РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Перник, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500618 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 753/ 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на
Районен съд – Перник, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Л.
П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 1000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство
№ 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Перник,
пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник, прекратено с
постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура – Перник, ведно със законната лихва
от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 лева – съдебни разноски,
като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България (подадена от А.Т. – прокурор при Районна
прокуратура – Перник). С нея са изложени съображения, според които присъденото
обезщетение в полза на ищеца в размер на 1000 лева е прекомерно завишено по размер и не
е съобразено с принципа на справедливостта, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази
връзка се сочи, че А. Л. П. е конституиран в качеството на обвиняем с постановление от
01.09.2023 г., предявено му на 03.09.2023 г., а наказателното производство било прекратено
на 23.11.2023 г., тоест същият имал качеството на обвиняем 2 месеца и 20 дни, което според
жалбоподателя е кратък и разумен срок за разследването, без наказателното производство да
се е развило и в съдебна му фаза. Прокуратурата на Република България поддържа, че
независимо от тежестта на обвинението, извън 72-часовото задържане, по отношение на
ищеца не били налагани мерки за процесуална принуда. Излага, че от разпитаните свидетели
се установява, че влошаването на психическото и емоционално състояние на А. Л. П. по
1
време на наказателното производство се дължи основно на воденото в същия период срещу
него дисциплинарно производство, в хода на което е бил временно отстранен от длъжност, а
освен това следвало да бъдат отчетени и влошените лични взаимоотношения между ищеца и
неговите родители, както и обстоятелството, че наказателното производство било
образувано въз основа на съобщение за извършено престъпление, депозирано от бащата на
ищеца. Жалбоподателят сочи, че съдът не е взел предвид и обстоятелството, че А. Л. П. не е
представил писмени доказателства, установяващи влошеното му емоционално и психично
състояние. Същевременно, по делото не били ангажирани доказателства, сочещи на
негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива. С жалбата е
заявено становище, че в хода на производство пред първоинстанционния съд не е доказано
по безспорен и категоричен начин, че ищецът е търпял някакви негативни преживявания,
които да са причинени от обвинението в престъпление. Въз основа на тези съображения
Прокуратурата на Република България моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
С отговора на въззивната жалба А. Л. П. е изразил становище, че същата е
неоснователна, а решението в обжалваната от Прокуратурата на Република България част –
правилно. Посочва, че според съдебната практика едно висящо наказателно производство
винаги води до негативни преживявания като стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение.
Въз основа на това изразява становище, че първоинстанционният съд е приел правилно, че
предявеният иск се явява основателен, като добавя, че в хода на производството били
събрани доказателства, чрез които било установено наличието на причинно-следствена
връзка между воденото срещу него наказателно производство и претърпените
неимуществени вреди. Поддържа, че наказателното преследване, вида и тежестта на
повдигнатото обвинение, задържането по повод на същото, проведеното производство по
реда на чл. 64 НПК, както и заеманото от него служебно положение – полицейски орган,
спрямо когото очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на
законите са завишени, довели до неблагоприятни последици за душевното му състояние и до
редица негативни изживявания. Същите му причинили хроничен стрес, който оставил у него
трайни негативни последици за психиката му. Уточнява, че воденото наказателно
производство станало достояние на широк кръг от негови познати, приятели, колеги и
съграждани. Твърди, че именно наказателното производство е създало за него затруднения в
личен, работен и семеен план, както и до накърняване на доброто му име в обществото. Въз
основа на тези доводи А. Л. П. счита, че са неоснователни и бланкетни твърденията на
Прокуратурата, според които по делото липсват доказателства, установяващи пряка
причинно-следствена връзка между наказателното преследване и претърпените
неимуществените вреди. Освен това същият поддържа, че посочените обстоятелства
обосновават извод за изключителни и трайни последици, водещи до неимуществени вреди с
по-голям интензитет от обичайните. Излага, че като дългогодишен служител в *** за него е
по-силно безпокойството и притеснението от възможността не само да бъде предаден на
съд, но и да му бъде наложено наказание. А. Л. П. сочи, че независимо от обстоятелството,
че производството е продължило в кратък срок, той е преживял значителни вреди и
неудобства, породени от незаконното обвинение. Счита, че отношенията с неговите
родители и това кой е подал сигнал/жалба срещу него не могат да бъдат основание за
намаляване отговорността на ответника, при условие че последният е извършил
незаконосъобразни действия срещу него. Освен това изразява становище, че от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и фактът, че не е бил
осъждан. Въз основа на тези доводи моли решението на първоинстанционния съд в
атакуваната му от Прокуратурата на Република България част да бъде потвърдено.
Подадена е и въззивна жалба от А. Л. П. срещу решението № 753/ 28.07.2025 г.,
постановено по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, в частта, с която
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълния
претендиран размер от 10 000 лева. С нея е заявено, че определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди е явно занижено и несъответно на претърпените вреди. Сочи се, че
2
първоинстанционният съд не е изложил аргументи, въз основа на какви критерии е
достигнал до извода, че сумата 1000 лева се явява справедливо обезщетение.
Жалбоподателят поддържа, че съществено значение за негативното отражение на
обвинението върху неимуществената му сфера имат характерът и тежестта на повдигнатото
обвинение, както и спецификите на вменената престъпната деятелност. Счита, че следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че обвинението е в извършване на престъпление спрямо
собствената му майка, както и че е налице квалифициращ признак – осъществено от лице по
чл. 142, ал. 2, т. 6 НК (***). Сочи, че тези обстоятелства са неглижирани от
първоинстанционния съд. Добавя, че от събраните по делото доказателства се установява, че
е преживял изключително тежко повдигнатото му обвинение, изпитвал срам и притеснение
от факта, че е обвинен в непристойни, неморални и противоправни действия по отношение
на майка си, чувствал неудобство от това, че в качеството си на дългогодишен служител ***
бил третиран като престъпник. Повдигнатото обвинение и осъщественото по повод на
същото задържане станали достояние на колеги на А. Л. П. в *** и региона, създали
значителни трудности и затруднения за него в работната среда. То оказало негативно
отражение и в отношенията му с близки, познати и колеги, които се отдръпнали и отказвали
контакти с него. Същият изпитвал чувство на страх и притеснение, че ако бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, може да остане без работа и без средства за
издръжка и живот. Сочи, че последиците от повдигнатото му обвинение продължават да са
налице в служебен план и към момента на депозиране на въззивната жалба. Твърди, че при
определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид и проведеното производство за
разглеждане на мярката за неотклонение. Поддържа, че очакванията и изискванията на
обществото към лица с определени професии като *** са изключително завишени и
неоснователното обвинение срещу тях има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Въз основа на тези аргументи А. Л. П. моли решението в
отхвърлителната му част да бъде отменено, а вместо него – да бъде постановено друго, с
което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер или размерът на присъденото
обезщетение да бъде увеличен.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба
на А. Л. П. в срока по 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по нея.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, намира следното:
Производството по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е
образувано въз основа на искова молба на А. Л. П., с която е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер
на 10 000 лева за неимуществени вреди, претърпени поради обвинение в извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 НК по досъдебно
производство № 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура – Перник, пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник,
прекратено с постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура – Перник, ведно със
законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното му изплащане. В исковата молба е
изложено, че с постановление от 01.09.2023 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура – Перник, пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник,
за това, че на неустановена дата и месец през 2023 г. в *** се заканил с убийство на З.С.К.,
като извадил в ръка огнестрелно оръжие, което държал на колан на панталона си, и
употребил думите: „Ще те убия“, като деянието било извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т.
6 НК – лице *** – ***, и таза закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1
НК. За предявяване на постановлението за привличане на обвиняем и провеждане на разпит
А. Л. П. бил призован в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Перник на
03.09.2023 г. Веднага след приключване на разпита му било предявено постановление за
задържане на обвиняем за срок от 72 часа, въз основа на което бил задържан за срок от 72
3
часа в Следствения арест, находящ се в ***. По повод депозирано от Районна прокуратура –
Перник искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ било
образувано НЧД № 01460/ 2023 г., по описа на Районен съд – Перник, който с определение
от 04.09.2023 г. го оставил без уважение. Определението било протестирано от Районна
прокуратура – Перник, въз основа на което било образувано ВНЧД № 468/ 2023 г., по описа
на Окръжен съд – Перник, който с определение от 08.09.2023 г. потвърдил
първоинстанционния акт. Наказателното производство било прекратено с постановление от
23.11.2023 г. на Районна прокуратура – Перник. В исковата молба се сочи, че към момента
на привличане на А. Л. П. в качеството му на обвиняем същият заемал длъжността „***“ в
***. По повод настъпилите събития спрямо него било образувано дисциплинарно
производство въз основа на заповед № *** на *** П.М. – директор на***, с която бил
отстранен от длъжност, били му иззети служебната карта, личен знак и служебното оръжие.
След извършване на всички проверки със заповед № ***, издадена от *** М.М. – ***,
дисциплинарното производство било прекратено. Ищецът твърди, че воденото срещу него
наказателно производство му причинило неимуществени вреди – отрицателни емоционални
изживявания. Същото оказало трайно негативно влияние върху него в личен, семеен,
професионален, финансов и социален аспект, като последиците били налични и към
момента на подаване на исковата молба. Наказателното производство му причинило
неудобства, тревоги, притеснение, срам, унижение, както и уронване на доброто му име и
авторитет, с които се ползвал. Обвинението било в тежко умишлено престъпление по чл. 93,
т. 7 НК, за което било предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, а освен
това бил налице и квалифициращият признак по чл. 142, ал. 2, т. 6 НК. Същият бил обвинен
в заплаха за убийство на собствената му майка, придружена с държане на огнестрелно
оръжие. Повдигнатото обвинение и последвалото задържане били неочаквани и
изненадващи за ищеца. Воденото срещу него наказателно производство му причинило още
стрес, тревожност, безсъние и силен страх. Притеснявал се как ще се отрази на служебното
му развитие и дали няма да загуби работата си. В исковата молба е посочено, че към
момента на повдигане на обвинението А. Л. П. бил в най-активна възраст – на *** години с
установена семейна ангажираност, следвал в ***, ползвал се с добро име и авторитет сред
колегите си и жителите на ***, които били засегнати след това. Част от колегите и
приятелите му променили отношението си спрямо него, започнали да го отбягват. Новината
за повдигнатото обвинение и задържането станала достояние на негови колеги, познати и
приятели в *** и в ***. А. Л. П. бил подложен на негативни нападки и обсъждания.
Започнал да избягва социални контакти и изпаднал в социална изолация. Въз основа на тези
обстоятелства ищецът е отправил искане към съда да бъде постановено решение, с което
Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху него, считано от 12.12.2023 г. до окончателното му изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на Република България е
оспорил основателността на иска. Изразил е становище, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е в прекомерно завишен размер, несъобразен с принципа на
справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че ищецът имал качеството на обвиняем 2 месеца
и 20 дни, както и че разследването е приключило в кратък и разумен срок, без наказателното
производство да е продължило в съдебна фаза. По отношение на А. Л. П. не били взети
мерки за неотклонение и липсвали доказателства за интензивно провеждани процесуални
действия с негово участие. Ответникът е изразил становище, че липсват и доказателства за
причинна връзка между наказателното производство и дисциплинарното производство, за
причина връзка на същото с твърдените неимуществени вреди, както и доказателства, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди.
С постановеното решение № 753/ 28.07.2025 г. по гр.д. № 2013/ 2025 г., по описа на
Районен съд – Перник, първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото
доказателства са доказани материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността
на Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, доколкото е
установено, че А. Л. П. бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по по
4
чл. 144, ал. 3, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 НК по досъдебно производство № 35/
2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Перник, пр.пр. №
3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник, което било прекратено с
постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура – Перник; че е претърпял
неимуществени вреди – морални страдания, породени от силен стрес, тревога и
притеснение; както и че е налице причинна връзка между обвинението и вредите. Съдът е
присъдил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 1000 лева, като при
определянето му е посочил, че взема предвид характера и интензитета на страданията на А.
Л. П., установени посредством събраните гласни доказателства, проведените процесуални
действия спрямо ищеца по досъдебното производство, задържането му за срок от 72 часа,
участието му в производството по чл. 64, ал. 1 НКП, обстоятелството, че обвинението е в
извършването на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, срокът, в рамките на
който продължило наказателното производство, че по отношение на ищеца не е взета мярка
за неотклонение, че не е осъждан, че има качеството на представител на органите на реда
като ***, като е извършил преценка, че последните две обстоятелства обуславят по-висок
интензитет на търпените вреди. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд е посочил, че взема предвид и социално-икономическите условия
в страната и стандарта на живот към датата на влизане в сила на прекратителното
постановление. Същият е приел, че ответникът не следва да носи отговорност за вредите от
воденото срещу А. Л. П. дисциплинарно производство, доколкото те са претърпени в
резултат от действия на трети лица.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността на акта, е ограничен от наведените в жалбата доводи (с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/ 2013 г. по т.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение,
намира, че същото е валидно и допустимо.
Съдът приема, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на събрания по делото доказателствен материал, а същевременно пред
настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
които да я променят, като тя не е оспорена и от страните, поради което не следва да я
преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази му част.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай А. Л. П. е привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 НК по досъдебно
производство № 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна
прокуратура – Перник, пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна Прокуратура – Перник,
като последното е прекратено с постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура –
Перник на основание чл. 243, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 199, ал. 1, пр. 1 НПК, тоест поради
недоказаност на обвинението.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка между тях и
воденото наказателно производство се установяват от показанията на изслушаните
свидетели – В.А. П. и В.М.Б.. От тях е видно, че вследствие на обвинението в извършване на
престъпление А. Л. П. станал тревожен, страхувал се как същото ще се отрази на
5
професионалната му реализация и развитие, избягвал общуване с приятелите си, ограничил
социалните си контакти, отслабнал значително с около 20 кг., бил огорчен и притеснен.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди могат да бъдат доказани посредством
всякакви доказателствени средства, поради което е неоснователно възражението на
Прокуратурата на Република България, наведено с депозираната от нея въззивна жалба, че
по делото не са представени писмени доказателства, установяващи влошеното му
емоционално и психично състояние. Освен това е необходимо да се посочи, че съгласно
последователната практика на ВКС при незаконно обвинение без съмнение обвиняемият
търпи неимуществени вреди – неудобства, унижение, притеснение, несигурност,
накърняване на честта, достойнството и социалното му общуване, като същите са нормална
житейска последица и настъпват винаги в резултат на наказателното производство и дори да
не бъдат събрани доказателства по отношения на тях, следва да бъде присъдено
обезщетение, тъй като са типична последица от незаконното обвинение - Решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 480/2012. по гр.дело №
85/2012 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, на ВКС IV ГО; Решение №
457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО.
С оглед на изложеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за
претърпените от А. Л. П. неимуществени вреди. Спорен между страните пред настоящата
въззивна инстанция и е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да
бъде присъден на ищеца, съответно дали определеният от първоинстанционния съд размер
на обезщетението отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че правилно в първоинстанционното решение е посочено, че
обстоятелства от значение за определянето му са тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на наказателното преследване;
интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участие на ищеца процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху него с оглед личността му; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията върху емоционалната му сфера, здравословното състояние,
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението в съответния
период. Освен това следва да бъде съобразено също дали производството се е водило и в
двете фази на процеса (досъдебна и съдебна), взетите мерки за процесуална принуда по
отношение на пострадалия, съдебното му минало, дали срещу него са водени и други
наказателни производства, както и други конкретни факти, които следва да се преценят
съобразно особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл са Решение № 112/
14.06.2011 г. по гр. дело № 372/ 2010 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 376/ 21.10.2015 г. по
гр. д. № 514/ 2012 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 832/ 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/ 2010 г.
на ІV г. о. на ВКС, Решение № 449/ 16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/ 2011 г. на ІV г. о. на ВКС,
Решение № 554/ 2012 г. по гр. д. № 266/ 2012 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 263/ 2017 г. по
гр. д. № 627/ 2016 г. на ІV г. о. на ВКС, Решение № 70/ 29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/ 2015 г.
на ІV г. о. на ВКС, Решение № 251/ 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/ 2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС;
Решение № 61/ 2016 г. по гр. д. № 4546/ 2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и др.
В процесния случай А. Л. П. е привлечен в качеството на обвиняем на 03.09.2023 г.,
когато му е връчено постановлението за привличане на обвиняем. Производството е
прекратено с прокурорско постановление на 23.11.2023 г., влязло в сила на 12.12.2023 г.
Следователно наказателният процес срещу ищеца е продължил малко повече от три месеца,
тоест в рамките на сравнително кратък и разумен срок, като не се е стигнало до съдебна
фаза. Обвинението е в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.
7 НК, представляващо закана за убийство по отношение на майка му. Спрямо А. Л. П. него
не са взети мерки за неоклонение, но същият е бил задържан за срок до 72 часа във връзка с
инициираното от Районна прокуратура - Перник производство по вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, което се е развило в рамките на две съдебни
инстанции – пред Районен съд – Перник и пред Окръжен съд – Перник. Видно от
6
представеното копие от протокол от съдебно заседание от 04.09.2023 г. по ЧНД № 01460/
2023 г., по описа на Районен съд – Перник, А. Л. П. е бил доведен за заседанието от ОЗ
„Охрана“ – Перник. Тези обстоятелства обективно са му причинили допълнителен стрес,
притеснение и неудобство, както и страх дали ще бъде задържан под стража. В рамките на
наказателното производство същият е дал обяснения като обвиняем на 03.09.2023 г., взел е
участие в съдебни производства по реда на чл. 223, ал. 1 НПК за разпит на свидетели–
неговите майка и баща З.С.К. и Л. П. К. (макар в рамките на съдебното заседание същите да
са се отказали от даване на показания), и на 25.10.2023 г. са му предявени материалите от
разследването. Следователно не са извършени голям брой процесуални действия със
сериозен интензитет спрямо ищеца, но от друга страна негативно отражение върху
емоционалното и психическото му състояние е оказало присъствието на съдебните
заседания за разпит на родителите му като свидетели.
Видно от наличната по досъдебното производство справка за съдимост А. Л. П. не е
осъждан. По делото не са наведени твърдения и липсват данни за водени срещу него други
наказателни производства. Тези обстоятелства налагат извод, че процесното обвинение като
първо и единствено му се е отразило негативно в по-голяма степен в сравнение с начина, по
който би се отразило на лице, срещу което са водени други наказателни процеси.
Касае се за наказателно производство срещу дългогодишен *** (считано от 2004 г.,
видно от приетата кадрова справка, издадена от ***), натоварен с голямо обществено
доверие и изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо
правосъзнание и професионализъм, поради което естествено и логично е незаконното
обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионалния му живот в сравнение с
лицата, който не заемат подобни позиции. В съдебната практика последователно се приема,
че незаконното обвинение срещу лица, заемащи длъжности като магистрати, полицаи,
военни, митнически служители, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената
им сфера, тъй като уронва техния авторитет.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в посочения период ищецът е
бил в активна трудоспособна и социална възраст – *** г., както и конкретният интензитет на
засягане на психическия и физическия му интегритет от наказателното преследване, който
се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – В.А. П. и В.М.Б.. От тях
е видно, че ищецът бил шокиран от задържането му, както и от повдигнатото му обвинение,
изпитвал притеснение, унижение и огорчение. Отслабнал драстично с около 20 кг., станал
затворен, престанал да излиза от дома си, тъй като се срамувал и очаквал негативно
отношение. От свидетелските показания се установява също, че повдигнатото на А. Л. П.
обвинение в извършване на престъпление станало достояние на широк кръг лица,
включително на неговите колеги, че почти месец този въпрос бил коментиран, което
допълнително безпокояло ищеца, била засегната личната и професионалната му репутация.
Някои от познатите и приятелите му се отдръпнали от него. Приемал случилото се като най-
голямо падение. Изпитвал страх да не бъде осъден и да не загуби работата си като ***.
Процесното обвинение оказало дълготрайно негативно отражение върху психиката на
ищеца, който според показанията на свидетелите не се е възстановил към момента на
разпита им (16.07.2025 г.), станал недоверчив, песимистично настроен, без самочувствие и
гордост. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което следва да бъде присъдено на А. Л. П., настоящият състав отчита и обстоятелството, че
част от негативните преживявания, отрицателните емоции и психичните му страдания се
дължат и на воденото срещу него през същия период от време дисциплинарно производство,
което не е резултат от повдигнатото наказателно обвинение, а е инициирано въз основа на
жалба на баща му - Л. П. К..
Като отчете горните обстоятелства, както и че липсват твърдения и доказателства
процесното обвинение да е оставило трайни негативни последици за здравето на ищеца и
като взе предвид икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението
към периода на наказателното преследване настоящият състав на Окръжен съд – Перник
приема, че в негова полза следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в
7
размер на 4500 лева, който намира за покриващ критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Въз основа на изложените съображения и поради несъвпадение на изводите на
първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, с която предявеният от А. Л. П. срещу Прокуратурата на Република
България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1000 лева до 4500 лева,
като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнатото му обвинение в извършване
на престъпление, в размер на сумата над 1000 лева до 4500 лева, ведно със законната лихва
от 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част, с която искът е уважен
за сумата 1000 лева и е отхвърлен за разликата над 4500 лева до 10 000 лева, решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Прокуратурата на Република
България следва да бъде осъдена да заплати на А. Л. П. сторените от него съдебни разноски
за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 5 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 753/ 28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2013/ 2025 г., по
описа на Районен съд – Перник, в частта, с която предявеният от А. Л. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение неимуществени вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 35/ 2023 г., по
описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Перник, пр.пр. № 3037/ 2023
г., по описа на Районна Прокуратура – Перник, прекратено с постановление от 23.11.2023 г.
на Районна прокуратура – Перник, е отхвърлен за разликата над 1000 лева до 4500 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на А. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване
на престъпление по досъдебно производство № 35/ 2023 г., по описа на Окръжен следствен
отдел към Окръжна прокуратура – Перник, пр.пр. № 3037/ 2023 г., по описа на Районна
Прокуратура – Перник, прекратено с постановление от 23.11.2023 г. на Районна прокуратура
– Перник, в размер на разликата над присъдената сума от 1000 лева до 4500 лева (тоест
сумата 3500 лева), ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 1000 лева и е отхвърлен за разликата над 4500 лева до
10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на А. Л. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5 лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от получаване на препис от него.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9