№ 13151
гр. София, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110138818 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Армеец“ АД срещу Д. Д. С., с
която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 1461,59 лева – регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на МПС „Хюндай И 30“ с рег. № СА6345РТ, причинени при ПТП,
настъпило на 26.09.2016 г. в гр. София, по вина на ответника - водач на МПС „БМВ 320“ с
рег. № СА3032РХ, за който автомобил към момента на застрахователното събитие не е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва от 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 433,64 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 28.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 26.09.2016 г. в гр. София
ответникът при управление на МПС „БМВ 320“ с рег. № СА3032РХ предизвикал
пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че в резултат на ПТП било увредено
имущество на трето лице – МПС „Хюндай И 30“ с рег. № СА6345РТ, с което ищецът имал
сключена имуществена застраховка „Каско“, въз основа на която ищецът заплатил
обезщетение в размер на 1446,59 лева. Твърди, че към датата на ПТП ответникът е
управлявал МПС „БМВ 320“ с рег. № СА3032РХ без да е имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което в полза на ищеца възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата – ответника, за платеното от него
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към
датата на процесното ПТП; 2/ плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на
този договор; 3/ деликтна отговорност на ответника като причинител на ПТП за вредите по
чл. 45 ЗЗД, за която следва да бъдат установени описаното в исковата молба виновно
1
противоправно деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и 4/ причинени в
резултат от ПТП щети на застрахования автомобил в сочения от ищеца размер, а по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че към
датата на ПТП е имал валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или че е погасил претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице. Този извод се налага освен от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, но и от липсата на оспорване от
страна на ответника на посочените обстоятелства и процесуалното му поведение. За това
сочи и изявлението на ищеца, че между страните е сключено извънсъдебно споразумение от
08.03.2022 г., като ответникът заплатил доброволно всички вземания, включващи главница,
мораторна лихва, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. При това положение
и с оглед признаването от страна на ищеца на неизгодния за него факт на извършеното
погасяване от страна на ответника на претендираните вземания, то предявените искове за
сумата в размер на 1461,59 лева – главница и 433,64 лева - обезщетение за забава, следва да
бъдат отхвърлени именно поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, но с оглед изявлението му, че ответникът му е заплатил и дължимите в настоящото
производство разноски, такива не следва да бъдат присъждани в полза на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД Армеец“ АД, с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу Д. Димкова С., с ЕГН
********** и адрес гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. 258, ет. 6, ап. 35, искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1461,59
лева – регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на МПС „Хюндай И
30“ с рег. № СА6345РТ, причинени при ПТП, настъпило на 26.09.2016 г. в гр. София, по
вина на ответника - водач на МПС „БМВ 320“ с рег. № СА3032РХ, за който автомобил към
момента на застрахователното събитие не е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 433,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 28.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2