Р Е Ш Е Н И Е
260068/5.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети
състав
На двадесет
и осми юни две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.Тонева
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3482 по описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл.176,
във връзка с чл.187, ал.6 от ЗМВР, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за
заплащане на дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 1833.82 лв. за периода
от **/**/****. до **/**/****. и по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата в размер на 237.32 лв. за периода от момента, когато лихвата е
изискуема до датата на подаване на исковата молба в съда.
Настоящото дело е образувано по искова молба от И.П.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. З.Б.,
със съдебен адрес *** срещу Областна Дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ № 2.
В исковата молба се излага, че ищецът полагал труд на
длъжност „******“ при Районно управление на МВР – Велики Преслав, което било на
подчинение на Областна Дирекция на МВР – Шумен, като имал статут на държавен
служител. Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвиждала, че заплатата на
служителите на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. По силата на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни – по дневно, а за работещите на смени –
сумирано за тримесечен период, като работата извън работното работно време се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Отработеният извънреден труд се заплащал като допълнително
възнаграждение. Редът и начина на организация на работата на държавните
служители извън работното време, се определяло с Наредба, като през процесния
период действали няколко такива – Наредба № 8121з – 407/11.08.2014г., Наредба №
8121з – 592/25.05.2015г., Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з
– 908/02.08.2018г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Във всички тях
се сочело, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за 24 часов период. Наредбата № 8121з – 592/25.05.2015г. била
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС
по адм.д. № 5450/2016г., обнародвано на 29.07.2016г. В периода от
отмяната до влизане в сила на Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г. е действала
предходната Наредба № 8121з – 407/11.08.2014г., чийто чл.31, ал.2 предвиждал,
че при сумираното отчитане на отработеното работно време общия брой часове
положен нощен труд се умножавал по коефициент 0.143 и полученото число се
сумирало с общия брой отработени часове за отчетения период. В последващите
подзаконови нормативни актове липсвало разпоредба, която да съответства на
правната норма на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014г. Липсата на такъв законов
текст не означавало автоматична забрана да се заплаща труда положен от
служителите, а представлявало празнота в подзаконовия нормативен акт. При липса
на специална норма за приложение следва да се приложат общите правила, в случая
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ
26.01.2007г., която в чл.9, ал.2 предвижда, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Сочи се също, че в чл.140 от КТ е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“, като следва да се приложи формулата 8:7 = 1.143. При
това положение за ищеца възниквал правен интерес от водене на настоящото
производство, тъй като за периода от **/**/****.
до **/**/****. полагал труд и през нощта, който бил общо 1600 часа нощен труд,
преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 1829 часа и водел до 229 часа
извънреден труд, който следвало да му бъде заплатен в приблизителен размер на 1374
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Работодателят
дължал и лихва в размер на 150 лв. за периода от изискуемостта на вземането до 21.11.2019г.
– датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендират се и разноските в
производството за адвокатско възнаграждение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били
редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от
негова страна бил депозиран писмен отговор. В отговора не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е в служебни отношения с ответника, както и че е
работил на 24 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време и е
полагал нощен труд, за който получавал допълнително възнаграждение, видно от
представените платежни бележки. В отговора се сочи, че исковете са допустими, с
изключение на претенцията за октомври 2019г., тъй като този труд ще бъде
отчетен през месец януари 2020г., като по същество са неоснователни, като
недоказани и погасени по давност. Основният довод за неоснователността на
исковете бил, че в ЗМВР е установена по-голяма продължителност на работното
време, както и еднаква продължителност през деня и нощта, като служителите се
компенсират с редица благоприятни за тях мерки, като например установените в
чл.183, ал.3, чл.187, ал.5-7 и чл.187а от ЗМВР обезщетения и компенсации. Този
законодателен подход бил обосновен със спецификата на работата на тези
служители. Тази фиксирана продължителност на труда била установен със закон,
затова следвало да се прилага задължително. В настоящия случай приложима била
Наредба № 8121з – 776/29.07.2016г., която била отменена в последствие от ВАС,
но отмяната действала занапред. От друга страна извънреден труд е налице,
когато се полага извън установеното за работника или служителя работно време,
каквото в случая не е налице. Цитира се
съдебна практика. В заключение се моли за отхвърляне на исковете, като се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират се
разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява лично, за него се явява адв. З.Б. ***, като се поддържа
исковата молба. В съдебно заседание от **/**/****г. (лист 226 от делото) се
прави искане за изменение на главния и акцесорния искове, като главния е
увеличен от 1374 лв. на 1833.82 лв., а акцесорната претенция от 150 лв. на 237.32
лв., като съдът е допуснал изменението на претенциите в съдебно заседание. В хода
по същество се моли за уважаването на исковете в рамките на изменените в съдебно заседание размери, съобразно
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като се излагат
подробни доводи за това. Моли се за присъждане на разноските по делото.
В съдебно
заседание за ответника се явява старши юрисконсулт И.С., като се поддържа писмения
отговор и се оспорват исковете. В представените по делото писмени бележки се
моли за отхвърляне на исковете, като се доразвиват доводите в писмения отговор.
С Протоколно
определение № 260122 от **/**/****г., съдът е
спрял производството по делото до произнасянето на СЕС по дело С 262/20
за тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време. На **/**/****.
е постановено решение по това дело и настоящото производство е възобновено
служебно от съда.
От събраните
доказателства по делото, съдът установява от фактическа страна следното: С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото обстоятелството,
че ищецът полагал труд на длъжност „******“ в Районно управление – гр.Велики
Преслав, което е структурно подчинено на Областна Дирекция на МВР – Шумен.
Представена е кадрова справка (лист 20 от делото),
платежни бележки, график на дежурствата за месеците октомври 2016г. – месец октомври
2019г., както и протоколи за положен труд, както и протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 6.00 ч., времето на разположение и
положения труд през време на официалните празници, видно от които ищецът е
полагал труд на посочената длъжност през процесния период от **/**/****. до **/**/****.
Приложени по делото като доказателство са Заповеди на
Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за нощен труд, според които допълнителното възнаграждение се
заплащало в размер на 0.25 лв. на час.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло като обосновано
и компетентно изготвено. От заключението става ясно, че за процесния период ищецът
е положил общо 1 834 нощни часа. Преизчислен, положения нощен труд с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд в часове за целия период бил 2 096
часа. Общия извънреден и незаплатен труд за целия период бил 262 часа, като за
това се дължало сума в размер на 1 833.82 лв. Размерът на мораторната
лихва за забава бил общо 237.32 лв. за периода от 25.01.2017г. до 21.11.2019г.,
видно от приложената справка за начислени лихви (лист 222 от делото).
При тази фактическа обстановка, която се възприема от
съда на основание събраните по делото писмени доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По
основателността на главния иск: Безспорно ищецът
има качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, които са изброени изчерпателно в
чл.178, ал.1, т.1-6 от ЗМВР, едно от които е за извънреден труд. Разпоредбата
на чл.187, ал.1 от ЗМВР, действала през процесния период (изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) сочи, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В алинея 3 на същата
разпоредба е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед
термина „средно 8 часа“, съдът намира, че това са максимално допустимите часове
на полаган труд, но не и че това е нормалната продължителност на работното
време през нощта. В действащата редакция на ЗМВР към тогава не е фиксирана такава.
Аргумент в подкрепа на този извод е последващата промяна чл.187, ал.1 от ЗМВР
(ДВ, бр.60 от 07.07.2020г.), с което вече е отстранена празнотата в закона и е
въведено правилото, че нормалната продължителност на работното време през нощта
е 8 часа за всеки 24-часов период. При липса на нормативно определена нормална
продължителност на работното време през нощта, то следва да се приеме тази,
посочена в чл.140, ал.1 от КТ, която предвижда 7 часа нощен труд при петдневна
работна седмица. Поради това съдът намира възражението на ответника, че
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители в системата на МВР е 8 часа и е равна на нормалната продължителност
на дневното работно време.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. Издадените от министъра на вътрешните
работи и действали през процесния период са Наредба № 8121з –
776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2019г., но следва да се анализират и Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. е посочено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В наредбите, действали през процесния период вече липсва
изричното правило аналогично на чл.31, ал.2, като е предвидено само, че отработеното време между
22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
Съгласно
чл. 46, ал. 2 ЗНА,
когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Настоящия съдебен състав намира, че при липса на специално
правило в действащите през процесния период Наредби, субсидиарно приложение
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Обратното разбиране би поставило държавния
служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите,
чиито трудови правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили
по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано
изчисляване на работното време. Това следва и от разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР,
която предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
В този
смисъл тезата на ответника, че по отношение
на държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон не
се възприема от съда. Още повече, че трудовото законодателство принципно
изхожда от идеята, че полагането на нощен труд има неблагоприятно влияние върху
работника и служителя, като именно за това е въведен и текста на чл.188, ал.2
от КТ. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно правоотношение
само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно признатите права
на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Размерите на допълнителните възнаграждения по служебно
правоотношение не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то нормативната празнота, както беше посочено
по-горе, следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съгласно този текст, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. В
случай, че нормата работно време през този период бъде надвишена, то ще се
отчете извънреден труд или часовете, получени над определената норма (след
превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд. Възприемането на обратното становище, както се
посочи, би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на
труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Изложените по-горе изводи не се променят от даденият от
Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г., а
именно че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В настоящия случай, освен, че в националното ни законодателство до
2020г. (включително и през процесния период) липсва норма определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в МВР, то заплащането на
нощния им труд по 0.25 лв. на час, не може да компенсира особената тежест на
нощния труд по смисъла на решението на СЕС.
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че главната искова претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание, включително и за месец
октомври 2019г.
Същата е доказана и по размер с приетата по делото и неоспорена от страните допълнителна
съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от съдебния състав. От експертизата е установено,
че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1834
часа, които
преизчислени с коефициент 1.143
и приравнени на дневно работно време възлизат на 2 096 часа, като разликата от 262 часа се отчита като извънреден
труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена. Предвид това възражението за недопустимост
на претенцията за м.октомври 2019г. е неоснователно, тъй като допълнителното
възнаграждение за извънреден труд за този месец също не е изплатено към датата
на изготвяне на заключението от вещото лице и към датата на последното заседание
по делото. В заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този
начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен
като извънреден труд, възлиза на сума в размер на 1 833.82 лв. Тази сума е
дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен
извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен
с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 21.11.2019г.
По отношение на възражението за изтекла давност на
вземанията, направено от ответника в писмения отговор: Съгласно чл.187, ал.3,
изр. първо от ЗМВР, в редакцията действала към процесния период, работното
време на държавните служители в МВР работещи на 8, 12 и 24 часови смени се
начислява сумирано за тримесечен период. Следователно изискуемостта на
дължимото възнаграждение за извънреден труд е настъпила на 01.01.2017г., от който
момент е започнал да тече тригодишния давностен срок по чл.111, б.“а“ от ЗЗД.
Тъй като същият не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба в съда –
21.11.2019г., то възражението на ответника за погасяване на давността на
вземането е се явява неоснователно.
По
отношение на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД: С
оглед основателността на главното вземане следва да бъде преценена и
основателността на акцесорната претенция с правно основание чл.
86 от ЗЗД. Според чл.86,
ал.1 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съобразно приложената справка
от вещото лице размера на лихвата върху
главницата е 237.32 лв. При това положение съдът приема,
че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД, увеличен в съдебно заседание е
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло за
съответния период на забава от 25.01.2017г. до датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.11.2019 г. По
отношение на вземането за обезщетение за забава, то давността също не е
настъпила, доколкото такова се претендира за три годишен период преди
предявяване на исковата молба.
Доколкото
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, и доколкото по
силата на чл.84, т.1 от ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от
такси, освен по искове за частни държавни вземания, то ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ШРС дължащите се държавни такси в размер на
123.25 лв., както и разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице в
размер на общо 200 лв.
Направено е
от ищеца искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. От
страна на ответника се прави искане за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност. Съдът го намира за неоснователно, с оглед на обстоятелството, че същото е под
установения размер съгласно Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан
Стефано“ № 2, на основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР да заплати на И.П.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1833.82 лв. (хиляда осемстотин тридесет и
три лева и осемдесет и две стотинки), представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 262 часа, положен в периода от **/**/****.
до **/**/****., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в
размер на 237.32 лв. (двеста тридесет и седем
лева и тридесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 25.01.2017г. до датата на завеждане на исковата молба
в съда – 21.11.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ № 2 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ШРС сумата от
общо 323.35лв. (триста двадесет и
три лева и тридесет и пет стотинки), представляваща дължима държавна такса
и заплатено възнаграждение на вещото лице, както и 5 лева (пет лева) държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Шумен с адрес гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“ № 2 да заплати на И.П.Д. с ЕГН **********
сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съобразно представено пълномощно и списък за
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Шуменски Окръжен съд, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: