РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. гр. Лом, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200024 от 03.02.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „Д.
СЕКЮРИТИ“ ЕООД – Лом, ЕИК **** в качеството му на работодател, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. /хиляда и петстотин
лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„Инспекция по труда“, в обект на контрол, охрана на МБАЛ „Св. Николай
Чудотворец“ – Лом, находящ се в гр. Лом, обект на „Д. Секюрити“ ЕООД се
констатира, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано
от Р. С. Д., е прекратило трудовото си правоотношение с Г. И. С. на длъжност
„охранител“, считано от 22.11.2021 г., като не е начислило и изплатило
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, който не е погасен по давност, в
1
размер на 8 дни.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало
административнонаказаното дружество, за което в съдебно заседание се явява
адв. Р.Б. от МАК. Същият моли съда да отмени издаденото НП, както и да
присъди на дружеството направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена
защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна:
На 18.01.2022 г. свидетелите З.А. и Л.Р. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект -
охрана на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ – Лом, находящ се в гр. Лом, ул.
****, стопанисван от „Д. Секюрити“ ЕООД. При проверката инспекторите
констатирали, че дружеството в качеството си на работодател, е прекратило
трудовото правоотношение на Г. И. С. на длъжност „охранител“, считано от
22.11.2021 г., но не му е начислило и изплатило обезщетение за неползвания
платен годишен отпуск, в размер на 8 дни. За извършената проверка е
съставен протокол с № ПР2201929, който е връчен на представляващия
дружеството Р. С. Д.. На 24.01.2022 г. в присъствието на управителя Р.Д. е
съставен АУАН № 12-2200024 от св. З.А. в присъствието на свидетелите Л.Р.
и С.Ш. за нарушение на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ. Актът е
подписан от управителя на дружеството без възражения, а в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. На 03.02.2022 г.
наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от
КТ атакуваното НП - № 12-2200024, с което наложил на дружеството
работодател имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба: „ При
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност.“ Чл. 228, ал. 3 КТ предвижда и
срока, в който следва да бъде изплатено обезщетението – „не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено“.
В настоящия казус трудовото правоотношение на работодателя „Д.
Секюрити“ ЕООД с работника Г. И. С. е прекратено на 22.11.2021 г., но видно
от всички събрани по делото доказателства, работодателят не е изплатил на
работника обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск в
размер на 8 дни. Въпросното обезщетение е следвало да се изплати до края на
м. декември 2021 г., но това не е направено. Всъщност това нарушение на
трудовото законодателство не се и оспорва от жалбоподателя. Процесуалният
му представител адв. Б. навежда аргументи за маловажност на случая, които
обаче не могат да бъдат споделени. Действително, според разходен касов
ордер № 31 от 20.01.2022 г., на Стефанов е изплатено обезщетение в размер
на 194,98 лв., но едва впоследствие, след констатирането на нарушението,
като очевидно катализатор за това е била именно извършената от контролните
органи проверка. Вярно, обезщетението е изплатено преди съставянето на
АУАН, но въпросният касов ордер не е представен на контролните органи при
проверката на документи, извършена на 24.01.2022 г. Не е представен и с
възражение, каквото дружеството е могло да направи в 7-дневен срок от
съставянето на АУАН, а едва с жалбата срещу издаденото наказателно
постановление. Няма как АНО да обсъди нещо, което не е стигнало до
знанието му и съответно да приложи чл. 415в, ал. 1 КТ. Тази поощрителна
разпоредба предвижда възможност, ако нарушението е отстранено веднага,
работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100
до 300 лв. Но нарушението следва да е отстранено веднага след като е
установено. В случая не само, че нарушението /неизплащане на обезщетение
на работника за неизползван платен годишен отпуск/ не е отстранено веднага,
но доказателството за отстраняването му е представено едва след издаването
3
на наказателно постановление. В този смисъл следва да се възприеме
аргументацията на процесуалния представител на АНО, че разходният касов
ордер е издаден само с цел да се избегне, респ. намали
административнонаказателната отговорност. Затова и не може да намери
приложение чл. 415в, ал. 1 КТ.
Дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна
страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че
„Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв…, Жалбоподателят е нарушил чл.
224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 КТ, тъй като е прекратил трудовото
правоотношение на Г. С. на 22.11.2021 г., но не му е изплатил обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. АНО правилно е преценил, че следва
да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо
въпросното ЕООД. Имуществената санкция е определена на 1500,00 лв.,
което е минималният размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 КТ и не може да се
приеме за несправедливо наказание. За съда не съществува възможност да го
намалява повече. Както правилно се отбелязва от ст. юрисконсулт Кръстева,
не може да се приложи и института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от
ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя – сериозно
нарушение на трудовото законодателство, но и се създават предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Ето
защо съдът намира, че правилно е наложена имуществена санкция в
минималния размер от 1500.00 лв.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от
3АНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2200024
от 03.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана, с което на „Д. СЕКЮРИТИ“ ЕООД – Лом, ЕИК ****, в качеството
му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, за това, че е прекратило
4
трудовото си правоотношение с Г. И. С. на длъжност „охранител“, считано от
22.11.2021 г., като не е начислило и изплатило обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, който не е погасен по давност, в размер на 8 дни, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН „Д. СЕКЮРИТИ“ ЕООД –
Лом, ЕИК **** да плати на Дирекция „Инспекция на труда” - Монтана
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ
от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията,
предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5