О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 21.03.2011г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, седми състав, на втори
февруари две
хиляди и единадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Таня Евтимова
секретар…………………………………………………………………………………………..
прокурор………………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 1238 по описа за 2010 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Т.П.Ш. *** против писмо № 94-ТТ-52/14.06.2010г., изходящо от областен управител на област с административен център – гр.Бургас, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя да бъде обезщетен по реда на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. От обстоятелствената част и петитума на жалбата е видно, че се иска от съда да отмени процесното волеизявление и да изпрати преписката на административния орган за извършване на оценка и произнасяне по същество.
Ответникът – областен управител на област с административен център – гр.Бургас оспорва допустимостта на жалбата, а при условията на евентуалност пледира за отхвърлянето й.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорването е предявено в законоустановения срок и изхожда от надлежна
страна. От инкорпорираните в жалбата фактически доводи и петитум и от текста на
процесното писмо се установява, че предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е отказът на административния орган да се произнесе по същество по
искането на Ш. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, който отказ подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна по делото е установено, че Т.Ш. е сезирал областния управител на област с административен център – гр.Бургас с искане да бъде обезщетен по реда ЗОСОИ, което е заведено в деловодството на областна управа с вх.№ 94-ТТ-52/26.05.2010г. Според твърденията на Ш. същият е автор на „рационализаторско предложение” от 1988г., по което в момента се произвеждат хранителни шоколадови и захарни изделия в Завод за шоколадови и захарни изделия „Победа”. Сочи се, че движимото имущество от предложението му е отнето по незаконен начин като не му е изплатено авторско възнаграждение по чл.4, ал.3, т.1, б. „в” от ЗОСОИ. В резултат на това е направено искане за обезщетяване с дял в размер на 40% от завод „Победа” и с компенсаторни записи – 60 %, а при невъзможност – с компенсаторни записи. С писмо № 94-ТТ-52/18.05.2010г. областният управител уведомява искателя, че не може да се произнесе с решение по искането му, нито да възложи със заповед изготвянето на експертиза за оценка на претендираното обезщетение, тъй като молбата не е депозирана в срока по чл.6, ал.1 от ЗОСОИ. Развива допълнителни съображения, че многократно е сезиран с искания, подобни на процесното, по които има съдебно произнасяне -АХД № 767/2002г. по описа на Окръжен съд – гр.Бургас и АХД № 622/2007г. по описа на Административен съд – гр.Бургас. В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, Т.Ш. навежда фактически доводи за подадените от него заявления и правото му да получи оценка от областна администрация.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на изричният отказ да се разгледа по същество искането за издаване на индивидуален административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОСОИ исканията за обезщетяване по този закон с посочване на избрания начин за обезщетяване се подават в едногодишен срок от влизането му в сила до министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон, респ. до областните управители – във всички останали случаи. Законът е обнародван в Държавен вестник, бр.107 от 18.11.1997г. и е в сила от 22.11.1997г. Визираният в чл.6, ал.1 от ЗОСОИ едногодишен срок изтича на 23.11.1998г., а искането на Ш. е депозирано на 26.05.2010г., поради което е просрочено и не подлежи на разглеждане по същество. Допълнителен аргумент в подкрепа на установената недопустимост е обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение по АХД № 622/2007г. по описа на Административен съд – гр.Бургас е отхвърлена жалбата на Ш. против мълчалив отказ на областния управител да се произнесе по идентично искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, което представлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК.
С оглед на това, жалбата на Т.Ш. против изричния отказ на областен управител на област с административен център – гр.Бургас да разгледа по същество искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, обективаран в писмо № 94-ТТ-52/14.06.2010г е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, седми състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.П.Ш. *** против писмо № 94-ТТ-52/14.06.2010г., в което е обективиран изричен отказ на областен управител на област с административен център – гр.Бургас да разгледа по същество искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:………………………