№ 23166
гр. ......., 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110170700 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ......, представлявано от изпълнителните директори С. ...... и ....., чрез
пълномощника адв. М. Г., против С. А. У., ЕГН **********, с адрес: гр. ......., ж.к. „......“,
......., ......, ап. 17.
Ищецът твърди, че на 09.11.2019 г. в гр. ......., на кръстовището на ул. „.....“ (срещу бл. 2А) и
ул. „........“, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек
автомобил „.......“ с регистрационен номер ......, собственост на „....... и управляван от Н. О.
Д., и велосипед, управляван от ответника С. А. У.. Според изложеното, виновен за
инцидента е велосипедистът, който при излизане от път без предимство не е пропуснал
правомерно движещото се моторно превозно средство (МПС), като по този начин е
причинил имуществени вреди по него. Автомобилът е бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ с полица № ........ По образувана щета № ....... ищцовото дружество е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 765.77 лева и 25.00 лева ликвидационни
разноски, или общо 790.77 лева. Ищецът претендира, че на основание чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя
на вредата и моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 790.77 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и
направените съдебни разноски.
Ответникът С. А. У., чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло по
основание и размер. На първо място, прави правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че от датата на деликта (09.11.2019 г.) до подаването на
1
исковата молба е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Оспорва вината и механизма на ПТП, като твърди, че
водачът на автомобила го е блъснал, а не обратното, и че се е движил правилно. Оспорва
размера на вредите като завишен и невъзможен за причиняване от велосипед, както и
наличието на причинно-следствена връзка. Твърди също, че не е получавал покана за
доброволно плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ
– регресен иск на застраховател срещу причинителя на вредата.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следваше да установи
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
(деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина), наличието на валидно
застрахователно правоотношение и факта на изплащане на обезщетението. Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията си, включително изтичането на давностния срок и липсата
на вина (обопрване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
Като безспорни по делото бяха отделени обстоятелствата относно настъпването на ПТП на
09.11.2019 г. между страните и наличието на застраховка „Каско“ на автомобила при ищеца.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата съдебно-автотехническа
експертиза, съдът приема за установено следното:
От представения по делото Протокол за ПТП № ....... от 09.11.2019 г., съставен от
длъжностни лица при МВР-СДВР, се установява, че ответникът, управлявайки велосипед,
при маневра на кръстовището на ул. „.....“ и ул. „........“, не се е съобразил с пътни знаци В1
(„Забранено е влизането“) и Г3 („Движение само наляво след знака“), и е реализирал ПТП с
правомерно движещия се лек автомобил. Протоколът е официален свидетелстващ документ
и се ползва с доказателствена сила до доказване на противното (чл. 179 ГПК).
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. О. Д. (водач на
застрахования автомобил). В показанията си свидетелят заявява, че при извършване на десен
завой с минимална скорост (5-10 км/ч) е забелязал велосипедиста (ответника), който се е
движил с висока скорост срещу него. Свидетелят категорично посочва: „Спрях на място и
той се удари в страничното огледало... Спрях, защото мислех, че велосипедистът може да
избегне удара, а и нямаше къде да отида“. Свидетелят потвърждава, че ответникът е ударил
лявата част на автомобила, счупил е огледалото и е нанесъл щети по два детайла.
Показанията на свидетеля са логични, последователни и кореспондират с обективните
находки в Протокола за ПТП относно зоната на удара (лява част) и участниците. Съдът
кредитира тези показания като достоверни.
Видно от приетата Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), вещото лице инж. Й. Й. дава
заключение, че е налице пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП,
описан в протокола и свидетелските показания, и щетите по лек автомобил „.......“.
Експертът потвърждава, че уврежданията (лява предна врата, лява задна врата, ляво
огледало, джанта) отговарят на описания механизъм.
2
Вещото лице е оценило стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на
събитието на 807.74 лева с ДДС. От представените писмени доказателства – Доклад по
щета, фактури и платежни нареждания, се установява, че ищецът е заплатил за ремонт на
автомобила сумата от 568.66 лева на сервиз ........ и 197.11 лева на ......., както и е направил
25 лева ликвидационни разноски. Общо изплатената сума е 790.77 лева, което е по-малко от
пазарната оценка на вещото лице, следователно претенцията не е завишена.
По делото се доказа по безспорен начин, че ответникът виновно е нарушил ЗДвП, движейки
се в забранена посока и несъобразявайки се с пътната обстановка, в резултат на което е
причинил ПТП и имуществени вреди. Противоправното поведение и вината на ответника са
установени от Протокола за ПТП и свидетелските показания. Не се събраха доказателства,
оборващи законовата презумпция за вина. Налице са и останалите предпоставки за
уважаване на регресния иск по чл. 410 КЗ – валидна застраховка и извършено плащане от
застрахователя в рамките на дължимото обезщетение. Сумата от 790.77 лева е доказана като
размер и основание.
Възражението на ответника е неоснователно. Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна
давност е 5 години, считано от датата на деликта (09.11.2019 г.). Срокът би изтекъл на
09.11.2024 г. Исковата молба е подадена на 27.11.2024 г.. Съдът обаче взема предвид
императивните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.), с който за времето от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове (чл. 3, т. 2 от
Закона). Съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, давност не тече, докато трае събитието, а
изтеклият период на спиране не се брои. Следователно, 5-годишният срок се удължава с 2
месеца (периода на извънредното положение) и изтича през януари 2025 г. Подаването на
иска през ноември 2024 г. е в рамките на законоустановения срок.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за следните разноски: ържавна такса: 50.00 лева.; Адвокатско възнаграждение: 480.00 лева (с
включен ДДС).; Депозит за вещо лице: 400.00 лева.; Депозит за свидетел: 30.00 лева
(допуснат с определение и изплатен в заседанието) или общ размер на разноските: 960.00
лева.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. У., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: ......, на основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 410, ал. 1 от КЗ,
сумата от 790.77 лева (седемстотин и деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета
3
№ ....... за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.11.2019 г. в гр. ......., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. А. У. да заплати на ....., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 960.00
лева (деветстотин и шестдесет лева), представляваща направени съдебни разноски по
делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
депозит за свидетел.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4