№ 19060
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря М. З.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110153719 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, срещу П. А.
М..
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „Топлофикация
– София” ЕАД, тъй като собственик на недвижим имот с адрес: гр. София,
АДРЕС и е потребявала топлинна енергия като не е заплатила начислените
суми за процесния период.
Моли съдът постанови решение, с което осъди ответницата да заплати
следните суми: 2464.00 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.2021 г. - 04.2023 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, 402.69 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г., както и
сума за дялово разпределение за периода 10.2021 г. - 04.2023 г. в размер 33.51
лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, 7.66 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 16.12.2021 г. до 29.07.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначение й особен представител. Оспорва да е собственик
или съсобственик на процесния имот. Посочва, че процесният имот е бил
семейно жилище и е бил предоставен на майката по съдебно решение, само до
навършването на пълнолетие на ответницата, която минимум от 26.06.2019г.
1
живее и е омъжена в Щатите и с име – ХУЛИНГЕР. Твърди се, че след
навършването й на пълнолетие имотът е останал обикновена съсобственост
между двамата родители. Оспорва да е била и ползвател на имота, доколкото
живее в САЩ. Счита, че не е клиент на ищеца, като оспорва представеното
пълномощно и Заявление – декларация. Твърди, че абонатният номер посочен
в исковата молба не се отнася за процесния имот. Възразява срещу
изправността на измервателните уреди за процесният имот и в абонатната
станция, като твърди, че същите не са минали тест за пригодност на
измервателните уреди в процесният период. Оспорва в процесния имот да е
извършена твърдяната услуга, за която се претендират сумите в исковата
молба. Оспорва претенциите за лихви, доколкото задължението не е било
станало изискуемо до подаването на исковата молба. Прави възражение за
погасяването на задължението по давност.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и. 1 ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
няма
3. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна
енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата
дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява
на претендирания размер.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата
следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По направеното възражение за погасяването на задължението по давност
в тежест на ищеца е да докаже, че същата е била спирана или прекъсвана.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на иска:
От представения по делото договор за продажба на държавен имот (л.18)
се установява, че процесния имот е придобит от А. М. Ч. и В. Г. Ч.. Бракът им
е прекратен, всеки притежава по ½ ид.ч. В. Г. Ч. е починала като нейн
2
наследник е П. А. М.. А. М. Ч. е жив.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот като задължението и за ½ ид.ч. от сумите които се
начисляват.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия,
ксъобразно реално доставеното количество топлинна енергия е дължима сума
в размер на 2568,46 лв. С оглед на принципът на диспозитивното начало,
съдът счита, че задължението на ответника е ½ от 2464,00 лв. = 1232,00 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията
на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В
Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
3
Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е
прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение
07.08.2024 г. Задълженията за м.05.2020 г. са погасени по давност, същите са в
общ размер от 67,70 лв.
Следователно иска е основателен за 1194,15лв., а за горницата над
ще бъде отхвърлен ( ½ от 2464,00 лв. - 67,70 = 2388,3 лв.; ½ от 2388,3 =
1194,15 лв.)
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение. По делото се установява, че сумата за дялово
разпределение е в размер на 41,10 лв. Искът следва да се уважи за сумата
- 16,75 лв. (½ от 33,51 лв.)
Не са налице погасени по давност суми и по отношение на
задълженията за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.
Изчиследна според основателния размер на главницата, същата е в
размер на 201,35 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
Съдът определя размер на юрк.възнаграждение 100 лв. в исковото и
50,00 в заповедното. В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се
4
присъдят разноски в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, П. А. М., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация – София” ЕАД,ЕИК ********* следните суми:
сумата 1194,15лв. представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до м.04.2023 г.,
недвижим имот с адрес: гр. София, АДРЕС, ведно със законна лихва за период
от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, 201,35 лв. представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г., 16,75 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 10.2021г. до 04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 1194,15лв. до 2464,00 лева главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, както и за м 05.2020г.; сумата над 201,35 лв.
до 402,69 - законна лихва, сумата над 16,75 лв. до 33,51 лв. главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение и сумата 7,66 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за ДР за период от 16.12.2021
г.-29.07.2024 г.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация –
София” ЕАД,ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
исковото производство- 498.63 лв. и в заповедно производство - 52,53 лв.
Решението е постановено при участието на ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5