Р Е Ш Е Н И Е
284/20.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и
девети юни през две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 504 по описа на
ШРС за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0050576/16.01.2020г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“,
пл.
Света Неделя № 7,
представлявано от изпълнителните директори Е.М., ЛНЧ ****** и Т.А.П., с ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.80, ал.1 от
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл.27, ал.2 от същия закон. В жалбата си
санкционираното дружество навежда доводи за липса на
установено административно нарушение и наличие
на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление, като необосновано, незаконосъобразно и неправилно,
излагайки доводите си за това в жалбата.
В
открито съдебно
заседание представляващите дружеството, редовно призовани, не се
явяват лично, а изпращат упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в писмените си бележки излага
и допълнителни мотиви в тази насока.
За
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител. В деловодството на
ШРС е постъпило рисмено становище от процесулен представител на въззиваемата
страна, в което моли съда да потвърди изцяло атакуваното НП като правилно и
законосъобразно, като присъди сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател извършва търговска-банкова дейност като
финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това
число и отпускане на ипотечни кредити на потребители, като посочената дейност в Шумен
осъществява в офис на Банка„Уникредит
Булбанк”, находящ се на бул. Славянски № 8. На 13.11.2019г. била извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП. Съгласно месечния план за извършване на проверки в
банки, на 13.11.19г. свидетелите В. К.Г. и Н.И.Й.
- инспектори
в РД на КЗП извършили проверка в
посочения по горе офис. В хода на проверката били изискани три броя заверени
копия на договори за предоставяне на ипотечни кредити на потребители, сключени
през месеците октомври и ноември 2019г. в офиса на банката в Шумен, заедно с
всички документи към тях. По повод извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № К-2665908 от 13.11.2019г. На 20.11.2019г. упълномощено лице
предоставило исканите от свидетелите договори за предоставяне на ипотечни
кредити и всички документи към тях, за което свид. Г. съставил Протокол за
проверка на документи № К-0120433 от 20.11.2019г. При проверка на представените договори и документи към тях, свид. Г. и Й.
установили, че в договор за банков
ипотечен кредит № 322/4774/89256780 от 04.11.2019г., сключен между дружеството-жалбоподател и кредитополучател се изисква
заплащане на еднократна такса, наречена комисиона за определяне на степента на
кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита 0.30%, като таксата
била описана в погасителния план към договора и била в размер на 231 лева. Проверяващите счели, че се касае
за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита. Във връзка с тази
констатация, свид. В.Г. на 11.12.2019г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № К-0050576 против „УниКредит Булбанк“ АД гр. София,
за това, че е нарушил разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите, като на 04.11.2019г. при сключване на договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №
322/4774/89256780 в погасителния план, който е неразделна час от договора изисква
от потребителя-кредитополучател заплащане на „еднократна комисионна за
определяне степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита
– 0,30%“. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на
нарушителя, бил предявен и подписан от него със следното възражение: „Банката
ще подаде възражение в законоустановения срок.“ Писмени възражения били
депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 20 000
лева на основание чл.80, ал.1 от ЗКНИП за нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.К.Г. и на
свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите В.Г. и Н.Й. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в
никакви особени отношения с представляващите
дружеството - нарушител, които дори не са ги познавали и не извличат ползи от
твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна, следното:
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са
били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е
ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическо лице
за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или
липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение
на конкретно физическо лице.
Дружеството-жалбоподател, безспорно притежава
качеството „кредитор” , съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/, във вр. чл. 2, ал. 1 от Закона
за кредитните институции доколкото се явява кредитна институция - юридическо лице, което
извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от същия закон
установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С процесния договор
потребителят е бил задължен да заплати еднократна комисиона за определяне
на степента на кредитния риск, начислен
върху общия размер на кредита от 0.30%, като таксата е описана в погасителния
план към договора и е в размер от 231 лева
В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
в процесния договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот от 04.11.2019 г. има изискване
от потребителя – кредитополучател за заплащане
на такса за кредитна оценка в размер на 231 лв., като цитираната
такса е посочената
в Погасителен план, приложение към договор № 4774 от 04.11.2019
г. Установено е също, че посочената такса/комисионна се изисква
единствено от потребителя – кредитополучател, като
посочената „еднократна комисионна за определяне степента на
кредитния риска, която е 0,30% върху общия размер на кредита
се заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не
предварителна. В тази връзка са и събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В.К.Г.
и на свидетеля – Н.И.Й., които в съдебно заседание заявяват, че посочената такса не е
била поискана
предварително от кредитополучателя, а е била
включена едва в
сключения договор за банков кредит, обезпечен с ипотека
на недвижим имот. Размерът на
еднократната комисионна за определяне степента на кредитния риск е поставен в
зависимост от общия размер на кредита – 0,30%, която формулировка
предполага, че тази такса се дължи за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита към момента на сключване на договора, като този извод
се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на Комисията за
защита на потребителите,
които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат
кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от обстоятелството,
че размерът й
е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. При това положение
закономерно е прието от страна на административно-наказващия орган, че тази такса за кредитна оценка е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Законът
допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни
услуги по договора, но не и такива, които
пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други. С
оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената такса /еднократна комисионна за определяне степента на
кредитния риск/ се изисква едва след разрешаване на
кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот,
то същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
В депозираното от дружеството възражение,
освен, че се дава заключение, каква е идеята на горецитираната норма, се изтъква, че потребителят се е съгласил със
заплащането на подобна комисиона, тъй като тя изрично била описана в
погасителния план, който е неразделна част от сключения договор, за което е и
положил необходимите подписи. Банката твърди, също така че определянето
степента на кредитния риск не е дейност по усвояване и управление на кредита,
поради което и резонно е начислила описаната по горе комисиона.Само, че
оценката на кредитоспособността на потребителя, описана от кредитора като
определяне на степента на кредитния риск е задължение на кредитора, което му е
вменено в глава пета от чл.13 до чл.21 от
Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребителите и не е допълнителна услуга. В практиката си, ШАС
последователно приема, че законът допуска събиране на такси и комисиони, които
касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риск и др.
под. В решението по КАНД№ 97/2018г., постановено по аналогичен случай, е
констатирано, че такава такса се изисква само
от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит. Формиран е
извода, че след като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от
тези, на които е отпуснат кредит, то същата се явява такса, свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна, допълнителна
услуга. Касационната инстанция е приела, че ако таксата е действително за
оценка на риска, то тя трябва да се събира от всички кандидатстващи за кредит
потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит,
каквато безспорно е конкретната хипотеза.
По изложените съображения, предвид коментираната нормативна уредба и с
оглед установената в съдебния район съдебна практика настоящият състав приема,
че изискването от кредитора, потребителя да му заплати еднократна комисиона за
определяне степента кредитния риск от 0.30%, начислена върху общия размер на
кредита, представлява такса за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като дружеството е изискало от
потребителя подобна такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е
очевидно, че същото действително е осъществило състава на нарушение по чл.27, ал.2 от Закона
за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за което правилно е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.80, ал. 1 от ЗКНИП,
предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 20 000
до 40 000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове,
между които и на разпоредбата на чл.27
от ЗКНИП. При индивидуализацията на
наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с
обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер
на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.80,
ал.1 от ЗКНИП, а именно „имуществена санкция“
в размер на 20 000 лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от
дружеството-жалбоподател нарушението не следва
да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че Законът за кредитите на
недвижими имоти на потребителите
охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите
на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е
на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на
информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Наказващият орган е
действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение
се споделя изцяло и от настоящия състав.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да бъде без уважение.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална
Дирекция за област Варна при
Комисия за защита на потребителите/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер,
претендираната сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв. следва да се присъди в тежест на дружеството
- жалбоподател, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № В-0050576/16.01.2020г. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане“,
пл.
Света Неделя № 7,
представлявано от изпълнителните директори Е.М., ЛНЧ ****** и Т.А.П., ЕГН ********** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 20
000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/
за нарушение по чл.27, ал.2 от същия закон, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
“УниКредит Булбанк” АД, с
ЕИК *********,
да заплати по сметка на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: