№ 31
гр. Казанлък, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510101598 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Н.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ****, ЕИК ****, представлявано от И.Ш.И. -
управител, чрез адвокат А. Г. С. от АК-С.З., с адрес: ****, против „Б.Б.К.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от Б.М.М. – управител. Процесуалният представител на ищцовото дружество
твърди, че през месец ноември 2023 г. ответникът „Б.Б.К.” ЕООД закупил от
„Н.“ ЕООД строителни материали (с включена в цената транспортна услуга),
подробно описани по вид, количество и стойност в данъчна фактура №
****/**** г. на обща стойност 1 945,59 лева. Предмет на договора за
продажба, били както следва: мрежа рабица поцинкована 1,2 височина,
широко око 20 метра ролка, 1008 кв. м. с единична цена 1,16667 без вкл. ДДС
и обща стойност 1176,00 лева без вкл. ДДС; Баумит мазилка MPI 25-машинна
за вътрешно, 25 кг. (48 броя палет), 48 броя с единична цена 5,892573 без вкл.
ДДС и обща стойност 254,56 лева без вкл. ДДС; услуга транспорт - 80,00 лева;
фолио - паропропускливо, 150 г./кв.м. - ХОМЕР 50 мл - 1,6 м., 50 м., с
единична цена 2,28384 без вкл. ДДС и обща стойност 110,77 лева без вкл.
ДДС. Твърди, че стоките били получени от купувача без възражения и
рекламации, но продажната цена за тях не била платена нито на датата на
падежа – 29.11.2023 г., нито след това. Неизплатената от ответника сума
възлизала на 1 945,59 лв. главница. На осн. чл. 86 от ЗЗД същият дължал и
законна лихва. Сочи, че канили многократно ответника да плати доброволно,
но плащане не било извършено. На 12.04.2024 г. подали до РС-П. заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК. В резултат на същото била издадена Заповед, постановена по частно
гражданско дело № ****/**** г. по описа на РС-П.. Срещу тази заповед
длъжникът-ответник подал възражение, въз основа на което съдът е указал да
предявят установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. Горното пораждало
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на иск за вземането
за дължимата по фактурата главница - неплатена цена за извършена продажба
на стоки с включена транспортна услуга. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника „Б.Б.К.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.М.М. –
управител, че дължи на ищеца „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ****, ЕИК ****, представлявано от И.Ш.И. – управител, сумата от
1945,59 лева - неплатена цена за извършена продажба на стоки с включена
транспортна услуга, ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в
заповедното и настоящото производства. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва
следната банкова сметка, открита на името на ищеца: **** или ****.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита така предявения иск и съответната искова молба
за неоснователни. Сочи, че действително имали търговски отношения с ищеца
в лицето на „Н.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес: **** и забавили плащането, но
това било по вина единствено и само на ищцовото дружество. Стоките, които
им предложили и закупили не отговаряли на договореното качество и
вследствие на устна договорка се споразумели, че ще забавят плащането. В
нито един момент не ставало въпрос ответното дружество да не извърши
плащане. Твърди, че към настоящия момент дължимата сума била платена по
банковата сметка на „Н.“ ЕООД в „Банка ДСК“, което било видно и от
приложените към отговора на исковата молба банкови извлечения. Предвид
изложеното моли съда да прекрати настоящото съдебно производство поради
погасяване на задължението.
С молба от 30.09.2024 г. процесуалният представител на ищцовото
дружество, във връзка с подадения от ответното дружество писмен отговор
заявява, че действително към момента процесната сума - главница била
изплатена изцяло. Тъй като плащането било извършено след предявяване на
иска счита, че ищецът има правен интерес от разглеждане на установителния
иск. Сочи, че към настоящия момент са дължими сторените от ищцовото
дружество разноски в заповедното производство и по настоящото дело.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правни основания: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ.
2
Страните не спорят, че на 29 ноември 2023 г. ответникът „Б.Б.К.” ЕООД
закупил от „Н.“ ЕООД строителни материали (с включена в цената
транспортна услуга), подробно описани по вид, количество и стойност в
данъчна фактура № ****/**** г. на обща стойност 1 945,59 лева. Предмет на
договора за продажба, били както следва: мрежа рабица поцинкована 1,2
височина, широко око 20 метра ролка, 1008 кв. м. с единична цена 1,16667 без
вкл. ДДС и обща стойност 1176,00 лева без вкл. ДДС; Баумит мазилка MPI 25-
машинна за вътрешно, 25 кг. (48 броя палет), 48 броя с единична цена
5,892573 без вкл. ДДС и обща стойност 254,56 лева без вкл. ДДС; услуга
транспорт - 80,00 лева; фолио - паропропускливо, 150 г./кв.м. - ХОМЕР 50 мл -
1,6 м., 50 м., с единична цена 2,28384 без вкл. ДДС и обща стойност 110,77
лева без вкл. ДДС. Във Фактура № ****/**** г. е вписано, че стоката е
получена на 29.11.2023 г., като дата на падежа е вписана – 29.11.2023 г. и
начин на плащане – с платежно нареждане.
Страните не спорят, че на падежа – 29.11.2023 г. цената на стоката не е
била заплатена от купувача.
От товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната №
**** г. с изпращач и превозвач „Н.“ ЕООД и получател „Б.Б.К.” ЕООД е
видно, че процесните товари, описани във фактура № ****/**** г. са
разтоварени в с. С. на 29.11.2023 г. Автомобилът, с който са доставени е „И.“ с
рег. № **** и е изготвен пътен лист № ****.
Представена е и експедиционна бележка и стокова разписка № **** г..
Купувачът не ангажира доказателства относно възраженията си, че
стоката не отговаряла на договореното качество и вследствие на устна
договорка се споразумели, че ще забавят плащането.
Установява се, че на 12.04.2014 г. дружеството ищец е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № ****/****
година по описа на РС-П..
В хода на заповедното производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми:
главница в размер на 1945,59 лева (хиляда деветстотин четиридесет и пет лева
и 59 ст.), представляваща стойността на неизплатена парично задължение по
договор за продажба, с включена транспортна услуга, на строителни
материали, за което е издадена фактура № **** от **** год., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда - 12.04.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото, от които 39,00 лева (тридесет и девет лева) - държавна
такса и 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) - адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
3
С оглед изпълнение на разпореждането на съда на основание чл. 415 от
ГПК „Н.“ ЕООД е предявил настоящия установителен иск.
В хода на процеса ответникът е представил извлечения от сметката си за
плащане на суми към различни получатели за периода от 17.05.2024г. до
21.08.2024 г., от които е видно, че на 23.05.2024 г. „Б.Б.К.” ЕООД е направил
частично плащане по фактура № ****/**** г. към „Н.“ ЕООД в размер на
245,59 лева. Това плащане е направено след подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на РС-П.
на 12.04.2024 г., след издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 15.04.2024 г. и след връчване на заповедта на
длъжника „Б.Б.К.” ЕООД на 14.05.2024 г., но преди предявяване на настоящия
установителен иск пред РС-Казанлък от „Н.“ ЕООД, с правно основани чл. 422
от ГПК на 28.06.2024 г., поради което за тази сума искът е недопустим и
производството следва да се прекрати.
По същество следва да се разгледа останалата част от иска за вземането
от 1700 лв. незаплатена продажна цена.
Следващите плащания са на 12.08.2024 г. – плащане в размер на 650,00
лева и на 20.08.2024 г. – плащане в размер на 1050,00 лева. И двете плащания
са след предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, който е предявен на 28.06.2024
г., като ищецът признава, че с извършените плащания ответникът е погасил
изцяло задълженията си към него, като е останал да дължи само сторените в
настоящето производство и в заповедното разноски. При горното и с оглед
конкретиката на казуса съдът следва да съобрази извършеното плащане в хода
на процеса от страна на ответника. Този факт, свързан и със заявеното
признание на факти от ищеца и от ответника - съдът съобразява по аргумент
от чл. 235, ал. 3 от ГПК, като факти настъпили след предявяване на иска от
значение за спорното право. С оглед на извършеното плащане, към момента на
приключване на съдебното дирене, исковата претенция, основателна като
доказана, следва да се отхвърли поради плащането в хода на процеса.
Последното оборва твърдяната липса на изпълнение на задълженията, на
които ищецът основава иска си и води до отхвърляне на иска, като
неоснователен.
По разноските:
Ищецът е сторил изрично изявление, че претендира разноски в размера
доказан пред съда. Съдът съобразява, че плащането е настъпило в хода на
процеса, което кореспондира на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като с
поведението си ответникът е станал повод за образуване на делото и
съответно следва да понесе отговорността за разноски, съответно с
отхвърлената част от иска. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото производство в размер на 453,41 лв. и по заповедното
производство в размер на 453,48 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 от Търговския закон, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1598/2024 г. по описа на РС-
Казанлък по предявения от „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
****, ЕИК ****, представлявано от И.Ш.И. – управител, против „Б.Б.К.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от Б.М.М. – управител, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ, за признаване за установено, че съществува
вземане в размер на 245,59 лева част от дължимата главница в размер на
1945,59 лв. по фактура № ****/**** г., поради недопустимост на иска за тази
сума и ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № **** г., издадена по ЧГД № ****/**** г. по описа на РС-П., в
частта за сумата от 245,59 лева, част от главницата от 1945,59 лв..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, поради плащане извършено в хода на
процеса предявения от „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ****,
ЕИК ****, представлявано от И.Ш.И. – управител, против „Б.Б.К.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
Б.М.М. – управител, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ за признаване за установено, че съществува вземане в
размер на 1700,00 лева., за която е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** г., издадена по ЧГД №
****/**** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.Б.К.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.М.М. –
управител да заплати на „Н.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
****, ЕИК ****, представлявано от И.Ш.И. – управител, сторените разноски в
настоящото производство в размер на 453,41 лв. и по заповедното
производство в размер на 453,48 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5