Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Ботевград, 26.05.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на
двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело №
1153 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”***”ООД
с ЕИК: ***, преобразувано през 2021г. в ”***”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“****“№**, ***, с ЕИК:***, чрез пълномощник адв.Р.И.Д.,
моли да бъде признато за установено по отношение на ответника И.Й.А. ***, с
ЕГН: ********** за съществуване на вземането на ”***”АД, за което
е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2019г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 500лв., представляваща главница по Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г., както и за сумата от 180 лева, представляваща
договорна лихва за периода от ***г. до 16.01.2019 г., както и за сумата от 370
лева,
представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от ***г. до
16.01.2019г.,
както и за сумата от 7.62 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Р.Д.
е депозирала писмени молби с вх.№№ *** от ***г. и № *** от ***г., с които моли
да бъдат уважени изцяло предявените искове и се присъдят направените разноски
съгласно приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.163/.
Ответникът-И.Й.А. ***,
чрез назначения особен представител адв.
Л.Н. от САК
е направил възражение по исковете и е
представил писмен отговор с вх.№ *** от ***., в предвидения в закона
срок.
В писмения отговор ответникът, чрез
назначения особен представител адв. Н. оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че липсват доказателства
ответникът да е дал съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г. и да е получил
в заем сумата от 500лв., която да е постъпила по сметка на ответника. Прави възражение за нищожност на клаузата от договора за заплащане на
възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, тъй като същата
надвишава двукратния размер на законната лихва и като такава накърнява добрите
нрави. Моли да се отхвърлят исковете
изцяло.
В с.з. ответникът, чрез назначения
особен представител адв. Н. от САК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени
изцяло по направените от него възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***г. по описа на
РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 18.01.2019г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2019г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 500лв., представляваща
главница по Договор
за за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г., както и за сумата от 180 лева, представляваща
договорна лихва за периода от ***г. до 16.01.2019 г., както и за сумата от 370 лева,
представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от ***г. до
16.01.2019г.,
както и за сумата от 7.62 лева, представляваща законна
лихва
за забава за периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 17.01.2019г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането
Заповедта е връчена на длъжника И.А. по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление и е дадена възможност на
ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си срещу нея с Разпореждане № *** от ***. по ч.гр.д.№ ***г. по о
писа на РС-Ботевград.
Ищецът
е бил уведомен на 10.06.2019г. за Разпореждане № *** от ***. по
ч.гр.д.№ ***г. по о писа на РС-Ботевград.
Исковата
молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа на
РС-Ботевград с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК е постъпила на 03.07.2019г. в РС-Ботевград, след като е изпратена
по пощата с п.кл. от 02.07.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това
в ГПК от връчване на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за за потребителски кредит „Екстра“ № ***
от ***г. чрез предоставяне на финансова услуга от разстояние.
Заемната сума от 500лв. е преведена чрез системата на и-пей и получена от
ответника на ***г. на каса на „Изипей”АД срещу представена от него лична карта.
В тази насока са представени от ищеца и неоспорени от ответника копия от извлечение от заявка за кредит
от И.Й.А.,
разписка за извършено плащане № *** от ***г., договор за потребителски кредит
„Екстра” № ***/***г., Общи условия на „***” АД, приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредит, договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г.
Ответникът като кредитополучател по описания по-горе договор от ***г. е
приел Общите условия по договора и се е съгласил да върне на ищеца
предоставения кредит от 500лв. с договорна лихва от 180лв. и такса „Гарант” от 370лв.
или сума в общ размер от 1050лв. за срок
от 12 месеца, на месечни вноски, определени по размер съгласно Приложение 1 към договора и крайна дата на
погасяване на 01.08.2019г.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ *** от ***г.,
изготвена от вещото лице Д.Г.В., се установява, че ищецът е превел сумата от
500лв. на ответника на ***г. на основание сключения между тях Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г. чрез
системата за електронни плащания Ипей.бг. В счетоводството на ищеца няма
отбелязвания за извършени плащания от ответника по описания по-горе договор за
кредит, като задължението е за сумата-главница от 500лв., такса гарант от
370лв., лихва за забава за периода от 01.09.2018г. до 01.01.2019г. в размер на
7.62лв., държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител. Вещото лице Д.В. изрично е посочила, че при ищеца не е
начислявано задължение на ответника за договорна лихва от 180лв. съгласно
международни счетоводни стандарти, прилагани в дружеството от 01.01.2020г. и тази
сума не представлява задължение за ответника, което да е начислено при ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените
обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме,
че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество всеки
един от обективно съединените исковете
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата-главница от 500лв., представляваща парично вземане по Договор за
потребителски кредит „Екстра” № ***/***г.,
както и за законната лихва за забава върху горната сума-главница,
считано от 17.01.2019г. до окончателното заплащане, както и за сумата от 7.62 лева, представляваща законна
лихва
за забава за периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г., е основателен
и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите
и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу
ответника е на основание сключен между страните на ***г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на
ответника, който е кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на
чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението
за сключване на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.
За
доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл.3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ
означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ.
С Решение
№***г по гр.д.№ ***г., 4-то ГО на ВКС е прието, че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му.
Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху
такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
С оглед на
горното и съгласно представените по делото писмени доказателства- извлечение от заявка за кредит
от И.А.,
разписка за извършено плащане № *** от ***г., договор за потребителски кредит
„Екстра” № ***/***г., Общи условия на „***” АД, приложими към
договорите за предоставяне на потребителски кредити,
съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение, по силата
на което за страните са възникнали права и задължения във връзка със сключения
между тях договор за потребителски кредит „Екстра” № ***/***г.
Между страните е сключен договор за
паричен заем от разстояние, по силата на който на ответника е предоставена
сумата от 500 лева, със срок на издължаване 01.08.2019г. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена
от ответника посредством услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по
реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
по електронен път. Сключването на договора става не чрез подписването му от
кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния
линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора.
С избора си да активира съответната
препратка потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е
запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без
значение, защото той е имал тази възможност преди да направи онлайн избора си
за сключването на договора. С извършване на това фактическо действие последният
се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се считат и
обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е
необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление
за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия в раздел IV е
записано, че при одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се
изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ са
неделима част от него. Наред с това е посочено, че с натискане на линка за
потвърждение се декларира запознаване и съгласие с условията на договора, което
пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума по банковата
сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко
едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична
сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и
ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в
негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.
Неоснователно е възражението на ответника, че
не е дал съгласие за сключване на процесния договор за кредит от разстояние с
оглед събраните по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ.
Ответникът не е представил
доказателства за връщане на сумата на уговорения падеж, поради което съдът приема, че по
отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно
неизпълнение на поето договорно задължение.
По така изложените
съображения, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 240 ал. 1 и 2 от ЗЗД е основателна, поради което следва да бъде
уважена. Съобразно уговореното в договора главницата е в размер на 500 лева, заедно със
законната лихва от деня на подаване на заявлението на 17.01.2019г., както и
сумата от 7.62лв., представляваща законната лихва за забава върху главница за
периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г., тъй като се касае до парично вземане с
настъпил краен падеж на плащане на 01.08.2019г. и ответникът не е заплатил нито една вноска по кредита.
Съдът
намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника за съществуване на вземането на ищеца за
сумата от 370лв., представляваща договорна такса „Гарант” за периода от ***г.
до 16.01.2019г. е неоснователен и следва да се отхвърли, по следните правни
съображения:
Съгласно чл.8.1 от Общите
условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и
изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след
одобрение на кредита последният следва да представи оригинал на банкова
гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума, което е
задължително условие за отпускане на кредита. Ако такава гаранция не бъде
представена, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от
посочено и одобрено от страните дружество гарант, като в този случай
кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на
избраното от кредитополучателя дружество гарант. В чл.4 от Договора е указано,
че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за
гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се е съгласил да заплати
на кредитодателя и такса "Гарант", разсрочена към месечните му вноски.
Съдът приема, че при тълкуване на чл.4
от Договора във връзка с чл.8 от ОУ, клаузата, установяваща дължимост на такса
"Гарант" в размер на 370лв., заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и противоречи на добрите
нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая сключения между
страните договор е потребителски и таксата "Гарант", посочена като
глобална сума от 370лв. се кумулира към погасителните вноски, което води до
скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на
търговеца за сметка на потребителя. Тази такса в размер над 74% от размера на
главницата, заобикаля и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК и установените
максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски
кредити.
С оглед изложеното, предвид
нищожността на чл.4 от процесния договор за кредит, липсва основание за
заплащане на такса "Гарант", поради което следва да се преизчисли
размера на задължението като се изключат задълженията на кредитополучателя,
начислени въз основа на тази клауза.
Освен
това искът по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на вземането
на ищеца срещу ответника за сумата от 180лв., представляваща договорна лихва за
периода от ***г. до 16.01.2019г. е
неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като от приетата ССчЕ, изготвена от
вещото лице Д.В., се установи, че ищецът не е начислил като задължение тази
сума на ответника. Съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва от 36% накърнява добрите нрави, тъй като при
даден заем в размер на 500лв., се дължи за една година договорна лихва от
180лв. Налице е неравноправно третиране на
кредитополучателя като икономически по-слаб
участник в оборота. Неоснователно е възражението на ответника, че нарушава забраната
установена в чл. 19 ал. 5 от ЗПК, тъй като е 36 % и не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с Постановление на МС на РБ.
Предвид изложеното съдът намира за основателен и доказан иска за
съществуване на вземане на ищеца за сумата от 500лв., представляваща главница
по договора за потребителски кредит от ***1г., за сумата от 7.62лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г.
и за законна лихва върху главницата от 500лв. от деня на подаване на
заявлението на 17.01.2019г. до окончателното заплащане, а в останалата част исковете
са неоснователни.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от 170лв. за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ ***г.
по описа на БРС/, както и сумата от 475лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса, платен депозит за вещо лице
и особен представител, платено адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковете.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ответника И.Й.А. ***, с ЕГН: **********
за съществуване на вземането на ”***”ООД
с ЕИК: ***, преобразувано през 2021г. в ”***”АД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“****“№**, ***, с ЕИК:***, за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.01.2019г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 500лв./петстотин лева/, представляваща
главница по Договор
за за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г., както и за сумата от 7.62 лева/ седем лева и 62 стотинки/, представляваща законна
лихва
за забава за периода от 02.09.2018г. до 16.01.2019г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница,
считано от 17.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявени от ”***”ООД с ЕИК: ***, преобразувано през 2021г. в ”***”АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****“№**, ***, с ЕИК:*** срещу И.Й.А.
***, с ЕГН: ********** за установяване на вземането по описаната по-горе
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***г.
по описа на РС-Ботевград за сумата от 180
лева /сто и осемдесет
лева/,
представляваща договорна лихва за периода от ***г. до 16.01.2019г., както и за сумата от 370
лева/триста и седемдесет лева/, представляваща договорна
такса „Гарант“ за периода от ***г. до 16.01.2019г.,
произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра“ № *** от ***г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Й.А. ***,
с ЕГН: ********** да заплати на ***”АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“****“№**, ***, с ЕИК:*** сумата
от 170лв./сто и седемдесет лева/ за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Ботевград/, както да заплати и сумата от 475лв./четиристотин седемдесет и пет лева/ за направени разноски по
настоящето дело съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./