РЕШЕНИЕ
№ 3646
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110117978 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба на ЗАД А. АД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление ГР. С., УЛ. С. К., №2 срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л. И. АД с ЕИК: .... и адрес: гр. София,
БУЛ.С. Ш. 67А, общ. Столична, обл. София за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 601,32 лева (шестстотин и един лева и 32
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по Застрахователен договор Номер: **********
(**********)/19.12.2018 г. за ПТП на 18.05.2019 г., около 14.30 ч. в гр. София,
ул. М. Б., между л.а. Ф. П. с рег. № СА .... НА и т.а. Д. Д. с рег. № ..., по щета №
10019030112995, ведно със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 198,41 лева (сто деветдесет и осем лева и 41
стотинки), представляваща лихва за период от 23.01.2021 г. до 23.01.2024 г.
Вземането произтича от следните обстоятелства - регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор Номер:
**********(**********)/19.12.2018 г. за ПТП на 18.05.2019 г., около 14.30 ч. в
гр. София, ул. М. Б., между л.а. Ф.П. с рег. № СА .. и т.а. Д. Д. с рег. № ..., по
щета № 10019030112995.
1
В исковата молба са налице твърдения, че на 18.05.2019 г., около 14.30ч.
в град София, на ул. „М. Б.“, е настъпило пътнотранспортно - произшествие,
документирано с Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.05.2019 г.
Причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил „Ф. П.“, peг. № ...., С. М., р. на
18.01.1949 г. Същият, управлявайки автомобила по улица „Д. Г.“ с посока към
улица „М. Б.“, не спазил пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя е
предимство“, не пропуснал идващият от улица „М. Б.“ и завиващ наляво по
улица „Д. Г.“ товарен автомобил „Д. Д.“, peг. № ...., ударил го в задната лява
част и му причинил материални щети. Към датата на застрахователното
събитие т. а. „Д. Д.“ с peг. № СВ5123ВА е застрахован по имуществена
застраховка „Каско на МПС” в ЗАД „А.” с полица № ********** (**********)
от 19.12.2018 г„ с начало 19.01.2019 г. и край 18.01.2020 г„ а лек автомобил
„Ф. П.“, per. № ... има валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ЗК „Л. И.“ АД, с начало 26.12.2018 г. и край 25.12.2019
г., видно от справка в сайта на „Гаранционен фонд“.
За настъпилото ПТП в ЗАД „Армеец“ е подадено Уведомление -
декларация за щета по застраховка Каско на МПС от Л. В. П., ЕГН ..... В тази
връзка е образувана преписка по щета № 100 19 0301 12995. Основанието за
ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „Армеец” е настъпилото
застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения
застрахователен договор. В хода на ликвидационната дейност по щетата е
извършен оглед от експерти на ЗАД „А.“ АД на увреденото МПС „Д. Д.“, per.
№ ..., описани са повредите, причинени в резултат на горепосочения пътен
инцидент. Същите фигурират в документите по образуваната преписка по
претенция № 100 19 0301 12995 - Описът на щетите по претенцията от
20.05.2019 г. и в Опис - заключенията по щетата от 04.07.2019 г. и от
19.08.2019 г. в резултат на извършените допълнителни огледи на увредения
автомобил в автосервиза и се състоят в увредени заден ляв панел, основа
вътрешна панел заден ляв, основа външна панел заден ляв средна лява
вътрешна колона, вътрешен ляв праг, метален подкалник заден ляв, праг ляв,
предпазна лайсна заден ляв калник и др.
С възлагателно писмо от 20.05.2019 г. ремонтът на увредения автомобил
е възложен на автосервиз „А.-С.“ ООД, а „Т. К.“ ЕАД е доставил новите
авточасти. Стойността на вложените части, материали и калкулирания от
2
автосервиза труд за ремонта на увредения т. а. „Д. Д.“, per. № ..., възлиза общо
на сумата от 2769.95 лева. Въз основа на Доклада по щетата - Плащане № 1 от
17.07.2019 г. и Доклада по щетата - Плащане № 1 от 18.09.2019 г„ ЗАД „А.”
АД е изплатило за възстановяването и ремонта на увредения автомобил
сумата от 2769.95 лева, както следва: - по Фактура - оригинал № **********
от 17.07.2019 г„ издадена от „Т. К.“ ЕАД застрахователят е платил сума в
размер на 873.84 лева, видно от Преводно нареждане за кредитен превод от
07.08.2019 г.; и по Фактура - оригинал № ********* от 12.09.2019 г., издадена
от автосервиз „А. С.“ ООД, застрахователят е платил сума в размер на 1896.11
лева, видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 09.10.2019 г.; с
включени 15.00 лева ликвидационни разноски по щетата, стойността на
изплатеното от ЗАД „А.” обезщетение възлиза на сумата от 2784,95 лева и
това е общият размер на претендиралото от застрахователя обезщетение,
дължимо от ЗК „Л. И.“ АД.
Изплащайки горепосочената сума, застрахователят е изпълнил
задълженията си по договора за имуществено застраховане да репарира
щетите на увредения автомобил, причинени от настъпилото застрахователно
събитие. На основание чл.411 от Кодекса за застраховането ЗАД „А.” встъпва
в правата на увреденото лице против застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на причинителя на
вредата. С писмо изх. № Л-7698 от 22.10.2019 г., получено от длъжника на
24.10.2019 г., предявихме регресни претенции по опис, между които и
процесната /т.7 от описа/, към ЗК „Л. И.“ АД, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за сумата от 2784,95 лева, включваща обезщетението в размер на 2769.95 лева
и направените ликвидационни разноски по щетата в размер на 15.00 лв. ЗК
„Л. И.“ АД е признало задължението си за сумата от 2183.63 лева и е
извършило частично плащане в размера на посочената сума с платежно
нареждане от 21.07.2020 г. /за превод по множество щети под опис, между
които и процесната/, в изпълнение на Споразумение за разсрочено плащане на
регресни претенции от 07.04.2020 г. и приложенията към него - Приложение
№ 1 - Опис на претенциите и Приложение 2 - Погасителен план. По този
начин дружеството е признало основанието на отговорността си, като спорен
е единствено размерът на изплатеното обезщетение. Остава неизплатена
разликата между предявеното и платеното обезщетение - сума в размер на
3
601.32 лева.
Тъй като към настоящия момент длъжникът не е изпълнил изцяло
задължението си, за ищеца се породил правен интерес от предяваване на
настоящия иск за установяване на вземането му срещу ответното дружество -
останалата част от дължимата сума, разликата между предявеното и
платеното обезщетение в размер на 601.32 лева /шестстотин и един лева и
тридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторната лихва върху главницата за периода от 23.01.2021 г. до 23.01.2024
г., в размер на 198.41 /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и една
стотинки/.
Ответникът ЗК „Л. И.“ АД е депозирал писмен отговор на исковата
молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни само по размер. Твърди, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение по средни пазарни цени. Не оспорва следните
обстоятелства - твърдяните дата и място на пътния инцидент; че моторно
превозно средство марка л.а. Ф. П. с рег. № СА ... е бил застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество; че е
налице валидно застраховатено правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственик на т.а. Д. Д. с рег. № ...; извършеното
плащане от страна на ЗАД „А.“ АД на 18.09.2019 г. и в размер общо на
2769.95 лв; механизма на ПТП и причинно-следствената връзка; че е получил
Покана за доброволно изпълнение.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с установителни
искове срещу ЗК „Л. И.“ АД с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 411
КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С доклада по делото са приети за безспорни между страните следните
обстоятелства - дата и място на пътния инцидент - 18.05.2019 г. в гр. София;
че моторно превозно средство марка л.а. Ф. П. с рег. № ..... е бил застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество; че е налице валидно застраховатено правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственик на т.а. Д. Д. с
рег. № ...; извършеното плащане от страна на ЗАД „А.“ АД на 18.09.2019 г. и в
4
размер общо на 2769.95 лв; механизма на ПТП и причинно-следствената
връзка; че е получил Покана за доброволно изпълнение.
Съдът намира за установено, че на 18.05.2019 г., около 14.30ч. в град
София, на ул. „М. Б.“, е настъпило пътнотранспортно - произшествие,
документирано с Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.05.2019 г.,
като причина за настъпване на произшествието е противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил „Ф. П.“, peг. № ..., С. М. Същият,
управлявайки автомобила по улица „Д. Г.“ с посока към улица „М. Б.“, не
спазил пътен знак Б-1 „Пропусни движещите се по пътя е предимство“, не
пропуснал идващият от улица „М. Б.“ и завиващ наляво по улица „Д. Г.“
товарен автомобил „Д. Д.“, peг. № СВ ..., ударил го в задната лява част и му
причинил материални щети. Към датата на застрахователното събитие т. а.
„Дачия Докер“ с peг. № СВ5123ВА е застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС” в ЗАД „А.” с полица № ********** (**********) от
19.12.2018 г„ с начало 19.01.2019 г. и край 18.01.2020 г„ а лек автомобил „Ф.
П.“, per. № ... има валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ЗК „Л. И.“ АД, с начало 26.12.2018 г. и край 25.12.2019 г.
В тази връзка и за установяване на механизма на ПТП съдът кредитира
неоспорената в тази част САТЕ. Вещото лице по САТЕ е категорично, че
описаните в протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно –
следствена връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на
извършените ремонтни дейности по средни пазарни цени, е в размер на
2 136.16 лв. с включен ДДС, а по средни пазарни цени с алтернативни части –
1 956.12 лв. Към датата на ПТП увреденият автомобил е бил на 3 години, 4
месеца и 2 дни. Според заключение на вещо лице по повторна САТЕ
стойността на ремонтни дейности по средни пазарни цени, е в размер на
2 363.40 лв. с включен ДДС. Разликата между стойностите в експертизите
вещото лице обяснява с разликата между стойността на заплащането на труда
– 18 лв. на час по първоначалната експертиза и 20 лв. на час по повторната
експертиза и стойността на боята съответно - 150 лв. и 200 – 250 лв.
Между страните не е налице спор и че ответното дружество е
заплатило извънсъдебно с платежно нареждане от 21.07.2020 г. сума в размер
на 2 183.63 лв. на ищцовото дружество.
5
При тези данни съдът намира за неоснователен главния иск по чл. 411
от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „каско”, е платил на извършилите ремонта сервизи „А.“ ООД на
09.10.2019 г. и на „Т. к.“ ЕАД на 07.08.2019 г. по банков път, сума в размер на
2 784.95 лв., представляващи стойността на ремонта на увредения при ПТП
товарен автомобил „Д. Д.“, peг. № .... Затова същият има право на регресна
претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски. Искът се явява неоснователен, с оглед извънсъдебно
платената от ответника сума, като в тази насока следва да се отбележи, че
задължителната съдебната практика, например РЕШЕНИЕ №52 от 08.07.2010
на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по описа за 2009г. в производството по
чл.290 ГПК, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, се
тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл, че обезщетението се
присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки
доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени с оригинални
части съдът кредитира заключението на първоначалната САТЕ, а именно
2 136.16 лв. В тази насока съдът намира, че функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от
застрахованата отговорност на прекия причинител предполага размерът на
отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума. Според чл. 51, ал.
1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди.
В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части
при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила,
представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативния интерес, което
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, което той е бил преди деликта /да се приведе увреденото МПС в
предишното му техническо състояние/, поради което обезщетението следва да
бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел.
Размерът на тази парична сума по принцип следва да се определи съобразно
средните пазарни цени в Република България към деня на увреждането, тъй
като това в болшинството случаи би било достатъчно за пълното репариране
6
на вредите. Изключение от този принцип, но само за задължението на
застрахователя по застраховка „ГО“, са случаите, когато се приема за
действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са
издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3
години. Това е така, защото застрахованото имущество следва да бъде
възстановено в първоначалния му вид, а не просто поправено /в този смисъл
решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК и др./.
В конкретния случай процесният автомобил не отговаря на това условие, тъй
като видно от заключението на САТЕ към датата на ПТП е бил на 3 години, 4
месеца и 2 дни, като не са ангажирани доказателства същото да е било в
гаранционни условия. Затова съдът намира, че обезщетението следва да бъде
присъдено по средни пазарни цени с оригинални части.
На следващо място съдът намира, че не следва да кредитира
заключението на повторната САТЕ, тъй като тя беше оспорена и в двете си
части от страните, а именно и по отношение на стойността на труда и на
боята. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и заключението на
повторната САТЕ не подкрепя в цялост претенцията на ищеца в исковата му
молба за стойността на дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че всички
твърдени вреди по лекия автомобил са във връзка с процесното ПТП, тъй като
вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени части
са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.
С оглед изхода на делото съдът намира за неоснователен и акцесорния
иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху
главницата.
С оглед изхода на делото и искането на ответника за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира същото за основателно
за сума в размер на 350 лв., представляващи депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по
ч.гр. д. № 4440/2024 по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ исковете на З. А. АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ГР. С., УЛ. С. К., №2 срещу З. К. Л. И. АД с ЕИК: ... и адрес: гр.
С., БУЛ.С. Ш. 67А, общ. С., обл. С. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 601,32 лева (шестстотин и един лева и 32
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № **********
(**********)/19.12.2018 г. за ПТП на 18.05.2019 г., около 14.30 ч. в гр. С., ул.
М. Б., между л.а. Ф. П. с рег. № ... и т.а. Д. Д. с рег. № .., по щета № ..., ведно
със законна лихва за период от 24.01.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 198,41 лева (сто деветдесет и осем лева и 41 стотинки),
представляваща лихва за период от 23.01.2021 г. до 23.01.2024 г., за които суми
е издадена заповед от 31.01.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. №
4440/2024 по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА З. А. АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ГР. С.,
УЛ. С. К., №2 да заплати на З. К. Л. И АД с ЕИК: ... и адрес: гр. С., БУЛ. С. Ш.
67А, общ. Столична, обл. С., сума в размер на 350 лв., представляващи
разноски по делото, с включени разноски по ч.гр. д. № 4440/2024 по описа на
СРС, ГО, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8