ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова т.дело № 91/ 2019 г.
Предявени са обективно съединени частични осъдителни искове от “Технострой Инженеринг
99" АД -гр.Ямбол, представлявано от С.П.И., срещу Д.Д.Д. *** с правно основание чл. 240
ал.2 от ТЗ сумата от 30 000 лв.
и чл. 86 от ЗЗД сумата от
32177,78 лв., които са допустими.
Съдът
намира възраженията на ответника за нередовност на исковата молба за
неоснователни. Същата съдържа достатъчна конкретизация на частичния иск за
главница и не е необходимо да бъде задължаван ищеца да посочва период, договор
и фактури, за които се отнася сумата от 30 000 лв. Уточнение в искания от
ищеца смисъл би довело до предявяване на иск в пълен размер за конкретен
период, а не на частичен.
Съдът намира искането на ответника за спиране на производството до
приключване на т.д.№ 51/2019 г. на ЯОС за основателно, но не по изложените от
ответника съображения.
Оспорването по т.д.№ 51/2019 г. на ЯОС на законосъобразността на решението
на ОСА на ищцовото дружество за търсене на
отговорност на изпълнителния директор, не е релевантно към настоящия спор.
Съгласно съдебната практика по приложение на чл. 240 ал.2 от ТЗ (Решение № 110 от
18.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 2029/2018 г., II т. о), за да се ангажира отговорността
на членовете на изпълнителните органи на дружеството,
следва да е налице следният фактически състав: противоправно поведение на член на
управителния орган, вреда, причинна връзка, вина. Противоправното
поведение да се изразява в нарушение
на задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за възлагане на
управление, устава или от закона, или в нарушаване на общото задължение
по чл. 237 ал.2 от ТЗ членът на изпълнителния орган да полага
грижата на добрия търговец при управление на дружеството. То може да се осъществи
както с действие, така и с бездействие, а вредата може да
е претърпяна загуба или пропусната полза. За разликата
от дружеството с ограничена отговорност, където предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ е и решение на ОС за реализиране
на отговорността на управителя, а именно по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иск срещу
управителя и за назначаване на представител за водене на процеса
срещу него, в уредбата на ТЗ за акционерното дружество липсва специално правило, което да изисква
ОС да вземе решение за предявяване
на иск по
чл. 240 ТЗ за реализиране на отговорността на член на УС или
СД. От съществено значение досежно иска за реализиране
на имуществената отговорност на такъв член е наличието на решение на
ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаването му от отговорност (и според горепосоченото решение
на ВКС), тъй като то погасява материалното право на дружеството
да иска обезщетение
от него. Взимането на решение в обратния
смисъл- за търсене на отговорност, респ. липсата на такова решение (евентуалната му отмяна от
съда), не обуславя пораждането на правните последици на
нормата на чл. 240 ал.2 от ТЗ.
Между оспорените по т.д.№ 51/2019 г. на ЯОС решения на ОСА на 07.06.2019
г., видно от приложената към отговора на ответника искова молба, е и решението
за отмяна на предходни решения по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаването на изпълнителния директор от отговорност. Към настоящия спор са
релевантни именно тези решения (изтъкнати от ответника в отговора му по
настоящото дело), съответно и това за отмяната им. Поради това е налице преюдициалност на спора по т.д.№ 51/2019 г. спрямо настоящия спор. Налице е хипотезата на
чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК и съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Спира производството
по т.дело № 91/ 2019 г.
до приключване на т.д.№ 51/2019 г.
по описа на ЯОС.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред БАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: