№ 22237
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110157984 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ,
вр. с чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба на ищеца С. В. В., ЕГН
**********, представляван от адв. Д. Т., срещу *****************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **********. Иска се
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите в размер на 100.00 лв.,
предявена частично от 10 000.00 лв. – главница, представляваща остатъка от
дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие по застрахователен договор „Каско“ при клауза
„Пълно каско“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окнчателното изплащане на задължението.
Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК са изменени
размерите на предявения иск, а именно - относно дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 51-01300-07103/24, предявен за сумата от 100.00 лв.,
увеличен до сума в размер на 954.00 лв.
Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на лек автомобил
марка „Порше“, модел ******* с рег. № ********, е сключил застрахователен
договор с ответника, обективиран в комбинирана застрахователна полица –
автомобилна застраховка „КАСКО Стандарт“ №************ с клауза за
покрити рискове „Пълно каско“. Поддържа се, че на 14.07.2024 г. в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователното събитие –
нанесена е щета, изразяваща се в увреждане на таван и предна дясна врата.
След отправяне на претенция от страна на ищеца е заведена щета № 51-01300-
07103/24. Ищецът излага, че ***************** не е изплатило реално
1
дължимото обезщетение и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е изпаднало в забава,
поради което дължи и законна лихва до окончателното изплащане на
задължението.
В законоустановения срок на чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и по размер,
оспорва механизма на възникване на уврежданията по процесния лек
автомобил, изложен в исковата молба, както и процесуалната легитимация на
ищеца, твърдейки, че същият не е единствен собственик на процесното МПС.
Сочи, че твърденията на ответника за наличие на застрахователно събитие,
представляващо паркинг щета, са неоснователни, поради което и счита, че
искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Навежда, че е налице хипотезата на
чл. 6 от ОУ, изключваща изплащането на обезщетение за следващите щети
при вече две платени такива, какъвто излага, че е случаят с процесния
автомобилq , поради което ответникът постановил отказ за изплащане на
заведената щета. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва за
посочения в исковата молба период както по основание, така и по размер.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение на
САТЕ.
При така установеното от фатическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ във вр. с 86
ЗЗД. За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че: 1) е
налице сключен валиден застрахователен договор "Каско" между
страните; 2) е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска; 3) на застрахованото имущество са
причинени вреди, които 4) се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия покрит застрахователен риск. В тежест на ответника е да
докаже плащане или наличие на основание за отказ да се изплати
застрахователното обезщетение.
Според приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в
Определение № 32243/ 31.07.2025 г. за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: между
страните е било налице застрахователно правоотношение по отношение на
процесния автомобил, възникнало от сключен застрахователен договор
„Каско“, валиден към момента на твърдяната дата на настъпилото
застрахователно събитие; постановен е отказ за плащане на щета от страна на
застрахователното дружество, във връзка с което и застрахователно
обезщетение не е изплатено на ищеца. Не е спорно по делото, като това
обстоятелство се установява и от представените с исковата молба писмени
доказателства и от заключението на приетата автотехническа експертиза, че в
срока на договора е настъпило застрахователно събитие – нанесена е щета по
тавана и предната дясна врата.
2
От заключението на проведената САТЕ, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните в молбата
увреждания по тавана и предната дясна врата са настъпили в резултат на едно
и също застрахователно събитие. Според заключението на вещото лице
стойността на щетите по средни пазарни цени е 954.00 лв.
По делото спорният въпрос е дали е основателен отказът на
застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение,
съобразно чл. 408 КЗ.
Предпоставките за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
са посочени в общата разпоредба на чл. 408 КЗ и се свеждат по т.1, до
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; при т.2, умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; по т.3,
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; по т. 4, в други случаи, предвидени със закон.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне
в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е
установено и дължимото от застрахования поведение задълженията, чието
неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на
обезщетение. Независимо от спецификата на основанията, застрахователят не
може да откаже да изпълни задължението си по чл. 405, ал. 1 КЗ, ако
поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху
проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа
е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо
възникването на застрахователното правоотношение и съставлява
неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия
изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването им.
За да постанови отказ от изплащане на обезщетението по застраховка
"Каско" по щета № 51-01300-07103/24, ответникът се е позовал на глава 3,
раздел I, т.6, формулиращо правило за броя и размера на щетите, които
застрахователят обезщетява. Съгласно цитираните клаузи застрахователят
обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на
застраховката, довели до щети подобни на причинените на процесния
автомобил. Според мотивите на отказа застрахователното обезщетение не
следвало да бъде изплатено, защото процесната щета се явявала трети поред
случай в рамкте на действието на застрахователния договор. В хода на
съдебното производство обаче ответникът не привежда доказателства в
подкрепа на твърдението за наличие на две предхождащи застрахователни
събития, което би изключило съгласно общите условия изплащането на щети
от трето застрахователно събитие, каквото според доводите на ответника се
явява процесното. С оглед на което – съдът намира твърдението за недоказано,
3
а постановения отказ за изплащане на застраохвателното обезщетение – за
неоснователен. Поради недоказване в процеса на фактите и обстоятелствата,
на които се позовава ответникът като изключващи неговата отговорност,
предявения иск следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен до размер от 954.00 лв. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окнчателното изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
присъждането на разноски разполага само ищецът. Последният е поискал
присъждането на деловодни разноски и адвокатски хонорар, които на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК такива следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД,
*****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. В., ЕГН ********** сумата от 954.00
лв./ частичен иск от 10 000лева/ , представляваща дължимо, но незаплатено
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор „Каско“ при клауза „Пълно каско“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба -01.10.24г. до окнчателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК, *****************, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ НА С. В. В., ЕГН ********** стойността за извършените
деловодни разноски в размер на 450лева за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал.1, т.3,ЗАдв.
*****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Р. Т. от САК ,с личен №
********* адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4