№ 4240
гр. Варна, 16.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20253100101267 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД
на делото :
Предявени са искове с правно основание чл.26,ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД от Д.
Х. С. срещу Е. Х. С. и П. Ф. С. за прогласяване нищожността на Договор за продажба от
22.05.2018г. , обектириван в НА №88, том I, рег.№1875, дело №77/2018г. на нот.№149-
Жельо Костов, вписан в СВ под акт №53, том XXXI, дело №6563, сключен между Х. С. Х. и
Е. Х. С. по отношение на 5/6 ид.ч. от Апартамент №37 с ид.
№10135.********************.37, находящ се в ********************, изградена в ПИ с
ид. №10135.........................39, с площ 59.60 кв.м., състоящ се от :стая, хол, кухня, коридор,
сервиз и балкон, при граници : на същия етаж – имоти с идентификатори
10135.********************.15; 10135.********************.38; под обекта – имот с
идентификатор 10135.********************.34; над обекта – имот с идентификатор
10135.********************.40, ведно с принадлежащото му избено помещение / без
номер, площ и граници по документ за собственост/, ведно с 1.36613 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място и Договор за продажба от
30.06.2020г., обектириван в НА №157, том I, рег.№3765, дело №135/2020г. на нот.№237-
Тодор Милков, вписан в СВ под акт №68, том XXXIХ, дело №8683, вх.рег.
№14773/30.06.2020г., сключен между Х. С. Х. и Е. Х. С. по отношение на следните
недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, р-н Младост, ул.“Добромир“ №21 : Апартамент
№6 с ид.№10135.3515.1940.7.6, разположен на трети етаж в сграда с ид.№
1
10135.3515.1940.7, с площ 47.50 кв.м., при граници : на същия етаж – имот с ид.№
10135.3515.1940.7.8;под обекта – имот с ид.№ 10135.3515.1940.7.3; над обекта – имот с ид.№
10135.3515.1940.7.9, ведно с принадлежащото му избено помещение / без номер, площ и
граници по документ за собственост/, ведно с 4.38 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място с ид.№ 10135.3515.1940; и Паркомясто №7 с площ
от 12 кв.м., разположено на етаж минус едно в подземен гараж с ид.№ 10135.3515.1940.7.17,
при граници на паркомястото : паркомясто №6; ПИ с ид.№ 10135.3515.1844, паркомясто №8
и проход, ведно с 12 кв.м. ид.ч. от маневрената площ, както и 2.98 % ид.ч. от общите части
на сградата, до размер на 2/6 ид.ч. като привидни и прикриващи договори за дарение и за
обявяване за действителни на прикритите договори за дарение и иск с правно основание
чл.30,ал.1 ЗНасл. срещу Е. С. за възстановяване на запазената част от наследството на Х. С.
Х., починал на 05.10.2024г. чрез намаление на дарственото разпореждане по двата договора.
В исковата молба се сочи, че ищецът и ответникът Е. С. са наследници на Х. С. Х.,
починал на 05.10.2024г. двамата не поддържали отношения, нямали спорове и не се били
карали. Виждали се рядко, когато Е. С. се връщал в България от САЩ, където живеел от 20г.
баща им преживе живеел сам, бил в сравнително добро здравословно състояние и ищецът
поддържал добри отношения с него-регулярно се чували по телефона и го посещавал.
През пролетта на 2022г. ищецът и баща му провели разговор, в който последният му
казал, че се наложило да помогне на брат му, но е оправил нещата и двамата му сина ще
получат поравно от наследството му без да уточни какво има предвид.
В началото на 2024г. ищецът завел баща си на ендокринолог и му записал час за
преглед при очен лекар през месец април. Когато му се обадил да се уговорят, телефонът
вдигнал Е. С. и след този ден не можел да се свърже с баща си. Неколкократно ходил до
дома му, но било заключено и нямало никой. Многократно звънял по телефона, но никой не
вдигал. Една вечер отговорили служители от старчески дом без да му дадат информация.
Направил опит да го издири, но разбрал, че ответникът го е преместил в друг дом. Така до
смъртта му не можал да се свърже с него. След смъртта му ищецът не бил допускан от
ответника до имотите на баща си, вкл. била сменена бравата на апартамента. Установил , че
всички притежавани от баща му имоти били прехвърлени на ответника чрез покупко-
продажба. След запознаване с нотариалните актове му направило впечатление, че имотите са
продадени на много по-ниска цена от продажната и данъчната оценка и че било уговорено
плащането да стане на няколко пъти за един дълъг период и имайки предвид разговора с
баща му от 2022г. завел дело за развалянето на договорите за продажба, за което било
образувано гр.д. №2444/2024г. на ВОС, по което били представени извлечения от банковите
сметки на Х. С., от които било видно, че във времето имало парични преводи : на
31.12.2021г. – 8000 лева; на 04.01.2022г. – 5337.45 лева и на 04.01.2022г. 16 000 лева всички
от банковата сметка на П. Ф. и с основание – ул.Мир, бл.3, вх.Б, ап.37, на обща стойност
29 337.45 лева, при дължими 13 5000 евро/ 26 404 лева/.
По договора за покупко-продажба от 30.06.2020г. била договорена продажна цена в
размер на 22 500 евро с левова равностойност 44 006.18 лева, от които в нотариалния акт
2
било записано, че предварително са заплатени 2123 щ.д. на 24.03.2017г. и 14 973 щ.д. на
11.12.2019г. От извлеченията на банковите сметки на наследодателя Х. С. било видно, че
нямало платени такива суми, а имало следните преводи : 3 806.58 лева на 28.03.2017г. и
15 000 щ.д. на 13.12.2019г. на 31.07.2020г. бил направен превод в размер на 8 243.13 щ.д.
при дължими 7082 евро. За двата превода нямало посочено основание като имало
несъответствие в записаното в нотариалния кат като предварително платено и размер на
платеното. На 04.01.2022г. била преведена сума в размер на 20 700 щ.д. с левова
равностойност по курса за дена 35 894.84 лева с основание „ покупка на апартамент“ и
32 350 лева с равностойност 16 504.29 евро с основание „ покупка апартамент, дарение“.
Договорената обща продажна цена за двата апартамента била в общ размер на 36 000
евро с левова равностойност 70 409.88 лева. Х. Х. извършил превод в полза на Е. Х. като му
върнал 68 244.84 лева.
Сочи се, че може да се приеме, че между Х. С. и Е. С. е имало уговорка
апартаментите да се прехвърлят формално и когато Х. С. поискал от Е. С. да се уредят
нещата, последният превел пари, но баща му му ги върнал на същата дата като мислел, че с
това нещата са уредени и по този повод казал на ищеца, че е уредил нещата с наследството
му.
Твърди се, че е налице липса на плащане по сделките, тъй като получените пари са
върнати с основание – покупка апартамент, дарение, поради което се сочи, че са налице
симулативни сделки за покупко-продажба, които прикриват дарение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Е. Х. С. и П. Ф. С. са депозирали отговори на
исковата молба с идентично съдържание, в които се излага становище за неоснователност на
предявените искове.
Не се оспорва, че страните по делото са братя с общ наследодател Х. С. Х., починал на
05.10.2024г., както и че Е. С. е бил в граждански брак с ответницата П. С. до месец април
2025г. като двамата са придобили имотите в условията на СИО.
Излагат се твърдения по отношения на отношенията на страните с общи наследодател
и здравословното състояния на последния. В тази връзка се сочи, че ищецът е поддържал
редки контакти с баща си, а ответникът е живял в САЩ като е поел необходимите грижи и
разходи за него. Плащал на човек да се грижи за Х. и за неговото имущество,а в последствие
тъй като деметното му състояние се влошило през 2023г. се наложило да го настани в
старчески дом от месец януари 2024г., където се грижили за него до смъртта му. Общо
платената сума за двата дома, в които наследодателят бил настанен била в размер на 22 517
лева. За всичко това бил уведомен ищеца. Излага, че е извършил разходи за ремонти и на
двата апартамента в общ размер на 36 647.87 лева, за което се разбрал с ищеца през 2021г.
Сочи се, че с парите, които постъпили по неговата сметка Х. изразил воля той да ги ползва
като обезщетение за направените до тук разходи за платената грижа и по ремонтите на
апартамента в кв. Трошево, в който Х. трябвало да се премести, както и по отношение на
нареждани преди това от Е. суми, с които ищецът и партньорката му Гинка обслужвали и
3
погасили кредит за закупено от тях жилище в кв.Владиславово бл.50 в размер на 53 600
лева.
Х. разбирал, че заболяването му ще прогресира и още през 2022г. се разбрал с Е.
наредените от Х. към него суми да останат за заплащане на текущи и възникващи разходи.
Волята на Х. била да репатрира направените от Е. разходи през месец май 2018г. в общ
размер на 13 780 лева, посочени по пера в собственоръчно написана разписка, озаглавена
„Разходи Е. май 2018г.“.
Дори и това да не било така следвало да се счита, че дадените от Х. към Е. пари през
2022г. са по морални съображения за уравняване на даденото от Х. към ищеца в размер на
53 600 лева и 1000 евро по повод плащането и погасяване на кредита му за закупуване на
жилището му, което се установявало от извлеченията от банковите сметки, спестовната
книжка и водените на ръка сметки от Х..
Излага се, че през 2023-2024г. Е. е направил разходи за Х. в размер на 20 517 лева, от
които 16 650 лева – такси за дома за възрастни хора и 3 967 лева – разходи за погребение.
Твърди се, че преживе общият наследодател се е разпоредил с имуществото си както е
намерил за добре, покривал е разходи на ищеца и жената, с която живее на семейни начала и
се опитвал сам да покрие своите разходи – било като репатрира разходите на Е. за него, било
като подсигури бъдещи разходи за себе си.
След смъртта на Х., ищецът Д. изтеглил средствата от банковите му сметки без да се
съобрази с волята му по саморъчно завещание от 29.05.2018г. , съгласно което Д. следвало да
получи 40 %, Е. 40 %, внукът му 20 % от всички парични средства.; Д. и Х. следвало да
посочат и по ½ от земеделска земя с площ от 17 дка – имот с №006061, находяща се в
землището на с.Голямо Крушево, общ.Болярово, обл.Ямбол.
Твърди се, че договорената по двата договора продажна цена е напълно заплатена,
което било установено и по гр.д. №2444/2024г. по описа на ВОС, което се ползвало със СПН
за този факт.
Доказателство за прехвърляне на имотите на ул. Добромир 21 бил сключеният
Договор за цесия от 16.05.2018г. между Х. С. и Е. С. като цесионер, по силата на който
цедентът прехвърля при условията на възмездност за сумата от 15 000 евро своите вземания
срещу строителя „Найс Билд“ ЕООД, поел към прехвърлителя задължения по договор за
проектиране и изпълнение на строителство от 28.12.2015г. Сочи се, че независимо, че чрез
договор за цесия не може да се придобие собственост върху недвижим имот, то този договор
се явявал начало на писмено доказателство за волята на прехвърлянето на недвижимите
имоти, получени като обезщетения, при условията на възмездност на сделката. Това
обстоятелство допълнително установявало, че между страните не е била налице договорка за
дарение.
По отношение на апартамента на ул.Мир се сочи, че прехвърлителят си е запазил
правото на ползване, което водело до редукция на продажната цена.
Излага се също, че между ответника и неговия баща има извършвани множество
4
трансакции и в двете посоки- особено от Е. към баща му и в този смисъл се твърди, че няма
идентичност между престациите – сумите по двете продажби били заплатени изцяло, а
сумите, наредени от Х. към Е. през 2022г. почивали на друго основание и не
представлявали връщане на получената продажна цена по двете станали значително по-рано
сделки.
В условията на евентуалност се претендира с продажбите да са прикрити договори за
издръжка и гледане, тъй като ответникът е издържал и гледал своя баща.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
На основание чл.146,ал.1, т.4 ГПК приема за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства : Х. Х. е общ наследодател на Д. С. и Е. С.; Е.
С. по време на брака си с П. С. е сключил с Х. Х. Договор за продажба от 22.05.2018г.,
обектириван в НА №88, том I, рег.№1875, дело №77/2018г. на нот.№149- Жельо Костов,
вписан в СВ под акт №53, том XXXI, дело №6563, сключен между Х. С. Х. и Е. Х. С. по
отношение на 5/6 ид.ч. от Апартамент №37 с ид.№10135.********************.37, находящ
се в ********************, изградена в ПИ с ид. №10135.........................39, с площ 59.60
кв.м., състоящ се от :стая, хол, кухня, коридор, сервиз и балкон, при граници : на същия етаж
– имоти с идентификатори 10135.********************.15;
10135.********************.38; под обекта – имот с идентификатор
10135.********************.34; над обекта – имот с идентификатор
10135.********************.40, ведно с принадлежащото му избено помещение / без
номер, площ и граници по документ за собственост/, ведно с 1.36613 % ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху дворното място и Договор за продажба от
30.06.2020г., обектириван в НА №157, том I, рег.№3765, дело №135/2020г. на нот.№237-
Тодор Милков, вписан в СВ под акт №68, том XXXIХ, дело №8683, вх.рег.
№14773/30.06.2020г., сключен между Х. С. Х. и Е. Х. С. по отношение на следните
недвижими имоти, находящи се в гр.Варна, р-н Младост, ул.“Добромир“ №21 : Апартамент
№6 с ид.№10135.3515.1940.7.6, разположен на трети етаж в сграда с ид.№
10135.3515.1940.7, с площ 47.50 кв.м., при граници : на същия етаж – имот с ид.№
10135.3515.1940.7.8;под обекта – имот с ид.№ 10135.3515.1940.7.3; над обекта – имот с ид.№
10135.3515.1940.7.9, ведно с принадлежащото му избено помещение / без номер, площ и
граници по документ за собственост/, ведно с 4.38 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място с ид.№ 10135.3515.1940; и Паркомясто №7 с площ
от 12 кв.м., разположено на етаж минус едно в подземен гараж с ид.№ 10135.3515.1940.7.17,
при граници на паркомястото : паркомясто №6; ПИ с ид.№ 10135.3515.1844, паркомясто №8
и проход, ведно с 12 кв.м. ид.ч. от маневрената площ, както и 2.98 % ид.ч. от общите части
на сградата; покупно-продажната цена по двата процесни договора е платена съгласно
установеното с гр.д. №2444/2024г. по описа на ВОС, което се ползва със СПН за този факт.
На основание чл.146,ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже
твърденията си за симулативност на процесните договори за продажба като прикриващи
договори за дарение; че заплатената продажна цена е върната от продавача на купувача; по
5
иска по чл.30,ал.1 ЗНасл. – накърняване на запазената част на ищеца с извършване на
дарствени разпореждания.
На основание чл.146,ал.1, т.5 ГПК указва на ответниците, че следва да установи
наличието на правоизключващи и/или правопогасяващи исковата претенция факти и
обстоятелства, както и възраженията и твърденията в отговора на исковата молба :
извършените парични преводи от общия наследодател към Е. С. след сключване на двете
сделки са били с цел възстановяване на средствата за полаганите за него грижи и разходи за
ремонт на негово имущество и за бъдещи разходи с оглед на заболяването му; възражението
си в евентуалност, че сделките прикриват договори за издръжка и гледане; по иска по
чл.30,ал.1 ЗНасл. – че преживе общият наследодател е предоставил на ищеца сумата от
53 600 лева и 1000 евро; имуществото, което следва да се включи в наследствената маса на
наследството на Х. Х.; извършените разходи за грижи и погребение, които представляват
пасив в наследствената маса.
На основание чл.140,ал.1 ГПК :
-Съдът намира, че представените с исковата молба писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание.
-произнасянето по всички доказателствени искания на страните следва да бъде
отложено за датата на о.с.з. предвид необходимостта да се отделят спорните от безспорните
факти и преценка за необходимост от допускане на исканите доказателства.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще
се проведе на 23.10.2025г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание.
УКАЗВА на страните в срок до първото по делото съдебно заседание да посочат
притежавал ли е наследодателя имущество и/или задължения към датата на откриване на
наследството му, които да представляват част от наследствената маса.
УКАЗВА на ответника Е. С., че в срок до датата на с.з. следва да упражни правото си
по чл.34 ЗНасл. като посочи от кой имот да се извърши намалението.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по направените доказателствени искания за открито съдебно
6
заседание.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч. Участие в медиация страните могат да заявят на тел. 052 62 33 62
чрез Нора Великова - ет. 4, стая 410, както и на e-mail: *********@***.**.
.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8