Решение по дело №9735/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 179
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20211100509735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509735 по описа за 2021 година
С решение от 03.06.2021 г. по гр.д. №35277/20 г., СРС, ГО, 62 с-в ОТХВЪРЛЯ исковете на
Д. АНГ. К., ЕГН ********** със съдебен адрес чрез адв. А. гр. София, ул. ****, офис 5-6
заведени против Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** и
съдебен адрес чрез адв. О. ГР.СОФИЯ, УЛ.**** за признаване на уволнението й станало със
заповед № 190/11.06.2020 год., считано от същата дата от длъжността „Р.м. за Ю.Б.“ за
незаконно, КАКТО И ИСКОВЕТЕ за възстановяване на длъжността и за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 11.06.2020 год. до 11.12.2020 год. в размер на
21 840 лв., изцяло.
ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** и съдебен
адрес чрез адв. О. ГР.СОФИЯ, УЛ.**** да заплати на Д. АНГ. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес чрез адв. А. гр. София, ул. ****, офис 5-6 на осн. чл. 224, ал. 1 КТ сумата -
1039,98 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2020 г. до окончателното
изплащане, или обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от
мес.01.2020 год. до 26.04.2020 год. - 6 дни.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224 КТ за разликата до предявения размер 1733,33 лв.
ОСЪЖДА Д. АНГ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес чрез адв. А. гр. София, ул. ****,
офис 5-6 да заплати на Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ,
**** и съдебен адрес чрез адв. О. ГР.СОФИЯ, УЛ.**** компенсирани разноски - 1326,76 лв.
ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** и съдебен
адрес чрез адв. О. ГР.СОФИЯ, УЛ.**** да заплати на СРС държавна такса - 50 лв.
1
Решението се обжалва от ищеца в частта,с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.344 ал.1,2 и 3 КТ като неправилно,в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Решението било без мотиви.Необосновано съдът приема,че не следва
да приема представения болничен лист в първото по делото заседание.Не се установява,че
по този болничен лист има процедура по оспорването му.Болничният лист е издаден по-
късно,на 27.11.2020 г.,но няма пречка да се издаде болничен лист за минало време при
условията на чл.9 ал.5 от НМЕ.Служителката няма вина,че болничният лист е издаден по-
късно.Уведомила е работодателя,че поради здравословното й състояние не може да се яви на
работа,приложила е медицинска документация,че е била на преглед на 27.04.2020 г. и е
определено домашно лечение като в АЛ е отбелязано,че болничен лист ще бъде издаден на
04.05.2020 г.По независещи от нея причини такъв е издаден от ЛКК на 27.11.2020 г.Не
ставало ясно от мотивите на решението защо съдът приема,че късното издаване на
болничния лист следва да се вмени във вина на служителката.Деянието не било нарушение
на трудовата дисциплина,обуславящо дисциплинарно наказание.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се уважат исковете с
правно основание чл.344 ал.1,2 и 3 КТ .Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
За да постанови своето решение, съдът е приел, че от данните по делото е
установено, че ищцата е отсъствала без основателна причина от работа в периода от
27.04.2020 год. до 30.04.2020 год., поради което наложеното дисицплинарно наказание е
законосъобразно, като трудовият й договор е прекратен от работодателя със Заповед № 190
от 11.06.2020 год.,
Съдът е приел, че обжалваната заповед за уволнение отговаря на изискванията за
мотивираност на същата,поискани са обяснения по чл.193 КТ,представените доказателства
за отсъствие не представляват разрешение на медицинските органи по чл.162 ал.2 КТ.
Установено е по делото,че ищцата е била на преглед на 27.04.2020 година и
съгласно Амбулаторен лист №332 от 27.04.2020 година на нея е определено домашно
лечение. В този амбулаторен лист е отбелязано, че предвид въведено извънредно положение
организирането и провеждането на JIKK комисии е ограничено, поради което болничен лист
ще бъде издаден на 04.05.2020 година от МЦ Санус.На 04.05.2020 г.е издаден болничен
лист,но с него се разрешава болничен отпуск от 04.05.2020 г.до 02.06.2020 г.,а не е издаден
за периода от 27.04.2020 г.
Основните аргументи на въззивницата са, че тя е ангажирала годни доказателства
за безпричинното си отсъствие от работа, а именно – амбулаторен лист от 27.04.2020 г. и
болничен лист № Е 2020 2479429, издаден й на 27.11.2020 год. от Медицински център
2
С.**** ООД, за периода от 27.04.2020 год. до 03.05.2020 год. с диагноза „увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия” от членове на ЛКК П., Г., А..
Съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС
128/23.06.2017 г., Изм. - ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) когато прегледът е бил
извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но
болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на
обосноваваща документация на лечебното заведение и AJI се прецени, че лицето през това
време е било временно неработоспособно. В тези случаи болничен лист за отпуск до 14 дни
непрекъснато за едно или повече заболявания се издава от лекуващия лекар/лекаря по
дентална медицина, до 6 месеца - от JIKK, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.
Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.
Болничен лист № Е 2020 2479429/27.11.2020 год., заедно с амбулаторен лист №
740/27.11.2020 год. и амбулаторен лист № 91/27.11.2020 год. са предоставени от ищцата в
откритото съдебно заседание , проведено на 03.12.2020 год.
Въззивният съд намира,че по делото не е установено ищцата да е извършила
нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ - неявяване без уважителна причина четири
последователни дни на работа-27.04.2020г.-30.04.2020 г. Установява се от приложените по
делото болнични листове, амбулаторни листове, че ищцата е била нетрудоспособна от
27.04.2020 г. до 02.06.2020 г. включително.За периода от 27.04.2020 г. до 30.04.2020 г. на
ищцата не е бил издаден болничен лист, за разлика от останалите дни. За този период по
делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Приетият по делото амбулаторен
лист, издаден на 27.04.2020 г., установява, че ищцата е нетрудоспособна поради "увреждане
на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия", както, че се назначава домашно лечение.
Нетрудоспособност, според чл. 6 от НМЕ ,е състояние, в което лицето не може или е
възпрепятствано да работи поради конкретно посочени причини, една от които е общо
заболяване. От амбулаторен лист от 27.04.2020 г.се установява, че състоянието на ищцата
към 27.07.2020 г. не е позволявало да работи поради общо заболяване, че документът е
издаден от компетентен орган и удостоверява здравословно състояние, непозволяващо
полагане на труд.
Не е издаден болничен лист за периода от от 27.04.2020 г. до 30.04.2020 г. ,поради
пропуск. За този амбулаторен лист работодателят е бил своевременно уведомен от ищеца и
неправилно той не е бил зачетен като удостоверяващ уважителна причина за неявяването на
работа.
Ищцата е поискала издаване на този болничен лист на 27.11.2020 г.,поради пропуск в
издаване на база АЛ от невролог Й. №332/27.04.2020 г.и такъв е издаден.Късното издаване
на болничния лист не може да се вмени като вина на ищцата,същата е уведомила
работодателя за предстоящото му издаване.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части като се
3
постанови отмяна на незаконното уволнение,възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за 6 месечния период след уволнието в
размер на 21 840 лв.
По разноските:Ответникът претендира разноски.Съобразно отхвърлената част му се
дължи сумата 40.82 лв.,на бюджета на СРС той следва да заплати сумата 975.20 лв.за д.т.
На бюджета на СГС следва да се заплати от въззиваемата страна сумата 438 лв.за
държавна такса за възивно обжалване.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.06.2021 г. по гр.д. №35277/20 г., СРС, ГО, 62 с-в в частта
с която се ОТХВЪРЛЯТ исковете на Д. АНГ. К., ЕГН ********** със съдебен адрес чрез
адв. А. гр. София, ул. ****, офис 5-6 заведени против Ф. АД предст. от З.С.Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** и съдебен адрес чрез адв. О. ГР.СОФИЯ,
УЛ.**** за признаване на уволнението й станало със заповед № 190/11.06.2020 год., считано
от същата дата от длъжността „Р.м. за Ю.Б.“ за незаконно, КАКТО И ИСКОВЕТЕ за
възстановяване на длъжността и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 11.06.2020 год. до 11.12.2020 год. в размер на 21 840 лв., изцяло ;ОСЪЖДА Д.
АНГ. К., ЕГН ********** да заплати на Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****,
ГР.СОФИЯ, **** компенсирани разноски - 1326,76 лв.;ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** да заплати на СРС държавна такса - 50 лв.
като вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и отменя уволнението на Д. АНГ. К., ЕГН
********** извършено със заповед № 190/11.06.2020 год.,на Председателя на Съвета на
директорите на Ф. АД с ЕИК ****
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. АНГ. К., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „Р.м. за Южна България“при Ф. АД с ЕИК ****
ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, **** да
заплати на Д. АНГ. К., ЕГН ********** сумата 21 840 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода от 11.06.2020 год. до 11.12.2020 год.,ведно със законната лихва от 04.08.2020 г.до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. АНГ. К., ЕГН ********** да заплати на Ф. АД с ЕИК ****,
ГР.СОФИЯ, **** сумата 40.82 лв.разноски за адвокатски хонорар пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, ****
да заплати на СРС държавна такса – 975.20 лв.
ОСЪЖДА Ф. АД предст. от З.С.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЕИК ****, ГР.СОФИЯ, ****
4
да заплати на СГС сумата 438 лв. държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от

връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5