Р Е Ш Е Н И Е
№ 260868, 05.07.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 15.06.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2288 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Й.Р.М. с ЕГН **********,***, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната й дъщеря И.И.И. с ЕГН **********, твърди,
че с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 4918 по описа на Районен съд
– Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. И.С.И. – баща на И., е осъден да заплаща издръжка
за И. в размер на 400 лв. месечно, считано от 22.02.2019 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването й ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, а също й е осъден да заплати разноски по производството в размер на
199.31 лв. за първата инстанция и 400 лв. за втората инстанция, като в хода на
производството – на 23.10.2019 г., И.И. напуснал добре платената си работа, а
също и извършил разпоредителни сделки с притежаваното от него имущество – на
14.06.2019 г. продал притежавания от него лек автомобил на баща си, а на
13.09.2019 г. дарил на майка си Т.И.И. следния свой собствен недвижим имот :
апартамент № ***, разположен на четвъртия етаж от жилищния блок № ***/***,
находящ се в гр. ***, Община ***, област ***, ул. „***“ № *** състоящ се от две
стаи и кухня със застроена площ от 63.64 кв. м., при граници : на същия етаж –
ап. 14; отдолу – ап. 9; отгоре – ап. 17, а съгласно титула за собственост : на
изток – двор; на запад – Г.А.И.; отдолу – М.Й.М.; отгоре – Ж.Й.Ш., ведно с
принадлежащото на самостоятелния обект избено помещение № 28 с декларирана площ
от 2.00 кв. м., при съседи : на изток – Г.К.; на запад – Н.П.; отгоре – аптека;
от север – коридор, ведно с принадлежащите му 3.101 % ив. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ 794, попадащ в УПИ VІІ-групово жилищно
строителство от кв. 15 по плана на гр. ***, по кадастрален план одобрен със
Заповед № РД-02-14-2299/2000 г. и регулационен план одобрен със Заповед №
516/1971 г. с площ на целия ПИ от 375 кв. м., като сделката е обективирана в
Нотариален акт № 18, том 3, н. д. № 393/13.09.2019 г. на Е.С.– нотариус рег. № ***
по
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 2/7
регистъра
на НК, вписан с акт № 27, том 74, н. д. № 14926/2019 г. в Служба по вписванията
– Пловдив.
Тъй като договорът за дарение е извършен след настъпване
на падежа на сумите по първите шест месечни вноски за издръжка, но преди
определяне на месечния им размер с решението по гр. д. № 4918/19 г. на РС –
Пловдив, ІV бр. с., надарена е майката на длъжника, то с тази сделка са
увредени имуществените интереси на детето, в качеството му на кредитор,
включително и с оглед на обстоятелството, че запазеното върху имота
безвъзмездното пожизнено право на ползване върху същия значително редуцира
пазарната му стойност.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка в
исковата молба е направено искане сключеният между ответниците договор за
дарение да бъде обявен за недействителен по отношение на малолетния ищец. От
страна на пълномощника на последния – адвокат А.Б., е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с
ал. 1, т. 1 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците И.С.И. с ЕГН **********,
и Т.И.И. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника им адвокат Д.П.,
оспорват предявения иск, тъй като : още в хода на производството по гр. д. №
4918 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. И.И. се опитвал да заплаща издръжка за дъщеря си,
но майка й осуетявала опитите му – на 09.04.2019 г. той изпратил на Й.Р.М.
паричен превод в размер на 140 лв. с основание „издръжка за месец април 2019
г.“, но същият не бил приет от нея, поради което на 02.05.2019 г. открил в „***“
АД сметка на името на дъщеря си, по която до момента на постановяване на
съдебното решение първоначално заплащал всеки месец издръжка в размер на 140
лв., а впоследствие в размер по 250 лв.; след постановяване на решението на
12.12.2019 г. ответникът заплатил дължимата издръжка считано от 22.02.2019 г. в
пълния й размер определен с решението ведно със законната лихва за забава за
всяка просрочена месечна вноска и продължава редовно да плаща дължимата за
детето издръжка, като към датата на подаване на отговора на исковата молба в
съда – 23.02.2021 г., е заплатена и издръжката за месец февруари 2021 г., с
оглед на което няма непогасено задължение за издръжка, съответно ищецът не
разполага с неудовлетворено вземане и с извършеното дарение няма за цел да се
намали имуществото му и да се увреди ищецът; въпреки че срещу И. е образувано
изп. д. № 264 по описа на ДСИ, І район за 2019 г. за принудително реализиране
на вземанията на ищцата присъдени с влязлото в сила решение постановено по гр.
д. № 4918 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г., по
изложените по-горе съображения той счита, че няма задължения към ищцата; нещо
повече - по изпълнителното дело са наложени и запори върху банковите му сметки;
вземането за разноски по гр. д. № 4918 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV
бр. с. за 2019 г. е възникнало след сключване на договора за дарение, а същото
е и погасено чрез плащане от И.; имотът –
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 3/7
обект
на договора за дарение, е и несеквестируема вещ съгласно чл. 444, т. 7 ГПК,
поради което кредиторът по вземане за разноски не може да насочи изпълнението
върху него, поради което молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Ответниците И.С.И. и Т.И.И. не оспорват, че са съответно
баща и баба на малолетната ищца.
Не се спори, също така, а и се установява от събраните
по делото доказателства, че :
с решение № 4547/28.11.2019 г. постановено по гр. д. №
4918 по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г., влязло в сила на
23.06.2020 г. /препис на решението е приложен на листове 11 – 17 от делото/,
ответникът И.И. е осъден да заплаща издръжка за дъщеря си в размер на 400 лв.
месечно считано от 29.03.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването й ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска от падежа й до окончателното й изплащане, както
и издръжка в размер на 400 лв. месечно за изминал период – за времето от
22.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2019 г.,
считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, а също и че е
осъден да заплати разноски по производството по делото пред първа и втора
инстанция в общ размер на 599.31 лв.;
на 13.09.2019 г. И. е дарил на майка си следния свой
собствен недвижим имот : апартамент № ***, разположен на четвъртия етаж от
жилищния блок № ***/***, находящ се в гр. ***, Община ***, област ***, ул. „***“
№ ***, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 63.64 кв. м., при
граници : на същия етаж – ап. 14; отдолу – ап. 9; отгоре – ап. 17, а съгласно
титула за собственост : на изток – двор; на запад – Г.А.И.; отдолу – М.Й.М.;
отгоре – Ж.Й.Ш., ведно с принадлежащото на самостоятелния обект избено
помещение № 28 с декларирана площ от 2.00 кв. м., при съседи : на изток – Г.К.;
на запад – Н.П.; отгоре – аптека; от север – коридор, ведно с принадлежащите му
3.101 % ив. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ 794,
попадащ в УПИ VІІ-групово жилищно строителство от кв. 15 по плана на гр. ***,
по кадастрален план одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г. и регулационен
план одобрен със Заповед № 516/1971 г. с площ на целия ПИ от 375 кв. м., който
договор е сключен във формата на Нотариален акт № 18, том ІІІ, д. № 393/13.09.2019
г. на Е.С.– нотариус рег. № *** по регистъра на НК, вписан с Акт № 27, том 74, д.
№ 14926/2019 г. на Служба по вписванията – Пловдив, заверен препис на който е
приет като доказателство по делото /лист 6/.
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 4/7
към датата на приключване на съдебното дирене по
делото съдебните разноски присъдени с влязлото в сила решение по гр. д. № 4918
по описа на Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. са погасени чрез
плащане.
В унисон с твърденията на ответника установява се от
представените с отговора на исковата молба и в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание писмени доказателства, както и от приетия като
доказателство заверен препис на изп. д. № 264 по описа на ДСИ при РС – Пловдив
за 2019 г., че след датата на подаване на исковата молба в Районен съд –
Пловдив, по която е образувано гр. д. № 4918/19 г., той е : изпратил паричен
превод в размер на 140 лв. с основание
„издръжка за месец април 2019 г. за И.И.“ /заверен препис на известие за
доставяне лист 108 от делото/; внесъл на 02.05.2019 г. по банкова сметка *** „***“
АД сума в размер на 280 лв. с основание : „издръжка на дете за месец апр. и май
2019 г.“ /заверен препис на вносна бележка лист 110 от делото/; превеждал за
периода 20.06.2019 г. – 20.11.2019 г. ежемесечно по банков път на ищцата суми с
основание „издръжка“, от които за месеците юни, юли, август и септември – по
140 лв., а за октомври и ноември – по 250 лв. /заверен препис на документ,
наименуван „Информация за сметка за периода 01.06.2019 г. – 03.12.2019 г.
листове 111 – 114 от делото/; превел по банков път в полза на майката на дъщеря
си на 12.12.2019 г. 2469 лв. с основание – издръжка за 22.02. – ноември 2019 г.
И.И.“; превел чрез EasyPay 400 лв. в полза на Й.М.
400 лв. с основание : „издръжка месец декември за И.И.И.“; превеждал по банков
път суми в размери от по 400 лв. с основание „издръжка на дете И.И.“ за
месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември, декември 2020 г., януари, февруари, март, април и май 2021
г.
Или от така представените писмени доказателства и от
отговорите на законния представител на ищцата дадени в открито съдебно
заседание на 15.06.2021 г. се установява, че към датата на приключване на съдебното
дирене по делото ответникът няма непогасени задължения за издръжката присъдена
с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 4918 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. с настъпил падеж, с оглед на което ответникът
оспорва материалноправната легитимация на ищцата.
Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за
защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
последният намалява или обременява имуществото си предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране
на вземанията на кредитора, като предпоставките за уважаването му са следните :
ищецът да има качеството на кредитор на длъжника, извършил атакуваното
разпоредително действие; извършването на валидно правно действие (сделка) от
длъжника; действието (сделката) да уврежда ищеца; длъжникът да е знаел за
увреждането.
Законът в чл. 135, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД прави
разграничение между безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на
длъжника, като при
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 5/7
безвъзмездните
сделки, каквато е атакуваната, се придава правно значение единствено на
знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице,
в чиято полза е извършено разпореждането. Когато действието е извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
От кой момент е възникнало процесното задължение?
Съобразно чл. 143, ал. 2 Семеен кодекс родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Макар и в основата си да е морално, с оглед обезпечаване
на прокламираната в чл. 14 от Конституцията на Република България закрила на
децата от държавата и обществото, задължението за издръжка на ненавършили
пълнолетие деца от родители е въздигнато и в правно. Следователно то произтича
пряко от закона, безусловно е и възниква от момента на раждането на детето,
като само при липсата на доброволно изпълнение, както е било и в процесния случай
с оглед на воденото срещу ответника гражданско дело за издръжка на дъщеря му,
се поставя въпросът за съд и принуда. Ето защо съдът намира, че дори и при
липсата на влязлото в сила решение, с което е определен размерът на дължимата
за ищцата издръжка, то последната е имала качеството на кредитор на ответника към
датата на извършване на разпоредителната сделка.
Със сключването й е осъществено и увреждащо действие
спрямо ищцата - ответникът се е лишил от свое имущество, а с това правно
действие неминуемо е осуетил реализирането на правата на дъщеря си, тъй като
задължението за издръжка е периодично и ще се прекрати с навършване на нейното
пълнолетие, съответно с настъпване на друг факт с правно значение, данни за
наличието на какъвто към датата на приключване на съдебното дирене по делото
няма. А тъй като в хода на производството по гр. д. № 4918 по описа на Районен
съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. ответникът е продал на баща си и и
собствения си лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ рег. № ***, както и е
прекратил трудовото си правоотношение със „СИМИД АГРО“ ЕООД по взаимно съгласие
– обстоятелства, които не се оспорват от него, а и се установяват от
представените с исковата молба заверени преписи на Договор за покупко-продажба
на МПС с нотариална заверка на подписите рег. № ***/*** г. на Нотариус рег. № ***
– К.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив и на Заповед изх. №
766/29.10.2019 г., то настоящият състав приема, че всички тези действия,
включително и атакуваната сделка, са извършени именно за нуждите на съдебния
процес, поради което и с цел да бъдат увредени кредиторите му. Следователно
налице е знание за увреждането, като в случая неотносимо към спора е
обстоятелството дали имотът, обект на договора, е секвестируема вещ. Ето защо и
изхождайки от безвъзмездния характер на договора за дарение, в който случай не
е необходимо да се установява знанието за увреждането от страна на третото
лице, то настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав
на чл. 135, ал. 1
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 6/7
ЗЗД
– наличие на вземане; възникване на вземането преди извършване на действието,
чието обявяване за недействително се иска; увреждащо действие и знание за
увреждането, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от
28.24 лв. разноски за заплатена държавна такса за вписване на исковата молба.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
пълномощника на ищцата – адвокат А.Б. ***, със служебен адрес – гр. ***, ул. „***“
№ ***, възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото
дело в размер на 1377.20 лева, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по
делото от 28 239.90 лева /830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв. до
28239.90 лв., равняваща се на 18239.90 лв./
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на
малолетната И.И.И. с ЕГН **********, представлявана от своята майка Й.Р.М. с
ЕГН **********,***, сключения на 13.09.2019 г. между И.С.И. с ЕГН **********, и
Т.И.И. с ЕГН **********,***, договор във формата на Нотариален акт № 18, том ІІІ,
рег. № 2720, дело № 393/13.09.2019 г. на Е.С.– Нотариус рег. № 645 по регистъра
на Нотариалната камара, вписан с Акт № 27, том 74, д. № 14926/2019 г. на Служба
по вписванията – Пловдив, посредством който И.И. дарява на майка си Т.И.
следния недвижим имот : апартамент № ***, разположен на четвъртия етаж от
жилищния блок № ***/***, находящ се в гр. ***, Община ***, област ***, ул. „***“
№ ***, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 63.64 кв. м., при
граници : на същия етаж – ап. 14; отдолу – ап. 9; отгоре – ап. 17, а съгласно
титула за собственост : на изток – двор; на запад – Г.А.И.; отдолу – М.Й.М.;
отгоре – Ж.Й.Ш., ведно с принадлежащото на самостоятелния обект избено
помещение № 28 с декларирана площ от 2.00 кв. м., при съседи : на изток – Г.К.;
на запад – Н.П.; отгоре – аптека; от север – коридор, ведно с принадлежащите му
3.101 % ив. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ 794,
попадащ в УПИ VІІ-групово жилищно строителство от кв. 15 по плана на гр. ***,
по кадастрален план одобрен със Заповед № РД-02-14-2299/2000 г. и регулационен
план одобрен със Заповед № 516/1971 г. с площ на целия ПИ от 375 кв. м.
Продължение на решение по гр. д. № 2288/20 г. на ОСПд
– стр. 7/7
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН **********, и Т.И.И. с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на малолетната И.И.И. с ЕГН **********, представлявана от
своята майка Й.Р.М. с ЕГН **********,***, сумата от 28.24 лева разноски по
производството.
ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН **********, и Т.И.И. с ЕГН **********,***,
да заплатят солидарно на адвокат А.Б. ***, със служебен адрес – гр. ***, ул. „***“
№ ***, възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца по гр.
д. № 2288 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2020 г. в размер на
сумата от 1377.20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :