Р Е Ш Е Н И Е
№ 261350 19.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12882 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.55 ЗЗД.
В исковата молба от З.Д.Д. против „Терра Кредит” ООД – гр. София се предявяват следните искове:
1) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от З.Д.Д. против „Терра Кредит”
ООД – гр. София, за признаване за установено в отношенията между страните, че
договор за потребителски кредит № *** е изцяло недействителен (нищожен), поради
изготвяне на текстовата част на общите условия към договора с шрифт по-малък от
12, поради липса на подписани общите условия, поради липса на посочена обща
сума, дължима от потребителя, поради липса на посочен размер на
възнаградителната лихва и поради липса на посочване в погасителния план на
последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните
неизплатени суми.
2/ иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от 200 лв. – получена от дружеството без основание
по повод недействителността на договора за кредит № ***, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
3/ при условията на евентуалност, иск за признаване за установено, че
предвидената в договора за потребителски кредит № ** възнаградителна лихва е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
4/ при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод нищожността на възнаградителната лихва по
договор № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане
5) при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първата и
втората искови претенции, за признаване за установено в отношенията между
страните, че предвидената в договора за потребителски кредит № *** застраховка
е недължима поради липса на съгласие за сключването й, както и поради
противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК.
6/ при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 лв. – получена от
дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Терра Кредит” ООД – гр. София
бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Поддържа, че в нарушение на
чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК в договора не била предвидена застраховка, а същата
била незаконосъобразно включена в погасителния план. Твърди, че е изгубил своя
екземпляр от сключения договор. Поддържа, че процесният договор бил
недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Изтъква нарушение на
разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като общите условия били с шрифт по-малък
от 12. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса
на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В договора не се съдържали
конкретните параметри на общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в
лева на възнаградителната лихва и на ГПР. Посочва, че в договора не били
посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което
нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Нарушен бил и чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. Поддържа, че договорената
възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. Намира, че предвидената в погасителния план към договора застраховка
била недължима, тъй като не била включена в договора като уговорка. Посочва, че
дължимите застраховки следвало да се включват в договора, а невключването й
водело до липса на съгласие за посочената уговорка. Моли за уважаване на
предявените искове.
С
определение от открито заседание на 19.10.2020г. е допуснато изменение в
размера на предявените искове по пункт 2, 4 и 6 от петитума на исковата молба, съответно
от 200 на 393 лв., от 100 лв. на 96.03 лв., от 100 лв. – на 257.14 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, със становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Посочено е, че не са налице сочените основания за нищожност
на процесния договор за потребителски кредит № *** от **. Посочено е, че в
исковата молба не е уточнено претендираната сума от 200 лв. какво представлява
– дали главница или лихва, или друго твърдяно плащане, извършено от ищеца.
Освен това е посочено, че ответното дружество не се е обогатило неоснователно,
ако договорът бъде прогласен за нищожен, тъй като евентуално платената от ищеца
застрахователна премия била получена от застрахователя, а не от кредитодателя,
поради което исковата молба в тази й част била неоснователна.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за потребителски кредит № ***, сключен между З.Д. и „Терра кредит“ ООД, ведно със седмичен погасителен план.
По делото е представен сертификат за застраховане № ***/***г. по групова застраховка „Злополука и заболяване“ на кредитополучателите на „Терра кредит“ ООД № *** по Общите условия на застраховки „Злополука и заболяване на кредитополучателя“, със застрахован З.Д.Д..
Представено е писмо от Комисия за защита на потребителите от ***, според което сумите по договор № *** са изплатени и договорите са приключени. Посочено е, че в ЗПК няма определени срокове, в които кредиторите са длъжни да съхраняват документите по вече приключили договори за потребителски кредити. Представено е удостоверение от „Терра кредит“ ООД от ***, според което паричен заем с № *** се счита погасен, чрез рефинанс и задължението към посочената дата е 0,00 лв.
Постъпила е преписка по договор за потребителски кредит № ***.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което по договор за кредит № *** върху предоставената сума от 900 лв. е начислена договорна лихва в размер на 89.04 лв. и застраховка по кредита с общ размер на 474.42 лв. Начислена била и законна лихва в размер на 5.86 лв. по чл.10 от договора, както и такси напомняне в общ размер на 34 лв. Начислените задължения по договора били в общ размер на 1 503.32 лв. От страна на З.Д. били извършени плащания в общ размер на 1 293.03 лв., с която били погасени 900 лв. главница, 96.03 лв. договорна лихва, 257.14 лв. застраховка, 34 лв. такси, 5.86 лв. законна лихва. Прието е и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което договор за паричен заем е погасен със сключен нов договор за заем, като експертизата не се ангажира с отговор на въпроса с кой договор е извършено рефинансирането, поради непредставянето му от ответника.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит (заем) с номер ***, по силата на който „Терра Кредит“ ООД, в качеството му на кредитор, е предоставило на З.Д.Д. в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит в размер на 900 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до *** г. с плащането на ***седмични погасителни вноски. Ишецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като текстовата част на договора била с шрифт, по-малък от 12; твърди нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя, не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната лихва и на ГПР; не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК; нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по него. Първото наведено от ищеца основание за недействителност на
процесния договор за кредит е неоснователно, като недоказано.
Според чл.11, ал.1, т.9 ЗПК в договора следва да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В случая в договора е посочен лихвен процент 40 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.
Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № * начин. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 49.09 %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Тези изисквания в случая не са спазени, поради което договорът следва да се счете за недействителен и на това основание, съгласно изричната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК в договора следва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В приложения по делото погасителен план е посочена само общата сума на дължимата седмична вноска. Липсва обаче разпределение на вноските във времето между отделните компоненти - главница, лихва и други разходи. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит.
Поради това съдът намира, че предявеният иск за обявяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, видно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, погасена е изцяло дължимата по договора главница в размер на 900 лв., общо платената сума по договора възлиза на сумата от 1 293.03 лв., разликата от 393.03 лева се явява недължимо платена от потребителя. Осъдителният иск за връщане на недължимо платената сума е заявен в размер от 393 лв., след допуснатото изменение на неговия размер, поради което и при спазване на диспозитивното начало в процеса, следва да бъде уважен в посочения размер. Като законна последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за признаването на установено, че предвидената в договор за потребителски кредит № *** възнаградителна е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави; за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 96.03 лв. /след допуснатото изменение на размера/ – получена от дружеството без основание по повод нищожността на възнаградителната лихва, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; за признаване за установено в отношенията между страните, че предвидената в договора за потребителски кредит № *** застраховка е недължима поради липса на съгласие за сключването й, както и поради противоречието и с материалния закон - §1, т.1 от ДР на ЗПК; за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 257.14 лв. /след допуснатото изменение на размера/ – получена от дружеството без основание по повод недължимост на застраховка по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, съдът не дължи произнасяне по тези претенции.
Направено е от ищеца искане за
присъждане на разноски. Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ
като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по
делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза /в този смисъл определение № 515/02.10.2015г.
по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. В договора за правна защита и
съдействие е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА, като е посочено, че
лицето е материално затруднено – не разполага с достатъчно средства да заплати
адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради това на страната следва да се
присъдят разноски по уважения главен иск за недействителност на договора и по
осъдителния иск за връщане на сума по договора, като платена без основание, по
представения списък по чл.80 ГПК в размер на 720 лв. с ДДС възнаграждение по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и 840 лв. с ДДС допълнително възнаграждение
по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на основание чл.7, ал.9 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /за проведените съдебни
заседания, след второто такова/. За предявените при условията на евентуалност
обективно съединени искове разноски не се дължат. В тежест на ответното
дружество следва да се възложи внасянето на държавна такса по делото в размер
на 100 лв., както и заплащането по бюджета на съда на сумата от 250 лв. платени
от бюджета на съда за възнаграждението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните З.Д.Д., ЕГН ********** *** и „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М., че сключеният между тях договор за потребителски кредит (заем) № *** от *** г. е недействителен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати на З.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата от 393 лв. /триста деветдесет и три лева/, представляваща получена без основание сума от „Терра кредит” ООД, платена от З.Д.Д., във връзка със сключения между страните договор за потребителски кредит № *** от *** г., който е обявен за недействителен, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – *** г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати на адв. Д.Г.Б.,*** № *, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ с ДДС възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ с ДДС адвокатски хонорар за оказана *** помощ.
ОСЪЖДА „Терра
кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, със *** К. В. М. да заплати по сметка на
Районен съд Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ дължима държавна такса и
сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ платени от бюджета на съда за
възнаграждението на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.