Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 637/02.07.2010 г., постановено по гр. дело № 4398/2009 г. по описа на Районен съд – В.Т. е осъден Т. С. Н., ЕГН *, с постоянен адрес – с. Б., Община В.Т., ул. „В населеното място” № 251 да заплати/върне на З. Д. И., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Б.” № 6, вх. А, . 1 сумата от 3 650 /три хиляди шестстотин и петдесет/ евро – дадена от втората на първия под формата на капаро и авансово платена част от продажната цена по силата на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 15.09.2009 г. за цена от 36 500 евро: УПИ II от ПИ №..., находящ се в землището на с. Б., Община В., заедно с къща на 2 етажа с РЗП от 230 кв.м., заедно с прилежащата земя с площ от 802 кв.м. – дължима на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 2, чл. 3, ал. 6 от договора. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. С. Н., ЕГН *, с постоянен адрес – с. Б., Община В.Т., ул. „В населеното място” № 251 да заплати на З. Д. И., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Б.” № 6, вх. А, . 1 сумата от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева - представляваща направени по производството разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. Г. от ВТАК, като пълномощник на Т. С. Н. от с. Б., Община В.Т. против Решение № ..../02.07.2010 г., постановено по гр. дело № 4398/2009 г. по описа на Районен съд – В.Т.. В същата се прави оплакване, че решението в неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Излага се, че изводите на съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства, поради което решението било и необосновано. Излага се, че съдът неправилно и незаконосъобразно приел, че срокът /до 25.09.2009 г./, в който ищцата е трябвало да уведоми продавача дали банката й отпуска кредит бил много кратък от „житейска гледна точка”, то той бил „абсурдно неприложим” и затова игнорирал уговорката, визирана в чл. 10, ал. 2 от договора. Съдът също неправилно и незаконосъобразно приемал, че дадената от ищцата и получена от ответника сума от 3 650 евро, предмет на исковата претенция нямала характер на капаро, защото изрично в договора не били конкретизирани последиците по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД при неизпълнение на задълженията на всяка една от страните и въпреки това в диспозитива на решението съдът изрично записал, че сумата, която ответникът следва да върне на ищцата е капаро. Необоснован бил и изводът на съда, че ищцата нямала никаква вина за неотпускане на кредит от банката за закупуване на имота. Твърди се още, че неправилно съдът игнорирал събраните гласни доказателства, като по този начин игнорирал дадените от него указания за разпределение на доказателствената тежест. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В.Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4398/2009 година по описа на Районен съд – В.Т. е образувано въз основа на предявен от З. Д. И. от гр. В.Т. против Т. С. Н. от с. Б., Община В.Т. иск за сумата от 3 650 евро – връщане на платено капаро по предварителен договор от 15.09.2009 г. В исковата молба се излага следното: Ищцата твърди, че е сключила с ответника предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – УПИ II от ПИ № 429, находящ се в землището на с. Б., Община В.Т., а именно: къща на два етажа с РЗП от 230 кв.м., с Акт от 15.06.2009 г. за приемане на конструкцията, заедно с прилежащата земя с площ от 802 кв.м., съгласно нотариален акт за продажба №.../25.04.2007 г., т. 5, рег. ...., дело ... в м. ”К.”. В предварителния договор била договорена продажна цена в размер на 36 500 евро, от която при сключване на предварителния договор ищцата заплатила на ответника капаро в размер на 3 650 евро, а страните уговорили, че останалата сума от продажната цена купувачът ще заплати чрез одобрен кредит от ОББ. Излага се, че съгласно чл. 5, ал. 4 от предварителния договор за покупко – продажба на недвижимия имот продавачът се задължавала да предостави на купувача всички необходими документи, установяващи правото му на собственост. Твърди се, че продавачът не представил изискуемите от ОББ документи в срок, а ОББ отказала да отпусне ипотечен кредит, с който купувача да заплати на продавача останалата част от продажната цена. Излага се, че съгласно чл. 3, ал. 6 на предварителния договор за покупко – продажба на недвижимия имот е договорено, че ако кредита на купувача не бъде одобрен от ОББ, продавачът приема безусловно и се задължава в срок до 25.09.2009 г. да върне капарото на купувача. Водени били многократни разговори с ответника за връщане на капарото, но той отказвал да върне сумата. Ищцата твърди, че на 11.11.2009 г. чрез нотариус Д. Р., рег. № 281 била връчена нотариална покана, с която тя заявила, че поради непредставените изискуеми документи пред ОББ – В.Т. от страна на продавача разваля предварителния договор за покупко – продажба на недвижимият имот и го кани в 7 – дневен срок от получаването на нотариалната покана да заплати сумата от 3 650 евро, която и до настоящият момент не била заплатена. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 3 650 евро, ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане и направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 15.09.2009 г. страните сключили предварителен договор. С него ответникът, като продавач се задължил да продаде на ищцата, като купувач следния недвижим имот – УПИ II от ПИ № ..., находящ се в землището на с. Б., Община В.Т., а именно: къща на два етажа с РЗП от 230 кв.м., с Акт от 15.06.2009 г. за приемане на конструкцията, заедно с прилежащата земя с площ от 802 кв.м., съгласно нотариален акт за продажба № 836/25.04.2007 г., т. 5, рег. 7536, дело 597 в м. ”К.”, а ищцата да му заплати цена от 36 500 евро, от която му заплатила при подписване на този договор капаро в размер на 3 650 евро, което страните се споразумели, че останалата част от продажната цена купувачът се задължавал да заплати в деня на сключване на окончателен договор за покупко – продажба на недвижимия имот по банков път чрез одобрен от ОББ кредит – чл. 3, ал. 6 от договора. Страните се задължили да сключат окончателен договор за покупко – продажба на недвижимия имот в срок до 45 дни, считано от подписването на предварителния договор, но не по-късно от 30.10.2010 г. – чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора продавачът се задължил да предостави на купувача преди оформяне на сделката всички необходими документи установяващи правото му на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона за извършване на сделката. В чл. 5, ал. 9 от предварителния договор страните уговорили, че при неизпълнение на задълженията си по него продавачът се задължава да изплати на купувача, като неустойка капарото в двоен размер, а в чл. 10, ал. 2 от същия страните уговорили, че при неизпълнение на задълженията от страна на купувача капарото остава в полза на продавача. Видно от писмо Изх. № 854/23.06.2009 г. на „ОББ” – клон В.Т., е че молбата на ищцата за ипотечен кредит № 2029635 е предварително одобрена, като същата е уведомена, че окончателното одобрение може да получи след подаване на точна информация за недвижимия имот, който ще бъде закупен/ипотекиран и представяне на всички необходими документи, съгласно представен списък. На 30.10.2009 г. никоя от страните не предприела действия за сключване окончателен договор за продажба на процесния имот. На 09.11.2009 г. ищцата била уведомена по телефона, че искания от нея кредит няма да бъде отпуснат. На 09.11.2009 г., чрез нотариус Д. Р., ищцата изпратила на ответника нотариално покана, връчена му лично на 11.11.2009 г. в 11:53 ч. Видно от същата ищцата уведомила, че същият не изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 4 от договора да представи всички необходими документи, удостоверяващи правото на собственост, поради което ОББ гр. В.Т. отказала да отпусне ипотечен кредит, като заявила, че поради гореизложеното развяла договора по негова вина и моли в 7 – дневен срок, съгласно чл. 3, ал. 6 от договора да й заплати сумата от 3 650 евро. На 10.11.2009 г., чрез нотариус Д. Д., ответникът изпратил на ищцата представената по делото нотариална покана, връчена й лично на 11.11.2009 г. в 11:30 ч. Видно от нотариалната покана същият поканил ищцата на 24.11.2009 г. в 10.00 ч. в кантората на нотариус Д. Д. да сключат окончателен договор, като декларирал, че разполага с всички необходими документи за изповядване на сделката. Заявил е, че при неизпълнение ще счита договора за развален и ще задържи даденото капаро. Видно от констативен протокол от 24.11.2009 г. на Ангел Кръстев помощник – нотариус по заместване при Д. Д. – нотариус № 145, че във връзка с нотариална покана рег. № 14577/10.11.2009 г. се е явило лицето Т. Н., а не се е явило лицето З. И.. От показанията на св. И. С.– адвокат на ОББ , клон В.Т. се установява, че свидетелката познавала ищцата по повод кандидатстването й за ипотечен кредит. Заявява, че след като прегледала представените й от ищцата документи установила, че липсват други необходими документи и й се обадила /напр. удостоверение за вещни тежести, документи касаещи промяна предназначението на имота/. Липсващите документи й били донесени от св. Ангел Н., но и в тях имало несъответствие, поради което се наложило св. Н. още иден път да й представя други документи. От показанията на св. А. Н. – брат на ответника се установява, че същият бил запознат с отношенията на брат му и ищцата, като той „движел” нещата от името на брат си. Заявява, че на 25.09.2009 г. ищцата му се обадила, че трябва да занесе при адвоката някакви документи, което свидетелят веднага сторил. Документа за идентичност на имота предал на 28.09.2009 г., а удостоверението за вещни тежести на 30.09.2009 г. След около една – две седмици З. /ищцата/ му се обадила, че не са й отпуснали кредита от ОББ, но ще търси друга банка. Св. Н. заявява, че срок на предварителния договор изтекъл на 30.10.2009 г., поради което той на другия ден се обадил на ищцата и тя го помолила да изчака няколко дни. На срещата ищцата му обяснила, че ОББ не й отпуснали кредит. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 637/02.07.2010 г., постановено по гр. дело № 4398/2009 г. по описа на Районен съд – В.Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 25 ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да не зависи от волята на страните (напр. постановяването на заповед за изкупуване на земята) или да зависи от волята на някоя от страните (напр. сключването на договор за покупко-продажба). От сбъдването на условието обаче зависи дали договор ще породи действие или ще прекрати действието си. Договорът обвързва страните не само до изтичането на уговорения срок, но и след това докато не бъде развален. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение от едната страна другата може да развали договора, като даде подходящ срок за изпълнение. Тази разпоредба на закона е диспозитивна. Страните могат да уговорят, че развалянето на договора може да стане без даване на нов срок или дори автоматично без отправяне на изявление. Това е уговорено в чл. 10, ал. 2 от договора от 15.09.2009 г. Страните са се съгласили договорът да се развали автоматично с изтичането на уговорения срок. При наличието на тази уговорка договорът се разваля, както при уговорено прекратително условие. Настоящият състав на въззивният съд намира, че към 25.09.2009 г. нито е уговорено продължаване на крайния срок за плащане, нито вече прекратеният договор е подновен. При така установените отношения между страните, към 25.09.2009 г. обещателят не е имал задължението да сключи окончателен договор при условията на предварителния; поради което е без значение, по каква причина не се е стигнало до съгласие за сключване на окончателен договор. При тълкуване съдържанието на договора от 15.09.2009 г. при условията на чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че това е договор, сключен под условие (бъдещо несигурно събитие), а именно бъдещо одобряване на ипотечен кредит. По делото е безспорно установено, че кредитът на ищцата не е одобрен. При положение, че това условие не се е сбъднало по арг. от чл. 25, ал. 1 ЗЗД договора между страните, обективиран в подписания от договор от 15.09.2009 г. следва да се счита прекратен, поради което и основанието за разменените престации е отпаднало. Поради това ищцата има правото да й бъде върнато от ответника даденото капаро, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е посочил в решението си правното основание на иска по чл. 79 от ЗЗД, вместо по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но то не е недопустимо, защото за квалификацията на един иск меродавно е не наименованието и цифровото посочване на съответния текст от ищеца, а фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, на което се основава претенцията и петитумът на иска. Следва да се има предвид, че неправилната правна квалификация има за правна последица постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, а не на недопустим такъв. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е изцяло основателен и доказан. Т. С. Н. дължи на З. Д. И. сумата от 3 650 евро – връщане на платено капаро по предварителен договор от 15.09.2009 г. Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по други съображения, съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 637/02.07.2010 г., постановено по гр. дело № 4398/2009 г. по описа на Районен съд – В.Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд Т. С. Н., ЕГН *, с постоянен адрес – с. Б., Община В.Т. следва да бъде осъден да заплати на З. Д. И., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Б.” № 6, вх. А, . 1 сумата от 450 лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В.Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 637/02.07.2010 г., постановено по гр. дело № 4398/2009 г. по описа на Районен съд – В.Т.. ОСЪЖДА Т. С. Н., ЕГН *, с постоянен адрес – с. Б., Община В.Т. да заплати на З. Д. И., ЕГН *, със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Б.” № 6, вх. А, . 1 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |