№ 4630
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100112655 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на И. Т. К. предявен срещу ДЪРЖАВАТА
ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И
БЛАГОУСТРОЙСТВО, за установяване в отношенията между страните, че ищеца е
придобил по давност, чрез владение упражнявано за периода от 1994г., когато навършил
пълнолетие, до датата на предявяване на иска, в качеството на недобросъвестен владелец, с
изтичане на период от 10 години, собствеността върху недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2 /шест, осем,
едно, три, четири, точка, четири, нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно, точка, едно,
точка, две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична,
обл. София, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009г., на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на
поземления имот: гр. София, район „Младост", ж.к. ****, самостоятелния обект се намира в
сграда Nº 1/едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор Nº 68134.4091.171 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно/,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1
/едно/, с площ от -83.73 кв.м. /осемдесет и три цяло и седемдесет и три стотни квадратни
метра/, при съседни самостоятелни обекти: на същия стаж - COC Nº Nº 68134.4091.171.1.3
/шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно,
точка, едно, точка, три/; под обекта - няма; над обекта СОС Nº 68134.4091.171.1.6 /шест,
осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно, точка,
едно, точка, шест/.
С исковата молба ищецът твърди, че от 1994г., когато навършил пълнолетие, до
датата на предявяване на иска, владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
1
несъмнено, за себе си, като собствен процесния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2, в гр. София, район „Младост", ж.к. ****, с
което го придобил по давност с изтичане на 10 годишен давностен срок, в качеството на
недобросъвестен владелец. Твърди, че живее в имота заедно с майка си Ц.Й.А. и съпругът и.
Установил владение върху имота без наличие на правно основание или чрез завладяване.
Излага, че майка му Ц.Й.А. закупила на 27,07,1998г. по реда на НДИ, недвижим
имот: апартамент Nº 31, находящ се в кв."****. По силата на заповед Nº 190/01.03.19991г. на
БОДК била настанена в ап. Nº ****, жк. „Младост 2“, ет. 1. С писмо БОДК предложило на
Общински народен съвет- Община „Обеля" и на ОНС на община „Младост", замяната на
придобития апартамент в кв."Обеля" срещу апартамента, в който е настанена Ц.Й.А. в кв.
„Младост". Последната заплатила разликата в стойността между апартамента в кв."Обеля 2“
и апартамент Nº 2, в жк. „Младост 2", но договор за замяна не бил сключен, поради откази
от областния управител и министъра на външните работи, т.к. апартамента бил ведомствен
на МВР.
Твърди, че в края на 2019г. по отношение процесния имот била издадена Заповед №
ДС-20-00029/07,11,2019г. на Областен управител на Област София, с която на осн. чл. 30, ал.
1 ЗДС и чл. 59, ал. 1 АПК било наредено изземването му, т.к. същият представлявал частна
държавна собственост, управляван от Министерство на външните работи. Със заповедта
било разпоредено извеждането му от имота заедно с майка му Ц.Й.А. и съпругът и, т.к.
имота бил държавен, на основание АДС № 08796/11,02,2015г. Впоследствие заповедта била
отменена с решение № 5952/30,10,2020г. на АС София град, което било потвърдено то ВАС.
Счита, че с издаването на заповедта за изземване на имота ответникът оспорва правата му на
собственик и създава основателен страх, че ще остане без жилище заедно с майка си, която е
в тежко здравословно състояние, с което обосновава интересът си от завеждане на
настоящият иск.
С отговора на исковата молба ответникът Държавата чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството възразява, че искът е недопустим, т.к. между
него, като ответник и Ц.Й.А., като ищец, е водено и приключило с влязло в сила решение
производство по установителен иск за собственост върху процесния имот, придобито от
последната по давност. Ищецът е бил настанен заедно с последната в имота, поради което и
правата му заявени на същото основание са преклудирани.
В евентуалност възразява, че искът е неоснователен. Излага, че имотът е държавна
собственост, поради което ищецът не би могъл да го придобие по давност, поради забраната
установена в закона за придобиване на имоти с подобен статут, дори да е упражнявана
фактическа власт в необходимият по закон период.
Възразява и, че ищецът е установил фактическа власт върху имота с настаняването на
майка му Ц.Й.А. в същия, заедно с двучленното и семейство, като жилище от ведомствен
фонд, поради което е имал качеството на държател. Ищецът, както и майка му не са могли да
придобият имота както по силата на неосъществената замяна, така и по давност, поради
липса на предпоставките за това.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази заК.ите разпоредби регламентиращи процесните отношения,
прие за установено следното и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За да се приеме, че едно лице е придобило правото на собственост въз основа
на давностно владение е необходимо да се установят в процеса на доказване две материални
предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание
– 1. в продължение на определен период от време /10 години, респ. 5 години при
добросъвестното владение/ едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху опредЕ. вещ като това
фактическо господство следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните
правомощия на собственика и 2. фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене, да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни
действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на
сложното вещно право на собственост /субективният признак на владението/.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС несмущавано владение в продължение на 10 години е
достатъчно за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, ако няма
заК.а пречка за това.
Въз основа събраните доказателства и като безспорно между страните съдът приема
за установено следното:
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавни имоти от 27.07.1989г. Ц.Й.А. е придобила в собственост от ОБнс „Връбница"
апартамент Nº ****, находящ се в гр.София,, кв., Обеля 2“, ул. ****.
Със Заповед Nº 190/01.03.1991г. на основание чл. 18 от Закона за наемните
отношения, Ц.А. е настанена заедно с двучленното си семейство в ап.Nº ****, жк.
„Младост", гр. София.
С писмо Nº 09-00-105 от БОДК е предложено на ОНС Община
„Обеля" и на ОНС Община „Младост", замяната на ап. ****, жк.
„Младост 2“ с ап. Nº ****, вх. б, **, жк. „Обеля" , като собственик в
резултат на замяната да стане Ц.Й.А..
С писмо от 27.03.1992г. БОДК е уведомило Столична Община, всички висящи
преписки за разпоредителни действия по отношение на техни имоти да бъдат спрени.
С писмо от 25.02.1992г. от БОДК е уведомена Столична голяма Община, че всяка
продажба, замяна и други разпоредителни действия се считат за нищожни, поради което
всички висящи преписки за имоти на БОДК следва да бъдат спрени.
С молба до областния управител на София град от 12.12.2001г. Ц.Й.А. е поискала да
бъде сключен договор за замяна в съответствие с изискванията на пар. 12, ал. 2 от ПЗР на
ППЗДС.
3
С вносна бележка от 23.12.1993г. е извършено доплащане на"* цената на жилище в
жк. „Младост", бл. **** в размер на 9 269 лева от Ц.А. в полза на БОДК.
С Акт за държавна собственост № 3689 от 06.03.1990г. за блок с един вход на 13
етажа, построен 1989г. е актуван като държавен процесния имот, предоставен за оперативно
управление на БОДК.
С Акт Nº 03517/11,12,2009г. за частна държавна собственост, процесния имот:
находящ се в гр. София, район „Младост", жк. „Младост 2“, бл. ****, със застроена площ от
83, 82 кв.м. с 1, 540 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, заедно с мазе № 2 със застроена площ 5,84кв.м., е актуван като държавен на осн.
чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147 от ППЗДС, ПМС 252/05,11,2001г.
С Акт за частна държавна собственост № 08796/11,02,2015г. процесния имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2, в гр. София, район
„Младост", ж.к. ****, апартамент №, е актуван като държавен.
Ищецът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, че живеейки в имота на родителят си Ц.Й.А., след навършване на
18 годишна възраст или считано от 1994г. е променил намерението си и е започнал да владее
имота като свой, заявявайки пред другите, включително пред ответника и родителят си
Ц.Й.А., че е собственик на имота. Промяната на намерението би могла да бъде заявена с
действия по извършване на ремонтни работи, отдаване под наем, плащане на данъци,
отстояване на свое право при оспорването му. През твърденият период на упражнявано
владение Ц.Й.А. сама е имала претенции да придобие собствеността върху имота, по повод
което е водено и производство по установителен иск за собственост за право придобито по
давност за период идентичен с процесния, с ответника ДЪРЖАВАТА представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, приключило с влязло в сила
решение, с което искът и е отхвърлен. Следователно твърдяното владение не е било и
спокойно.
Съдът дава вяра на събраните за установяване на твърдението за придобиване по
давност показания на свидетелите З.М. и Е. Г., като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления на съседи на процесния имот, вътрешно непротиворечиви и в
съответствие едни с други. От тях обаче не се установява, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене както към 1994г., така и за
периода до предявяване на иска. Съгласно показанията на свидетелите той живеел в имота
от 1991г. Ремонти имало. Плащал сметките към етажната собственост задължителни за
всички живущи, включвал се в управлението на етажната собственост но свидетелите не
знаят дали е собственик на процесния имот и в какво качество обитава същия. При това
положение и при липсата на други събрани доказателства съдът приема, че извършваните
действия от ищеца по отношение имота са такива на обикновено управление.
Дори твърдението за упражняване на фактическа власт с намерение за своене за
процесния имот да бе доказано ищецът не би могъл да придобие собствеността върху имота
по давност за периода от 1994г. до датата на предявяване на иска, поради наличие на заК.а
4
забрана за това.
Съгласно нормите на чл. 86 от 3С / в редакцията преди изменението с ДВ,
бр.33/1996г./ и нормата на пар.1, ал.1 от ЗИД на 3С /обн. в ДВ, бр.105/2006г./, първата-
установяваща забрана за придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост - до изменението й, обн. в ДВ, бр.33/1996г., а втората- установяваща
мораториум върху правната възможност за придобиване па давност на имоти - частна
държавна или частна общинска собственост - до 31.12.2014г. /изм., обн. в ДВ, бр. 105/2011г./,
а с изменението обн. в ДВ, 107/2014г.- до 31.12.2017г., е изключена по отношение на
процесния имот правната възможност за придобиването му по давност. Между страните по
делото няма спор, а и от представените АДС Nº 3689/06.03.1990г. и АДС Nº
03517/11.12.2009г. се установява, че процесният имот е държавна собственост. С
разпоредбата на чл. 86 3С /в редакцията, обн. в ДВ, бр. 31 от 17.04.1990г./ е установена
забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост.
Тази забрана по отношение на имотите - частна държавна и частна общинска собственост е
отпаднала с изменението на нормата със ЗИД на ЗС, обн. в ДВ, бр.33 от 1996г. - в сила от
01.06.1996г. На основание посочената заК.а забрана, съдът приема, че в периода 1994г. -
01.06.1996г. изтеклата в полза на ищеца придобивна давност не поражда правните
последици, регламентирани от нормата на чл. 79, ал. 1 от 3С. От друга страна, с
разпоредбата на пар.1 от ЗИД на ЗС, обн, в ДВ, бр.46 - в сила от 01.06.2006г. и изменението
му, обн. в ДВ бр. 113 - в сила от 31.12.2007г., давността за придобиване на имоти държавна и
общинска собственост спира да тече до 31.12.2008г. За времето от 01.01.2009г.- до
30.12.2011г., когато влиза в сила следващото изменение на пар. 1, ал.1 от ЗИД на 3С, обн. в
ДВ, бр. 105/2011г. давност е текла, но периодът от време не покрива заК.о изискуемия по чл.
79, ал. 1 от 3С, за да легитимира ищеца като собственик. Считано от 31.12.2011г. с
изменението на пар. 1, ал. 1 от ЗИД на 3С, обн. в ДВ, бр. 105/2011г. е наложен нов
„мораториум" върху правната възможност за придобиване по давност на имоти държавна и
общинска собственост - до 31.12.2014г., който впоследствие е продължен до 31.12.2017г., а
впоследствие нормата е действаща до 07.03.2022 г., когато влиза в сила решение № 3 от 24
февруари 2022г. по к. д. № 16 от 2021г. на Конституционния съд на РБ, обнародвано с ДВ,
бр. 18 от 4 март 2022г., с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на § 1
от ЗР на ЗД на ЗС. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението на
КС и имат действие занапред. Предвид така установената заК.а забрана за придобиване на
процесния имот през част от периода от време на упражняваното от ищеца владение и
наложения заК. „мораториум" върху правната възможност за придобиване на имоти -
държавна и общинска собственост върху останалата част от периода от време на владението
на ищеца, съдът приема, че същият не би могъл да се легитимира като титуляр на правото на
собственост на заявеното оригинерно основание - давностно владение, към датата на
предявяване на ИМ – 30.11.2022г.
Поради изложеното съдът приема, че наличието на горните предпоставки за
5
основателност на иска не е установено. Същият е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Поради изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сумата 300,00лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за защита
от юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Пловдив,
площад ****, адв. Т.Т., АК Хасково, предявен срещу ДЪРЖАВАТА ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, за установяване
в отношенията между страните, че ищеца е придобил по давност, чрез владение
упражнявано за периода от 1994г., когато навършил пълнолетие, до датата на предявяване на
иска – 30,11,2022г., в качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на период от 10
години, собствеността върху недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор Nº 68134.4091.171.1.2 /шест, осем, едно, три, четири, точка, четири,
нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно, точка, едно, точка, две/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед РД-
18-15/06.03.2009г., на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. София, район
„Младост", ж.к. ****, самостоятелния обект се намира в сграда Nº 1/едно/, разположена в
поземлен имот с идентификатор Nº 68134.4091.171 /шест, осем, едно, три, четири, точка,
четири, нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно/, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1 /едно/, с площ от -83.73 кв.м. /осемдесет
и три цяло и седемдесет и три стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти:
на същия стаж - COC Nº Nº 68134.4091.171.1.3 /шест, осем, едно, три, четири, точка, четири,
нула, девет, едно, точка, едно, седем, едно, точка, едно, точка, три/; под обекта - няма; над
обекта СОС Nº 68134.4091.171.1.6 /шест, осем, едно, три, четири, точка, четири, нула, девет,
едно, точка, едно, седем, едно, точка, едно, точка, шест/, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Пловдив, площад ****,
адв. Т.Т., АК Хасково, ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВАТА ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО, сумата 300,00
/триста/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски за защита от
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7