№ 1378
гр. Варна , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501816 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 16842 от
029.06.2021г., подадена от ПЛ. Г. Г. срещу Решение № 680 от 18.06.2021 г. постановено
по гр. д. № 6097 по опис на ВРС за 2021 г. във всички негови части.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част и
необоснованост на същото. Жалбоподателят счита, че мотивите в обжалваното решение
съдържат анализ само на част от доказателствата, като напълно игнорират свидетелските
показания на водените от ответника свидетели и не съдържат анализ на представените
разпечатки от личната кореспонденция между страните.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
която жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В ход по същество, пр. представител
на ответника поддържа жалбата и прави анализ на доказателствата, които според него не са
намерили място в мотивите на обжалвания съдебен акт
Въззиваемата поддържа писмения отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се
установява, че обжалваното решение постановено в производство по спорна съдебна
администрация е валидно.
По неговата допустимост, въззивният съд съобрази, че между страните няма спор
относно твърдението на молителката, че страните са живели на съпружески начала от
21.02.2021 г., че молителката е забременяла, че не е запазила бременността, че е ответникът
е имал ключ от жилището и др. факти, които обосновават страните като активно и пасивно
легитимирани по искане за защита от домашно насилие.
1
По правилността и обосноваността на обжалваното съдебно решение, съдът
намира следното:
От фактически страна не е било спорно, че страните са имали интимни отношения,
живяли са заедно в жилището на молителката, имали са възможността да бъдат родители,
но бременността е прекъсната по решение на последната. За това решение, молителката
излага мотиви свързани с поведението на ответника, които представляват и твърдения за
извършени действия, които ги да бъдат квалифицирани като домашно насилие. В предмета
на доказване са включени и действия извършени от ответника, които имат характер на
публично злепоставяне и опозоряване – публикуване на текстове и снимки от интимен
характер.
От представените и от двете страни разпечатки от кореспонденция се установява, че в
определен етап от развитието на връзката, страните са били груби един към друг, обиждали
са се помежду си, но няма данни молителката да е правила това публично.
Първоинстанционният съд е допуснал доказателства за установяване характеристични данни
за ответника, чрез разпит на свидетели и препоръка от работодател, които обаче нямат
пряка връзка с опровергаване на актовете на домашно насилие и съдът може да ги обсъжда
не като факти към правоизключващи възражения, а само при определяне вида на мярката
за закрила, нейната продължителност, както и размера на наложената глоба.
От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че
ответникът е извършил актове на домашно насилие, независимо дали е бил провокиран от
поведението на молителката. Провокацията към агресия, не представлява обстоятелство,
което може да игнорира факта на насилие и първоинстанционният съд правилно е изложил
установените по делото факти. Наложените мерки са в минимално допустимите от закона
времеви и стойностни предели, поради което няма основание да бъдат променяни.
Обжалваното решение е правилно и обосновано.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата,
следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се разноски в размер на 1000 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. Обосновано е възражение за прекомерност,
което съдът приема за основателно. Делото не представлява фактическа и правна сложност.
Справедлив размер на възнаграждението е минимално определеният по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/18.06.2021 г. постановено по гр.дело № 6097 по
опис на ВРС за 2021 г.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Отец
Паисий“ № 39 да заплати на ЯН. КР. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Петър Берон“
№ 19, ет.1, ап. 2 сумата от 400 лева, представляваща направените по делото разноски в
размер на 400 /четиристотин лева/, представляващи адв. Възнаграждение, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3