответника не са осчетоводени извършени и
постъпили плащания по процесните фактури. Ответникът не твърди и не доказва плащане
2
на продажните цени по фактурите , поради което исковете са основателни .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от
купувача по търговска сделка в дневника му за покупки по ЗДДС представлява
извънсъдебно признание на задължението и получаване на стоката , както и потвърждаване
по чл.301 ТЗ на евентуални действия без представителна власт / решение №252 от
03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС II ТО , решение № 109 от 07.09.2011 г по т.д. №
465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС и др./. Процесният случай е точно такъв – както установява
ССЕ процесните фактури са били осчетоводена от ответника и за тях е ползван данъчен
кредит по ЗДДС , но сумите по нея не са заплатени . Ищецът е представил и копия на
товарителници и пътни листове като допълнителни доказателства , че доставките са реално
извършени . Наличните доказателства доказват по безспорен начин исковете по основание и
размер.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за адвокатско възнаграждение в
размер на 3600 лева с ДДС. Това адвокатско възнаграждение не е прекомерно , тъй като
предявените искове са в значетилен размер и делото не е с ниска фактическа и правна
сложност .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9168 от 20.05.2025 г постановено по гр.д.№40395/24 г на СРС
, 180 състав .
ОСЪЖДА СИ ЕЙ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* от гр.София да заплати на „НОВА
ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004“ АД, ЕИК ********* от гр.София сумата от 3600 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване , като постановено по искове с материален интерес
под 20 000 лева по търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3