Определение по адм. дело №2668/2025 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 13517
Дата: 4 декември 2025 г.
Съдия: Мария Желязкова
Дело: 20257050702668
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13517

Варна, 04.12.2025 г.

Административният съд - Варна - XVIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20257050702668 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. &[Наименование]; 8 от АПК.

Образувано е по жалба на Д. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощник – адв. Д.П., против Мълчалив отказ на Кмета на Община [област] по Заявление № АУ117591ВН/22.10.2025г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация.

От жалбоподателя Д., чрез пълномощника адв.П., е постъпила молба с.д. № 20158/02.12.2025г., в която е заявил, че поддържа жалбата си и моли съдът да отмени оспорения мълчалив отказ. Отправено е искане при евентуално извършване на заявената административна услуга до датата на насроченото съдебно заседание, да му се присъдят съдебно-деловодни разноски, доколкото ответника е станал причина за завеждане на делото.

От ответника е постъпила молба с.д. № 20229/02.12.2025г. чрез процесуален представител - гл. ю. к. С. М., в която е посочено, че услугата по подаденото от Д. Д. З. № АУ117591ВН/22.10.2025г. е изпълнена. Издадено е Удостоверение рег.№ АУ117591ВН_008ВН/28.11.2025г. и е заверена молбата-декларация от упълномощено от кмета на Община [област] лице. На изложените основания се иска прекратяване на делото. Сочи се, че при тези факти на жалбоподателят не следва да се присъждат разноски, доколкото към жалбата не са представени доказателства за извършени разноски, включително и договор за правна защита и съдействие, както и реално не е осъществено такова. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност и моли присъждане на такива при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото и малкия обем реално извършена работа от адвоката.

Към молбата са приложени цитираните доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство, доколкото от представените от ответника доказателства се установява, че заявената услуга е била извършена и то преди датата на насроченото първо съдебно заседание.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, като за наличието й съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане на осн. чл.159 т. 4 от АПК, а образуваното съдебно производство – да се прекрати.

Независимо от горното, основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, по аргумент на чл.143, ал.3 от АПК. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, доколкото безспорно заявената услуга е извършена много след изтичане на законоустановените срокове за това. По отношение размерът на същите съобрази следното: Деловодните разноски се претендират със списък по чл.80 от ГПК общо в размер на 810 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, с данни, че същото е заплатено в брой. Съдът намира за основателно своевременно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същият следва да се редуцира, като в тази връзка се позовава на Решение на СЕС по С-438/22. При определяне на релевантния такъв съдът съобрази предмета на спора, липсата на фактическа и правна сложност, обстоятелството, че не е провеждано съдебно заседание и не са събирани доказателства, а не на последно място и това, че услугата е извършена в рамките на двумесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК, за оспорване на мълчаливия отказ.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят съдебно-деловодни разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], против Мълчалив отказ на Кмета на Община [област] по Заявление № АУ117591ВН/22.10.2025г. за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация; и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2668/2025г. по описа на Административен съд-[област], ХVІІІ състав.

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Д. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], съдебно-деловодни разноски общо в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: