Решение по дело №342/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 88
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20204001000342
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000342 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 81/22.06.2020 год. по т. д. № 165/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София да
заплати на A. M. И.сумата 63 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 16.05.2018
год. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 09.11.2018 год. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 63 000 лв. до 100 000 лв. и за
законната лихва върху главницата от 08.08.2018 год. до 08.11.2018 год.
включително.
Осъдил „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на
A. M. И.сумата 5 950.34 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди
(претърпени загуби) за направени медицински разходи за лечение от същото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 09.11.2018 год. до
окончателното заплащане, като отхвърлил иска за разликата над 5 950.34 лв. до
8 500.48 лв. и за законната лихва върху главницата от 27.06.2018 год. до
1
08.11.2018 год. включително.
Осъдил „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на
A. M. И.сумата 465.90 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между получаваното от ищцата месечно нетно трудово
възнаграждение преди ПТП и обезщетението за временна неработоспособност,
изплащано от НОИ след ПТП на 16.05.2018 год. до момента (12 месеца х 250 лв.),
ведно със законната лихва от 10.07.2019 год. до окончателното заплащане, като
отхвърлил иска за разликата до 3 000 лв.
Осъдил „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата 2 808.01 лв. ДТ и сумата 1 002 лв. разноски за
вещи лица, а на адв. Д. С. от САК - сумата 2 340.84 лв. възнаграждение по чл. 38
ал. 2 от ЗА за безплатно процесуално представителство пред ПлОС.
Осъдил A. M. И.да заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД
разноски по делото в размер на 2 125.56 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП за сумата над 30 000 лв.,
е подадена от ответника „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД чрез адв. М.
Г.. Възразява срещу определения размер на обезщетението от 90 000 лв. Твърди,
че той е силно завишен и не отговаря на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетение на подобен род вреди и на принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението се определя от съда по
справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити. Съдът е обвързан от
застрахователния лимит, само доколкото застрахователят не отговаря над него.
Възразява и срещу определения процент на съпричиняване от 30%. От
доказателствата по делото е установено, че ищцата е пътувала на задна седалка в
автомобила без поставен колан. Твърдението на вещото лице, че предпазният
колан не е толкова ефективен при скорости, сравними със скоростта, определена
от вещото лице, не следва да се тълкува като неефективност на предпазния колан
при по-високи скорости. Дори степента на предпазване от колана да намалява
прогресивно с увеличаване на скоростта, тя не изчезва при 90 км/ч. Процентът на
съпричиняване е занижен и заради факта, че пострадалата е пътувала при водач,
употребил алкохол. Житейски ясно е, че употребата на алкохол води до грешна
преценка на водачите на МПС и е честа причина за ПТП и за управляване с
превишена или несъобразена скорост, както в настоящия случай. Затова
2
процентът на съпричиняване 30 % следва да бъде завишен. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част – за дължимото обезщетение за неимуществени
вреди над 30 000 лв. и да отхвърли иска в този размер. Направено е искане за
присъждане на разноски пред двете инстанции. Представени са писмени бележки.
В писмения си отговор въззиваемата A. M. И.чрез пълномощника адв. Д. С.
заема становище за неоснователност на жалбата. Решението в обжалваната част е
законосъобразно, обосновано и правилно. Изложени са подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част,
като присъди възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцата A. M. И.е предявила против ответника „Застрахователно дружество
Бул инс“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ за
заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2018 год. в гр.
Плевен от водач на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество, ведно със законната
лихва от 08.08.2018 год. до окончателното изплащане; сумата 8 500.48 лв.
обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) в резултат на същото
ПТП, ведно със законната лихва от 27.06.2018 год. до окончателното изплащане и
сумата 3 000 лв. обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над
30 000 лв. до 63 000 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2018 год. до
окончателното изплащане.
В останалите части решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично
неправилно.
Искът по чл. 432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени
3
вреди, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, е доказан по основание. С оглед
предмета на обжалване съдът обсъжда само неговия размер, както и възражението
на ответника по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на резултата от страна на
ищцата.
При това намира, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди, а именно – 90 000 лв. е завишен спрямо доказаните по
делото действително претърпени от ищцата болки и страдания и не съответства на
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД.
От представените по делото писмени доказателства (медицински
документи) и от заключението на приетата пред ПлОС съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р П. Тотев, се установява, че при ПТП на 16.05.2018
год. ищцата A. M. И.е получила генерализирана травма, с най-тежко увреждане на
лявата раменна кост – счупване, наложило оперативна намеса (кръвно наместване
и метално свързване); многофрагментно счупване на кости от тазовия пръстен –
хълбочна, срамна, седалищна – предимно в ляво, с увреждане на тазовата ямка,
наложило висококвалифицирана оперативна медицинска намеса с кръвно
наместване и тетално свързване. В периода 16.05.2018 год. до 04.06.2018 год.
ищцата е била в болница, а след това – 2 месеца на домашно лечение в къщи (на
легло), след това – 1 месец в количка, а после– около седмица - е ползвала
проходилка. Най-силни болки е търпяла по време и след оперативното лечение,
макар че е приемала аналгетици. Раздвижването също е протекло с болки. Според
експерта ищцата изпитва и ще изпитва болки при промяна на времето, и трябва да
се пази от тежки натоварвания. При прегледа не е установил усложнения или
негативни тенденции. Вещото лице счита за естествена промяната в походката на
пострадалата, защото усеща несигурност в травмирания крак и го щади. Това ще
бъде преодоляно за около 5-6 месеца, тъй като е млад човек. Не може да даде
категоричен отговор дали възстановяването ще е пълно. Ищцата има белег на
ръката, който е видим най-вече през лятото. Другият белег е по-скрит и би бил
видим, ако е в бански костюм.
Свидетелят Б. Р. Г. – вуйчо на ищцата, е съдействал на родителите й за
транспортирането от болницата в гр. Плевен в гр. София. Видял я в деня на
приемането й в „Пирогов“ – била в шоково травматично състояние, на системи с
обезболяващи лекарства. Имала охлузни рани по тялото, била обездвижена.
Видимо изпитвала огромна, непоносима болка. Казвала, че не усеща тялото си от
таза надолу, а при движение изпитва силна болка. Операцията се забавила
4
няколко дни, а през това време вдигнала температура вследствие на вътрешните
травми. Правили допълнителни белодробни изследвания. Родителите й закупили
импланти – един за ръката и два за таза. В болницата и вкъщи била на легло.
Лекарите й забранили да стъпва до срастването на имплантите. Дотогава не
можела да се движи самостоятелно. След това се раздвижвала с помощни
средства. През цялото лято до есента ползвала проходилка. Приемала
обезболяващи и лекарства, които имунно подтискат отхвърлянето на имплантите.
В момента има промяна в походката – леко накуцва с десния крак. Вижда се
белегът на ръката. Преди инцидента била жизнена и активна, общителна. Сега е
по-сприхава, ограничила е контактите си, има притеснения - например лятото
заради белезите си. По време на лечението вкъщи контактувала с малко хора,
защото не искала да я виждат в това състояние.
Бащата на ищцата М. В. И. свидетелства, че непосредствено след инцидента
била неконтактна, не искала да говори, била охлузена по цялото тяло. От
изследванията в Плевен разбрали, че има счупен таз и лява ръка и я
транспортирали до „Пирогов“. Операцията на таза продължила около 4 часа.
Възстановяването било трудно. За битовите й нужди се грижели родителите й. Тя
се притеснявала. Не искала да я извеждат с количката. Станала по-тиха. Сега
продължава да изпитва болки, притеснява се, когато трябва да се качи в кола. Не е
възстановена все още – и физически, и психически. Около половин година след
инцидента започнала отново работа.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза, изготвена от
психолога К. И., се установява, че след ПТП и към датата на изследването ищцата
е станала по-затворена, тревожна и неуверена в личностно значими ситуации,
интровернирана, отчуждена от приятелите, в емоционален ступор, предизвикан от
тревогата и страха, че може да й се случи нещо. Раздразнителна е. Склонна е да
избягва събития, хора и разговори, както и придвижване с лек автомобил.
Нарушен е сънят и апетита й. Според вещото лице към датата на
освидетелстването е налице лека депресивна симптоматика, която се изразява в
подтиснато настроение и инертност - липса на желание да инициира нещо ново и
различно, което може да доведе до положителни емоции.
При така установеното по делото, въззивният състав намира, че
първостепенният съд е надценил интензитета и продължителността на търпените
от ищцата болки и страдания и е определил обезщетение в отклонение от
5
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Действително, при ПТП ищцата е
получила две травми, които са били лекувани по оперативен път и са били
съпътствани от значителни страдания и неудобства. С превес следва да бъдат
отчетени болките, свързани със счупването на костите от тазовия пръстен – те са
били силни непосредствено след инцидента, преди и след сложната оперативна
интервенция, както и при раздвижването. В резултат на тази травма ищцата е била
обездвижена в продължение на два месеца, а в рамките на един месец се е
придвижвала в инвалидна количка. Освен физически болки ищцата е изпитвала
обичайните в такива случаи неудобства при обслужването си и притеснения от
необходимостта да ползва грижите на своите близки. Следва да бъде отчетено и
отражението на инцидента върху психиката на ищцата, в каквато насока е
заключението на съдебно-психологическата експертиза.
Макар неимуществените вреди да са били значителни по интензитет за
около 3-4 месеца, след около 6 месеца ищцата отново е започнала работа,
изискваща физическа активност и движение, което означава, че в тези времеви
граници е настъпило значително възстановяване на здравословното й състояние.
Към настоящия момент няма усложнения и негативни последици от травмите, а
промяната в походката е временна (според заключението на съдебно-
медицинската експертиза). Белезите са върху части от тялото и създават
неудобства само при определено облекло. Съществено обстоятелство е и младата
възраст на ищцата, в която както физическите, така и психическите травми
отшумяват значително по-бързо. Като съобразява всичко това и в съответствие с
принципа по чл. 52 от ЗЗД за справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, въззивният съд намира, че максималният размер на
обезщетението, което най-адекватно репарира доказаните по делото болки и
страдания, претърпени от ищцата в резултат на деликта, възлиза на 60 000 лв.
Относно съпричиняването:
Настоящият състав напълно споделя извода на първостепенния съд, че е
основателно само възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат чрез собственото поведение на ищцата – пътувала е в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум.
Ищцата е знаела този факт и това е установено от свидетелските показания на С.
Е. М. - водач на автомобила (ищцата му сервирала алкохол в заведението, в което
работи).
6
Възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан е
недоказано от ответника, чиято е доказателствената тежест. В заключението си
вещите лица д-р П. Л. и инж. В. П., изготвили комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, посочват, че при поставен колан тялото не бил
извършило движения напред и нагоре, както е в случая, но силата би се
съсредоточила в областта на корема и гръдния кош, в частта на контакт с
предпазния колан. При това не може да се прогнозира какви увреждания биха
били причинени, като дори не може да се изключи и получаването на по-тежки
увреждания. Според експертите предпазните колани са ефективни при скорост до
55-60 км/ч, но при транспортно произшествие с голяма скорост нараняванията се
сравняват с тези, получени при падане отвисоко. По делото е установено – от
заключението на автотехническата експертиза, че скоростта на автомобила, в
който е пътувала ищцата, непосредствено преди удара, към момента на
предприетите действия за спиране е 94.39 км./ч, а към момента на първоначалния
контакт с другия автомобил – 74.27 км/ч. С оглед на всичко това, възражението за
съпричиняване поради непоставен предпазен колан се явява недоказано при
условията на пълно и главно доказване и не следва да бъде уважено, както е
постъпил и първоинстанционният съд.
Определеният от него размер на съпричиняването – 30%, е напълно
обоснован от установените по делото факти относно механизма на ПТП и няма
основание да бъде завишен.
При съответно приложение на процента на съпричиняване (30%) към
определения от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди
(60 000 лв.), предявеният иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен за сумата
42 000 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът
е уважен за разликата над 42 000 лв. до уважения размер от 63 000 лв. и вместо
това, на осн. чл. 271 от ГПК искът в този размер (21 000 лв.) следва да бъде
отхвърлен, в едно с претенцията за законната лихва върху нея от 09.11.2018 год.
до окончателното изплащане (в частта, с която искът за законна лихва от
08.08.2018 год. до 08.11.2018 год. е отхвърлен, решението е влязло в сила).
По разноските:
При този изход на спора съобразно уважената част на исковете (48 416.24
лв. от общо 111 500.48 лв.) решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разликата
7
над 1 937 лв. до 2 808.01 лв. ДТ, както и разликата над 431 лв. до 1 002 лв.
разноски за вещи лица.
В полза на адв. Д. С. се дължи възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана
безплатна защита пред първата инстанция в размер на 1 616 лв. съобразно
уважената част на исковете (48 416.24 лв. от общо 111 500.48 лв.), изчислено
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение (общ размер на възнаграждението 3 760 лв.).
Предвид това, решението на ПлОС следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на адв. С. възнаграждение в размер над 1 616 лв.
до присъдените 2 340.84 лв.
В полза на ответника се дължат разноски пред първата инстанция съобразно
отхвърлената част на исковете (63 084 лв.), в размер на 3 210 лв. (общо разноски
5 631.60 лв. съгласно представен списък). С оглед на това, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разликата над присъдените 2 125.56 лв. до 3 210
лв., или още 1 084.44 лв. разноски пред първата инстанция съобразно
отхвърлената част на исковете.
В полза на ответника се дължат разноски, направени пред въззивната
инстанция в размер на 1 574 лв. (общо разноски 2 460 лв., от които 660 лв. ДТ и 1
800 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС) съобразно уважената част на
жалбата (21 000 лв. от обжалваем интерес 33 000 лв.). Неоснователно е
възражението на въззиваемата по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя на процесуалния
представител по делото, тъй като същото е в минималните размери по чл. 7 ал. 2
т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Или, общо ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
2 658.44 лв. разноски пред двете инстанции.
В полза на адв. С. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА
за защита на въззиваемата пред въззивната инстанция в размер на 547 лв.
съобразно отхвърлената част на жалбата (12 000 лв.), изчислено по чл. 7 ал. 2 т. 4
от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение (общ размер на възнаграждението 1 520 лв.).
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81/22.06.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д.
№ 165/2019 год. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД – гр. София е осъдено да заплати на A. M. И.разликата
над 42 000 лв. до 63 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпилото на 16.05.2018 год.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 09.11.2018 год. до окончателното изплащане; в
частта, с която „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт разликата над 1 937 лв. до 2 808.01 лв. ДТ и
разликата над 431 лв. до 1 002 лв. разноски за вещи лица; в частта, с която
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв. Д. С. от
САК разликата над 1 616 лв. до 2 340.84 лв. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА
за безплатно процесуално представителство пред ПлОС, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от A. M. И.от гр. Плевен, с ЕГН **********
против „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, бул.“********,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на разликата
над 42 000 лв. до 63 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП на 16.05.2018 год., причинено от водач на МПС, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва от 09.11.2018 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА A. M. И.от гр. Плевен, жк „**********, с ЕГН ********** да
заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София, бул.“********,
ЕИК ********* сумата 2 658.44 лв. (две хиляди шестстотин петдесет и осем лева
и четиридесет и четири стотинки) разноски пред двете инстанции съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД – гр. София
бул.“********, ЕИК ********* да заплати на адв. Д.С. – САК, сумата 547 лв.
(петстотин четиридесет и седем лева) възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана
безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената
9
част на жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10