О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 06.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, І-20 състав, в закрито
заседание на 06.07.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр. д. № 4887/2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх. № 49524/08.06.2020 г., с която Л.А.А., с ЕГН: **********, е предявила против „З.Д.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правна квалификация
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата твърди, че на 01.01.2020 г., в
гр. София, е настъпило ПТП, при
което е пострадала. Ищцата твърди, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач, поради което на 18.02.2020 г., ищцата отправила
към застрахователя писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, но ответникът не се произнесъл в законоустановения
тримесечен срок.
При проверка на исковата молба съгласно
чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от Кодекса за застраховането увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено
обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК е задължен служебно да следи наличието на предвидените в специалния закон
предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 432 от
Кодекса за застраховането. Видно от твърденията, изложени в исковата молба, а
така също и от представените към исковата молба доказателства, Л.А.А. е отправила искане до „З.Д.Ж.и З.“ АД
на 18.02.2020 г., като при
застрахователя е образувана преписка по щета и е
заапочнал да тече срокът по чл.
496 КЗ.
Съгласно
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и
наказания; Съгласно § 52, законът
влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, §
41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в
„Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Срокът по чл. 496 КЗ е
рекламационен, предвиден е в нормативен акт (КЗ) и доколкото изтичането му поражда задълженията на
застрахователя по чл. 496, ал. 2 КЗ (респ. изтичането му е специална
процесуална предпоставка за възникване на правото на иск), чл. 3, т. 2 от приетия през м.март 2020 г. закон се отнася за него.
Съгласно § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.),
т. 2 от чл. 3 от закона се изменя в
следния смисъл „2.
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти;“.
Съгласно § 13,
ал. 1 от ЗИДЗМДВИП, сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2
относно „други срокове“ в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в „Държавен вестник.
Следователно, срокът по чл.
496 КЗ е спрял да тече за времето от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г.
Както беше посочено, срокът по чл. 496 КЗ е започнал да тече на 18.02.2020 г. и съгласно цитираната разпоредба е спрял
да тече на 13.03.2020 г. – до отпадането на основанието за това. Спирането на
срока означава, че изтеклият към 13.03.2020 г. срок се запазва и към него се
прибавя срокът, който започва да тече след отпадане на основанието за спиране
(„отмяна на извънредното положение“, респ. – изтичане на срока на обявеното
такова), а в случая, съгласно цитираните разпоредби – след 16.04.2020 г.
Следователно към датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2020 г.,
предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ срок (който е не повече от три месеца от
датата на предявяване на претенцията) не е изтекъл.
Дори да се приеме,
че срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ попада в хипотезата на новата ал. 2 на § 49 от Закона
за изменение и допълнение на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.),
предвиждаща, че сроковете по Кодекса за
застраховането (и др.) „не се променят“ (т.е.
продължават да текат), освен в случаите по § 8 и §
44 – 47 (какъвто не е процесния), то съгласно § 18, законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен
вестник“ – т.е. от 09.04.2020 г., в който случай срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ отново не е изтекъл към датата на
предявяване на исковата молба.
Предвид на
изложеното, съдът намира, че доколкото не са налице предвидените в чл. 498, ал.
3 от Кодекса за застраховането предпоставки, не е възникнало правото на
увреденото лице да предяви иск за заплащане на обезщетение пред съд, т.е. предявеният иск е недопустим, респ.
образуваното въз основа на него производство не може да се развие, а ако стане
това – то също би било недопустимо. Доколкото визираните в чл. 498, ал. 3 от КЗ
обстоятелства засягат възникването на правото на иск, то не следва да се
приеме, че последващо изтичане на срока по чл. 496 от КЗ в хода на процеса,
следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК (касаеща
настъпване на обстоятелства от значение за съществуването на спорното право), а
допустимостта на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба – 07.05.2020
г. В този смисъл е и по-новата практика на ВКС: определение
№ 165/24.03.2017 г. по гр.д. № 306/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 578/26.10.2018 г. по ч. т. д. № 2356/2018 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., в които изрично е посочено, че
изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на
правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът
следи служебно, както и че тази
предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда (по-старата
практика в обратния смисъл е изоставена от ВКС).
По горните съображения предявените в
настоящото производство искове се явяват недопустими, поради което на основание
чл. 131 ГПК исковата молба следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 49524/08.06.2020 г., с която Л.А.А.,
с ЕГН: **********, е предявила против „З.Д.Ж.и
З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, иск
с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4887/2020 г. по описа на
СГС, I–20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ:
|
|