№ 79
гр. И., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200622 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №23-
2100024/12.10.2021 г. на директора на ДИТ София Област, с което на „Р. Е.
П.“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че
работникът е започнал да изпълнява своите задължения в 14,53ч. на
31.08.2021г. след приключване на проверката. Поддържа, че в попълнената от
работника декларация последният е посочил характеристиките на трудовия си
договор, а не каква дейност е извършвала по време на проверката. Твърди, че
нарушението е съставомерно при едновременно непредставяне на трудов
договор и уведомление до НАП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. М., поддържа жалбата
срещу горепосоченото наказателно постановление, счита, че нарушението не
е доказано, както и че не е описано в НП какво точно дейност е извършвало
лицето, поради което моли НП да бъде отменено.
1
Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, чрез юрисконсулт П.
в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 31.08.2021г. свидетелите К. и Т. извършили проверка на стопанисван
от дружеството- жалбоподател обект – Магазин за хранителни стоки в гр. И.,
бул. „Ц. О.“ № ***. Била извършена и допълнителна проверка по документи.
Било установено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е
допуснал на 31.08.2021г. около 12,50ч. до работа лицето М.Г. на длъжност
продавач-консултант, като същата изваждала стока от кашони и я е
подреждала по рафтове, от които след това стоката се изнасяла в търговската
част на обекта. Работодателят не е бил предоставил предварително на лицето
заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление от ТД на
НАП за сключения с нея трудов договор. Това било така, тъй като видно от
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
работодателят е уведомил ТД на НАП за сключване на трудовия договор на
31.08.2021г. в 14,57ч..
За горното бил съставен АУАН за нарушение по чл. 63, ал.2 КТ. Въз
основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства: АУАН; известие за доставяне; протокол за
извършена проверка; справка от НАП; трудови договори; длъжностна
характеристика; служебна бележка за инструктаж; протокол за постъпване на
работа; справка от регистър на уведомленията за ТД; идентификационна
карта; декларация на работник във връзка с извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство; сведения от работодателя на
2
основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ; възражение; заповеди за компетентност;
заповед за прекратяване на трудов договор; извлечение от трудова книжка;
както и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите К., Т.,
Н. и Г..
Основаният спор по делото е дали към момента на проверката около
12,50ч. на 31.08.2021г. работникът/служителят е бил допуснат до работа от
работодателя. По този въпрос са налице две групи свидетелски показания- от
една страна са тези на свидетелите К. и Т., а от друга- на Н. и Г..
Съдът кредитира показанията на първата група свидетели, от които се
установява, че към момента на проверката (около 12,50ч.) М.Г. се е намирала
в помещение, което не е достъпно за клиенти, където е изваждала стока от
кашони и я е подреждала по рафтове, от които след това стоката се изнасяла в
търговската част на обекта, т.е. Г. е била допусната до работа. Показанията на
тази група свидетели са последователни, безпротиворечиви, подкрепят от
останалите доказателства по делото и липсват данни за каквато и да е
заинтересованост на свидетелите.
От друга страна показанията на втората група свидетели- Н. и Г.,
остават изолирани от останалия доказателствен материал. На следващо място
тези показания съдържат противоречия помежду си (така например: 1) св. Г.
заявява, че трудовият договор и протоколът за встъпване са подписани на
04.09.2021г., а според св. Н. същите тези документи са подписани в деня на
проверката- 31.08.2021г.; 2) св. Г. заявява, че е започнала да работи на
04.09.2021г., а според св. Н. поради заболяване Г. изобщо не е започвала
работа; 3) св. Г. заявява, че в деня на проверката й е била дадена престилка,
която държала в ръка, а според св. Н. престилка не й е давана). На последно
място при показанията на св. Н. съдът отчете служебната му
заинтересованост (същият е управител на магазина, в който е извършена
проверката) и констатираното разминаване по отношение на това кой е
подписал трудовия договор с Г.- първоначално свидетелят заявява, че той е
подписал ТД с Г. от името на работодателя, а впоследствие след
предявяването му- че подписът не е негов. Всичко гореизложено се отразява
на достоверността на показанията на втората група свидетели, поради което
съдът не кредитира същите в тази им част.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Наказателното постановление е съставено от оправомощено
длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от
Изпълнителния директор на ИА"Главна инспекция по труда".
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното
нарушение, обстоятелствата при които е осъществено и законните
разпоредби, които са нарушени.
Съдът намира, че е доказано извършено от дружеството- жалбоподател
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, която разпоредба постановява
забрана за работодателя да допуска до работа работник или служител, преди
да му представи документите по чл. 63, ал.1 от КТ, сред които и копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Установи се по делото, че жалбоподателят в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал до работа на
31.08.2021г. година към 12,50ч. лицето М.Г. на длъжност "продавач -
консултант" преди да предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 на
КТ, заверено в ТД на НАП. Същата е изваждала стока от кашони и я е
подреждала по рафтове, от които след това стоката се изнасяла в търговската
част на обекта.
Под „допускане до работа" следва да се разбира допускане до работното
място, което е различно с оглед характеристиките на длъжността, която
лицето ще заема. Работникът/служителят е следвало да работи като
„продавач- консултант" в проверявания обект. Към момента на проверката
лицето се е намирало в складовата част на магазина, където изваждала стока
от кашони и я е подреждала по рафтове, от които след това стоката се
изнасяла в търговската част на обекта. Съгласно длъжностната
характеристика едно от задълженията на продавач-консултанта е именно
„аранжирането на стоките на щанда и витрините“, както и изпълняването на
„други задължения, възложени от прекия му ръководител и от управителя на
4
търговския обект, свързани с работата му“. Следователно лицето е допуснато
до работата, за която е наето.
От справка от НАП се установява, че уведомлението е с изх.
№23388213024691 от 31.08.2021г., 14,57ч., поради което няма как
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ да е представено на работника към
момента на проверката- 12,50ч..
По отношение на попълнената от работника Декларация следва да бъде
посочено, че действително лицето е посочило, че е на работа „пробно“, но
същевременно са посочени размерът на почивките, трудовото
възнаграждение, продължителността на работния ден, които са сред
основните реквизити на трудовия договор по смисъла на чл. 66, ал. 1 от КТ.
Наличието на подобни несъответствия в декларацията не позволяват
еднозначно да се направи извод дали лицето е допуснато до работа, но това
ключово обстоятелство се установява от останалите доказателства по делото,
които вече бяха анализирани.
Неоснователно е възражението, че нарушението е съставомерно при
едновременно непредставяне на трудов договор и уведомление до НАП.
Граматическото тълкуване на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ и съдебната
практика са в смисъл, че непредставянето единствено на уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ също представлява нарушение по смисъла чл. 63, ал. 2 от
КТ.
Неоснователно е възражението, че нарушението е недоказано, тъй като
работникът е бил в ТПО с друг работодател. Българското трудово
законодателство не забранява сключването на трудов договор с повече от
един работодател.
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл. 63, ал. 2 от КТ, а
съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл. 415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл. 28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната (в този смисъл Решение № 1047 от 29.10.2018 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 615/2018 г. и Решение № 718 от 28.05.2019 г. по к.н.а.д.
№ 414/2019 г. на Административен съд София – област).
5
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с
"имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1500 лева до 15 000 лева, а
виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за
всяко отделно нарушение, при което са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и
т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Следва да се отбележи обаче, че наказващият орган е определил размер
на имуществената санкция от 2500 лв., като съдът приема, че така
наложеното наказание е несъответно на допуснатото нарушение и е
неправилно определено, като следва да бъде намален размерът му до
минималния такъв по закон. При определяне на размера на санкцията съдът
взе предвид факта,че нарушението е констатирано за първи път и същото е
отстранено няколко часа след допускането му.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-2100024/12.10.2021 г. на
директора на ДИТ София Област, с което на „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК
*********, за извършено нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл.
416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
- "имуществена санкция" в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера
6
на имуществената санкция на 1500/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА „Р. Е. П.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ДИТ София
Област сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред Административен Съд
– София Област.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
7