№ 7051
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110130933 по
описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание обективно кумулативно съединени претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
********************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
1
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди И. Т. Т. да плати сумата 13,62 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода м.
април 2021г.- м. април 2023., сумата 3,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 16.05.2024г.;
К. Т. Т. да плати сумата 13,62 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода м. април 2021г.- м.
април 2023., сумата 3,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 16.05.2024г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК отв. И. Т. Т. е подал писмен отговор на исковата молба,
в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора се навежда довод,
че задължението е погасено чрез плащане.
В срока и реда по чл. 131 ГПК отв. К. Т. Т. е подал писмен отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора се навежда довод,
че задължението е погасено чрез плащане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от
фактическа страна:
От представеното писмо, изх. № РИС 18- ТД26- 508 (1)/ 19.07.2017г., на Столична
община, район "Искър", процесният недвижим имот, представлява апартамент № 24, с
адрес: гр. София, ***************, закупен от Т. К. Т. и М. П. Т. на 16.01.1969г.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Т. К. Т. е починал на
02.05.2002г. и е оставил наследници по закон съпругата си М. П. Т., починала на 25.10.2013г.
и низходящите си от първа степен И. Т. Т. и К. Т. Т..
На 06.08.2002г. е сключен договор № 02051 за извършване на услуга "топлинно
счетоводство" посредством система за индивидуално отчитане и разпределяне на разходите
за отопление и топла вода между СД "Е.К." и етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. София, ****************, по силата на който етажните
собственици са възложили извършването на услугата дялово разпределение на СД "Е.К.".
Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици
от 15.07.2002г.
Видно от представените писмени доказателства- платежни нареждания, на 02.12.2024г.
ответникът К. Т. Т. платил сумата 36,69 лева; на 13.01.2025г. ответникът И. Т. Т. е платил
сумата 36,68 лева; на 24.02.2025г. ответникът К. Т. Т. платил сумата 27,26 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
2
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата- че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорно отношение между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава- че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост (забавата
на ответника), както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Легалната дефиниция на понятието “клиент на топлинна енергия” е дадена в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според
разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е това физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а. (нова- ДВ, бр. 54
от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно,
купувач по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизявление в този смисъл.
Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на клиент на топлинна
енергия е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и
титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право
на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Конретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост върху
имота по силата на наследствено правоприемство.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че ответниците са собственици
на процесния имот, поради което между страните съществува договорно правоотношение,
съответно ответниците са задължени лица за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че през процесния период ищецът е доставил в топлоснабдения
имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена.
3
От приложения договор, сключен между ЕС и дружеството, осъществяващо дялово
разпределение се установява, че между страните е сключен договор за извършване на
услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение на разхода на топлинна енергия
и извършване на индивидуално/ дялово разпределение”. Договорът е сключен въз основа на
решение на ОС на етажните собственици.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение въз основа на
отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия,
отдадена на сградната инсталация.
От представеното платежно нареждане се установява, че след предявяване на исковете
ответниците са платили сумата 100,62 лева, с което, съобразно признанието на ищеца в
съдебно заседание на 21.03.2025г., е погасено задължението за плащане на цена на топлинна
енергия, цена на услугата дялово разпределение, обезщетение за забава върху тях и законна
лихва върху главниците и разноски в настоящото производство за държавна такса.
С оглед изложеното, отчитайки настъпилия след предявяване исковете факт, в
съответствие с нормата на чл.235, ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че наведеното
правопогасяващото възражение е основателно.
Изложеното обуславя извод, че задължението е погасено чрез плащане и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
В случая задължението е погасено чрез плащане след предявяване на исковете, с което
ответниците са дали повод за образуване на делото, поради което ищецът има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 50
лева.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове против И. Т. Т., с ЕГН **********, за сумата
13,62 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение доставена в обект,
намиращ се в *********************** за периода м. април 2021г.- м. април 2023., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.05.2024г., до
окончателното плащане на сумата, с правно основание чл. 79 ЗЗД и за сумата 3,22 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 16.05.2024г., с правно основание
чл. 86 ЗЗД, и против К. Т. Т., с ЕГН **********, за сумата 13,62 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение доставена в обект, намиращ се в
*********************** за периода м. април 2021г.- м. април 2023., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.05.2024г., до окончателното
плащане на сумата, с правно основание чл. 79 ЗЗД и за сумата 3,22 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 15.06.2021г.- 16.05.2024г., с правно основание чл. 86 ЗЗД,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Т. Т., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************,
сумата 25 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство за
юрисконсулстско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. Т., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************,
сумата 25 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство за
юрисконсулстско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5