Р Е Ш Е Н И Е

№ 191

град Горна Оряховица, 16.05.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Д. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1415 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС, чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, лично и с особен процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, със служебен адрес ***, твърди в исковата си молба и в уточненията към нея, че ищецът е участвал в построяването на имот, представляващ апартамент № 3, намиращ се в град Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев” № 55, на втори жилищен етаж от жилищна сграда, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II – за ЖС в кв. 131 по ПУП на гр. Горна Оряховица, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна, коридор, три тераси, със застроена площ от 100 кв.м., при съседи : ап. на сем. К., отдолу – ап. на сем. К., отгоре – ап. на сем. К., заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 7, таванско помещение № 7 и помещение за колички № 6, подробно описан в нотариален акт № 13, том II, н.дело № 386/11.04.1979г., заедно с родителите си Х. С. Т. с ЕГН ********** и Г. И. Т. с ЕГН **********, починала на 29.11.2016г. Заявява, че е живял в този имот до 28.11.2013г. Твърди, че на 18.08.2008г. родителите му били подведени и измамени от внучката си - ответницата по делото Г.Д.Х., като тайно от него, на 18.08.2008г., са й ,,продали” горепосочения имот, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1616, т. IX, рег. 18306, н. дело 1458/2008г. на нотариус рег. № 296 Красимира Боева, фиктивно за сумата 13298,20 лв., която сума не е възможно човек на 24 години да притежава. Посочва, че при сключването на тази сделка, продавачите - родители на ищеца, Г. И. Т. и Х. С. Т. са си запазили пожизнено право на ползване и обитаване на недвижимия имот, предмет на делото, заедно и поотделно, и като ползватели те фигурират в регистрите на Данъчна служба гр. Г. Оряховица и заплащат данък сграда и към момента. Твърди, че с договор за безвъзмездно ползване от 06.12.2013г., родителите на ищеца са прехвърлили пожизненото си право на ползване на процесния имот на ищеца С.Х.Т., заради грижите, които той е полагал за тях. Твърди, че на това основание ищецът е ползвател на горепосочения недвижим имот, а ответницата е собственик на този имот, който същата е придобила чрез измама, и не е спазила обещанието си да закупи на ищеца по-малко жилище. Сочи, че нотариалният акт не е отменен поради късно узнаване за него и вече изтекла давност. Заявява, че ответницата е образувала гр. дело № 2082/2013г. по описа на ГОРС, по което е сезирала съда за упражнено от ищеца домашно насилие, като с влязло в законна сила решение по в. гр. дело № 3/2014г. на ВТОС, ищецът е отстранен за три месеца от имота. Твърди, че с покана от ответницата от 28.11.2013г. и смяна на ключ за входната врата на апартамента, ищецът е лишен от възможността да го обитава, като реално няма достъп до бащиния си имот от 05.12.2013г. Заявява, че в жилището са останали собствените му движими вещи : холова секция, четирикрилен гардероб с надстройка, тоалетка, табуретки, печки ТАП – 2 бр., шевна машина - ръчна, комплект спалня, печка „Диана”, ъглова спалня с ракла, маса с четири стола, радиатор, хладилник „Мраз 250”, печка „Раховец 02”, дрехи, костюми, сервизи, домакинска посуда, които ответницата е унищожила. Посочва, че от този момент той е без покрив и живее, където и както намери, а от 24.12.2014г. ищецът се установил да живее в с. Г. Д. Тръмбеш; уволнен е и останал без работа; няма средства да преживява. Заявява, че не плаща осигуровки, не притежава парични средства, нито имоти; грижи се за болните си родители; изпаднал е в стрес. Сочи, че срокът на отстраняването е изтекъл на 28.02.2014г., но и към момента няма достъп до процесния имот. Твърди, че ищецът е възмутен, объркан, огорчен, има заболявания с диагноза „артериална хипертония, втора степен”, нужни са му средства за закупуване на храна и лекарства. Счита, че противоправността в поведението на ответницата Г.Х. се изразява в недобросъвестното лишаване на ищеца от правото му на ползване на имота, унищожаване на собственото му движимо имущество, оставане без работа и трудово възнаграждение, невъзможност да плаща ДОО или ЗОВ, с неизвестен в бъдещето статус; изпадане в постоянен стрес и влошено здравословно състояние, въпреки жизненоспособната си възраст, е в невъзможност да започне работа и да живее нормален социален живот. Твърди, че са му причинени и имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване на собственото му имущество, както и в пропуснати ползи - невъзможност да получава трудово възнаграждение, да се лекува, храни и облича. Счита, че ответницата следва да поправи виновно причинените му имуществени вреди - по реда на чл.45 от 33Д, както и му се присъдят неимуществени вреди за постоянния стрес и унижения по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Заявява, че са му причинени и морални вреди, накърнявайки личните му и морални интереси, изразяващи се в отрицателни промени - причинен стрес, напрежение, безпокойство, психическо и морално страдание, негативни изменения в личността му, засегнато е доброто име на ищеца и обществената оценка за него.  Посочва, че оценява предявените искове за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 31620,59 лв., от които : - имуществени вреди за сумата от 20073.85 лв. /месечно по 460 лв./, считано от м. декември 2013г. до 19.07.2017г., представляваща равностойност на неполучено трудово възнаграждение, унищожено движимо имущество на ищеца както и дължими от него вноски по ДОО и ЗО, - законова лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер от 7391 лв., считано от 05.12.2013г. до датата на исковата молба; - неимуществени вреди в размер от 4154.81 лв. - за причинен стрес, напрежение, безпокойство, засегнато доброто име на ищеца и обществената оценка за него. Счита, че на основание сключения договор между ищеца и родителите му от 06.12.2013г., С.Т. е единствен ползвател на процесния имот. Заявява, че родителите на ищеца устно са дарили имота на С.Т., като по-късно са били подведени от ответницата - тяхна внучка, да извършат „сделка” при нотариус, без получаване на сумата. Твърди, че е налице придобивна давност по отношение на ищеца, който е владял добросъвестно имота, непрекъснато, трайно, необезпокоявано и чрез манифестиране по недвусмислен начин.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 20073.85 лв., законната лихва за забава върху това обезщетение в размер от 7391 лв., считано за периода от 05.12.2013г. до датата на исковата молба, както и обезщетение в размер от 4154,81 лв. за претърпени неимуществени вреди. Моли съда да предостави на ищеца ползването на недвижим имот, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. „П. Цвикев” 55, ет.2, ап.3, с принадлежащото му избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, заедно с принадлежащото му право на строеж върху общинска земя УПИ - II за ЖСК по плана на гр.Г.Оряховица. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът С.Х.Т., лично и чрез назначения от съда процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, поддържа предявените искове. Моли съда да уважи предявените искове, като му присъди и направените по делото разноски. Излага подробни съображения в писмени зашити.

Ответницата Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Н.Б. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответницата счита, че искът за предоставяне ползването на процесния имот на ищеца, на основание сключения договор за заем за послужване между ищеца и други две лица /неговите родители/, без по договора страна да е ответницата, е недопустим. Сочи, че по силата на сключен договор за послужване с родителите си, с предмет ползването на имота, ищецът има качеството на държател на имота, и този иск е за защита на държането, по реда на чл.76 от ЗС. Заявява, че държателят може да предяви такъв иск в определен от законодателя срок, който е преклузивен - 6 месеца след нарушаване на държането /ползването/ на имота, като с оглед твърденията кога ищецът е бил отстранен от имота, е изминал значително по-дълъг срок, което прави така предявения иск недопустим. Оспорва като неоснователен иска за предоставяне на ползването на процесния имот на основание сключения договор за заем за послужване между ищеца и други две лица /неговите родители/, без по договора страна да е ответницата. Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е задължена по приложения към исковата молба договор за заем за послужване да му възстанови ползването на процесния имот. Твърди, че след сключването на договора, между ползвателите на имота и ищеца, същият е бил изменен устно, като със съгласието му, на ищеца е било предоставено ползването на имота на родителите му в с. Горски Долен Тръмбеш, ул.. и ищецът доброволно се е преместил да живее там, дори е заявил настоящ адрес в този имот. Счита, че ищецът няма договорно основание да претендира от ответницата да му предостави ползването на процесния имот. Заявява, че в същото време родителите на ищеца, в качеството си на ползватели на процесния апартамент, са предоставили с договор за заем за послужване този имот на ответницата, както е прието с влязлото в сила Решение № 14/20.03.2015г. по гр. д. № 5426/2014г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290,ал.1 от ГПК. Счита, че тя е единствена собственица на процесния имот, поради което оспорва правото на ищеца да иска предоставяне на ползването на имота. Твърди, че жилището в гр. Г. Оряховица е придобито от ответницата по силата на договор за покупко-продажба от 18.08.2008г., обективиран в нотариален акт № 1616, т.IХ, рег. 18306, дело № 1458/2008г. на нотариус Красимира Боева. Оспорва твърдението, че ответницата не е доказала плащането на цената по нотариален акт № 1616, т.IХ, рег. 18306, дело № 1458/2008г. на нотариус Красимира Боева. Твърди, че е водено гр. дело № 324/2014г. по описа на ГОРС, с предмет : иск за разваляне на договора за покупко-продажба на процесния имот,  който е отхвърлен, а с касационно определение № 1016/04.11.2015г. по гр. д. № 3101/2015г. на ВКС, III г.о., е взето становище по въпроса за плащането на цената по договора. Оспорва твърдението, че ищецът е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение. Твърди, че ищецът не е владял имота като свой непрекъснато, явно и спокойно в продължение на 10 и повече години, като той сам твърди, че е бил в имота на основание договор за безвъзмездно ползване.  Твърди, че преди продажбата на имота ищецът е имал семейство, с което е живял на съвсем друго място, а след развода си е бил приет временно в имота, но само като ползвател/държател, и през това време до отстраняването му от съда не е извършвал действия, нито е показвал намерения, че владее имота като свой собствен. Твърди, че никога не е поемала обещание да закупува жилище на ищеца, такова условие не е записано и в нотариалния акт за продажбата на имота.

Изразява становище, че исковете с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД, са допустими, но ги оспорва като неоснователни. Твърди, че не е извършвала действия или бездействия спрямо ищеца, които да могат да се квалифицират като непозволено увреждане. Твърди, че ищецът не е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с нейни действия или бездействия. Оспорва твърдението в исковата молба, че незаконно е отстранила от процесното жилище ищеца, в резултат на което той претърпял вредите, предмет на съединените искове по чл.45 и сл. от ЗЗД. Твърди, че ищецът е ползвал стая в жилището, от което е отстранен по силата на влязло в сила съдебно решение, заради упражнено от него домашно насилие спрямо ответницата и малолетната й дъщеря, като напускането на жилището е станало в присъствието на полицай и ищецът е взел всички свои вещи. Оспорва твърдението, че е сменила ключа на жилището. Посочва, че след напускането на ищеца, поради повреда в ключалката, се е наложило да се замени същата, но ответницата веднага е предала ключ от жилището на майката на ищеца, за което е съставен съответният документ. Сочи, че ползвател на жилището по нотариален акт се явява именно тя. Оспорва твърдението, че в жилището, след напускането на ищеца, са останали вещи - негова собственост, представляващи холова секция, четирикрилен гардероб с надстройка, тоалетка, табуретки, печки ТАБ - 2 бр., шевна машина - ръчна, комплект спалня, печка ,,Диана”, ъглова спалня с ракла, маса с 4 стола, радиатор, хладилник ,,Мраз” 250, печка ,,Раховец 02”, сервизи, домакинска посуда. Оспорва твърдението, че ответницата е унищожила такива вещи. Твърди, че ищецът не е собственик на такива вещи и че жилището не е обзаведено с такива вещи. Твърди, че след развода си ищецът е дошъл в жилището й само с лични вещи, без никакво обзавеждане, което е останало за бившата му съпруга. Оспорва, че стойността на гореописаните движими вещи възлиза на сумата по исковата молба. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, в резултат на това, че е загубил работата си и не можел да си намери работа поради отстраняването му от жилището. Твърди, че ищецът е работил по трудов договор, но още преди да бъде отстранен от жилището заради упражнено домашно насилие, той е прекратил по взаимно съгласие трудовия си договор, т.е. последиците от прекратеното трудово правоотношение и последвалата безработица са в резултат на неговите лични действия по прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди в резултат на стрес и унижения и че ответницата по никакъв начин не е причинила такива вреди. Оспорва твърдението, че ищецът е останал без средства, тъй като по гр. дело № 1414/2013г. той е осъдил работодателя си да му заплати дължими суми, а от приложения към исковата молба договор за паричен заем се установява, че ищецът разполага с големи по размер суми, които дава назаем. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесното жилище. Твърди, че ответницата ползва жилището по силата на договор с баба си и дядо си, както е прието с решение № 14/20.03.2015г. на ВКС, II г.о., по гр.д. № 5426/2014г., поради което тя не дължи заплащането на обезщетение на ищеца.

В съдебно заседание, ответницата Г.Д.Х., чрез процесуалния си представител – адвокат Н.Б. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по настоящото дело са фактите, че ответницата Г.Д.Х. е собственик на процесния недвижим имот, описан по-долу, на основание възмездна правна сделка, сключена на 18.08.2008г. между Г.Х., от една страна - като купувач, и Г. И. Т. и Х. С. Т., от друга страна – като продавачи, а именно : договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. .., представляващ апартамент № 3 на втори жилищен етаж от жилищната сграда /източното крило/, заедно с принадлежащите към апартамента избено помещение № 7, таванско помещение № 7, помещение за колички № 6, ведно с 12.36 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описан в нотариален акт № 1616, том IX, рег. № 18306, дело № 1458/2008г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС. Видно от цитирания нотариален акт, продавачите Г. И. Т. и Х. С. Т. са си запазили правото на пожизнено ползване и обитаване на процесния имот заедно и поотделно.

С Решение № 620 от 28.11.2013г. и издадената въз основа на него Заповед за защита № 21 от 28.11.2013г., двете постановени по гр. дело № 2082/2013г. по описа на ГОРС, изменено с Решение № 13 от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 3/2014г. по описа на ВТОС, двете влезли в сила на 27.01.2014г., съдът е задължил извършителя на домашно насилие С.Х.Т. ***, с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо племенницата си Г.Д.Х. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, и малолетната й дъщеря И. Д.Д., родена на ***г., с ЕГН **********, както и е отстранил извършителя на домашно насилие С.Х.Т. от съвместно обитаваното с пострадалите лица жилище, собственост на Г.Д.Х., находящо се в гр.Горна Оряховица, ул.., за срок от три месеца, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение.

Страните по делото не оспорват фактите и от приетите писмени и гласни доказателства /покана от 28.11.2013, писмените материали по цитираните по-долу гр. дела и от показанията на свидетелите Ив. П., Д. Д. и П. Л./ се установява, че ищецът Т. е отстранен от процесното жилище в началото на м.12.2013г., като от тогава до настоящия момент същият не е обитавал това жилище, не е ползвал същото и не е пребивавал в него, освен за да прибере останалите в него свои лични вещи и документи.

Видно от приетото писмено доказателство – договор за безвъзмездно ползване от 06.12.2013г., сключен между Х. С. Т. с ЕГН ********** и Г. И. Т. с ЕГН **********, двамата като титуляри на правото на ползване от една страна, и С.Х.Т. – ползвател, от друга страна, по силата на този договор страните по него са се съгласили, че титулярите на правото на ползване предоставят на ползвателя за безвъзмездно ползване следния свой недвижим имот : апартамент № 3, на втори етаж от жилищна сграда /източно крило/, находящ се на адрес : гр. Горна Оряховица, ул. .., който ще се ползва за живеене, безвъзмездно, за срок от десет години, считано от датата на подписване на договора.

Видно от приложената по делото разписка от 14.01.2014г., в същата е удостоверено, че ответницата Х., като собственик на процесното жилище, е предала на ползвателя Г.а И. Т. ключ от входната врата наапартамент № 3, находящ се в гр.Горна Оряховица, ул….

С Решение № 30 от 20.02.2014г. по гр.дело № 1414/2013г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 28.03.2014г., съдът е осъдил „ВИКИНГ - НИКОЛОВ” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Н. Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т.и В. В. С., заедно и поотделно, да заплати на С.Х.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 163,16 лв./ сто шестдесет и три лева и шестнадесет ст./, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец май 2013г., сумата от 603, 68 лева/ шестстотин и три лева и шестдесет и осем ст./, представляваща неизплатено  брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  за 2011г., 2012г.  и 2013г. – /за 37 работни дни общо/, сумата от 1107, 33 лв./ хиляда сто и седем лева и тридесет и три ст./, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд,  сумата от 136,70 лева/сто тридесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници, сумата от 438,00лева/ четиристотин тридесет и осем лева/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.08.2013г. до окончателното им изплащане.

С Решение № 159 от 17.03.2014г. по гр. дело № 36/2014г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 206 от 25.06.2014г. по в. гр. дело № 362/2014г. по описа на ВТОС, оставено в сила с Решение № 14 от 20.03.2015г. по гр. дело № 5426/2014г. по описа на ВКС, трите влезли в законна сила на 20.03.2015г., съдът е отхвърлил предявения иск от страна на . С. Т. ***, обш. Г.Оряховица, против Г.Д.Х. с ЕГН **********,***, за предаване фактическата власт над недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. .., на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило, с пл. № 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II—за ЖС в кв.131 по ПУП на гр.Г.Оряховица - ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси, със застроена площ от 100.00 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, предвид запазеното право на ползване на имота в полза на Х.о С. Т., като неоснователен.

С Решение № 599 от 23.12.2014г. по гр. дело № 839/2014г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 188 от 21.04.2015г. по в. гр. дело № 111/2015г. по описа на ВТОС, двете влезли в законна сила на 29.05.2015г., съдът е отхвърлил предявения иск от страна на Г.И. Т.с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Г.Д.Х. с ЕГН ********** и Д. П. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, за предаване фактическата власт над недвижим имот : апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. .., на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило, с пл. № 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II-за ЖС в кв.131 по ПУП на гр. Г. Оряховица - ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси, със застроена площ от 100.00 кв.м, предвид запазеното право на ползване на имота в полза на Г. И. Т., като неоснователен.

С Решение № 437/13.10.2014г. по гр. дело № 324/2014г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 5 от 22.01.2015г. по в. гр. дело № 1106/2014г. по описа на ВТОС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1016/04.11.2015г. по гр. дело № 3101/2015г. по описа на ВКС, трите влезли в законна сила на 04.11.2015г., съдът е отхвърлил предявения иск по чл.87,ал. 3 от ЗЗД от Х. С. Т. с ЕГН ********** и от Гинка И. Тотева ЕГН **********, двамата с адрес : с. Горски Долен Тръмбеш,Община Горна Оряховица,ул…, против  Г.Д.Х. с ЕГН **********,***, с искане да бъде развален сключения договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1616, том IХ, рег. № 18306, дело № 1458/2008 на нот.Боева досежно следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. .. на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило с планоснимачен номер 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II за ЖС в квартал 131 по ПУП на гр. Горна Оряховица ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси със застроена площ от 100/сто/ кв.м. при граници:апартамент на сем. Косеви, отдолу апартамент на сем. К., отгоре апартамент на сем. К. заедно с прилежащи избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, като погасен по давност. 

С Решение № 448 от 09.11.2016г. и издадената въз основа на него Заповед № 12 от 09.11.2016г., двете постановени по гр. дело № 1422/2016г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 235 от 19.06.2017г. по в. гр. дело № 971/2016г. по описа на ВТОС, двете влезли в законна сила на 19.06.2017г., съдът е задължил С.Х.Т. ***, ЕГН **********, на основание чл.5,ал.1,т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Д.Х., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********.

Безспорни в настоящото производство са фактите, че Г. И. Т. – майка на ищеца и баба по бащина линия на ответницата, е починала на 29.11.2016г., като тези факти се потвърждават и от приложеното удостоверение за наследници изх. № 3437/02.12.2016г., изд. от Община Горна Оряховица

От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява и ищецът не оспорва факта, че ответницата живее в процесното жилище, намиращо се в град Горна Оряховица, ул…, заедно със св. Д. и роденото от тяхното съжителство на съпружески начала малолетно дете И..

Видно от приложения препис от удостоверение за настоящ адрес изх. № 05/24.10.2014г., ищецът С.Т. има заведен последен настоящ адрес ***, считано от 24.10.2014г.

Видно от медицинско направление изх. № 955/11.11.2013г., изд. от ИППМП „ПК-Д-р Вляадимирова” ЕООД гр. Горна Оряховица, С.Х.Т. страда от заболяване „артериална хипертония” – втора степен.

От приложената по делото служебна бележка изх. № 60-04-03-18799/16.06.2017г., изд. от Д”БТ” – Г.Оряховица, е видно, че ищецът е регистриран като безработен.

Видно от показанията на свидетеля И. П. /свекърва на ответницата/, ответницата и сина й живеят на съпружески начала от 2011г. Свидетелката е виждала баба Г., говорили са и тя й е казвала, че жилището е на Г., и че след като чичо й се е развел със съпругата си, те са го оставили да живее там за малко. Видно от показанията на св. П., след като се родило детето на Г. и Д., чичото С. започнал да прави скандали, да заплашва Г. с физическо насилие, карал се на детето и то започвало да плаче като го види. Свидетелката установява, че след такъв скандал се наложило да отстранят ищеца от жилището със заповед на съдията, като след отстраняването му той заминал при родителите си в Горски Долен Тръмбеш. Свидетелката знае от баба Г., че са се разбрали С. ***, за да се приключи със скандалите. Видно от показанията на св. Пастирова, имало обзавеждане в жилището - холова гарнитура с табуретки, маса и някакви стари столове, но младите си подновили всичко, защото мебелите били отпреди 50 години. Свидетелката установява, че баба Г. и дядо Х. били изпратили техен комшия с кола с ремарке, превоз от селото, и П. също помагала да натоварят багажа. Свидетелката знае, че бабата е вземала дрехи за С. постоянно.

Видно от показанията на св. Д.Д. /лице, осъществяващо съжителство на съпружески начала с ответницата/, през 2011г. той заживял на ул. .., като жилището било на Галя, която живеела с баща си и чичо си, тъй като след развода на чичо й, тя го е приела в жилището, докато си стъпи на краката. Свидетелят сочи, че ищецът започнал да се държи нагло, правел скандали, започнал да се кара на дъщеря му и посягал на Г., и така се стигнало до ограничителна заповед за чичо й - да бъде отстранен от жилището. Видно от показанията на св. Д., ищецът не се е държал в годините като собственик на жилището, не е правил ремонти в жилището, не е плащал данъци за него. Свидетелят посочва, че през 2011г. в жилището имало някакви вещи, но старият диван е закаран на село още преди отстраняването му на С.; в жилището не е имало тоалетка и табуретки, нямало е печки „Тап”, нямало е шевна машина – ръчна, не е имало печка „Диана”, нито ъглова спалня с ракла. Свидетелят Д. заявява, че старата спалня са я взели майка му и баща му на ищеца; старата маса е в Горски Долен Тръмбеш; на Г. баща й закарал стария хладилник на вторични суровини много отдавна; печката „Раховец” и всичко друго е на Горски Долен Тръмбеш. Свидетелят установява, че ищецът отишъл на село при майка си и баща си и там останал да живее, като идвал в жилището с полицаи и си взел наръчния багаж. Свидетелят Д. сочи, че патронът се счупил, сменили го и тогава дали на баба Г. ключ от апартамента; тогава тя казала, че са решили С. да остане при тях да живее. Свидетелят твърди, че не е изхвърлял стари вещи от жилището, а дрехите на С. майка му ги взела от жилището.

Видно от показанията на св. П. Л. /познат на страните/, ищецът отишъл при него в приемната на полицията и казал, че ключът не става за жилището на ул…Отишли на адреса, отворила Г. и показа заповед на ГОРС, че той няма право да приближава това жилище. Свидетелят установява, че ищецът влязъл в жилището и взел някаква чанта с документи и други работи, но след това започнал да идва при него в приемната и да иска от него да вземе ключа от Г. и да му го даде. Свидетелят знае от ищеца, че майка му е занесла багажа му на село.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС /ревандикационен иск/ - за защита на вещно право на ползване на ищеца срещу носителя на правото на собственост – ответницата по делото, е частично недопустим.

Допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба, който се легитимира като правен субект, на когото принадлежи правото да ползва имота, а ответницата е тази, която нарушава претендираното  право на ищеца, съобразно твърденията на последния.  Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Съгласно разпоредбата на чл.299,ал.1 от ГПК обаче, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като с оглед правилото на чл.299,ал.2 от ГПК, повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съдът приема за безспорно установено в хода на настоящото съдебно производство, че спорът между страните по делото относно защитата на твърдяното от С.Т. вещно право на ползване на ищеца срещу ответницата Г.Х. – като носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 3, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. .., на втори жилищен етаж от жилищната сграда /източното крило/, заедно с принадлежащите към апартамента избено помещение № 7, таванско помещение № 7, помещение за колички № 6, ведно с 12.36 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описан в нотариален акт № 1616, том IX, рег. № 18306, дело № 1458/2008г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, е разрешен с Решение № 159 от 17.03.2014г. по гр. дело № 36/2014г. по описа на ГОРС, потвърдено с Решение № 206 от 25.06.2014г. по в. гр. дело № 362/2014г. по описа на ВТОС, оставено в сила с Решение № 14 от 20.03.2015г. по гр. дело № 5426/2014г. по описа на ВКС, трите влезли в законна сила на 20.03.2015г., с което съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56 от ЗС, предявен от Х. С. Т. с ЕГН ********** против Г.Д.Х. с ЕГН **********, за предаване фактическата власт над недвижим имот : апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. .., на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило, с пл. № 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II-за ЖС в кв.131 по ПУП на гр.Г.Оряховица - ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси, със застроена площ от 100.00 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, предвид запазеното право на ползване на имота в полза на Х. С. Т.. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице както идентичност между страните по делото – ищецът С.Т. и ответницата Г.Х., така и идентичност между предмета на двата спора - защита на твърдяното от С.Т. вещно право на ползване на ищеца срещу ответницата Г.Х. – като носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, на основание приложения по делото договор за безвъзмездно ползване от 06.12.2013г., сключен между ищеца – като ползвател и неговите родители Х. Т. и Г. Т. – като титуляри на правото на ползване, и на основание неформален (устен според ицщовата страна) договор за  заем за послужване на титуляра на правото на ползване – Х. С. Т. със С.Х.Т., сключен отпреди 06.12.2013г. Предвид изложеното, съдът приема, че спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като в случая не се установява законът да разпорежда друго, по смисъла на чл.299,ал.1 от ГПК, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС /ревандикационен иск/ - за защита на вещно право на ползване на ищеца срещу носителя на правото на собственост – ответницата по делото, се явява недопустим по отношение горепосочените две основания, твърдени от ищеца и в настоящото съдебно производство, което налага производството по делото да бъде прекратено в тази негова част, съгласно чл.299,ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС, се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество по отношение претенцията за защита на претендираното от него вещно право на ползване на основание изложените от ищеца твърдения, че същият е придобил право на собственост върху горепосочения недвижим имот по давност.

Разгледан по същество, така предявеният иск се явява неоснователен.

Съдът намира за неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото твърденията на ищеца, че е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, предмет на настоящия спор, на основание давностно владение. Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. Съдът намира, че въпреки възложената му доказателствена тежест, ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват той да е осъществявал непрекъснато, явно и необезпокоявано от собственика на имота – ответницата Г.Х., владение върху процесния недвижим имот, описан по-горе, в продължение на 10 и повече години, за да има основанието да придобие имота по давност. Действително, страните по делото не спорят и от всички писмени и гласни доказателства по делото се установява, че ищецът Т. е живял през неустановен по делото период в процесното жилище, след развода със своята съпруга и сключване на сделката, обективирана в нотариален акт № 1616, том IX, рег. № 18306, дело № 1458/2008г. на нотариус Кр. Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС /18.02.2008г./, като е обитавал част от процесния апартамент като държател, на облигационно основание - неформален безвъзмезден договор за заем за послужване, което не е годно да го направи собственик, независимо от продължителността на държането, заедно с ответницата Г.Д.Х. до съдебното му отстраняване от жилището с Решение № 620 от 28.11.2013г. и издадената въз основа на него Заповед за защита № 21 от 28.11.2013г., двете постановени по гр. дело № 2082/2013г. по описа на ГОРС, изменено с Решение № 13 от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 3/2014г. по описа на ВТОС, двете влезли в сила на 27.01.2014г. Наред с това, обаче, въз основа на всички писмени и гласни доказателства, приети по настоящото дело, се потвърждават изложените от ищеца твърдения, че след отстраняването му от процесното жилище по силата на горепосоченото съдебно решение и заповед за защита, С.Т. е заживял в жилището на своите родители в с. Горски Долен Тръмбеш и от тогава до настоящия момент не е обитавал и не е осъществявал фактическа власт върху недвижим имот : апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул…, подробно описан по-горе, макар и да е манифестирал желанието и намерението си да осъществява своята фактическа власт върху тази вещ /гр. дело № 36/2014г., гр.дело № 324/2014г., гр.дело № 839/2014г., всички по описа на ГОРС, и др./. Съдът счита, че и фактът на настъпила смърт на Г. И. Т., починала на 29.11.2016г. /удостоверение за наследници изх. № 3437/02.12.2016г., изд. от Община Горна Оряховица/, - майка и наследодател на ищеца, не сочи за наличие на основание за възстановяване на фактическата власт от ищеца върху процесното жилище, тъй като към момента на откриване на наследството, Г. И. Т. не е притежавала право на собственост върху процесния недвижим имот, съответно - при наследяването като общо правоприемство, владение и съответно съвладение не е преминало по право към наследниците, в т.ч. и към ищеца, по начин, по който той да се счита за продължение на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от него действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Поради това, съдът счита, че в случая от ищцовата страна не се установява и доказва наличието нито на обективния елемент от владението (corpus), нито на субективния елемент от същото (animus), необходими за да се приеме придобиване на недвижимия по давност. Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск поставя на първо място безусловното установяване, че страната - ищец е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, каквото в случая не се доказва по настоящото дело.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС по отношение на ищеца, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв, ведно със законните последици.

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 20073.85 лв., считано за периода от 05.12.2013г. до датата на исковата молба, както и обезщетение в размер от 4154,81 лв. за претърпени неимуществени вреди, се явяват допустими, а разгледани по същество – същите са неоснователни.

         За да бъде уважен искът по чл.45 от ЗЗД, съдът следва да установи, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно : извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина. Въз основа на приетите в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в случая не се установява наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорни в настоящото съдебно производство са фактите осъществила ли е ответницата твърдените от ищеца противоправни деяния : „недобросъвестно отстраняване на ищеца от жилището в гр. Горна Оряховица, ул…, и унищожаване на движими вещи, собственост на ищеца, останали в жилището, описани в исковата молба”, виновното им осъществяване от нея, претърпял ли е ищецът имуществени и неимуществени вреди вследствие на такова деяние, наличието на причинна връзка и размерът на вредите.

         На първо място, съдът приема за неоснователни, необосновани и непочиващи на доказателствата по делото твърденията на ищеца, че ответницата Г.Х. е осъществила посочените по-горе деяния. В тази връзка, на първо място, от писмените материали по гр. дело № 2082/2013г. по описа на ГОРС се установява по безспорен и несъмнен начин, че отстраняването на ищеца от жилището в гр. Горна Оряховица, ул…, е осъществено на основание съдебно решение - Решение № 620 от 28.11.2013г. и издадената въз основа на него Заповед за защита № 21 от 28.11.2013г., двете постановени по гр. дело № 2082/2013г. по описа на ГОРС, изменено с Решение № 13 от 27.01.2014г. по в. гр. дело № 3/2014г. по описа на ВТОС, двете влезли в сила на 27.01.2014г., съгласно които С.Т. е отстранен от процесното жилище за срок от три месеца, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, като предвидена в ЗЗДН мярка за защита срещу извършено от С.Т. противоправно поведение - акт на домашно насилие спрямо ответницата и нейната малолетна дъщеря. Същевременно, по делото не са събрани никакви годни доказателства, които да установяват ответницата да е извършила действия или бездействия, които да са обусловили отстраняването на ищеца от съвместно обитаваното жилище с Г.Х..

На следва място, ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват правото му на собственост върху движими вещи : холова секция, четирикрилен гардероб с надстройка, тоалетка, табуретки, печки ТАБ - 2 бр., шевна машина - ръчна, комплект спалня, печка ,,Диана”, ъглова спалня с ракла, маса с 4 стола, радиатор, хладилник ,,Мраз” 250, печка ,,Раховец 02”, сервизи, домакинска посуда, нито такива вещи да са останали в процесното жилище след неговото съдебно отстраняваене. Напротив, от показанията на свидетелите Лидански, Пастирова и Д. се установяват фактите, че намиращите се в горепосоченото жилище стари вещи – холова гарнитура, табуретки, стара маса, гардероб с надстройка, са откарани в дома на родителите на ищеца в с. Горски Долен Тръмбеш, обитаван от ищеца от 2014г. до настоящия момент, а оставеният от тях стар хладилник е предаден в пункт за вторични суровини от бащата на ответницата преди години. Въпреки възложената му доказателствена тежест, ищецът не ангажира никакви годни доказателства в настоящото производство, които да удостоверяват изложените от него факти, че Т. е бил собственик на процесните движими вещи, нито че ответницата е унищожила горепосочените движими вещи и че е лишила по този начин техния собственик от правото да ги ползва по предназначение.

Поради това, съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в исковата молба, че ответницата е осъществила деяние „недобросъвестно отстраняване на ищеца от жилището в гр. Горна Оряховица, ул. .. и деяние „унищожаване на движими вещи, собственост на ищеца, останали в жилището”, описани в исковата молба.

         На второ място, съдът счита, че предвид изложените съображения относно неосъществяване на твърдените от ищеца деяния от Г.Х., от приетите по делото писмени и гласни доказателства, не може да се обоснове извод и за противоправност на посочените в исковата молба деяния.

         Настоящият съдебен състав намира, че от приетите по делото писмени и гласни доказателства не се установяват по безспорен и несъмнен начин и изложените в исковата молба факти, че са извършени деяния, че Г.Х. е извършител на такива деяния, вината на същата и противоправността на деянията, нито, че в резултат на извършени от ответницата виновни и противоправни деяние ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 20073.85 лв. /месечно по 460 лв./, считано от м. декември 2013г. до 19.07.2017г., представляващи равностойност на неполучено трудово възнаграждение, унищожено движимо имущество на ищеца както дължими от него вноски по ДОО и ЗО, нито че С.Т. е претърпял неимуществени вреди в размер от 4154.81 лв. - за причинен стрес, напрежение, безпокойство, засегнато доброто име на ищеца и обществената оценка за него. Съдът счита, че по делото не се обосновава и извод ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от увреждания, причинени му от ответницата в резултат на описаните в исковата молба деяния.

          Съгласно разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответницата не следва да носи отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД, тъй като в случая не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. По тези съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца за обезщетяване на вредите, произтичащи от виновно и противоправно поведение на ответницата, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.        

         Предвид изложените по - горе съображения, съдът приема, че предявените искове за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойност 20073.85 лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4154.81 лв. вследствие на непозволено увреждане, по реда на чл.45 от ЗЗД, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

            Предявеният иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява допустим, но разгледан по същество, същият е неоснователен.

            Предвид изложените по-горе съображения относно неоснователността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойност 20073.85 лв., съдът намира, че и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва за забава върху това обезщетение - в размер от 7391 лв., считано от 05.12.2013г. до датата на исковата молба, също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло като такъв.

При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лв.

На основание чл.71,ал.1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху цената на предявените искове общо в размер на 1460.21 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.ОРС ГОРС

 

         Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС, предявен от С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с особен процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, против Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за предаване фактическата власт над недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул. .., на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило, с пл. № 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II-за ЖС в кв.131 по ПУП на гр.Г.Оряховица - ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси, със застроена площ от 100.00 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, на основание приложения по делото договор за безвъзмездно ползване от 06.12.2013г., сключен между ищеца – като ползвател и неговите родители Х. Т. и Г. Т. – като титуляри на правото на ползване, и на основание неформален (устен според ицщовата страна) договор за  заем за послужване на титуляра на правото на ползване – Х. С. Т. със С.Х.Т., сключен отпреди 06.12.2013г., като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази негова част, на основание чл.299,ал.2 във вр. ал.1 от ГПК.

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС във вр. чл.56,ал.1 от ЗС, предявен от С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с особен процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, против Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за предаване фактическата власт над недвижим имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. Г. Оряховица, ул…на втори жилищен етаж от жилищна сграда източно крило, с пл. № 213, построена на основание отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ II-за ЖС в кв.131 по ПУП на гр.Г.Оряховица - ЦГЧ, който апартамент се състои от две спални, хол, столова, черна кухня, баня, тоалетна и коридор и три тераси, със застроена площ от 100.00 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение № 7 и таванско помещение № 7, на основание придобито право на собственост върху горепосочения недвижим имот от С.Х.Т. по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявени от С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с особен процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, против Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за присъждане на сумата от 20073.85 лв. /двадесет хиляди и седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, (месечно по 460 лв., считано за периода от м. декември 2013г. до 19.07.2017г.), представляваща равностойност на неполучено трудово възнаграждение, унищожено движимо имущество на ищеца (холова секция, четирикрилен гардероб с надстройка, тоалетка, табуретки, печки ТАБ - 2 бр., шевна машина - ръчна, комплект спалня, печка ,,Диана”, ъглова спалня с ракла, маса с 4 стола, радиатор, хладилник ,,Мраз” 250, печка ,,Раховец 02”, сервизи, домакинска посуда), и дължими от него вноски по ДОО и ЗО, както и на сумата от 4154.81 лв. /четири хиляди сто петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - причинен стрес, напрежение, безпокойство, засегнато доброто име на ищеца и обществената оценка за него, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2017г. до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявен от С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с особен процесуален представител – адвокат Ст. М. от ВТАК, против Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от  7391 лв. /седем хиляди триста деветдесет и един лева/, представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 05.12.2013г. до датата на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 2100 лв. /две хиляди и сто лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

         ОСЪЖДА С.Х.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД ГОРНА ОРЯХОВИЦА, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 1460.21 лв. /хиляда четиристотин и шестдесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на исковете, както и СУМАТА от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                                             

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………