НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 08.01.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, тридесети състав в открито публично заседание
проведено на тринадесети
декември през две хиляди и дванадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА С.
при участието на секретаря А.Я. сложи
за разглеждане гр. дело № 12132 по описа за 2012 година, докладвано от съдията,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен иск с правно основание
чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и Закона
за кредитните институции от ***, представлявано от *** срещу П.В.С. да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че същия дължи към датата на
издаване на заповед за изпълнение №5413/16.07.2012г., постановена по ч. гр.
дело №10109/2012г. по описа на ВРС сума от 1921.61лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-01251091/26.08.2008г.,
сумата от 363.74лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода
10.12.2010г. до 09.09.2011г., сумата от 258.77лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2011г.
до 26.06.2010г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.07.2012г. по ч.гр. дело №10109/2012г.
по описа на ВРС до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно
деловодни разноски в размер на 150.88лв.
В исковата молба ищецът твърди, че е
подал заявление за процесната сума и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск. Ищецът излага, че на 24.10.2008г. е бил сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-01251091/26.08.2008г. между ищецът и
ответницата, като първия е предоставил в заем сума в размер на 5234лв., а за
ответника е възникнало задължение да погаси заема на 36 месечни вноски по 228.59лв.,
които включват и уговорена договорна възнаградителна лихва
и такси за обслужване на кредита. Ответницата заплатила само 26 месечни вноски,
и поради неплащане по силата на чл. 5 изр. 2 от договора за кредит, същият е
станал предсрочно изискуем. Поради изпадането си в забава ответницата дължи и
обезщетение за забава за периода на предсрочната изискуемост на кредита от
10.01.2011г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли съда да
постанови решение по силата, на което да се приеме за установено, че П.С. дължи
на ищцовото дружество процесните
суми.
В съдебно заседание ищецът *** чрез процесуалния си представител юрисконсулт
В. поддържа предявените искови претенции и моли същите да бъдат уважени. Моли
за присъждането на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът П.В.С., редовно уведомена, не е депозирала отговор на исковата
молба, не се явява в съдебно заседание, не взема становище по спора.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за
открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск
бъде уважен в предявените размери.
Предвид изхода от спора и направеното искане за
присъждане на разноски от ищцовата страна, такива
следва да бъдат присъдени в размер на 150.88лв., съобразно представените
доказателства, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът П.В.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ищеца
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от *** към датата на издаване на заповед за изпълнение
№5413/16.07.2012г., постановена по ч. гр. дело №10109/2012г. по описа на ВРС сума от 1921.61лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS-01251091/26.08.2008г.,
сумата от 363.74лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода
10.12.2010г. до 09.09.2011г., сумата от 258.77лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2011г.
до 26.06.2010г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.07.2012г. по ч.гр. дело №10109/2012г.
по описа на ВРС до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно
деловодни разноски в размер на 150.88лв.
на основание чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и Закона за кредитните институции.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от *** сумата от 150.88лв./сто и петдесет лева и осемдесет
и осем стотинки/, представляваща съдебно деловодни разноски – платена
държавна такса на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ДИАНА
С./